О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№…………
17.01.2020 г. гр. Плевен
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Плевенският окръжен съд четвърти въззивен наказателен състав
На седемнадесети януари две хиляди и двадесета година
В закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЛАЗАРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАДКОВСКИ
ДОРОТЕЯ СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
вчнд № 31 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.
341 и следващите от НПК.
Образувано е по частна жалба от осъдения В.Г.М., подадена срещу определение № 193 от 20.11.2019 г., постановено по нохд № 295/2017 г. по описа на Районен съд-гр. Никопол.
С обжалваното определение Никополският районен съд, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, е осъдил В.Г.М. да заплати в полза на Национално бюро за правна помощ-гр. София, адвокатско възнаграждение общо в размер на 900 лева, за предоставената от адвокат И. Г. Т. от АК-гр. Плевен правна помощ по нохд № 295/2017 г. по описа на Районен съд-гр. Никопол и по внохд № 138/2019 г. по описа на Окръжен съд-гр. Плевен.
В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на постановеното определение.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се в частната жалба и след като провери изцяло правилността на постановеното определение, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 342, ал. 1 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Обжалваното определение е постановено от
незаконен състав. Поради това съдебният акт следва да бъде отменен, а при
условията на чл. 345, ал. 2 НПК, въззивната инстанция следва да разгледа
въпросите по частната жалба.
Нохд № 295/2017 г. по описа на Районен съд-гр. Никопол е образувано по внесен от Районна прокуратура-гр. Никопол обвинителен акт срещу подсъдимия В.Г.М., за извършени престъпления по чл. 206, ал. 1 и по чл. 216, ал. 5, във връзка с ал. 1 НК.
В съответствие с императивната разпоредба на чл. 28, ал. 1, т. 2 НПК делото е разгледано в състав от един съдия и двама съдебни заседатели. В същия състав е следвало да бъдат разгледани и изпратените от Националното бюро за правна помощ искания за присъждане в полза на бюрото на разноските за възнаграждението на адвокат И. Т.. Вместо това – в нарушение на разпоредбата на чл. 28, ал. 5 НПК, председателят на съдебния състав е разгледал двете искания еднолично и е постановил атакуваното с частната жалба определение. В разглеждания случай е налице съдебен акт, постановен от незаконен състав. Това е така, тъй като съставът на съда, чрез който последният като субект на наказателния процес осъществява своята функция, е определен в чл. 28 НПК. За да бъдат валидни действията и решенията на съда, съставът, в който заседава той, трябва да бъде законен – в него да участват съдебни заседатели в случаите, в които законът изисква това.
Разгледана по
същество от въззивната инстанция, частната жалба е неоснователна.
С присъда № 32 от 27.12.2018 г., постановена по нохд № 295/2017 г. по описа на Районен съд-гр. Никопол, подсъдимият В.Г.М. е признат за виновен в извършване на престъпления по чл. 206, ал. 1 и по чл. 216, ал. 5, във връзка с ал. 1 НК и при условията на член 23, ал. 1 НК е осъден на едно общо наказание в размер на две години лишаване от свобода, при първоначален строг режим.
С решение, постановено по внохд № 138/2019 г. по описа на Окръжен съд-гр. Плевен, присъдата е изменена, като наложеното на подсъдимия наказание е намалено.
По време на разглеждането на нохд № 295/2017 г. по описа на Районен съд-гр. Никопол, съдът – по искане на М., е назначил адвокат И. Г. Т. от АК-гр. Плевен за служебен защитник на подсъдимия. Адвокат Иглика Табанска е представлявала В.М. и по внохд № 138/2019 г. по описа на Окръжен съд-град Плевен.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 189, ал. 3 НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник. В този смисъл е и непротиворечивата практика на ВКС, например Тълкувателно решение № 4 от 19.02.2010 г. по тълкувателно дело № 4/2009 г., ОСНК, съгласно което подсъдимият, който е признат за виновен, на основание чл. 189, ал. 3 НПК следва да заплати адвокатско възнаграждение в полза на Национално бюро за правна помощ във всички случаи на задължителна защита.
В разглеждания случай защитата е била задължителна, тъй като подсъдимият не е бил в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желаел е да има защитник и интересите на правосъдието са изисквали това – чл. 94, ал. 1, т. 9 НПК.
По изложените съображения и на основание чл. 345, ал. 2 НПК, Плевенският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 193
от 20.11.2019 г., постановено по нохд № 295/2017 г. по описа на Районен съд-гр.
Никопол.
На основание чл. 189,
ал. 3 НПК, във връзка с чл. 27а от Закона за правната помощ ОСЪЖДА В.Г.М. ***,
ЕГН – **********, да заплати в полза на Национално бюро за правна помощ-гр.
София, адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева за предоставената от
адвокат И. Г. Т. от АК-гр. Плевен правна помощ по нохд № 295/2017 г. по описа
на Районен съд-гр. Никопол и по внохд № 138/2019 г. по описа на Окръжен съд-гр.
Плевен.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.