№ 5138
гр. *, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110172887 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 399161/09.12.2024 г., с
която от името на „т“ ЕАД, ЕИК *** против А. Р. П., ЕГН **********, са
предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с
чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за
вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди,
както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена
заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление вх. № 318174/09.10.2024 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. Р. П., ЕГН ********** за суми,
както следва: 1/ сумата от 8510,64 лева, представляваща стойност на доставена и
потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ *, находящ се в
гр. *, ж. к. „**“, *, аб. № ** за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 09.10.2024 г. до
окончателното й изплащане; 2/ сумата от 2168,76 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.11.2021 г. –
27.09.2024 г., върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия.
На 10.10.2024 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Препис от издадената в
производството по ч.гр.д. № 59955/2024 г. по описа на Софийски районен съд, II
1
ГО, 160 състав, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, е
връчен на длъжника, като в законоустановения срок от името на същия е
депозирано възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК. В тази връзка ищецът е уведомен за възможността да
предяви иск за сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение на 08.11.2024
г. Исковата молба е подадена на 09.12.2024 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, при
съобразяване разпоредбата на чл. 60, ал. 6 ГПК вр. чл. 60, ал. 3 ГПК/.
В исковата си молба ищецът „т“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с
ответника. Поддържа, че същите имат качеството клиент на топлинна енергия за
битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която
се намира процесния имот е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма „Нелбо” АД, като в тази връзка се
посочва, че на основание чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за
процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Поддържа, че ответникът е използвал доставяна топлинна енергия през
процесния период и не са погасили задължението си, като е изпаднал и в забава по
отношение на последното.
Моли се, за постановяване на решение, с което да бъде признато за
установено в производството, че А. Р. П., ЕГН ********** дължи в полза на т ЕАД,
ЕИК *** суми, както следва: 1/ сумата от 8510,64 лева, представляваща стойност
на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ
*, находящ се в гр. *, ж. к. „**“, *, аб. № ** за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 09.10.2024 г. до
окончателното й изплащане; 2/ сумата от 2168,76 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.11.2021 г. –
27.09.2024 г., върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия, за
които суми на 10.10.2024 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК в производството по
ч.гр.д. № 59955/2024 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав.
Претендират се разноски в исковото и заповедното производство и се прави
възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение в производството.
2
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от името на ответника в производството, с който се оспорват предявените
искове. Оспорва се наличието на облигационна връзка между ищеца и ответника
А. Р. П., ЕГН **********, с предмет доставка на топлинна енергия до посочения в
исковата молба имот. Оспорва се и акцесорната претенция за лихва за забава.
Моли се, за отхвърляне на предявените срещу ответника искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД положителен
установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия
за битови нужди, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за
които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415,
ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността
на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти:
съществуването на договорни отношения между него и ответника с предмет
доставка на топлинна енергия, в това число и качеството му „клиент на топлинна
енергия“, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за
исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума,
поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за
заплащане на процесната главница, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираното вземане в полза на т ЕАД.
В тежест на отоветника е да докаже правоизключващите,
правоунищожаващите и правопогасяващите си възражения, направени с отговора
на исковата молба.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
3
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите
норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и
страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл.
150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.
В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът
между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида
4
на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване
на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са и разрешенията
дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело
№ 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата императивно
урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху
имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл
решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на
ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за
прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в
имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от
потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "т" ЕАД е дружество регистрирано по
5
Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с
предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна
енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности
обслужващи основните.
По отношение на първата предпоставка за уважаване на предявените искове,
а именно, че между страните по спора са съществували договорни отношения с
предмет доставката на топлинна енергия в процесния имот за претендирания
период, в това число и качеството клиент на топлинна енергия на ответницата по
делото /респективно нейния наследодател/, настоящият съдебен състав намира, че
не е проведено пълно и главно доказване на горепосочените обстоятелства от
страна на ищцовото дружество, върху което тежи доказателствената тежест за
установяване на тези обстоятелства.
От събраните в производството доказателства се установи, че през
процесния период, посоченият в исковата молба недвижим имот е бил собственост
на е А.ова П.а, ЕГН **********, като същата е придобила собствеността върху
процесния недвижим имот, представляващ *, находящ се в гр. *, ж. к. „**“, *, по
силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 63, том LLXXIII, дело
№ 24776/1993 г..
От ангажираните в производството писма на Столична община, отдел
„Общински приходи - в“ - рег.№ ДВЕ 17-26-71(1) от 10.05.2017 г. и рег.№ П-
6888/02.07.2018 г., се установява, че към 10.05.2017 г. А. Р. П., ЕГН **********
няма подавана данъчна декларация за притежание на недвижимо имущество,
съответно, че за имот, находящ се на адрес: гр.*, ж.к.”**“, *, ап.73 няма открита
данъчна партида.
Във връзка с разглеждания въпрос по делото са приети и писмо на Столична
община, Направление „Архитектура и градоустройство“ и препис от заповед №
РД- 41-1304 от 11.08.1989 г. на Председателя на ИК на СНС. В писмото е
удостоверено, че Дирекцията не разполага с информация дали ап.73 на адрес: гр.*,
ж.к.”**“, *, е придобит от А. Р. П., както и че в учрежденския архив се съхранява
заповед № РД-41-1304 от 11.08.1989 г. на Председателя на ИК на СНС, съгласно
която ап.73, находящ се на посочения адрес, е предоставен в обезщетение на
Зорница Владимирова Страхинова срещу отчужден имот. Последните
обстоятелства се потвърждават и от представения препис от визираната заповед,
издадена на основание чл.100 във връзка с чл.103, ал.5 от ЗТСУ /отм./.
6
С писмо с рег.№ СОА22ДИ 11-8801(4) от 03.11.2022 г. Столична община,
отдел „Общински приходи - в“ е удостоверила, че * на адрес: гр.* ж.к. ”**“, *, с
настоящ административен адрес: гр.*, район „в“, бул.“д“ *, е деклариран от третото
за спор лице е А.ова П.а, ЕГН ********** с посочен документ за собственост -
нотариален а*. /Идентичността на двата адреса е потвърдена и приложеното към
исковата молба удостоверение на Столична община, Район „в с рег.№ КО-7000-
10/1/28.03.2012 г./.
В хода на производството не са навеждани твърдения за възникнало
правоприемство /частно или универсално/ между третите лица Зорница
Владимирова Страхинова и/или е А.ова П.а и ответникът в процеса, съответно за
учредяване на ограничено вещно право на ползване в полза на последния, нито са
ангажирани доказателства за това.
Предвид тези обстоятелства не може да се направи извод, още по-малко
еднозначен обоснован, че А. Р. П. е носител на правото на собственост или на
вещното право на ползване върху процесния недвижим имот, представляващ *,
находящ се в гр. *, ж. к. „**“, *, към релевантния за спора момент.
Предвид горното, предявените искове се явяват неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство има
ответникът.
От името на ответника А. Р. П. не е направено искане за присъждане на
разноски в исковото производство по гр.д. № 72887/2024 г. по описа на СРС, ГО,
160 състав, поради което и такива не следва да му се присъждат в производството.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 59955/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
От името на ответника не са претендирани разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 59955/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
респективно такива не следва и да му се присъждат.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
7
ОТХВЪРЛЯ предявените от името на т ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. *,** против А. Р. П., ЕГН **********, с адрес: в гр. *, ж. к. „**“,
*, * обективно кумулативно съединени осъдителни искове, предявени по реда на
чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правно основание с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл.
155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за
установено на А. Р. П., ЕГН ********** да заплати в полза на т ЕАД, ЕИК ***,
суми, както следва: 1/ сумата от 8510,64 лева, представляваща стойност на
доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ *,
находящ се в гр. *, ж. к. „**“, *, аб. № ** за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 09.10.2024 г. до
окончателното й изплащане; 2/ сумата от 2168,76 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.11.2021 г. –
27.09.2024 г., върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия, за
които суми на 10.10.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 59955/2024 г. по описа
на СРС, II ГО, 160 състав.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-
помагач - н /преди нн/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8