Решение по дело №805/2024 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 145
Дата: 9 юли 2025 г.
Съдия: Данчо Йорданов Димитров
Дело: 20243230200805
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 145
гр. Добрич, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Данчо Й. Димитров
при участието на секретаря Снежина Ив. Д.
като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно
наказателно дело № 20243230200805 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ПЛАНЕТ БИЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Оп. Димитър
Ковачев“ № 3, вх. А, ап. 14, представлявано от управителя Ю. Е. П., чрез
адвокат М. Д. от Адвокатска колегия - Добрич, съдебен адрес: гр. Добрич, ул.
„Иван Пенаков“ № 9, ет. 3, офис 13, срещу наказателно постановление № 08-
2200245/252 от 08.11.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция
по труда“ със седалище Добрич, с което на „ПЛАНЕТ БИЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Оп. Димитър
Ковачев“ № 3, вх. А, ет. 5, ап. 14, в качеството на работодател, за нарушение
по чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл.
414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лв.
Делото се разглежда за втори път, след като с решение № 1448 от
17.07.2024 г. по к.адм.д. № 267/2024 г., Административен съд Добрич е
обезсилил решение № 92 от 25.03.2024 г., постановено по а.н.д. № 1347/2022 г.
по описа на Районен съд Добрич и е върнал делото за ново разглеждане от
друг състав.
С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата
за неоснователна, а наказателното постановление - за правилно и
1
законосъобразно.
Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и
становищата на страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен
срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи
на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е
обхватът на въззивната проверка и констатира следното:
В административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на
административно нарушение (АУАН) е съставен в законоустановените срокове
от компетентното длъжностно лице, в присъствие на представляващия
санкционираното юридическо лице, връчен е бил на представляващия и
съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При връчването на акта
представляващият търговеца не се е възползвал от правото си на възражения и
обяснения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са били депозирани писмени
възражение по акта.
Наказателното постановление (НП) е издадено в рамките на срока по чл.
34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от
компетентния административнонаказващ орган, съдържа необходимите
реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на търговеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от КТ в редакцията, действала
към датата на извършване на нарушението, работодателят е длъжен да
предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа
екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите. Разпоредбата на ал. 2 на чл. 63 от КТ
повелява, че работодателят няма право да допуска до работа работника или
служителя, преди да му предостави документите по ал. 1.
В АУАН, както и в НП като нарушена е вписана нормата на чл. 63, ал. 2
от КТ.
В настоящия случай, както актосъставителят, така и наказващият орган
са изписали цифровата квалификация на нарушението непрецизно, тъй като
би следвало тя да е изписана по следния начин – чл. 63, ал. 2 във вр. с чл. 63,
ал. 1 от КТ (Виж Решение № 113 от 06.04.2021 г. по к.а.н.д. № 85/2021 г. по
описа на АдмС - Добрич).
Независимо от посочената непрецизност, то от текстовата част на
описанието на нарушението в АУАН и в НП, която е идентична, се установява,
че се касае до допускане до работа, без да са изпълнени задълженията на
работодателя във връзка с това. Описаните в АУАН и в обжалваното НП
фактически обстоятелства безспорно сочат на обвинение за извършено
административно нарушение по чл. 63, ал. 2 във вр. с ал. 1 от КТ. В
разглеждания случай, въззивната инстанция приема, че както в АУАН, така и в
НП е налице описание на релевантни обстоятелства, които са достатъчни да
2
квалифицират извършеното, като нарушение на чл. 63, ал. 2 във вр. с ал. 1 от
КТ. И актосъставителят, и наказващият орган изрично сочат обстоятелствата,
при които е било извършено нарушението, като от съдържанието на двата
акта, може да се изведе безпротиворечив извод, че се отнасят за едно и също
нарушение, извършено от едно и също ЮЛ - „Планет Билдинг“ ЕООД, ЕИК
*********, като фактическите обстоятелства по извършване на нарушението в
АУАН и НП са идентични. Подавайки жалбата и организирайки защитата си в
хода на съдебното производство, адресатът на НП е бил наясно за какво
нарушение е ангажирана отговорността му. В този смисъл посочената вече
непрецизност в цифровата квалификация на нарушението, не съставлява
съществено процесуално нарушение, което да налага отмяната на НП на това
основание, отчитайки, че ал. 2 от чл. 63 от КТ, препраща към ал. 1 от същия
член.
С оглед изложеното, имайки предвид обстоятелството, че
жалбоподателят се е възползвал в пълен обем от правото си на защита,
сезирайки съда с жалба срещу наказателното постановление, съдебният
състав намира, че за жалбоподателя не е настъпило объркване досежно това, за
какво нарушение му е бил съставен АУАН, респективно - за какво нарушение
е бил санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Наведените в
жалбата доводи за неправилността и незаконосъобразността на наказателното
постановление сочат, че жалбоподателят е инициирал защита именно против
вмененото му с наказателното постановление нарушение, изразяваща се в
допускане до работа, без да са изпълнени задълженията на работодателя във
връзка с това.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия материален
закон съдът установи следното:
АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 416, ал.
1 от Кодекса на труда (изм. ДВ, бр. 108 от 2008 г.) с доказателствена сила за
отразеното в него до доказване на противното.
От събраните доказателства се установява следното:
На 19.09.2022 г., в 14:30 часа, инспекторите в Дирекция „Инспекция по
труда” със седалище Добрич - свидетелите К. Г. С. и А. Ю. И., извършили
проверка на строителна площадка „жилищна сграда с изба и пристроена лятна
кухня“, находяща се в гр. Добрич, ул. „Цар Самуил“ № 32, с изпълнител на
обекта „Планет Билдинг“ ЕООД.
При проверката в обекта бил заварен да престира труд като строител, *
Н. Ж., ЕГН **********, като същият на място попълнил собственоръчно
декларация.
От представените на 04.10.2022 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ със
седалище Добрич трудов договор № 102/19.09.2022 г., от справка на ТД на
НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда
с изх. № 083902201511950 от 19.09.2022 г., от детайлна проверка в регистъра
3
на трудовите договори, показващ регистрацията му в 16:18:14 часа и от
възприетото по време на проверката, проверяващите установили, че „Планет
Билдинг“ ЕООД, в качеството си на работодател, е допуснал до работа на
19.09.2022 г., в 14:30 часа, като строител, лицето * Н. Ж., ЕГН **********,
преди да му е предоставил срещу подпис, копие на уведомлението за
сключения трудов договор, заверено от ТД на НАП.
С оглед установеното, както актосъставителят, така и наказващият орган
приели, че „Планет Билдинг“ ЕООД, в качеството си на работодател, е
допуснал до работа на 19.09.2022 г., в 14:30 часа, като строител, * Н. Ж., ЕГН
**********, преди да му е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал.
3 от КТ, заверено от Териториалната дирекция на Националната агенция за
приходите.
Както в АУАН, така и в НП, актосъставителят и наказващият орган
изрично са посочили, че нарушението е извършено на 19.09.2022 г.,
установено е на 04.10.2022 г. и е доказано от данните, обективирани в
протокол № 2231358 от 10.10.2022 г. за извършена проверка, длъжностна
характеристика, декларация от * Н. Ж., трудов договор № 102/16.09.2022 г.,
справка с изх. № 083902201511950 от 19.09.2022 г. от ТД на НАП, справка
актуално състояние на всички трудови договори.
В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа
обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са
установени от свидетелите К. Г. С. и А. Ю. И., чийто показания са
еднопосочни, последователни и безпротиворечиви и се подкрепят от приетите
по делото писмени доказателства, поради което следва да бъдат кредитирани
изцяло.
От теорията е известно, че експертизата не съставлява средство за
установяване на доказателства, а само способ за изясняване на някои
обстоятелства по делото, за които са нужни специални знания. Съгласно
разпоредбата на чл. 144, ал. 2, т. 5 от НПК, експертизата е задължителна,
когато възникне съмнение относно способността на свидетеля с оглед на
неговото физическо и психическо състояние правилно да възприема фактите,
които имат значение на делото и да дава достоверни показания за тях.
Видно от заключението на вещото лице по назначената, изготвена,
неоспорена и приета от съда съдебнопсихиатрична експертиза, * Н. Ж. страда
от психично заболяване, покриващо критериите според Международната
класификация на болестите - Десета ревизия (МКБ-10) параноидна
шизофрения, параноиден синдром, непрекъснато протичане, личностова
промяна, лека умствена изостаналост. Непрекъснато протичащата
шизофренна психоза покрива критериите за т.нар. „продължително
разстройство на съзнанието“. Съгласно заключението на вещото лице,
трайното психотично състояние създава патологични предпоставки за
съществено изкривяване и видоизменяне на постъпващата информация
(възприемане и запаметяване на факти и обстоятелства, свързани с деянието),
4
разстройва нейната обработка и предаване, поради което Ж. не може да дава
достоверни показания, имащи значение за делото.
Ето защо, съобразявайки заключението на вещото лице, отчитайки, че *
Н. Ж. не може да дава достоверни показания, имащи значение за делото, от
доказателствената съвкупност следва да бъдат изключени показанията му,
дадени в съдебно заседание.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля *, тъй като показанията на
този свидетел се оборват по категоричен начин както от показанията на
свидетелите К. Г. С. и А. Ю. И., така и от данните, съдържащи се в
приложения по делото трудов договор, видно от който, Ж. е постъпил на
работа на 17.09.2022 г.
Обстоятелството, че към датата на проверката представляващият
дружеството не е бил в град Добрич, както и че Ж. страда от психично
заболяване, са правно ирелевантни и не освобождават търговеца от
задължението му, вменено по чл. 63, ал. 2 от КТ, а именно - да не допуска до
работа работника или служителя, преди да му предостави копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от Териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите.
За пълнота на изложението, съдът намира за нужно да отбележи, че
представляващият дружеството е следвало да вземе такива мерки и да създаде
необходимата организация, че да не допусне * Ж. до работа, преди да му е
предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от
Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установена въз основа на показанията на разпитаните в хода на съдебното
дирене свидетели К. Г. С. и А. Ю. И., от показанията им, дадени пред друг
състав на съда и приобщени към доказателствения материал по делото,
съобразно чл. 281, ал. 1, т. 2, предложение 2 от НПК, както и от приложените
и приети по делото писмени доказателства - протокол № 2231358 от
10.10.2022 г. за извършена проверка, длъжностна характеристика, трудов
договор № 102/16.09.2022 г., справка с изх. № 083902201511950 от 19.09.2022
г. от ТД на НАП, справка актуално състояние на всички трудови договори.
Иначе казано – доказателствената сила на АУАН не само че не е оборена,
но фактическата обстановка описана в АУАН и в НП е безспорно установена в
съдебно заседание.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Съгласно чл. 63, ал. 1 от КТ в редакцията, действала към датата на
извършване на нарушението, работодателят е длъжен да предостави на
работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от
сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите. Според чл. 63, ал. 2 от КТ, работодателят
няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му
5
предостави документите по ал. 1.
Правно релевантните факти за ангажиране на отговорността за
неспазване на горепосочените императивни правила в случая са установени
със събраните по делото доказателства.
Работодателят няма право да допуска работника/служителя преди да му
е връчил и двата документа по чл. 63, ал. 1 от КТ, т.е. невръчването на който и
да е от тях е пречка за започване на ефективното полагане на труд по трудово
правоотношение. Допускането при липсата на изпълнение на горното
задължение е основание за ангажиране на имуществената отговорност на
работодателя.
Съгласно & 1 от ДР към КТ по смисъла на кодекса „работодател” е всяко
физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго
организационно и икономически обособено образувание (предприятие,
учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство,
дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или
служители по трудово правоотношение. В случая „Планет Билдинг“ ЕООД се
явява работодател и субект на нарушението.
Предвид изложеното, съдът намира, че от обективна страна
дружеството е извършило нарушение по чл. 63, ал. 2 във вр. с ал. 1 от КТ,
което е основание за реализиране на административнонаказателната му
отговорност. В тази насока е и константната съдебна практика (Виж: Решение
№ 251 от 7.06.2023 г. на АдмС - Добрич по к.а.н.д. № 265/2023 г., Решение №
101 от 2.03.2023 г. на АдмС - Добрич по к.а.н.д. № 43/2023 г., Решение от
19.03.2021 г. по к.а.н.д. № 42/2021 г. по описа на АдмС - Добрич, Решение №
113 от 06.04.2021 г. по к.а.н.д. № 85/2021 г. по описа на АдмС - Добрич,
Решение № 205 от 22.06.2021 г. по к.а.н.д. № 194/2021 г. по описа на АдмС -
Добрич).
При издаване на наказателното постановление не са допуснати
нарушения на материалния закон. То е обосновано и не е постановено при
непълнота на доказателствата. Отговорността, която законът възлага на ЮЛ и
ЕТ е обективна, безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само
обективно да бъде констатирано неизпълнение на задължение към държавата.
Тя е проява на засилена превенция срещу определени противоправни прояви.
Законосъобразно, на основание чл. 414, ал. 3 от КТ,
административнонаказващият орган е ангажирал имуществената отговорност
на търговеца.
По отношение на наложеното наказание:
Предвидената имуществена санкция по чл. 414, ал. 3 от КТ е в размер от
1500 до 15 000 лв. Наложената от административнонаказващият орган
имуществена санкция е в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева, т.е.
малко над законоустановения минимум. Съдът намира, че правилно
административнонаказващият орган е определил имуществената санкция
малко над нейния минимум, отчитайки, че се касае за нарушение с висока
степен на обществена опасност, както и с оглед защитата на трудовите и
6
социални права на работниците и служителите, данъчната и осигурителната
система на Република България.
Нарушението, за което е санкционирано дружеството, не може да се
приеме за маловажен случай. Съгласно чл. 415в, ал. 1 от КТ, за нарушение,
което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този
кодекс, и от което не са произлезли вредни последици за работници и
служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от
50 до 100 лв., но от приложното поле на чл. 415в, ал. 1 от КТ, на основание чл.
415в, ал. 2 от КТ са изключени нарушенията по чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и
чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ.
Настоящият състав счита, че наличието на специална правна уредба в
КТ изключва прилагането на общата такава по ЗАНН, с оглед на което и
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН се явява неприложима, поради което и съдът
не дължи произнасяне в тази насока (Виж Решение от 03.07.2014 г. по к.а.н.д.
№ 339/2014 г. на АдмС - Добрич).
По горните съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
В ЗАНН не е уредена отговорността за разноски на страните и съгласно
чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила, за призоваване
и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на
вещи, определяне на разноски на свидетели и вещи лица, изчисляване на
срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби пред
административния съд и предложения за възобновяване се прилагат
разпоредбите на НПК.
Предвид изхода на делото – потвърждаване на наказателното
постановление и на основание чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 189, ал. 3 от НПК,
„Планет Билдинг“ ЕООД следва да заплати по сметка на Районен съд Добрич
разноските по делото в размер на 500 (петстотин) лева, представляващи
възнаграждение на вещото лице по изготвената съдебнопсихиатрична
експертиза.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния
представител на въззиваемата страна – Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” със седалище Добрич искане, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от Закона за правната помощ,
съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН. В случая, за
защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ (Нов - ДВ, бр. 59 от 2009 г., в сила от 28.07.2009 г., изм.,
бр. 74 от 2021 г., в сила от 1.10.2021 г.) предвижда възнаграждение от 80 до
7
150 лева. Производството по делото е проведено в пет съдебни заседания, не
се отличава с фактическа или правна сложност, разпитани са неголям брой
свидетели - петима, поради което следва да се присъди възнаграждение за
процесуално представителство в размер на 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 във вр. с ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 08-2200245/252 от
08.11.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ със
седалище Добрич, с което на „ПЛАНЕТ БИЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Оп. Димитър Ковачев“
№ 3, вх. А, ет. 5, ап. 14, в качеството на работодател, за нарушение по чл. 63,
ал. 2 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от
Кодекса на труда е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2500
(две хиляди и петстотин) лв.
ОСЪЖДА „ПЛАНЕТ БИЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Оп. Димитър Ковачев“ № 3, вх. А, ап.
14, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Добрич сторените по делото
разноски в размер на 500 (петстотин) лева.
ОСЪЖДА „ПЛАНЕТ БИЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Оп. Димитър Ковачев“ № 3, вх. А, ап.
14, ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич,
сума в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред Административен
съд Добрич в 14 - дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
8