Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                              

                                                    №                  1781/4.10.2019г.

                                                  04.10.2019 г.,гр. Варна

 

 

 

                       В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

Варненският районен съд                        тридесет  и  седми  състав

На втори  октомври                                  година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛ. КАРАНИКОЛОВ

 

Секретар : Петранка Петрова

като разгледа докладваното от съдията АНД № 2595 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

   Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на А.Д.А., ЕГН **********, против Наказателно постановление № 18–0819-008255/18.03.2019 год. на Началник група към ОД на МВР - Варна, Сектор „ПП“, с което му е наложено: административно наказание “Глоба” в размер на 300.00 /триста/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

     С жалбата  се иска отмяна на НП, като се сочи, че издаденото НП е издадено в нарушение на материалния закон, постановено при нарушение на процесуалните правила.

     В съдебно заседание възз. А., редовно призован не се явява. Процесуалният му представител  поддържа жалбата, като  акцентира върху липса на виновно поведение. В пренията си по съществото моли за отмяна на НП, като неправилно и незаконосъобразно.

   Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище.

 

    С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

    На 17.12.2018 год., възз.А.Д.А., управлявал „ДЖИП ЧЕРОКИ“ с рег.№ В 14-74 ВТ, собственост на Д.А.Д., ЕГН **********. Около 13,30 ч., при движение в гр.Варна, по ул.“Магнолия“, до кръстовището с ул. „Андрей Сахаров“, той бил спрян за проверка от екип на сектор „ПП“ при ОД на МВР - Варна, в който участвал и св.И.М.. Автомобилът бил с поставени регистрационни табели. При извършената проверка св.М. и колегата му установили, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил бил с прекратена регистрация на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, считано от 12.11.2018 год.

    На място срещу възз.А. бил съставен АУАН, в който било описано приетото за установено нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП. АУАН бил връчен на въззивника, който го подписал без възражения. В последствие по съставения АУАН била извършена проверка в Сектор „ПП“ при ОД МВР - Варна и образувано ДП № 11/2019 год. В хода на ДП било установено, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно, поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП от органите на ОД МВР - Варна, сектор „ПП“.

   В хода на проверката били снети сведения от възз.А.А. и собственика на автомобила Д.А.Д., които заявили, че не са били уведомени за прекратената регистрация на превозното средство и че не са получавали от Гаранционен фонд – София, уведомление по чл.574, ал.10 от Кодекса за застраховането.

 

  След приключване на  ДП материалите по него били изпратени на ВРП с мнение за извършено престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК. С постановление от 12.03.2019 год. по пр.пр.№ 1206/2019 год. на ВРП,  прокурорът приел, че въззивникът не е осъществил от субективна страна престъпление по чл.345 ал.2 от НК, понеже било установено, че той не е знаел, че автомобилът е с прекратена регистрация.

 

     Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания на св. И.М. и св.Д.Д., които съдът кредитира изцяло, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, Заповед, както и изисканите и приобщени служебно от страна на въззивния съд материали по пр.пр.№ 1206/2019 год. на ВРП, справка от сектор ПП-Варна,  и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

 

   Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

 

    Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

   Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник Сектор при ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Обжалваното наказателно постановление е издадено от Началника група при ОД МВР - Варна, сектор „ПП“, оправомощен с това правомощие със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на вътрешните работи, копие от която е приложена към делото. Видно от същата е, че заповедта е подписана министъра на вътрешните работи, компетентно лице да издава такава заповед съгласно ЗДвП. С оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.

 

     АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и 3 от ЗАНН.

    АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, тъй като не рефлектира пряко върху правото на защита на наказания субект.

 

   При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН. Поради това и посочените в жалбата възражения не се споделят от настоящия съд.

 

  Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

  Формално двата акта съдържат описание на нарушението, посочени са обстоятелства, при които същото е извършено, срещу АУАН не са били подадени възражения, поради което АНО е преценил, че не следва да извършва разследване на спорни обстоятелства.

 

  Въпреки горното съдът констатира, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон.

  Съгласно разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, НП се издава тогава, когато са установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и неговата вина.

  На първо място липсват в НП каквито и да било мотиви по отношение на становището на прокурора, наблюдавал преписката по същия казус, че липсва състав на престъпление, тъй като липсва вина. Няма как да се приеме за житейски логично, че за престъплението, изразяващо се в управление на нерегистрирано МПС липсва вина /деянието не е осъществено от субективна страна/, а е изпълнен състав на същото административно нарушение – чл.140, ал.1 от ЗДвП. АНО е следвало да изложи аргументи, защо приема, че въззивникът е осъществил състава на визираното нарушение, а не да подхожда формално - при съставен АУАН, непременно да издава НП.

    В конкретния случай, видно от материалите по преписката, в действителност НП е било издадено единствено въз основа на копие на съставения АУАН и постановлението на ВРП за отказ от образуване на ДП, което наложи материалите от горепосочената прокурорска преписка да бъдат изискани служебно от съда, като в самото НП никакви други доказателства освен АУАН не са коментирани и очевидно не са послужили за издаване на НП.

  Необорени по никакъв начин са твърденията на въззивника, че по никакъв начин не е бил уведомен за обстоятелството, че автомобилът е дерегистриран по служебен ред от Сектор „ПП“ при ОД МВР - Варна. Табелите са били поставени на автомобила, видно от св.показания на св.М.. 

   По АНП, а и в съдебното производство не  са ангажирани каквито и да било доказателства това обстоятелство да е било известно на жалбоподателя към момента, в който е бил спрян за проверка. Горното се потвърждава и от приложеното Постановление на ВРП, поради което няма как да се приеме, че от субективна страна въз.А. е осъществил състава на нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците както от обективна, така и от субективна страна и липсата на който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на извършеното. Не само, че няма доказателства въззивникът виновно да е управлявал служебно дерегистрирано МПС, напротив, събраха се такива/ категорични са и разпитаните в с.з. свидетели/, че въззивникът изобщо не е знаел, че автомобилът е бил служебно дерегистриран. Нещо повече, възз.А.  дори не е собственик на МПС.

     В конкретния случай не само, че АНО е нарушил разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение от страна на нарушителя, но е наложил наказание на нарушителя, без да е било установено безспорно извършването на нарушението от субективна страна, което обуславя и неправилно приложение на материалния закон, тъй като на въззивникът е наложено наказание за нарушение, което не е безспорно доказано, че е извършил. В НП не е посочено и нито едно доказателство/ с изключение на АУАН/ подкрепящо нарушението от субективна страна.

 

   Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени  нарушения на материалния и процесуалния закон, които са обусловили незаконосъобразност и необоснованост на НП, поради което и НП следва да бъде отменено.

 

    Предвид крайния извод на съда, не се налага обсъждане приложимостта на чл.28 от ЗАНН в конкретния случай. 

 

  Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

 

                                         Р   Е   Ш   И :

 

       ОТМЕНЯ НП №18 – 0819 - 008255/18.03.2019 год. на Началник група към ОД на МВР - Варна, Сектор „ПП“, с което на А.Д.А., ЕГН **********  е  наложено:  административно наказание  “Глоба”  в  размер на  300.00   /триста/ лв.  и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.   

       

       Решението  подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

 

                           РАЙОНЕН  СЪДИЯ :