№ 327
гр. Пловдив, 20.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
частно търговско дело № 20225001000595 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК във вр. с чл. 248, ал.3
ГПК.
Постъпила е частна жалба от Т. Д. Т. ЕГН ********** като настойник
на Т. Д. Т. ЕГН **********, представляван от адв. П.К. с адрес за
призоваване гр. К., ул. С. № 6, офис 10 против определение № 335 от
27.05.2022г., постановено по т.д. № 1263 по описа за 2021г. на ОС Стара
Загора, с което е оставено без уважение искането на Т. Д. Т. ЕГН **********
като настойник на Т. Д. Т. ЕГН ********** да бъде изменено определение №
32 от 11.01.2022г. в частта за разноските. Жалбоподателят счита оспорения
съдебен акт за незаконосъобразен, като постановен при несъобразяване на
обстоятелството, че производство по делото въобще не се е развило, тъй като
е прекратено, поради оттегляне на иска преди провеждане на първо съдебно
заседание, а също и при неотчитане на обстоятелството, че няма основание по
предявените искове да бъдат определени отделни юристконсултски
възнаграждения. Настоява съдът да отмени обжалваното определение, а
искането за присъждане на разноски да бъде редуцирано до максимално
дължимия размер от 100 лв..
Ответникът – „З.Д.“ АД със седалище и адрес управление гр. С., бул.
„Г.“ № 1 не е изразил становище.
Съдът, след преценка на изложеното в жалбата и данните по делото,
намери за установено следното:
Частната жалба е постъпила по електронната поща на ОС Стара Загора
на 30.06.2022г. и е с вх. № 6900 на 30.06.2022г., а актът, който е подложен на
1
проверка с нея е връчен на жалбоподателя на 16.06.2022г.. Въпреки, че срокът
за обжалване на постановения съдебен акт е едноседмичен – чл. 248, ал.3 ГПК
във вр. чл. 275, ал.1 ГПК, тъй като актът, чиито изменение се иска е
определение, то след като съдът е посочил, че срокът за обжалване на
постановеното определение № 334 от 27.05.2022г. е двуседмичен и именно в
този срок е постъпила частната жалба, следва да се приеме, че същата е
депозирана в срок. Жалбата е подадена от надлежна страна в производството,
която има интерес да обжалва и е насочена срещу акт, за който е предвиден
инстанционен контрол. Всичко изложено до тук налага извод за процесуална
допустимост на частната жалбата.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С обжалваният съдебен акт, съдът като е взел предвид, че с определение
№ 32 от 11.01.2022г. е прекратил производството по делото, поради оттегляне
на исковете е приел, че на ответника се дължат разноски за юристконсултско
възнаграждение съгласно чл. 78, ал.8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25 от
НЗПП. При определяне на дължимия размер решаващия първоинстанционен
съд е приел, че са предявени два обективно съединени иска, единия, от които
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв.
частично от 220 000 лв. и другия за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 41 500 лв., поради което и при съобразяване
чл. 25, ал.1 и ал.2 НЗПП във вр. с чл. 26а от НЗПП е определил, че за първия
от исковете дължимия размер на юристконсултско възнаграждение е 540 лв.,
формиран от сбора на 360 лв. и 0.5 х 360 лв. по иска с цена от 80 000 лв. и
съответно 375 лв., формирана от сбора на 250 лв. и 0.5 х 250 лв. по иска с цена
41 500 лв.. Общо дължимия размер от 915 лв. е намалил на 500 лв. като е взел
предвид, че ответника е депозирал отговор на исковата молба и въпреки, че
по делото не са проведени съдебни заседания, предвид съдържанието на
последния и значимостта на извършеното процесуално действие дължимото
юристконсултско възнаграждение е в размер на именно 500 лв..
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.4 ГПК ответникът има право на
разноски и при прекратяване на делото. Именно това е хипотезата приложима
в настоящия случай, а претендираните такива са за юристконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал.8 ГПК в общ размер на 900
лв., формирана от сбора на това дължимо за всеки един от двата обективно
съединени искове и намалено от съда до 500 лв..
Повод за образуване на т.д. № 1263/2021г. по описа на ОС Стара Загора
е искова молба на Т. Д. Т. ЕГН ********** като настойник на Т. Д. Т. ЕГН
**********, представляван от адв. П.К., с която са предявени осъдителни
искове срещу „З.Д.“ АД за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 80 000 лв., частично от 220 000 лв., както и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 41 500 лв., формирано от размера на
месечната издръжка от настъпване на ПТП-то до навършване на пълнолетие и
двете в пряка причинна връзка с настъпилата смърт на баща му при ПТП на
2
11.11.2019г., причинено по вина на водач, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника. След постъпване на отговор от ответника и в
срока за депозиране на допълнителна искова молба ищецът е депозирал
молба, с която е оттеглил предявените от него искове и е заявил възражение
за прекомерност на претендираните от ответника разноски, като е настоял
съдът да се съобрази с факта, че е извършено само едно процесуално действие
– подаване на отговор на исковата молба.
Основателни са възраженията на жалбоподателя, касаещи неправилност
на постановения съдебен акт, с която претендираното юристконсултско
възнаграждение е определено в размер на 900 лв. и е намалено до 500 лв.. В
конкретната хипотеза на прекратяване на производството преди провеждане
на открито съдебно заседание е неприложима хипотезата на чл. 25, ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй като е извършено едно
единствено действие от ответника и това е изготвяне и подаване на отговор на
исковата молба. Не е налице осъществена защита по смисъла на чл. 25 от
Наредбата, тъй като процеса не се е развил с предприемане на съответните
процесуални действия по събиране на доказателства, представителство в
открити съдебни заседания и въобще с извършване на следващите се за
главна страна - ответник процесуални активности до приключването му със
съответния краен съдебен акт. Още по – малко са налице основания за
приложението на чл. 25, ал.2 от Наредбата, тъй като посочената разпоредба е
предвидена единствено като възможност за определяне на възнаграждение
над минимума по чл. 25, ал.1 от Наредбата, която следва да се приеме за
налична при осъществена в пълнота защита по съответното дело, а не в
случаите на осъществено едно единствено процесуално действие. В
конкретният случай на извършено едно процесуално действие по защита, а
именно депозиране на писмен отговор на ответника се дължи
юристконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено в размер
на 100 лв., съгласно чл. 25а от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Последно посочената разпоредба предвижда възможност за определяне на
възнаграждение от 50 лв. до 150 лв., като съдът счита, че в конкретният
случай следва да бъде определено такова в размер на 100 лв., като се отчете
факта, че депозирания отговор на искова молба е подробен и изчерпателен и
съдържа становище по двата обективно съединени иска.
Предвид изложеното оспореният акт, с който първоинстанционния съд е
оставил без уважение молбата за изменение на постановеното определение в
частта за разноските като неправилен и незаконосъобразен следва да бъде
отменен, а искането удовлетворено като определеното юристконсултско
възнаграждение бъде намалено до 100 лв..
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОТМЕНЯ определение № 335 от 27.05.2022г., постановено по т.д. №
20215500901263/2021г. на ОС Стара Загора, с което е оставена без уважение
молба вх. № 1090 от 02.02.2022г. на Т. Д. Т. ЕГН ********** като настойник
на Т. Д. Т. ЕГН **********, представлявани от адв. П.К. за изменение на
определение № 32 от 11.01.2022г. постановено по делото в частта за
разноските, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ определение № 32 от 11.01.2022г., постановено по т.д. №
20215500901263/2021г. на ОС Стара Загора в частта за разноските КАКТО
СЛЕДВА:
ОСЪЖДА Т. Д. Т. ЕГН **********, действащ чрез своя настойник Т. Д.
Т. ЕГН ********** да заплати на „З.Д.“ АД със седалище и адрес управление
гр. С., бул. „Г.“ № 1 сума в размер на 100 лв., представляваща
юристконсултско възнаграждение по осъществената защита по делото,
изразяваща се в депозиране на писмен отговор.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му, при условията на чл. 274, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4