№ 3304
гр. Варна, 11.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. А.
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело №
20253100501286 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 36306/23.04.2025г. от „ЕН
ДЖИ ТРЕНД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, чрез адв. А.
против Решение № 1103/29.03.2025 г. на ВРС по гр.д. № 10938/2023г. в частта,
в която са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове срещу И. К. В.,
ЕГН ********** и Р. К. В., ЕГН ********** за заплащане от всеки от
ответниците на сумата от 5112,66 евро, представляваща част от общия размер
на дължима неустойка за неизпълнение по чл. 13, ал. 1 от Договор за
проектиране и строителство на жилищна сграда срещу прехвърляне на право
на строеж върху самостоятелни обекти в нея и припадащите им се идеални
части от поземления имот от 29.10.2019 г., възлизаща за периода от 02.01.2021
г. до 06.12.2023 г. на 21 320 евро, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 06.12.2023
г. до окончателното изплащане на задължението.
Решението се обжалва като несъобразено с материалния закон и
необосновано. Позовава се, че съдът погрешно е интерпретирал установените
по делото факти. Неправилно съдът е приел, че строителят не е изготвил
„инвестиционен проект за сградата и ценообразуване“, както и че не е
представил проекта на собствениците. Към датата на получаването на
изявлението за разваляне на договора (24.02.2023г.) от страна на
възложителите, изменението на действащия ПУП не е влязло в сила. Тъй като
инвестиционен проект е допустимо да се изготви само на база на действащ
ПУП, чието изменение е било в процес, строителят обективно не могъл да
извърши изискуемото инвестиционно проектиране. От друга страна, на
изпълнителя не са възлагани предварителни инвестиционни проучвания и
проектиране. Поддържа се, че съдът е нарушил процесуалните правила при
1
обсъждането и преценката на събраните гласни доказателства. Съдът не е
кредитирал убедителните и непротиворечи показания на св. Т. Х.. При
съобразяване на показанията на св.Х., съвпадащи и тези на други свидетели,
съдът не би достигнал по погрешния извод, че на собствениците не е
представено за окончателно одобрение разположението на обекти на етажите
7 и 8. Счита за необоснован изводът на ВРС за това, че страната е пропуснала
да представи доказателства за отправена до собствениците покана за
сключване на окончателен договор, като поддържа, че подобно действие е
невъзможно предвид разваляне на договора от страна на възложителя. Счита,
че изпълнението е осуетено поради разваляне на договора на непредвидено в
договора основания. Поддържа, че ВРС е следвало да приеме, че въззиваемите
не са изпълнили изискването да упълномощят строителя за действията по чл.
5, ал. 2 и чл. 6, ал. 2 от Договора, отказали са да подпишат приложенията към
договора, не са учредили право на строеж в договорения срок, осуетили са
издаване на разрешение за строеж, развалили са договора без основание. Ето
защо въззиваемите са се намирали в забава като кредитори и не са изпълнили
собствените си задължения, поради което дължат уговорената в чл. 13, ал. 1 от
договора неустойка. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и
постановяване на друго, с което да се уважат предявените искове.
Претендират се разноски за двете инстанции.
В постъпилия срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор на въззивната
жалба от въззиваемите И. К. В. и Р. К. В., чрез адв. Т., се настоява, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Считат, че мотивите на
съда са превратно тълкувани от насрещната страна. Намират, че правилно
първата инстанция е приела, че поради пълното неизпълнение на
задълженията на строителя за осъществяване процедурата по изменение на
ПУП-ПРЗ и следващите ангажименти, вкл. за съгласуване на инвестиционния
проект на сградата, собствениците са били в обективна невъзможност да се
запознаят с идейния проект, съответно последното е осуетило сключване на
окончателен договор. Иска се потвърждаване на обжалваното решение в
тази част.
По делото е постъпила и въззивна жалба вх.№ 39184/02.05.2025г. И.
К. В. и Р. К. В., чрез адв. Т. против Решение № 1103/29.03.2025 г. на ВРС по
гр.д. № 10938/2023г. в частта, в която са отхвърлени предявените от
жалбоподателите осъдителни искове срещу „ЕН ДЖИ ТРЕНД“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Цар Иван
Шишман“ № 16, с правно основание чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащането на
всеки от ищците поотделно сумата от 4857,27 евро (четири хиляди
осемстотин петдесет и седем евро и двадесет и седем евроцента), частичен иск
от 50 000 евро, представляваща неустойка по чл. 13, ал. 5 от Договор за
проектиране и строителство на жилищна сграда срещу прехвърляне на право
на строеж върху самостоятелни обекти в нея и припадащите им се идеални
части от поземления имот от 29.10.2019 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.08.2023 г.
2
до окончателното изплащане на задължението, и на сумата от 500 лв.
(петстотин лева), частичен иск от 6042,48 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната мораторна лихва за периода 24.02.2023 г. до
28.08.2023 г. върху претендираната неустойка за неизпълнение.
Поддържа,че първата инстанция е игнорирала доводите на ищците за
собствената им изправност по договора, които се установяват от събраните
писмени и гласни доказателства. Поддържат, че през периода на действие на
договора на строителя е учредена представителна власт за действията по чл. 6,
ал. 2 от договора. Съдът не е съобразил доказаното неизпълнение на договора
от страна на ответника по главния иск, което е породило потестативното право
на възложителите да развалят договора. ВРС е постановил решение при
несъобразяване на правната доктрина относно предпоставките за присъждане
на неустойка. Не е отчетено още, че единственият факт, от който възниква
правото на неустойка е пропускът на строителя да получи разрешение за
строеж в срок от 18 месеца от подписване на договора. Акцентира, че по
делото не са събрани доказателства ответникът да се позовавал на невиновна
невъзможност за изпълнение в периода на действие на договора. Оспорва
извода на първата инстанция, че ищците, като възложители, са информирани
от строителя за хода на административните процедури. Съдът превратно е
тълкувал и факта, че ищцата И. В. е участвала, наред с ответника, при
подаване на всякакви молби и заявление до административни органи. Счита,
че това обстоятелство сочи, че ответникът е изпълнявал немарливо
собствените си задължения по договора, а не че ищцата е информирана за хода
на изпълнението.
Сочи, че при постановяване на решението съдът се е основал на
оспорени от страната писмени доказателства-„имейл писма от 20.11.2023г.,
изпратени до „Ен Джи Тренд“ ЕООД. Същите представляват неясни екранни
снимки и не отговарят на изискването за ел. документ. Страната е оспорила и
Договор от 1.01. 2019г., сключен между Т. Х. и „ТХ Идея“ ЕООД и „Ен Джи
Тренд“ ЕООД като неотносим към предмета на доказване, евентуално като
съставен без достоверна датата. Страната бланкетно сочи разпоредбата на чл.
193 от ГПК и счита, че не носи доказателствена тежест.
Приетото като доказателство “Възражение от Мерсин…..“ по
съществото си представлява снимка, като от същия не става ясно кой е
издателя на документа, липсва подпис. Настоява документът да се изключи от
доказателствения материал по делото.
Страната настоява за се изключат от доказателствения материал по
делото доказателства, приложени по т. 14.15,16,17,18 от отговора на исковата
молба.
Искането за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване
на друго, с което да се уважат предявените искове. Претендират се разноски за
двете инстанции.
В постъпилия срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор на въззивната
3
жалба от „ЕН ДЖИ ТРЕНД“ ЕООД, чрез адв. А.. Счита за неоснователни
оплакванията в жалбата. Относно доводите за процесуални нарушение на съда
при събиране на доказателства сочи, че ответниците не са оспори авторството
им пред първата инстанция, а само са се позовали на тяхната неотносимост.
Възразява срещу оплакванията относно изпълнението на договора. Намира, че
от доказателствата се установява, че неизпълнението е по причина на
поведението на ищците. В заключение настоява за потвърждаване на
решението в обжалваната от ищците част.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите и
отговорите, намери следното:
Постъпилите въззивни жалби са редовни и отговорят на изискванията на
чл.260 от ГПК– подадени са от надлежни страни, срещу акт, подлежащ на
обжалване и съдържат останалите необходими приложения, вкл.
доказателство за платена държавна такса.
По доказателствените искания:
Ищците, сега въззивници, се позовават на процесуални нарушения при
събиране на доказателствата пред първата инстанция. Конкретни доводите
срещу приемане на същите доказателства ищците са поддържали и в молба от
24.06.2024г., като с оглед твърденията за нарушения по приобщаването им,
въззивната инстанция следва да се произнесе нарочно по искането за
изключването им.
Относно имейл писма от 20.11.2023г., следва да се съобрази, че същият
има характер на електронен документ по см. на чл. 184, ал. 1 от ГПК, чието
авторство не е конкретно оспорено от ищците, нито е поискано представянето
му на електронен носител съгласно изискването на чл. 184, ал.1, изр. 2 ГПК.
Относно и Договор от 01.01.2019г., сключен между Т. Х. и „ТХ Идея“
ЕООД и „Ен Джи Тренд“ ЕООД, както и относно доказателства, приложени по
т. 13, 14.15,16,17,18 от отговора на исковата молба съставът на въззивния съд
намира, че същите са относими към твърденията на ответника за
изпълнението по договора. Авторството на лицата, подписали документите не
е оспорено по реда на чл. 193 от ГПК, а дали същите е противопоставими на
ищците е въпрос по съществото на спора, по който въззивният съд ще се
произнесе с крайния съдебен акт.
В заключение съдът намира исканията за изключване на приети от
първата инстанция писмени доказателства за неоснователни.
Производството следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з.
Водим от горното:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№ 36306/23.04.2025г.
4
от „ЕН ДЖИ ТРЕНД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, чрез
адв. А. против Решение № 1103/29.03.2025 г. на ВРС по гр.д. № 10938/2023г. в
частта, в която са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове срещу И.
К. В., ЕГН ********** и Р. К. В., ЕГН ********** за заплащане от всеки от
ответниците на сумата от 5112,66 евро, представляваща част от общия размер
на дължима неустойка за неизпълнение по чл. 13, ал. 1 от Договор за
проектиране и строителство на жилищна сграда срещу прехвърляне на право
на строеж върху самостоятелни обекти в нея и припадащите им се идеални
части от поземления имот от 29.10.2019 г., възлизаща за периода от 02.01.2021
г. до 06.12.2023 г. на 21 320 евро, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на насрещната искова молба в съда – 06.12.2023
г. до окончателното изплащане на задължението.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№
39184/02.05.2025г. от И. К. В. и Р. К. В., чрез адв. Т. против Решение №
1103/29.03.2025 г. на ВРС по гр.д. № 10938/2023г. в частта, в която са
отхвърлени предявените от жалбоподателите осъдителни искове срещу „ЕН
ДЖИ ТРЕНД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „Цар Иван Шишман“ № 16, с правно основание чл. 92 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД за заплащането на всеки от ищците поотделно сумата от 4857,27 евро
(четири хиляди осемстотин петдесет и седем евро и двадесет и седем
евроцента), частичен иск от 50 000 евро, представляваща неустойка по чл. 13,
ал. 5 от Договор за проектиране и строителство на жилищна сграда срещу
прехвърляне на право на строеж върху самостоятелни обекти в нея и
припадащите им се идеални части от поземления имот от 29.10.2019 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 28.08.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, и
на сумата от 500 лв. (петстотин лева), частичен иск от 6042,48 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва
за периода 24.02.2023 г. до 28.08.2023 г. върху претендираната неустойка за
неизпълнение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивниците И. К. В. и Р. К.
В. за изключване на следните приети от първата инстанция писмени
доказателства - имейл писма от 20.11.2023г., Договор от 1.01. 2019г., сключен
между Т. Х. и „ТХ Идея“ ЕООД и „Ен Джи Тренд“ ЕООД и доказателства,
приложени по т. 13, 14, 15,16,17,18 от отговора на исковата молба.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 10.09.2025г. от 13.30 часа.
На осн. чл. 7 вр. чл. 100 ГПК допълнително указва на страните да
представят справка за разноските пред въззивен съд по чл. 80 от ГПК и
доказателства за извършването им, като при пропускане на крайния
срок(даване ход на устните състезания в последното по делото заседание).
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение да се връчи на въззивниците И. К. В.
5
и Р. К. В., чрез адв. Т.- чрез ЕПЕП, на осн. чл. 38а, ал. 3 от ГПК, а на
въззивника „ЕН ДЖИ ТРЕНД“ ЕООД-чрез адв. А. на посочения от страната
съдебен адрес.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6