№ 428
гр. В., 20.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:П.Т.П.
като разгледа докладваното от П.Т.П. Гражданско дело № 20211320102220
по описа за 2021 година
Производството по настоящото дело е образувано по предявени от
„АПС Б.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1404, район „Т.“, бул. „Б.“ № 81 В, против Е. Д. С. с ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ж.к. „В.Л.“ бл. 1, вх. В, ет. 4, ап. 54,
установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК,
във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че на 07.05.2015 г. длъжникът Е. С. е сключила
договор за потребителски кредит 462465 с „К.“ АД, ЕИК *********, по
силата на който е получила сумата от 900.00 лева, срещу което се съгласила
да върне 13 броя вноски по 87.01 лева в срок до 10.06.2016 г., когато е
падежирала последната вноска, съгласно Приложение № 1 към договор за
потребителски кредит, съдържащ погасителен план, неразделна част от
договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на
41.24 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50 %.
Сочи се, че на 07.05.2015 г. ответницата е получила по подадения от нея
при сключване на договор за задължение с идентификатор 462465 електронен
адрес следните документи: общи условия за предоставяне на кредити,
договор за потребителски кредит 462465, приложение 1 към договор за
потребителски кредит 462465/07.05.2015 г., ведно със стандартен европейски
1
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити
/приложение 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК/.
Излага се, че в Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на
кредити на Заемодателя /ОУ/, неразделна част от Договора за кредит страните
се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В
раздел VI, чл. 7 от ОУ, страните постигнали съгласие длъжникът да заплаща
всички разноски, свързани с неизпълнението му.
Твърди се, че с договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от
02.03.2021 г. „К.“ АД като цедент е прехвърлило своите вземания към
длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС
Б.Б.“ ЕООД, като ответницата била уведомена за цесията на посочената от
нея в договора електронна поща на 05.04.2021 г.
Сочи се, че ответницата не е изпълнила в срок задълженията си по
договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.
Излага се, че за периода 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва
за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т.е. претендираната
лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците.
Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. №
1199/2021 г. по описа на РС - В., и по което е издадена заповед за изпълнение,
която е връчена на длъжника при условията на чл. 47 от ГПК.
Иска се от съда да постанови решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата в общ
размер на 1719.73 лева, формирана както следва: 900.00 лева - главница,
договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 231.13 лева за
периода от 10.06.2015 г. до 10.06.2016 г., законна лихва за забава върху
главницата в размер на 588.60 лева за периода от 10.06.2015 г. до 23.02.2021
г., както и лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на вземането.
2
Претендират се и направените разноски в заповедното и в исковото
производство.
Ответницата, редовно призована, не се явява и не изпраща
представител, също така и не взема становище по исковете. Въпреки дадената
й възможност за писмен отговор, в срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил
такъв. На същата са указани последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 от ГПК,
както и на чл. 238, ал.1 ГПК, а именно, че ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без
да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може
да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
В исковата молба ищецът, чрез процесуалния си представител е поискал
постановяването на неприсъствено решение на основание чл. 238, ал. 1 от
ГПК.
Съдът, като взе предвид, че на ответницата са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването й в съдебно
заседание, намира, че са налице предпоставките по чл. 239, ал. 1 и 2 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение по делото.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение – чл. 239, ал. 2 ГПК, поради което следва да бъде
постановено такова, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В случая
са налице посочените по-горе предпоставки. За да се постанови
неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум, формалните
предпоставки по чл. 238, ал. 1 ГПК не са достатъчни. Освен тях чл. 239, ал. 1,
т. 2 ГПК поставя и изискване по същество, а именно: искът да е вероятно
основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените писмени доказателства.
В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и
събраните по делото доказателства, са достатъчни да обосноват
3
основателността на заявената искова претенция. Тъй като истинността на
приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то
съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото
писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност.
Ето защо исковата претенция като основателна следва да бъде уважена
като се признае за установено, че ответницата дължи претендираната парична
сума.
Във връзка с изложеното, предявените искове следва да бъдат уважени,
като се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на
ищеца сумата в общ размер на 1719.73 лева, формирана както следва: 900.00
лева - главница, договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер
на 231.13 лева за периода от 10.06.2015 г. до 10.06.2016 г., законна лихва за
забава върху главницата в размер на 588.60 лева за периода от 10.06.2015 г. до
23.02.2021 г., както и лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.06.2021 г.
до окончателното изплащане на вземането.
В случая основателна се явява и претенцията за присъждане на
направените разноски.
Съобразявайки т. 12 на ТР № 4/2013 на ОС ГТК на ВКС и изхода на
делото ответникът следва да понесе отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство.
В тази връзка ответната страна следва да заплати на ищеца направените
разноски по настоящето производството, в общ размер от 168.79 лв. /68.79 лв.
внесена държавна такса и 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение/, както
и тези, направени в заповедното производство, в общ размер на 134.39 лв.
/34.39 лв. - заплатена държавна такса и 100.00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение/.
Водим от горното Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. Д. С. с ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ж.к. „В.Л.“ бл. 1, вх. В, ет. 4, ап. 54, че дължи на
„АПС Б.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
4
София, п.к. 1404, район „Т.“, бул. „Б.“ № 81 В, сумата в общ размер на
1719.73 лева, формирана както следва: 900.00 лева - главница, договорна
възнаградителна лихва върху главницата в размер на 231.13 лева за периода
от 10.06.2015 г. до 10.06.2016 г., законна лихва за забава върху главницата в
размер на 588.60 лева за периода от 10.06.2015 г. до 23.02.2021 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от 10.06.2021 г. /датата
на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1199/2021 г. по
описа на РС – В./ до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Е. Д. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „В.Л.“ бл. 1,
вх. В, ет. 4, ап. 54 да заплати на „АПС Б.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, район „Т.“, бул. „Б.“ №
81 В, направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д № 1199/2021
г. по описа на РС - В. в общ размер на 134.39 лв. /34.39 лв. - заплатена
държавна такса и 100.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение/.
ОСЪЖДА Е. Д. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. „В.Л.“ бл. 1,
вх. В, ет. 4, ап. 54 да заплати на „АПС Б.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, район „Т.“, бул. „Б.“ №
81 В, сумата в общ размер от 168.79 лева, направени разноски в исковото
производство /68.79 лв. внесена държавна такса и 100.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение/.
Решението не подлежи на обжалване.
На страните да се връчат преписи от решението.
Да се приложи препис от решението по ч. гр. д. № 1199/2021 г. по описа
на РС - В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5