Решение по дело №860/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ).

 

Образувано е по жалба на адв. В. К. като пълномощник на „Родопа-Г. Оряховица-96“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул. „Сидер войвода“ №51, против Заповед № 4309/16.10.2024 г. на кмета на община Горна Оряховица в частта, в която е наредено спирането на извършваните вътрешни строително-монтажни работи в самостоятелен обект с идентификатор 16359.514.3054.1.12 по КККР на гр. Г. Оряховица. В жалбата се твърди, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречи на материалния закон. Излагат се доводи, че извършените вътрешни строително-монтажни работи нямат характера на основен ремонт по § 5, т. 42 от ДР на ЗУТ, а представляват текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ. Твърди, че фактическите констатации на назначената комисия са частично неверни. Според жалбоподателя за извършените СМР не е необходимо одобряването на проектна документация, издаване на разрешение за строеж и даване на съгласие от етажните собственици. По тези съображения, доразвити в писмена защита, се иска отмяната на оспорения административен акт. Претендират се разноските по делото.

Предмет на обжалване е и Заповед № 4531/01.11.2024 г. на кмета на община Горна Оряховица, с която е забранен достъпа до строеж, извършван в самостоятелен обект с идентификатор 16359.514.3054.1.12 по КККР на гр. Г. Оряховица и е разпоредено поставяне на отличителни знаци за ограничаване и недопускане на хора и механизация на строежа. Жалбоподателят счита, че тази заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречи на материалния закон. Твърди, че актът не е мотивиран, тъй като не съдържа конкретни фактически основания, които обосновават издаването й, а като мотиви са посочени непроверени и нямащи нищо общо с диспозитива й и с правомощията на кмета на общината сигнали на граждани. Излага доводи, че извършените вътрешни строително-монтажни работи в самостоятелния обект нямат характер на основен ремонт по смисъла на по § 5, т. 42 от ДР на ЗУТ и за извършването им не е било необходимо одобряването на строителна документация и издаване на разрешение за строеж.

Ответникът по жалбата – кмета на община Горна Оряховица, чрез пълномощника си, изразява становище за неоснователност на жалбите. Претендира разноски.

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят „Родопа-Г. Оряховица-96“ ЕООД на 06.08.2024 г. е придобил собствеността върху самостоятелен обект в жилищна сграда с идентификатор 16359.514.3054.1.12 по КККР на гр. Г. Оряховица, с предназначение „За обществено хранене“. Впоследствие по искане на жалбоподателя от главния архитект на община Г. Оряховица е издадено Разрешение за промяна на предназначението № 13/16.09.2024 г., с което на основание чл. 147а от ЗУТ на „Родопа-Г. Оряховица-96“ ЕООД е разрешено промяна на предназначението на самостоятелен обект с идентификатор 16359.514.3054.1.12 от сладкарница в цех за преработка на меса от ДКЖ, въз основа на проектна документация - част: технологична, част: архитектура и становища на ВиК , електро и ОВ специалисти. В разрешението е посочено, че обектът се реализира при следните условия: при промяна на предназначението не се налага премахване на съществуващи зидове, направа на отвори, както и други строително-монтажни работи, с които да се засегнат носещи конструктивни елементи на сградата. Не се налагат промени в съществуващата електрическа и ВиК инсталации. Според записките към документацията е необходимо преоборудване на помещенията и не са необходими строително-монтажни работи. Според ВиК становището ще се запазят двата съществуващи санитарни възела и съществуващите четири мивки на обекта и няма да настъпват изменения във водопроводната и канализационната инсталация.

Със Заповед № 3994/27.09.2024 г. кметът на общината е назначил комисия, която да извърши проверка на място. На 01.10.2024 г. е изготвен Констативен протокол за извършената проверка от комисията. В същия е посочено, че комисията е извършила проверка на място на 27.04.2024 г. в присъствието на управителя на „Родопа-Г. Оряховица-96“ ЕООД, който при проверката представил единствено одобрена проектна документация и разрешение за промяна на предназначението по чл. 147а от ЗУТ, съгласно които може да бъде променено предназначението на сграда или самостоятелен обект в сграда без да се извършват строително-монтажни работи подробно описани в § 5, т. 40 от допълнителните разпоредби на ЗУТ. Комисията е установила, че извършваните строително-монтажни работи извън самостоятелния обект включват изграждането на стоманени конструкции с цел обособяване на второ ниво при козирката с колонада представляваща обща част на сградата, прокарване на електрически инсталации за осветление по фасадата на сградата, монтаж на гипсокартон на конструкция и минерална вата от външната страна на прозоречните отвори, изграждането на преградна стена от гипсокартон на метална конструкция при северната козирка, монтаж на външни тела за отопление, вентилация и климатизация на фасадата на сградата. Извършваните строително-монтажни работи вътре в самостоятелния обект включват монтаж на термопанели по всички стени и тавани на обекта, изграждането на нова електрическа инсталация, демонтаж на старите врати личащо си от неоформените отвори при част от помещенията и монтаж на нови, монтаж на вътрешни тела и тръбната мрежа за отопление, вентилация и климатизация на част от помещенията, изпълнена е изравнителна замазка на пода при помещенията на кота +/-0,00м. Изградена е и водопроводна инсталация.

С оглед тези фактически установявания комисията е приела, че извършените СМР извън самостоятелния обект при северната и източната козирката с колонада представляват реконструкция и преустройство с цел приобщаване на пространството към самостоятелния обект, за извършването на които дейности е необходимо да се изготви инвестиционен проект при изпълнени условията на чл. 185, ал. 2 и ал. 3 от ЗУТ, който да бъде одобрен и да бъде издадено разрешение за строеж от Главния архитект на община Горна Оряховица. Според комисията вътрешните строително-монтажни дейности, извършени в самостоятелния обект, се класифицират като основен ремонт съгласно § 5, т. 42 от допълнителните разпоредби на ЗУТ, за който се изиска одобряване на проектна документация и издаване на разрешение за строеж от главния архитект на община Горна Оряховица. Не са налични необходимите съгласия от съседните имоти по ЗУЕС.

Въз основа на констативния протокол от кмета на община Горна Оряховица е издадена на основание чл. 223, ал. 1, т. 1 от ЗУТ оспорената в настоящото производство Заповед № 4309/16.10.2024 г., с която е наредено спирането на извършваните вътрешни строително-монтажни дейности самостоятелен обект с идентификатор 16359.514.3054.1.12 по КККР на гр. Г. Оряховица и външни строително-монтажни дейности при северната и източната козирка с колонада, доколкото са извършвани незаконосъобразно, без нужната одобрена проектна документация, без разрешение за строеж, без съгласие на съседите и без съгласуване със специализираните органи по опазване на здравето и околната среда. Мотивите на заповедта са идентични със съдържанието на констативния протокол.

Заповедта, заедно с констативния протокол, са връчени на управителя на Родопа-Г. Оряховица-96“ ЕООД на 23.10.2024 г., а жалбата срещу частта от заповедта, с която е разпоредено спирането на извършваните вътрешни строително-монтажни работи в самостоятелния обект, е подадена чрез ответника на 29.10.2024 г. Срещу допуснатото предварително изпълнение на Заповед № 4309/16.10.2024 г. е била подадена жалба от дружеството, по която е образувано адм. дело № 833/2024 г. по описа на АСВТ. С Определение № 13499/11.12.2024 г. на ВАС по адм. дело № 11534/2024 г. е отменено Определение № 3430 от 05.11.2024 г., постановено по адм. д. № 833/2024 г. по описа на Административен съд Велико Търново и е отхвърлено искането на „Родопа – Г. Оряховица – 96“ ЕООД за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 4309/16.10.2024 г. на кмета на община Горна Оряховица.

Междувременно на 15.10.2024 г. и 21.10.2024 г. в община Горна Оряховица са постъпили жалби срещу извършващото се строителство и промяната на предназначението на обекта от граждани, живеещи в сградите на адреси ул. „Сидер Войвода“ № 51 и ул. „Васил Априлов“ № 32 в гр. Горна Оряховица.

На 01.11.2024 г. кметът на община Горна Оряховица е издал Заповед № 4531/01.11.2024 г., с която на основание чл. 223, ал. 1, т. 1 от ЗУТ и издадена на това основание Заповед № 4309/16.10.2024 г. и във връзка с констативен протокол за проверка, извършена от общинска комисия по устройство на територията, съставен на 01.10.2024 г., както и във връзка със сигнал на граждани, обитаващи жилищна сграда с адм. адрес гр. Г. Оряховица, ул. „Сидер Войвода“ № 51 и на основание чл. 223, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, е наложил забрана на достъпа до строежа, извършван в самостоятелен обект с идентификатор 16359.514.3054.1.12 и е разпоредил поставяне на отличителни знаци за ограничаване и недопускане на хора и механизация на строежа – лепенки с печата на община Горна Оряховица и подписи на лицата, извършили запечатването. Като мотиви на заповедта е посочено, че със Заповед № 4309/16.10.2024 г. е разпоредено спиране на строителните дейности в обекта, като на същата е придадено предварително изпълнение. Посочено е също така, че на 01.11.2024 г. кметът на община Горна Оряховица, след сигнал на граждани от блока, е констатирал разлив от водосточна инсталация на адреса на червеникав материал с консистенция на мляно месо, която при помирисване индикира реализиране на процеси на разлагане, отделно в контейнер за битови отпадъци до самостоятелния обект са установени голям промишлен брой опаковки от местни продукти, които би следвало да се насочат към екарисаж за обезвреждане. След подаден сигнал от гражданите на тел. 112 пристигнали екипи на РИОСВ – Велико Търново и ОДБХ – Велико Търново, които констатирали същото. Собственикът отказал по телефона да предостави достъп до обекта. По данни от живущите в блока в обекта продължавали СМР паралелно с началото на производствен процес на месни изделия без необходимото съгласуване с РЗИ – Велико Търново, ОДБХ – Велико Търново и РИОСВ – Велико Търново. На последно място са изложени мотиви, че с оглед здравето и безопасността на гражданите, както и във връзка с обезпечаване изпълнението на заповедта за спиране на незаконните строителни дейности е оправдано, целесъобразно и пропорционално спрямо тежестта на извършените нарушения забраняването на достъпа до строежа в самостоятелен обект с идентификатор 16359.514.3054.1.12, което да бъде осъществено чрез поставяне на отличителни знаци.

Заповед № 4531/01.11.2024 г. е връчена на 05.11.2024 г., а жалбата срещу нея е подадена чрез ответника на 12.11.2024 г. Било е образувано адм. дело № 926/2024 г. по описа на АСВТ, впоследствие прекратено и присъединено към настоящото дело.

След образуване на съдебното производство гл. архитект на община Горна Оряховица е издал Заповед № 1/19.12.2024 г., с която на основание чл. 99, т.2 и т. 6 от АПК е възобновил производството по издаване на горепосоченото Разрешение за промяна на предназначението № 13/16.09.2024 г., отменил е Разрешение за промяна на предназначението № 13/16.09.2024 г. и е забранил извършването на строително-монтажни работи на базата на отмененото разрешение. Тази заповед е била оспорена от „Родопа – Г. Оряховица – 96“ ЕООД пред Административен съд – Велико Търново, като образуваното адм. дело № 114/2025 г. не е приключило към настоящия момент.

В хода на съдебното производство към доказателствения материал е приобщена административната преписка по издаване на оспорените индивидуални административни актове. Представени са и приети протоколите от извършените проверки на 01.11.2024 г. от РИОСВ – Велико Търново и ОДБХ – Велико Търново.

От съда е назначена съдебно-техническа експертиза, която да даде отговор на въпроси, поставени от страните. Вещото лице след извършен оглед на обекта е установило, че външно по фасадите от север и от изток са затворени прозорците на обекта с гипсокартон и минерална вата, като са прокарани през гипсокартона множество ел.кабели, с ел осветление. Монтирани са външни тела за вентилация, отопление и климатизация до северната фасада на обекта, които изпълнени СМР не са предвидени по първоначалния проект. Обектът е присъединен към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север" АД, към съществуващ електромер на сградата. Няма искане за увеличение на мощността и всички подменени и допълнителни прокарани кабели за захранване на оборудването са вътрешни до съществуващо вътрешно ел.табло. Вътрешно са направени облицовка с термопанели по стени и тавани като съществуващите помещения са запазени и не са премахвани зидове. Направени са леки преградни стени от термопанели на второ ниво, където са изградени три сушилни с предверие пред тях. За тях е монтирано оборудване и съответно е направено ново ел. захранване като кабелите се преминали външно по стените на помещенията. Направени са и леки преградни стени на първо ниво където са обособени в източната част работни помещения. Монтирани са нови вътрешни врати. Запазени са съществуващите санитарни възли и са монтирани нови мивки на местата на старите в работните помещения. Запазена е старата хладилна камера. Направена е замазка с антибактериално покритие в работните помещения на първо ниво и в коридора за достъп, като всички останали помещения са със съществуващата настилка от мраморни плочи. Монтирани са нови осветителни тела и нови контакти като се ползва старата инсталация и захранването от съществуващото ел.табло. Направена е нова външна инсталация от съществуващото ел.табло, по стените на коридора и работните помещения за захранване на новото оборудване. В най-източната част на обекта залата за клиенти се преустройва в работна зала. В работната зала, в северната ѝ част към момента на огледа е монтиран сифон, за отичане на водите при миене на пода, като сифонът не е предвиден в становището на специалиста. Там е предвидено и технологично измиване на вътрешна посуда, което към момента на огледа не е осъществено. В тази част на обекта до този момент няма изградена канализация и водопровод. Водопроводът може да се осъществи вътрешно от съществуващ санитарен възел. За изграждане на канализация няма предвидена вертикална канализация и включване в канализационната система при първоначалния обект. Към момента на огледа е прокарана канализационна тръба под настилката на обекта и външно е изкарана в непосредствена близост до водосточните тръби на блока. По данни на жалбоподателя щяло да се търси външно включване в канализацията и вероятно ще е необходимо проектиране на външно канализационно отклонение, както и раздробително и пречиствателно съоръжение за отпадните води.

Вещото лице е посочило също така, че не е възможна промяна на обекта от сладкарница в цех за преработка на месо без извършване на строително-монтажни работи. Част от извършените вътрешни работи може да се класифицират като ремонтни дейности, за които не се изисква разрешение за строеж и не засягат съсобствениците в жилищния блок. Поради необходимост от изграждане на допълнителна канализация и необходимост от допълнително прокарани ел.кабели за захранване на оборудването за цеха, а и това че част от помещенията - зали за хранене на първо и второ ниво се преустройват в работни помещения с миялно и сушилни, за които е необходима климатизация и монтиране на съоръжения външно, не е възможно да се извърши без допълнително изготвена документация, одобряване от община Горна Оряховица при спазване на законовите разпоредби за такъв вид преустройства

При тези фактически констатации вещото лице е направило изводи, че външно и вътрешно в обекта са направени строително-монтажни работи по смисъла § 5, т.40 от ДР на ЗУТ. Според експерта вътрешно направените ремонтни дейности - обшивки на стени и тавани, смяна на вътрешни врати, замазка с антибактериално покритие в част от помещенията, подмяна на осветителни тела, на контакти, смяна на мивки и санитарно оборудване не нарушават конструкцията на сградата, не засягат общи части на жилищния блок, общи инсталации и не нарушават правата на другите съсобственици в жилищния блок и следователно част от изпълнените вътрешни ремонтни дейности могат да се считат да се класифицират като „текущ ремонт" според § 5, т.43 от ДР на ЗУТ и за строеж, за който съгласно чл. 151 от ЗУТ не се изисква разрешение за строеж. Същевременно в обекта са извършени частично строително-монтажни работи, които могат да се класифицират като „основен ремонт", относно частична замяна на съоръжения и инсталации, като не е доизградена канализацията на работните помещения за преработка на месо, не е доизградена климатизацията и вентилацията на сушилните помещения. Крайният извод на вещото лице е, че в случая строително-монтажните работи се извършват с цел преустройства за промяна предназначението на помещенията на сладкарница в Цех за преработка на меса от ДКЖ, което не отговаря на част от § 5, т.43, б. "в" от ДР на ЗУТ.

 

Съобразно приетото за установено от фактическа страна настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

 

По отношение на Заповед № 4309/16.10.2024 г. на кмета на община Горна Оряховица:

Подадената жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ от лице, засегнато неблагоприятно от нея, като същата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК.

След извършената служебна проверка по чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Заповедта е валиден административен акт, издаден от компетентен орган в предвидената писмена форма. В нея са описани фактическите обстоятелства, приети за установени от административния орган и е посочено приложимото според него право.

При издаване на заповедта са спазени процесуалните правила, като видно от материалите по делото е съставен констативен акт по чл. 224а, ал. 5 от ЗУТ, който е издаден от служители на ответника след оглед на процесния строеж на място. Обстоятелството, че констативният акт, съставен по реда на чл. 224а, ал. 5 ЗУТ и послужил като основание за издаване на заповедта, е връчен на жалбоподателя заедно с процесната заповед, не съставлява съществено нарушение на процедурата, което да обосновава отмяната ѝ само на това основание. Това е така, тъй като в съдебното административно производство адресатът на заповедта може да наведе всички свои възражения, които би навел и в административното производство, поради което правото му на защита не е нарушено, като в този смисъл е константната съдебна практика – напр. Решение № 5483 от 10.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11759/2015 г., II о., Решение № 11257 от 16.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3691/2023 г, Решение № 12227 от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7704/2024 г., Решение № 3081 от 13.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 48/2024 г., II о. и др.

По отношение съответствието на заповедта с разпоредбите на материалния закон:

Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, посочена като основание за издаване на заповедта, за строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице спира незаконни строежи по смисъла на чл. 225, ал. 2, части от тях, както и отделни строителни и монтажни работи. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че вътрешните и външните СМР са извършвани без нужната одобрена проектна документация, без разрешение за строеж, без съгласие на съседите и без съгласуване със специализираните органи по опазване на здравето и околната среда. Следователно в случая се твърди наличието на хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ – строително-монтажните работи се извършват без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж.

С оглед констатациите на експертизата, посочени по-горе, следва да се приеме, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Налице е хипотезата на започнали и продължаващи към датата на процесната заповед строително-монтажни работи. За извършваните външни СМР е безспорно, че същите попадат в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като жалбоподателят не е оспорил заповедта в тази част. Неоснователно обаче жалбоподателят претендира, че извършваните от него вътрешни СМР представляват текущ ремонт по смисъла на § 5, т.43 от ДР на ЗУТ. Вярно е, че според заключението на вещото лице една голяма част /като обшивки на стени и тавани, смяна на вътрешни врати, замазка с антибактериално покритие в част от помещенията, подмяна на осветителни тела, на контакти, смяна на мивки и санитарно оборудване/ не нарушават конструкцията на сградата, не засягат общи части на жилищния блок, общи инсталации и представляват текущ ремонт. Същевременно обаче вещото лице е категорично, че други от вътрешните СМР /преустройване на зали за хранене на първо и второ ниво в работни помещения с миялно и сушилни, с изграждане на съответните канализация, климатизация и ел. инсталация/ не отговарят на изискването на § 5, т.43 от ДР на ЗУТ и представляват основен ремонт по смисъла на § 5, т. 42 от ДР на ЗУТ и могат да се извършват само след одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж, каквито безспорно липсват. В тази връзка следва да се посочи, че по реда на чл. 147а, ал. 1 от ЗУТ е допустимо промяна на предназначението на самостоятелни обекти в сгради, но без извършване на строителни и монтажни работи /което е залегнало и в проектната документация при издаване на Разрешение за промяна на предназначението № 13/16.09.2024 г./, а вещото лице недвусмислено заявява, че са извършвани СМР и няма как да бъде осъществено преустройството без извършване на СМР.

Освен това, адм. орган е посочил, че СМР се извършват без съгласуване със специализираните органи по опазване на здравето и околната среда – неспазено изискване по чл. 142, ал. 5, т. 7 от ЗУТ. Съгласно чл. 19, ал. 1 от Наредба № 36 от 21 юли 2009 г. за условията и реда за упражняване на държавен здравен контрол регионалните здравни инспекции извършват оценка на съответствието със здравните изисквания на инвестиционни проекти и проектни разработки по искане на физически или юридически лица и изготвят здравно заключение съгласно приложение № 5, което в случая безспорно не е спазено. Също така заявеното инвестиционно предложение /цех за производство на сурово-сушени и варено-пушени деликатеси от млени меса/ попада в обхвата на глава шеста, т.7 буква „б“ – пакетиране и консервиране на растителни и животински продукти на Приложение 2 на ЗООС и съгласно разпоредбите на чл. 93, ал.1, т.1, подлежи на преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда, която процедура също не е проведена. Безспорно е също така, че липсва съгласие на съсобствениците в етажната собственост, а жалбоподателят не е ангажирал доказателства, че при промяната на предназначението на обекта няма да се допуска наднормено шумово и друго замърсяване, каквото е изискването на чл. 38, ал. 5 от ЗУТ.

Изложеното обуславя извода, че заповедта в обжалваната част е издадена при правилно приложение на материалния закон.

Само за пълнота на изложението, според настоящия състав, е неправилно вътрешните и външните СМР в процесния обект да се разглеждат самостоятелно, тъй като вътрешните СМР не са самостоятелен обект, а са част от обекта „Промяна на предназначението на самостоятелен обект – сладкарница в цех за преработка на меса от ДКЖ“. Същият има характеристиките на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и е строеж от пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „г“ от ЗУТ, за който се изисква одобряване на инвестиционни проекти по арг. от чл. 147, ал. 1 от ЗУТ и издаване на разрешение на строеж съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, каквито безспорно няма.

 

По отношение на Заповед № 4531/01.11.2024 г. на кмета на община Горна Оряховица:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ от лице, засегнато неблагоприятно от нея, като същата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК.

След извършената служебна проверка по чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Съдът намира, че заповедта е валиден административен акт, издаден от компетентен орган съгласно чл. 223, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, в предвидената писмена форма. Противно на твърденията на жалбоподателя заповедта съдържа, както фактически, така и правни основания за издаването ѝ, в т.ч. с позоваване на констатациите в предходната Заповед № 4309/16.10.2024 г. на ответника, както и на предхождащия я констативен протокол от 01.10.2024 г., което е допустимо съгласно константната съдебна практика. При постановяване на административният акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От компетентните органи е съставен констативен протокол, с който се установява, че строежът е незаконен. В действителност съгласно чл. 224а, ал. 6 от ЗУТ със заповедта за спиране по ал. 5 се забранява достъпът до строежа, но според съда обстоятелството, че е издадена самостоятелна заповед за забрана на достъпа до строежа, две седмици след издаване на заповедта за спиране на СМР, не представлява съществено процесуално нарушение, което да е самостоятелно основание за нейната отмяна.

Според настоящия състав административният акт е издаден в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 223, ал. 1, т. 3 от ЗУТ а строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице забранява достъпа до строежи по т. 1 и 2 и разпорежда поставянето на отличителни знаци за ограничаване и недопускане на хора и механизация на строежите. В случая от събраните доказателства е установен незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, за което подробни мотиви бяха изложени в предходната част на решението. Предвид това адм. орган законосъобразно е постановил забрана на достъпа до строежа.

При този изход на спора основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид фактическата и правна сложност на делото, предприетите действия от процесуалните представители на ответника и това, че предмет на разглеждане е законосъобразността на два административни акта, съдът счита, че следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Следва да се присъдят и направените от ответника разноски за СТЕ в размер на 400 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК вр. с чл. 228 от ЗУТ съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Родопа-Г. Оряховица-96“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул. „Сидер войвода“ №51, против Заповед № 4309/16.10.2024 г. на кмета на община Горна Оряховица в частта, в която е наредено спирането на извършваните вътрешни строително-монтажни работи в самостоятелен обект с идентификатор 16359.514.3054.1.12 по КККР на гр. Г. Оряховица.

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Родопа-Г. Оряховица-96“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул. „Сидер войвода“ №51, против Заповед № 4531/01.11.2024 г. на кмета на община Горна Оряховица.

 

ОСЪЖДА „Родопа-Г. Оряховица-96“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул. „Сидер войвода“ №51 да заплати на Община Горна Оряховица, разноски по делото в размер на 600 лв. /шестстотин лева/.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.