Р Е Ш Е Н И Е
№ 1446
Гр. П., 14.10.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – П., Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и шести
септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА И.
при участието на секретаря Даниела Асенова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 08031/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са от „Топлофикация – П.“ АД срещу М.Н. И.- Н.и срещу И.Н.И. – при условията на
разделна отговорност помежду им кумулативно обективно и субективно пасивно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
153 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията
между страните, че всеки от ответниците дължи на ищцовото дружество сумата от по
344,52 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим имот,
находящ се ***, с абонатен № **********, законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 21.03.2018 г. до окончателното
ѝ изплащане, както и сумата от по 67,99 лв., представляваща законна лихва
за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014 г. до 06.12.2017 г.,
за които суми по ч.
гр. дело № 01891/2018 г. по описа на Районен съд – П., ГО, I-ви състав е издадена Заповед № 1550 от 27.03.2018 г. за изпълнение
на парични задължения по чл. 410 ГПК.
Ищецът
твърди, че между него и ответниците, в качеството им на потребители – клиенти
за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко –
продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и
регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ
обвързват насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда.
Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил
задълженията си и е доставил до имота на ответниците топлинна енергия, отчетена
и разпределена от фирмата за дялово разпределение, включваща сума за отопление
на имота, сума за топлинна енергия, отдадена от общите части и сградна
инсталация, и за дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачите
не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на
топлинната енергия за исковия период в общ размер на сумата от 689,04 лв. и на
падежа – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, нито
към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на
месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно
клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответниците, като
потребители, дължат и обезщетение за забава в размер на законната лихва,
възлизаща на сума в общ размер на 135,98 лв. за периода от 08.07.2014 г. до
06.12.2017 г. Посочва, че всеки от
ответниците носи отговорност за заплащане на суми, равняващи се на по ½ част от общо дължимите за периода
главница и лихва, според правата си върху процесния имот. С тези съображения
отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима
и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането.
В
депозираните в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмени отговори ответниците И.Н.И. и М.Н. И. –
Н. оспорват да са собственици, респ. размера на правото на собственост и
ползване по отношение на процесния недвижим имот при твърдението, че не са
изключителни такива. Поддържат, че не е доказано наличието на соченото от ищеца
облигационно правоотношение и същите нямат качеството потребител на топлинна
енергия. Заявяват, че не е установено към кой момент партидата на имота е
открита на името на съответния ответник, доколкото до този момент отговорността
за задълженията за топлинна енергия се носи от предишния собственик. Намират
процесните вземания за недължими и като погасени по давност. Твърдят, че не са
изпаднали в забава, доколкото не са били уведомени от ищцовото дружество за
размера на задълженията си. През исковия период в абонатната станция не е
съществувал законно монтиран и сертифициран топломер, не са били сключвани
договори с фирма за дялово разпределение, която да разпределя постъпилата
топлинна енергия до отделните абонати в етажната собственост. С тези доводи
отправят искане за отхвърляне на исковете.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията
на кумулативно обективно и субективно пасивно съединяване помежду им, с искане
за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания
на ищеца срещу ответниците – при условията на разделна отговорност помежду им, удостоверени
в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.
гр. дело № 01891/2018 г. по описа на Районен съд – П.. Съдът, като съобрази, че
възраженията на длъжниците срещу заповедта за изпълнение са подадени в срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415,
ал. 4 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсената защита.
Уважаването
на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото
дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през
процесния период на облигационно отношение между него и ответниците, имащо за
предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от
публично известни Общи условия, както и, че е изпълнило задължението си и е
доставило такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи
посочената в исковата молба сума и допълнително по акцесорния иск за лихва – изпадането
на ответниците в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
Възникването
на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и
потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е
обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост,
съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим
имот.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т.
2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост върху
топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично
волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното
правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр.
П., приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник СъП.– бр. 82/3959/29.04.2008 г. и влезли в сила,
съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител
за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на
имот в топлоснабдена сграда.
Както
беше изяснено, с отговорите на исковата молба ответниците спорват предявените
искове по основание, отричайки през релевантния период да са били собственици на
процесния топлоснабден имот, което обуславя проверката на съда относно
наличието на тази първа и основна материалноправна предпоставка за възникване
на процесните вземания.
От
приетите по делото писмени доказателства се установява, че с Декларация с вх. №
7674 от 15.03.2018 г. по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижим имот
ответницата М.Н. И. – Н. *** правото на собственост върху процесния недвижим
имот – апартамент № **, находящ се в гр. ***с посочено основание – по
наследство. В декларацията е отразено, че имотът е в режим на съсобственост
между декларатора и още едно лице – ответникът И.Н.И. при равни дялове – по
½ идеална част.
От
приложените към декларацията и приети по делото в заверени копия удостоверение
за наследници с изх. № 46/12.03.2018 г., издадено от кметство – село К., Община
П.и удостоверение за наследници с изх. № 3314/10.07.2013 г., издадено от Община
П.се изяснява, че ответницата М. И. – Н. и ответникът И.Н.И. са брат и сестра,
както и, че са единствените наследници по закон на своята майка Т.Б.К.а,
починала на ***г., а с това и на починалия по-рано техен баща Н.И. К., починал
на ***г.
При
съвкупната преценка на така събраните доказателства, съдът достига до извод, че
ответниците са придобили собствеността върху процесния имот по наследство през
месец юли 2013 г., към който момент са починали техните наследодатели. В тази
връзка съдът съобрази, че ответниците не са оспорили правата на праводателите Н.и
Т.К.и. В
подкрепа на този извод е и изявлението на ответницата, обективирано в
представената и приета по делото декларация, която има характера на подписан
/което не се оспорва/ от нея частен документ по см. на чл. 180 ГПК, ползващ се
с формална доказателствена сила относно правнорелевантното обстоятелство, че
автор на волеизявлението, съдържащо се пред подписа е лицето, подписало
документа. Същевременно, в настоящото производство и в посочената си част има
значението и на извънсъдебно признание – твърдение за неизгоден факт, а именно,
че деклараторът и посоченото от него лице – ответниците по делото са собственици
на жилището, придобито от тях по наследство от родителите им, което изявление
се ползва с висока доказателствена стойност в процеса, в случая съответстващо с
останалите писмени доказателства – арг. чл. 175 ГПК – удостоверенията за
наследници и извлечението от сметка, доказващо откриването на партидата за
процесния имот на името на ответницата.
При
съобразяване с разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗН и обема на наследствените им
права, съдът приема, че всеки от ответниците е придобил по ½ ид. част от
правото на собственост, в който смисъл е и вписаното в декларацията.
Доколкото
по делото няма данни и твърдения за последващо прехвърляне от ответниците на
притежаваните от тях права върху имота, то съдът приема, че през исковия период
същите са придобили и качеството потребители на топлинна енергия, чието основно
задължение към насрещната страна по облигационното правоотношение – ищцовото
дружество е да заплаща цената на доставеното количество топлоенергия,
съответстващо на правата му в съсобствеността /арг. клаузата на чл. 15, ал. 1, т. 1 от приложимите Общи
условия/.
С
оглед становището на пълномощника на ответната страна, изразено в съдебно
заседание, с протоколно определение от 23.05.2019 г. като безспорни и
ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните са отделени
обстоятелствата, свързани с реалната доставка от ищцовото дружество до
процесния имот на топлинна енергия през исковия период, на стойност, равняваща
се на твърдяната от „Топлофикация – П.“ АД, както и размера на следващото се обезщетение
за забава. Предвид това, съдът приема, че за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г.
до процесния топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. П., кв. „***, ап. **
от ищеца е доставена топлинна енергия, чиято стойност се равнява на сумата от 689,04
лв., както и, че дължимото обезщетение за забава за периода от 08.07.2014 г. до
06.12.2017 г. възлиза на сумата от 135,98 лв., като всеки от ответниците
отговаря за заплащането на ½ част от задълженията или за сумата от по
344,52 лв. – главница и от по 67,99 лв. – лихва за забава.
Изясни
се, че с отговора на исковата молба ответниците въвеждат правопогасяващо
възражение с твърдение, че тези от тях, начислени за главница за периода от 01.05.2014
г. до 21.03.2015 г. и за лихва за забава за върху тази главница, са погасени по
давност. Съдът намира тези възражения за основателни, предвид следните
съображения:
При
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва
изводът, че погасителната давност е законоустановен период от време, през който
носителят на едно вземане бездейства и с изтичането на който последният губи
възможността да получи защита на правото си чрез средствата на държавната
принуда.
В
настоящия случай, вземането, представляващо главница за доставена и неплатена
топлинна енергия има характера на периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и спрямо него е приложима тригодишната погасителна давност, в който смисъл
са задължителните за съда разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС. Съдът намира, че
тригодишният давностен срок е приложим и по отношение на вземането,
представляващо законна лихва за забава на месечните плащания, предвид характера
му и регламентираното в разпоредбата на чл. 119 ЗЗД погасяване по давност на
всички акцесорни вземания като последица от погасяването по давност на
главницата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има
процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е
настъпването на падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга
форма на съдебно претендиране на вземането.
В
клаузата на чл. 34, ал. 1 от приложимите към процесното правоотношение Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди е предвидено
задължението на потребителите да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а в
клаузата на чл. 34, ал. 6, че при неизпълнение в срок на това задължение
купувачът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на заплащане на топлинната енергия. Изложеното дава основание за извод,
че вземането за цена на потребена топлинна енергия за съответния месец става
изискуемо от първия ден след изтичане на 30-дневния срок за плащане.
При
съобразяване с горните изводи и с конкретната дата, на която е депозирано процесното
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 21.03.2018 г.,
което действие води до прекъсване на давността за процесните вземания на
основание чл. 116 ЗЗД, съдът намира, че погасена по давност е само част от
вземането за главница, а именно в размер на сумата от по 117,08 лв. за всеки от
ответниците или сума в общ размер от 234,16 лв. /определена от съда на
основание чл. 162 ГПК и при съобразяване с данните за помесечно начислените
суми, съдържащи се в приетото по делото извлечение от сметка/, дължима за
периода от 01.05.2014 г. до 20.03.2015 г. /три години преди датата на
депозиране на заявлението/. За тази част предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ срещу всеки от ответниците се явяват неоснователни на това
основание и следва да бъдат отхвърлени. Останалата част от вземането в размер
на сумата от по 227,44 лв. или сума в общ размер от 454,87 лв. за периода от 21.03.2015
г. до 30.04.2017 г. остава непокрита от тригодишния давностен срок, а с това и
дължима от всеки от ответниците, което обуславя и уважаването на исковете за
главница за тази част от вземането.
По
отношение на задължението за заплащане на законната лихва за забава върху
главницата, предмет на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД, съдът намира, че предвид акцесорния му характер, възникването на
последното е обусловено от дължимостта на главното вземане и неизпълнението му
в срок. Съгласно клаузата на чл. 34, ал. 1 от приложимите към
процесното правоотношение Общи условия (приети като писмено доказателство),
купувачите дължат заплащане на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на
основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ответниците, в качеството си на
длъжници, изпадат в забава и дължат заплащането на законната лихва, без да е
необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл. С оглед погасяването
по давност на вземането за главница за периода от 01.05.2014 г. до 20.03.2015
г. и на основание чл. 119 ЗЗД съдът намира, че погасено по давност е и
акцесорното вземане за лихва в размер на сумата от по 32,75 лв. за всеки от
ответниците или сума в общ размер от 65,50 лв., дължимо върху тази главница
/чийто размер съдът определи по реда на чл. 162 ГПК и при съобразяване на
данните, отразени в приетото по делото извлечение от сметка/. За тази част
исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явяват неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени. Останалата част в размер на сумата от по 35,24 лв. или сума в общ
размер от 70,** лв., представляваща лихва за забава за периода от 10.05.2015 г.
до 06.12.2017 г., дължима върху главницата за периода от 21.03.2015 г. до
30.04.2017 г., е непокрита с давност, поради което и дължима от ответниците. За
тази част акцесорните искове са основателни и следва да бъдат уважени.
По отговорността
за разноски:
При този изход на спора – частична основателност на
предявените искове, право на разноски, съразмерно с уважената, респ.
отхвърлената част поначало имат и двете страни, както за тези, сторени в
исковото производство, така и за тези, направени в хода на ч. гр. дело № 01891/2018
г. по описа на Районен съд – П.– арг. т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014
г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. В полза на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с
уважената част от предявените искове, следва да бъде присъдена сумата от **,76
лв. – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство и сумата от 85,96 лв. – платени държавни и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство. Съдът определи юрисконсултското
възнаграждение на ищеца в двете съдебни производства в минималния му размер на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за
правната помощ и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по
отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на
юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като съобрази вида и
обема на извършената дейност от процесуалния представител на ищеца, както и
липсата на фактическа и правна сложност на делото. Всеки от ответниците следва
да заплати по ½ част от тези разноски. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в
полза на ответниците, съразмерно с отхвърлената част от исковете, следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от по
72,50 лв. за заповедното производство и в размер на сумата от по 72,50 лв. в
исковото производство, с оглед отразеното в договорите за правна защита и
съдействие, приложени по делата, плащане на сумите в брой, в която част същите
имат характера на разписка, удостоверяваща плащането – арг. т. 1 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на
ВКС и неоспорването на размера от страна на ищцовото дружество.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявения от „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино срещу М.Н. И. – Н., с ЕГН:
**********, с постоянен и настоящ адрес:*** установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че М.Н. И.
– Н. *** АД сумата от 227,44 лв.,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода
от 21.03.2015 г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в ***,
с абонатен № ********** и законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението – 21.03.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, за
които суми по ч. гр. дело № 01891/2018 г. по описа на Районен съд – П., ГО, I-ви състав е издадена Заповед № 1550 от 27.03.2018 г. за изпълнение на
парични задължения по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер от 227,44 лв. до пълния предявен размер
от 344,52 лв. или за сумата от 117,08 лв.,
представляваща главница за периода от 01.05.2014 г. до 20.03.2015 г.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявения от „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино срещу М.Н. И. – Н., с ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес:*** установителен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М.Н. И. – Н. *** АД
сумата от 35,24 лв., представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.05.2015 г. до
06.12.2017 г., дължима върху главницата за периода от 21.03.2015 г. до
30.04.2017 г., за която сума по ч. гр. дело № 01891/2018 г. по описа на Районен
съд – П., ГО, I-ви състав е издадена Заповед № 1550 от 27.03.2018 г. за изпълнение на
парични задължения по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер от 35,24 лв. до пълния предявен размер от
67,99 лв. или за сумата от 32,75 лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2014
г. до 06.12.2017 г., дължима върху главницата за периода от 01.05.2014 г. до 20.03.2015
г.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявения от „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино срещу И.Н.И., с ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***,
ул. „***установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че И.Н.И.
*** АД сумата от 227,44 лв.,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода
от 21.03.2015 г. до 30.04.2017 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в ***, с абонатен №
********** и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 21.03.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, за които суми
по ч. гр. дело № 01891/2018 г. по описа на Районен съд – П., ГО, I-ви състав е издадена Заповед № 1550 от 27.03.2018 г. за изпълнение на
парични задължения по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер от 227,44 лв. до пълния предявен размер
от 344,52 лв. или за сумата от 117,08 лв.,
представляваща главница за периода от 01.05.2014 г. до 20.03.2015 г.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявения от „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино срещу И.Н.И., с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, ул. „***установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И.Н.И. ***
АД сумата от 35,24 лв., представляваща законна лихва
за забава на месечните плащания за периода от 10.05.2015 г. до 06.12.2017 г.,
дължима върху главницата за периода от 21.03.2015 г. до 30.04.2017 г., за която
сума по ч. гр. дело № 01891/2018 г. по описа на Районен съд – П., ГО, I-ви състав е издадена Заповед № 1550 от 27.03.2018 г. за изпълнение на
парични задължения по чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер от 35,24 лв. до пълния
предявен размер от 67,99 лв. или за сумата от 32,75 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 08.07.2014 г. до 06.12.2017 г., дължима върху главницата
за периода от 01.05.2014 г. до 20.03.2015 г.
ОСЪЖДА М.Н. И. – Н., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на „Топлофикация – П.“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. Мошино сумата
от 23,88 лв., представляваща сторени
разноски в производството по ч. гр. дело № 01891/2018 г. по описа на Районен
съд – П., ГО, I-ви състав и сумата от 42,98 лв.,
представляваща сторени разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА И.Н.И., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. П., ул. „***на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на „Топлофикация – П.“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. Мошино сумата
от 28,88 лв., представляваща сторени
разноски в производството по ч. гр. дело № 01891/2018 г. по описа на Районен
съд – П., ГО, I-ви състав и сумата от 42,98 лв.,
представляваща сторени разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ж.к. Мошино на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на М.Н.
И. – Н., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,50 лв., представляваща сторени
разноски в производството по ч ч. гр. дело № 01891/2018 г. по описа на Районен
съд – П., ГО, I-ви състав и сумата от 72,50 лв.,
представляваща сторени разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. Мошино на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на И.Н.И., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ул. „***сумата от 72,50 лв., представляваща сторени разноски в производството по ч ч.
гр. дело № 01891/2018 г. по описа на Районен съд – П., ГО, I-ви състав и сумата от 72,50 лв.,
представляваща сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
При влизане в
сила на
решението, ч. гр. дело № 01891/2018 г. по описа на съда да се върне на съответния
съдебен състав, с приложен към същото заверен препис от настоящото решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: