№ 198
гр. Плевен, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА
Въззивно гражданско дело № 20244400500210 по описа за 2024 година
С решение №256 от 18.12.2023 г. по гр.д. №594/2022 г. Левченски
Районен съд е:
ОСЪДИЛ на основание чл. 432 от КЗ ЗД "БУЛ ИНС" АД - гр. София,
бул. *** ДА ЗАПЛАТИ на С. В. М., с ЕГН: **********, с адрес: с. ***, обл.
Плевен, ул. ***, сумата от 700 лв. (седемстотин лева), представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, вследствие на получени телесни увреждания
при ПТП, настъпило на 13.05.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 13.05.2022 г. до окончателното изплащане, като е ОТХВЪРЛИЛ
иска за разликата над присъдения размер до пълния предявен размер от 20
000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛИЛ иска, предявен от С. В. М., с ЕГН: ********** срещу ЗД
"БУЛ ИНС" АД гр. София, бул. *** за обезщетение за причинените
имуществени вреди в размер на 323.16 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪДИЛ на основание чл. 500, ал.1, т.1 от КЗ Д. Г. Д., с ЕГН:
**********, с адрес: с. ***, обл. Ловеч, ул. ***, да заплати на ЗД "БУЛ ИНС"
АД - гр. София, бул. *** сумата от 700 лв. (седемстотин лева), съставляваща
регресно вземане на застрахователя за присъдено на С. В. М. на осн. чл. 432,
ал.1 от КЗ застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди
в същия размер, което става изискуемо от момента на реалното изплащане от
застрахователя на дължимото обезщетение в полза на пострадалото лице С. В.
1
М. от с. ***, обл. Плевен, ул. ***, за което следва да представи доказателства
по настоящото дело.
ОТХВЪРЛИЛ обратния иск в ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ за разликата
над 700 лв. до първоначално заявения размер от 20 000 лв., както и за
претендираната законната лихва върху главното вземане, считано от
13.05.2022 г. до датата на окончателното плащане, както и за сумата от 323.16
лв. - имуществени вреди като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪДИЛ ЗД "БУЛ ИНС" АД - гр. София, бул. *** ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат Н. А. М. от Адвокатска колегия Плевен сумата от 112 лв. за
осъществено процесуално представителство на ищеца в производството, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪДИЛ С. В. М., с ЕГН: **********, с адрес: с. ***, обл. Плевен, ул.
*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса
върху уважения иск, както и направените разноски за възнаграждение на
вещите лица по изготвените експертизи в размер на 1 535 лева.
ОСЪДИЛ С. В. М., с ЕГН: **********, с адрес: с. ***, обл. Плевен, ул.
***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ЗД "БУЛ ИНС" АД - гр. София, бул. ***,
сумата от 1 592.25 лв., представляваща направени разноски по настоящото
производство съразмерно с отхвърлената част от главния иск.
ОСЪДИЛ Д. Г. Д., с ЕГН: **********, с адрес: с. ***, обл. Ловеч, ул.
***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ЗД "БУЛ ИНС" АД - гр. София, бул. *** сумата
от 59.95 лв., представляваща направени разноски по настоящото
производство съразмерно с уважената част от обратния иск.
ОСЪДИЛ ЗД "БУЛ ИНС" АД - гр. София, бул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на
адв. Р. Р. от АК Плевен сумата от 2 123 лв. за осъществено процесуално
представителство на ответника по обратния иск по чл. 38, ал.2 от ЗА.
Недоволна от решението в частта му, с която е отхвърлен иска за
претендираното обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 700 лв.
до 20 000 лв., както и в частта му, с която е отхвърлен иска за претендираното
обезщетение за имуществени вреди в размер на 323.16 лв., е останала С. В.
М. и е подала въззивна жалба срещу него, в която моли то да бъде съответно
отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат изцяло
уважени двете претенции. Претендира се и заплащане на възнаграждение по
чл.38, ал.2 от ЗА на адв. Н. М. за оказаната от него правна помощ и
представителство в двете инстанции.
Препис от въззивната жалба е връчен на ЗД "БУЛ ИНС" АД - гр.
София на 17.01.2024 г. На 26.01.2024 г. е подаден отговор, в който се моли да
бъде потвърдено първоинстанционното решение в обжалваните му части.
Въззивна жалба е подадена и от Д. Г. Д. с искане решението да бъде
отменено и да бъде присъдено на основание чл.38, ал.2 от ЗА адв.
възнаграждение на адв. Р. Р..
Препис от въззивната жалба е връчен на ЗД "БУЛ ИНС" АД - гр. София
на 17.01.2024 г., но в указания срок – до 31.01.2024 г. отговор не е депозиран.
2
Препис от въззивната жалба е връчен на С. В. М. на 15.01.2024 г., но в
указания срок – до 29.01.2024 г. отговор не е депозиран.
Първоинстанционният съд е извършил проверката по чл.262 от ГПК и е
изпратил делото на Плевенски Окръжен съд, където то е постъпило на
05.02.2024 г. и е било образувано като в.гр.д. №106/2024 г.
Чрез проверка при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, въззивната
инстанция е установила че, въззивната жалба на С. В. М. е допустима и
редовна.
С определение №307 от 12.02.2024 г. по в.гр.д. №106/2024 г. Плевенски
Окръжен съд е:
ПРЕКРАТИЛ производството по настоящото в.гр.д.№106/2024 г. по
описа на Плевенски Окръжен съд и е
ВЪРНАЛ гр.д.№594/2022 г. на Левченски Районен съд – за повторна
проверка по чл.262 от ГПК – с цел привеждане на въззивната жалба на Д. Г.
Д. в съответствие с изискванията на чл.260, т.3 и т. 4 и чл.261, т.4 от ГПК.
РАЗПОРЕДИЛ ДА СЕ ВЪРНЕ в Плевенски Окръжен съд гр.д.
№594/2022 г. на Левченски Районен съд след съответно изправяне на
нередовностите на въззивната жалба на Д. Г. Д. – за произнасяне по нея, както
и по въззивната жалба на С. В. М..
В изпълнение на определение №307 от 12.02.2024 г., с разпореждане
№124 от 16.02.2024 г. Левченски Районен съд е дал съответни указания на Д.
Г. Д.. Съответното съобщение е връчено на последния чрез адв. Р. на
19.02.2024 г. и в указания срок – до 26.02.2024 г. не е последвало уточняване
на предмета на въззивно обжалване и внасяне на следващата се ДТ. С
определение №109 от 28.02.2024 г. Левченски Районен съд е върнал
въззивната жалба на Д. Г. Д.. Съответното съобщение е връчено на последния
чрез адв. Р. на 29.02.2024 г. и в указания срок – до 07.03.2024 г. не е
последвало обжалване на определението за връщане на въззивната жалба. На
08.03.2024 г. Левченски Районен съд е изпратил делото на Плевенски
Окръжен съд, където то е постъпило на 12.03.2024 г. и е било образувано като
в.гр.д. №210/2024 г.
С определение №527 от 13.03.2024 г. Плевенски Окръжен съд е приел
въззивната жалба на С. В. М. за допустима и редовна и е насрочил о.с.з. за
разглеждането ѝ.
На 10.04.2024 г. по делото е постъпило писмено становище от ЗД „БУЛ
ИНС“ АД, в което се моли да бъде даден ход на делото в отсъствието на
негов представител; да бъде приключено съдебното дирене и да бъде
постановено решение, с което да бъде потвърдено първоинстанционното
решение в обжалваните му части.
На 10.04.2024 г. е постъпила и молба от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, в която е
обективиран списък по чл.80 от ГПК. Приложени са договори за правна
защита и съдействие и у-ние за регистрация по ЗДДС.
В о.с.з. на 11.04.2024 г. са се явили само процесуалните представители
3
на С. В. М. и Д. Г. Д.. Адв. М. е пледирал за определяне на справедливо
обезщетение за неимуществените вреди, представил е пълномощно и договор
за правна защита и съдействие, сключен при условията на чл.38, ал.1, т.2 от
ЗА и е направил възражение по чл.78, ал.5 от ГПК относно направените от
въззиваемото дружество разноски за адв. възнаграждение. Адв. Р. е пледирала
за потвърждаване на решението в обжалваните части, представила е
пълномощно и договор за правна защита и съдействие, сключен при
условията на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА и е направила възражение по чл.78, ал.5 от
ГПК относно направените от въззиваемото дружество разноски за адв.
възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№316000-17587 от 17.05.2022 г., на 13.05.2022 г. около 07:00 часа в с. ***, на
кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“ е станало ПТП с двама участници:
-участник 1: ППС – лек автомобил *** *** с рег. №***, със застраховка
„Гражданска отговорност“ в ЗД „БУЛ ИНС“ АД, съгласно полица №
BG/02/121002103431, управляван от Д. Г. Д. след употреба на алкохол с
концентрация 1.77 промила, установена с техн. средство и
-участник 2: пешеходец – С. В. М..
Наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“,
сключена със ЗД „БУЛ ИНС“ АД, се пътвърждава от справката в
Гаранционен фонд, направена на 19.09.2022 г.
Според протокола, Участник 1 при движение със скорост,
несъобразена с пътните условия, на ляв завой излиза вдясно, после се
отклонява вляво и блъска участник 2, който се намира до контейнер за боклук
от лявата страна по посока на движението. Пешеходката е посочена в
протокола като пострадала – с охлузни рани, прегледана и освободена.
Налице е схема на ПТП.
В протокола е отбелязано, че по отношение на Участник 1 е съставен
АУАН серия GA, №646402 от 13.05.2022 г. по чл.116 от ЗДП /съгласно който,
водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците/.
Видно от НП №22-0938-001854/25.05.2022 г., то е издадено от
Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен въз
основа на АУАН серия GA, №646402 от 13.05.2022 г., за нарушение по чл.116
от ЗДП, при което водачът на лек автомобил *** *** с рег. №*** – Д. Г. Д. на
ляв завой губи контрола над автомобила, излиза вляво по посоката си на
движение и удря пешеходката С. В. М., която се намира вляво до контейнер
за боклук. С посоченото НП на Д. Г. Д. е наложена глоба в размер на 200 лв.
С жалба от 10.10.2022 г. срещу НП №22-0938-001854/25.05.2022 г. Д.
Г. Д. е сезирал директно Плевенски Районен съд, като е образувано
н.а.х.д. №1972/2022 г. С определение от 21.10.2022 г. производството е
прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Левченски Районен съд,
4
където е образувано като н.а.х.д. №318/2022 г. С решение от 23.12.2022 г. е
отменено НП №22-0938-001854/25.05.2022 г. Няма данни решението да е
обжалвано.
Със същата жалба от 10.10.2022 г. срещу НП №22-0938-
001854/25.05.2022 г. Д. Г. Д. е сезирал Плевенски Районен съд и косвено –
чрез ОД на МВР-Плевен, която е препратила жалбата и е образувано
н.а.х.д. №1971/2022 г. С определение от 17.11.2022 г. производството е
прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Левченски Районен съд,
където е образувано като н.а.х.д. №331/2022 г. С решение от 24.02.2023 г. е
отменено същото НП /като това по н.а.х.д. №318/2022 г./, но с грешно посочен
номер – №22-0938-001857/25.05.2022 г. Решението на Левченски Районен съд
е оставено в сила с решение от 15.05.2023 г. по к.н.а.х.д. №256/2023 г. на
Плевенски Административен съд.
Материалите по образуваното във вр. с процесното ПТП досъдебно
производство ЗМ №120/2022 г. по описа на РПУ-Левски са изпратени на
Плевенска Районна прокуратура и е образувана пр.пр. №2766/2022 г. По
обвинителен акт от 21.09.2022 г. за извършено от Д. Г. Д. престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК е образувано н.о.х.д. №272/2022 г. по описа на
Левченски Районен съд. С влязло в сила определение, обективирано в
протокол от 25.10.2022 г., Левченски Районен съд е одобрил на основание
чл.384 от НПК споразумение между Плевенска Районна прокуратура и Д. Г.
Д. и е прекратил производството по делото. По силата на споразумението, Д.
Г. Д. се е признал за виновен в това, че при процесното ПТП е управлявал
МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда – 1.45 на
хиляда, установена с химическо изследване и са му наложени следните
наказания: лишаване от свобода за срок от 6 месеца с отложено изпълнение
при изпитателен срок от 3 години и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 7 месеца, считано от 13.05.2022 г.
Относно механизма на настъпване на ПТП в о.с.з. на 28.02.2023 г. са
изслушани по реда на чл.176 т ГПК обясненията на С. В. М., според които тя
водела децата си на училище, като вървяла по тротоара откъм платното с
посока на движение към гр. Левски; пресякла пътя и отивала към контейнера
за боклук, който се намирал в затревена площ откъм платното с посока на
движение от гр. Левски; когато вече била до контейнера за боклук, отзад в
кръста я ударил автомобила с посока на движение към гр. Левски и тя
паднала и припаднала.
Видно от писмо рег. №105830-122 от 08.03.2023 г. на МВР , Дирекция
„Национална система 112“, РЦ-Монтана, първото позвъняване на телефон
112 е в 06:56 часа от Й. Ц. Й., последвано от второ обаждане в 06:57 часа от
Д. Д.. Посочените лица не са разпитани като потенциални очевидци. Разпитан
е полицейският служител, посетил ПТП, но неговите показания не съдържат
информация относно механизма на ПТП.
Видно от заключението по СТЕ, изготвено от инж. В. И., преди
мястото на произшествието е налице крива – ляв завой, при навлизането в
която със скорост 92.48 км/час, управляваният от Д. Г. Д. автомобил е
5
загубил напречна устойчивост, напуснал е полагащата му се дясна лента и е
навлязъл частично – с десните гуми върху затревената площ встрани от пътя.
Водачът е завъртял волана в посока обратна на часовниковата стрелка, при
което направлението на автомобила се е променило към насрещната пътна
лента, където в непосредствена близост до края на асфалтовата настилка
малко преди контейнера за боклук се е намирала С. В. М.. Със страничната
лява част на купето – калник и огледало за обратно виждане автомобилът
контактува с дясната част от тялото на пешеходката, което се е изместило по
посоката на движение на автомобила и е паднало на настилката. При удара
скоростта на автомобила е била 79.96 км/час. След удара водачът е завъртял
волана и автомобилът се е отклонил надясно спрямо насрещната пътна лента,
напуснал е пътя и се е ударил в крайпътна ограда.
В делото – на стр.21 е вложено нечетливо копие на фиш
№655/13.05.2022 г. от ЦСМП-Плевен, филиал-Левски и съдът констатира,
че четливо копие от този фиш е вложено на стр.71 от досъдебно производство
ЗМ №120/2022 г. по описа на РПУ-Левски. Видно от фиш №655/13.05.2022
г. от ЦСМП в Плевен, филиал Левски, на 13.05.2022 г. в 07.50 часа на
място във филиала в гр. Левски, е осъществен преглед на пострадалата при
ПТП С. В. М.. При снемане на анамнезата тя е обяснила, че е „със оплаквания
в кръста“. При първоначалния преглед е констатирано, че е в съзнание, с
нормални зеници, ориентирана. При допълнителния клиничен преглед е
констатирана охлузна рана в долната част на лумбалната област, като е
поставена работна диагноза confusio thoracis /контузия на гръдния кош/ и са
назначени рентгенови изследвания. Те са направени в „МБАЛ –
ЛЕВСКИ“ЕООД и видно от съответния резултат от образно изследване, се
е установило, че ребрените дъги са със запазена цялост и че няма фрактурни
промени на поясните прешлени. Констатирани са торзия /усукване/ на L4
наляво и изгладена физиологична лордоза.
На стр.70 от досъдебно производство ЗМ №120/2022 г. по описа на
РПУ-Левски се намира фиш №14165/13.05.2022 г. от ЦСМП в Плевен,
филиал Левски. От него е видно, че в 7.00 часа е осъществено повикване по
повод ПТП в с. ***, при което е пострадала С. В. М. и че екипът на ЦСМП се
е отзовал на мястото на инцидента в 7.08 часа. При снемане на анамнезата тя е
обяснила, че не е губила съзнание и че има болки в долната част на гърба.
При първоначалния преглед е констатирано, че е в съзнание, с нормални
зеници, ориентирана. При допълнителния клиничен преглед е констатирано
охлузване в долната част на гръдния кош, като е поставена работна диагноза
confusio thoracis /контузия на гръдния кош/, без предписания. Екипът на
ЦСМП си е тръгнал от с. *** в 7.25 часа.
Видно от амб. лист от 13.05.2022 г., С. В. М. е прегледана от личния си
лекар д-р М. М., като на база данните във фиша за спешна помощ и
резултатите от образните изследвания, е поставена основна диагноза
„множествени повърхностни травми“ и е издаден болничен лист
№Е20220006723 с предписан домашно-амбулаторен режим за 14 календарни
дни – от 13.05.2022 г. до 26.05.2022 г.
6
На 13.05.2022 г. С. В. М. е направила още две рентгелогични
изследвания, но в ДКЦ „АВИС МЕДИКА“ в гр. Плевен – на дясна лакътна
става и на лумбални прешлени, за които видно от фискален бон от
13.05.2022 г., е заплатила общо 60 лв. Резултатите не са показали убедителни
рентгенови данни за травматични промени на костите на дясна лакътна става.
При рьографията на лумбалните прешлени заключението е: „Стеснени
дискови пространства до L5. Снишен долноръбово L5 – само на профилната
графия. Обс. Фисера/дискови промени.“ Препоръчана е консултация с
невролог.
Видно от фискални бонове от 13.05.2022 г. , в деня на ПТП С. В. М. е
закупила: анулин и хепароид – лекарства във вр. с болките и синините си, на
обща стойност 17.98 лв.
Видно от амб. лист от 16.05.2022 г., С. В. М. е прегледана от д-р С. М. -
невролог по повод оплаквания, че след ПТП не спи нощем, не се храни, има
главоболие и изпитва постоянен страх. Пациентката съобщава, че няма
спомен за удара, но когато дошла в съзнание, изпитала ужас, защото не знаела
какво е станало с децата , които били с нея при инцидента. Д-р М. е
поставила основа диагноза „посттравматично стресово разстройство“ и е
насочила пациентката за изследване ЕЕГ и за предписване на терапия от
психиатър. ЕЕГ изследване е направено от д-р П. Романов на 18.05.2022 г. в
ДКЦ „ПЛЕВЕН“ЕООД. Заключението е: „Не се регистрират огнищни и
генерализирани пароксизмални прояви спонтатто и при активационните
проби. Запис в границите на нормата за възрастта.“.
Видно от амб. лист от 16.05.2022 г. и етапна епикриза към него, С. В.
М. е прегледана от д-р А. Д. - психиатър, която е констатирала конградна
амнезия /период на нарушаване на съзнанието, при които липсват спомени за
вече настъпили събития/; сериозни насинявания в областта на лява тазова
половина, на двете мишници и колената, както и болки в лява долна челюст и
езика, поради прехапване при падане; дистимен афект /понижено настроение,
загуба на тонус, отрицателни емоции/ и също е поставила основа диагноза
„посттравматично стресово разстройство“. Изписана е терапия с: Тритико от
0.75 – 1/3 табл. вечер; Лорапам от 0.001 – ½ табл. вечер и АБО РУЕ – 1 капс.
сутрин. Издадена е съответна рецепта. Видно от фискални бонове от
16.05.2022 г. , С. В. М. е закупила: Тритико от 0.75 – за 13.81 лв. и Лорапам
от 0.001 – за 3.20 лв., т.е. е направила разходи за предписани от психиатъра
лекарства в размер на общо 17.01 лв.
Видно от фактура №**********/16.05.2022 г. и два фискални бона от
16.05.2022 г., за прегледите при невролог и психиатър, С. В. М. е платила
общо 60 лв.
На 16.05.2022 г. е освидетелствана и от д-р Н. С. – специализант в
отделението по Съдебна медицина в „УМБАЛ Д-р Георги Странски“ –
Плевен. Видно от съдебномедицинско у-ние №180/2022 г., при прегледа са
установени: охлузвания в лумбалната област, кръвонасядания в глутеалната
област, левия лакът, дясната мишница и коленете, които могат да бъдат
получени по посочения начин при процесното ПТП. Съобщението на
7
пострадалата за загуба на съзнание може да се обсъжда при наличие на
свидетелски показания относно състоянието непосредствено след
причиняването на травмите. Видно от 2 бр. вносни бележки от 22.05.2022 г.,
за прегледа и издаването на у-нието, С. В. М. е платила общо 110 лв. с
банковата такса за превода.
Относно състоянието на С. В. М. непосредствено след ПТП и по-късно
при възстановяването , са разпитани полицейският служител С. С., нейната
майка – Й. К. и съжителстващия с последната – В. М. /кмет на селото/.
С. С. твърди, че като пристигнали с колегата си на мястото на
инцидента, колегата му останал при шофьора, а той отишъл да види
пострадалата, която била в къщата си на 20-30 метра от мястото на
инцидента. От екипа на ЦСМП казали, че С. В. М. има само охлузвания и си
заминали. Пострадалата му казала, че отивала да води децата си на училище и
като минали покрай контейнера, изхвърлила боклука си. Тогава станал
инцидентът. Полицаят видял охлузването около кръста, но не и други видими
увреждания.
Й. К. твърди, че пристигнала на мястото 15-20 минути след като се
обадил внукът, пищейки, че майка му е умряла. Заварила дъщеря си сама в
дома , мокра и трепереща. Кръстът бил ожулен и почервенял, лакътят и
единият крак – също. Заварила екипа на ЦСМП, който си тръгвал с
обяснението, че на дъщеря нищо нямало. Наложило се сами да я закарат в
гр. Левски, а после и в гр. Плевен за прегледи и изследвания. Дали на С.
хапчета за успокояване и някакво мазило за синините. Около 2 седмици тя не
можела да се обслужва сама, да си гледа децата и да си върши домакинската
работа, затова помагала. Болял я кръста „вътрешно“, а охлузеното като
„засъхвало“ я „дърпало“ външно. После се оправяла сама, но имала болки в
кръста. Около месец и половина провела терапията с предписаните
медикаменти. След ПТП станала изнервена, все викала и се карала – все едно
не е тя, не е „онова момиче“ отпреди. Това се отразило на семейството и с
мъжа ѝ се развели.
В. М. твърди, че отишъл в дома на С. 10-15 минути след като му се
обадили. Видял зачервяванията по кръста, ръцете и краката на С..
Потвърждава, че екипът на ЦСМП отказал да я откара в гр. Левски за
рентгенови изследвания и затова сами я закарали. После ходили по доктори и
в гр. Плевен, защото Д. Г. Д. работел като лекар в гр. Левски и там „нещата се
прикривали“. Твърди, че майката на С. останала при нея за 2 седмици да
помага, защото имала болки в кръста, бълнувала нощем и била разстроена.
Видно от заключението по СМЕ експертиза, изготвено от д-р С. К. ,
при процесното ПТП С. В. М. е претърпяла следните травматични
увреждания: драскотина по гръбната повърхност в поясната област;
охлузване и кръвонасядане в горната трета на седалището вляво;
кръвонасядания по дясната мишница, левия лакът и коленете, довели до
болки и страдания, които като клинични прояви преминават за около 2
седмици, но не обуславят функционално значими двигателни ограничения и
не налагат необходимост от чужда помощ. Не са установени данни за
8
предходни и съпътстващи заболявания, които да забавят или удължават
възстановяването от травматичните увреждания.
Видно от заключението по ППСЕ, изготвено от психолога А. А. и
психиатъра д-р Н. Л., С. В. М. е уязвима на стрес с диспозиции към
преекспониране на заплахата и надценяване на собствената си ощетеност.
При ПТП е преживяла травматичен стрес – краткотрайно разстройство, но със
значителна тежест. Около 10-на дни, поради болките, е изпитвала
неувереност да поема рутинните си ежедневни задължения и е разчитала на
помощ от майка си. Според ВЛ, посттравматичното стресово разстройство е
закъснял и/или протрахиран отговор на стресогенно събитие или ситуация на
прекомерна заплаха, което състояние има латентен период от няколко
седмици до няколко месеца. По тази причина – към 16.05.2022 г. /3 дни след
ПТП/, снетата при преглед от психиатър анамнеза и статус сочат за остра
стресова реакция, а не за посттравматично стресово разстройство. Според ВЛ,
изписаната терапия с Тритико /антидепресант/ е неудачен избор, защото не
може да овладее симптомите на остър стрес, тъй като за ефекта на
лекарството е необходимо натрупването му в организма. Към момента на
изследването ВЛ са установили завишени нива на психологическа
анксиозност /тревожност/, като психометрично оценено, нивото на
тревожност е значително завишено с превалиране на генерализираната /65 т./
пред ситуативната /49 т./, което означава диспозиция за по-лесно възникващи
състояния на безпокойство и опасения при неблагоприятни обстоятелства,
надхвърлящи индивидуалния ресурс на личността за справяне, както и по-
голяма уязвимост на личността при дистрес /настъпване на трайни
увреждания от преживян стрес или увреждащ стрес/.
В о.с.з. на 16.05.2023 г. д-р Л. е заявила , че при ПТП, застрашаващо
живота като висша ценност, се наблюдава психиатрична криза, отговорът на
която зависи от личностните характеристики на пострадалото лице. В случая
личността на С. В. М. е егоцентрична, с нарцистични стигми и емционална
нестабилност, поради което търси вниманието на околните и надценява
собствената си ощетеност, без да я преживява в дълбочина. Това по принцип
се отразява на продължителността на острата стресова реякция, но не и в
конкретния случай – в който реакцията на С. В. М. /според показанията на
нейната майка/ е продължила около седмица – до 10 дни, т.е. в период,
отговарящ на диагностичните критерии за остра стресова реакция.
Според ВЛ, въпреки твърденията, че дълго време не е могла да излезе
от психотравматичната криза, С. В. М. е напуснала старата си работа и е
започнала нова; развела се е и е започнала нови връзки, т.е. справяла се е с
екзистенциални проблеми, което говори за липса на трайни последици за
психичното ѝ здраве – резултат от процесното ПТП.
При така установеното от фактическа страна, Левченски Районен
съд правилно е установил механизма на настъпване на процесното ПТП като
обективен факт, но не е анализирал причините за настъпване на ПТП откъм
субективното отношение на Д. Г. Д. към спазването на правилата за
движение по пътищата.
9
Конкретно – Левченски Районен съд не е отчел, че с оглед отмяната на
НП №22-0938-001854/25.05.2022 г., дефакто нарушението на чл.116 от ЗДП
не е установено и санкционирано по административно-правен ред, което
изисква да бъде доказано в настоящото производство. Всички събрани
доказателства сочат еднозначно, че Д. Г. Д. не е бил внимателен и предпазлив
спрямо С. В. М. като пешеходец и е допуснал управляваният от него
автомобил да излезе от полагащото му се платно и да контактува с тялото на
пешеходката, така че да причин физически наранявания и остър психически
стрес. Правилно Левченски Районен съд е приел, че не е установено
съпричиняване на вредоносните резултати от страна на С. В. М..
В обжалваното решение не е направен и извода, че сред причините за
настъпване на процесното ПТП са и нарушения на чл.20, ал.2, както и на
чл.21, ал.1 от ЗДП – Д. Г. Д. е избрал скорост в населено място, превишаваща
50 км/час и несъобразена с релефа на местността – в завой, което е довело до
загуба на напречната устойчивост на автомобила, респ. до загуба на контрола
над автомобила и невъзможност да намали или да спре пред пешеходеца като
предвидимо в населено място препятствие.
На следващо място Левченски Районен съд не е отчел, че въпреки
споразумението по чл.384 от НПК, при престъпление по чл.343б, ал.1 от НК
изпълнителното деяние е шофиране с концентрация на алкохол в кръвта над
1.2 на хиляда, т.е. че в наказателното производство е без значение от
обективна страна какви вреди са причинени в резултат на това, респ. че в
настоящото гражданско производство следва да бъде доказано настъпването
на конкретни неимуществени и имуществени вреди.
Неправилно Левченски Районен съд не е кредитирал показанията на
свидетелката Й. К. – майка на С. В. М. като годни да установят настъпването
на твърдяните неимуществени вреди, защото била заинтересована от изхода
на спора. Кой друг, ако не майката може да свидетелства за състоянието на
детето си след ПТП, още повече, че в случая Й. К. е тази, която се е грижила
за пострадалата си дъщеря в периода на възстановяването от физическите
болки и острата стресова реакция и има преки впечатления.
Неправилно Левченски Районен съд не е кредитирал показанията на
свидетелката Й. К., защото били в противоречие с показанията по
наказателното дело и с приетото по наказателното дело експертно
заключение относно състоянието на сина на С. В. М. след ПТП. Позоваването
на експертно заключение по друго дело е недопустимо и нарушава основни
принципи на гражданския процес.
Въззивната инстанция не констатира и противоречие между
свидетелските показания на Й. К. и заключенията на ВЛ по съдебно-
медицинската и комплексната съдебна психолого- психиатрична експертиза.
Според Плевенски Окръжен съд по делото безспорно са установени
следните неимуществени вреди:
1охлузване/драскотина в лумбалната/поясната област;
2.кръвонасядане в горната трета на седалището вляво/глутеалната
10
област;
3.кръвонасядания по дясната мишница, левия лакът и коленете;
4.леко мозъчно сътресение със следната симптоматика, проявила се
веднага след инцидента: краткотрайно /няколкосекундно/ нарушение или
замъгляване на съзнанието; дезориентация; амнезия /липса на спомен/ за
травмата и за събитията около нея.
5.болки по наранените части на тялото; главоболие; нарушения в съня;
липса на енергия; раздразнителност.
6.остра стресова реакция – краткотрайно психическо разстройство със
значителна тежест.
По време на медицински прегледи при снемане на анамнезата С. В. М.
последователно е споделяла пред личния си лекар д-р М. М., пред невролога
д-р С. М., пред психиатъра д-р А. Д. и пред съдебния лекар д-р Н. С., че е
губила съзнание и че няма спомен за удара. Единствено пред посетилия
мястото на инцидента екип на ЦСМП, част от който е и виновният водач Д. Г.
Д., С. В. М. не е споделила да е губила съзнание и памет. Лекото мозъчно
сътресение е функционална диагноза и се поставя само по клинични белези,
т.е. няма морфологично проявление и не може да се диагностицира при
образно изследване. Според съда, е възможно непосредствено след удара
пострадалата да не имала спомен за загубата на съзнание, защото както сочат
ВЛ по комплексната съдебна психолого-психиатрична експертиза, в случая не
е изключена дисоциативна амнезия, в основата на която е защитен механизъм
– изтласкване и на емоционално, и на съдържателно ниво на неприятно
паметово съдържимо. Следва да се има предвид, че след удара първи при С.
В. М. са отишли децата , които споделят пред органите на разследването, че
тя не мърдала и не ги чувала, като я викали и молели да се събуди.
В заключение – независимо, че не е отразено във фиша за спешна
помощ и че при ЕЕГ изследването не са установени огнищни и
генерализирани пароксизмални прояви /каквито обикновено се наблюдават
при по-тежки сътресения/, съдът приема, че следва да бъдат кредитирани
обясненията на С. В. М. за субективните възприятия за загуба на съзнание и
памет. Това състояние е било краткотрайно и е преминало без последващи
усложнения. То обаче е подсилило стреса, преживян след свестяването. При
определяне на обезщетението за неимуществени вреди Левченски Районен
съд не е отчел обстоятелствата, при които е станало ПТП, респ. е увредена С.
В. М.. Конкретно – не е отчетено, че С. В. М. е била ударена в гръб и не е
разбрала какво точно се случва и че е била с двете си деца и че освен страх за
собствения си живот и здраве, е преживяла и страх за живота и здравето на
децата си.
Неправилно Левченски Районен съд е тълкувал завишената тревожност
като особеност на личността на С. В. М. в контекста на процесните
неимуществени вреди. По правило всеки човек реагира различно на остър
стрес. В частност – именно защото при С. В. М. като личност е завишена
тревожността и тя е имала предхождаща невротична симптоматика, тя
11
реагира по-драматично на стресогенни събития и индивидуалният ресурс за
справяне е недостатъчен. Затова именно заключението на ВЛ е за остра
стресова реакция – краткотрайно разстройство, но със значителна тежест.
Затова също, макар и физическите травми да не са обусловили функционално
значими двигателни ограничения, С. В. М. е изпитвала психическа
неувереност да поема рутинни задължения и е разчитала на помощта на майка
си.
Въззивната инстанция споделя извода, че по делото не е доказано
наличието на посттравматично стресово разстройство при С. В. М.. Предвид
естеството на разстройството /закъснял и/или протрахиран /удължен/ отговор
на стресогенно събитие/, изводът за неговото съществуване е могло да бъде
направен само от специалист и то от позиция на времето, а не 3 дни след
инцидента.
С оглед гореизложеното, Плевенски Окръжен съд намира, че
справедливото обезщетение за претърпените от С. В. М. неимуществени
вреди е 5 000 лв., а не 700 лв., колкото е определил Левченски Районен
съд. Обжалваното решение в частта му, с която иска за обезщетение за
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата от 700 лв. до 5 000 лв., следва
да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено решение, с което
ЗД „ЛЕВ ИНС“АД да бъде осъдено да заплати в полза на С. В. М. сумата от
4 300 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 01.06.2022 г. до окончателното заплащане /с
оглед данните, че застрахователната претенция е заведена на 01.06.2022 г./ В
останалата си част относно разликата от 5 000 лв. до 20 000 лв., претендирана
като обезщетение за неимуществени вреди, както и за законната лихва върху
обезщетението за периода от 13.05.2022 г. до 01.06.2022 г., обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Въззивната инстанция не споделя извода в обжалваното решение ,
че тъй като терапията с Лорепам и Тритико е неудачен първи избор за
овладяване симптомите на остър стрес и тъй като физическите увреждания на
С. В. М. не изискват никакво специално лечение, то иска за имуществени
вреди следва да бъде изцяло отхвърлен. С. В. М. е предприела действия да се
погрижи за здравето си, като е посетила лекари и е направила изследвания. Тя
се е доверила на съответните специалисти и е следвала техните предписания:
от специалист по образна диагностика е насочена към невролог, от невролог
към психиатър. Закупила си е изписаните от психиатъра Лорепам и Тритико.
Удостоверила е състоянието си и чрез съдебен лекар. Направените в т.вр.
разходи в общ размер на 264.99 лв., в т.ч.: за образни изследвания – общо 60
лв.; за прегледи – общо 60 лв., за преглед и издаване на съдебно-медицинско
у-ние – общо 110 лв., за лекарства за болките и синините – общо 17.98 лв. и за
предписани от психиатъра лекарства – общо 17.01 лв., се явяват имуществена
вреда, претърпяна във вр. с процесното ПТП, която вреда следва да бъде
обезщетена от застрахователя на виновния водач на МПС. Недоказан е
останал иска за имуществени вреди само относно сумата 58.17 лв., явяваща се
стойност на закупен с фискален бон на 16.05.2022 г. Линекс комплекс. Няма
данни тази хранителна добавка да е изписана във връзка с процесните
12
физически и психически увреждания. Обжалваното решение в частта му, с
която иска за обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен за сумата
от 264.99 лв., следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде
постановено решение, с което ЗД „ЛЕВ ИНС“АД да бъде осъдено да
заплати в полза на С. В. М. сумата от 264.99 лв. като обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
01.06.2022 г. до окончателното заплащане /с оглед данните, че
застрахователната претенция е заведена на 01.06.2022 г./ В останалата си част
относно разликата от 264.99 лв. до 323.16 лв., претендирана като обезщетение
за имуществени вреди, както и за законната лихва върху обезщетението за
периода от 13.05.2022 г. до 01.06.2022 г., обжалваното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Тъй като обратния иск на ЗД „ЛЕВ ИНС“АД срещу Д. Г. Д. е предявен
като евентуален: да бъде разгледан, ако бъдат уважени първоначалните
искове на С. В. М. срещу ЗД „ЛЕВ ИНС“АД за обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди, то обжалваното решение в частта
му, с която е отхвърлен обратния иск за разликата от 700 лв. до 5 000 лв.
и за сумата от 264.99 лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано
от 01.06.2022 г. до окончателното им заплащане, се явява неправилно и
следва да бъде отменено. Частичното уважаване на въззивната жалба на С. В.
М., респ. уважаването на иска за обезщетение за неимуществени вреди за още
4 300 лв. и на иска за обезщетение за имуществени вреди за 264.99 лв.,
сбъдва условието, под което е предявен обратния иск в съответната му
част и налага той да бъде уважен, като Д. Г. Д. бъде осъден да заплати в
полза на ЗД „ЛЕВ ИНС“АД и сумата от 4 564.99 лв. /4 300 лв. + 264.99
лв./, ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.06.2022 г. до
окончателното заплащане след като ЗД „ЛЕВ ИНС“АД изпълни
постановеното срещу него осъдително въззивно решение по
първоначалните искове, като плати в полза на С. В. М. сумата от общо
4 564.99 лв. ведно със законната лихва върху нея, считано от 01.06.2022 г.
до окончателното ѝ заплащане.
Обжалваното решение в частта му, с която е отхвърлен като
неоснователен обратния иск за разликата от 5 000 лв. до 20 000 лв. и за
разликата от 264.99 лв. до 323.16 лв., се явява недопустимо и като следва
да бъде обезсилено и без да е обжалвано. Дефакто в този случай Левченски
Районен съд се е произнесъл без да бъде сезиран, тъй като не се е сбъднало
условието, при което е предявен евентуалния обратен иск на ответника срещу
третото лице-помагач, а именно – уважаването на първоначалните искове на
С. В. М. срещу ЗД „ЛЕВ ИНС“АД в претендираните пълни размери.
При този изход на спора по същество, първоинстанционното
решение следва да бъде отменено изцяло в частта му относно разноските,
защото:
При уважени първоначални искове за общо 5 264.99 лв. и на основание
чл.38, ал.2 от ЗА, ЗД „ЛЕВ ИНС“АД следва да заплати в полза на
процесуалния представител на ищцата С. В. М. – адв. Н. А. М.
13
възнаграждение в размер на 826.50 лв. /а не 112 лв./ , определено по
правилото на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г.
Неправилно С. В. М. е осъдена да плати в полза на Левченски Районен
съд ДТ върху размера на уважения иск, както и направените разноски за
възнаграждения на ВЛ в размер на общо 1 535 лв. Следващата се ДТ върху
общия размер на уважените първоначални искове – 5 264.99 лв. е 210.60 лв. и
по правилото на чл.78, ал.6 от ГПК се дължи от ЗД „ЛЕВ ИНС“АД, а не от С.
В. М.. В първоинстанционното производство от бюджета на съда са
направени разноски за възнаграждения на ВЛ в размер на общо 1 540.75 лв.
/виж на гърба на стр.186 от делото на РС, на стр.201 от делото на РС и на
гърба на стр.227 от делото на РС/. По правилото на чл.78, ал.6 от ГПК ЗД
„ЛЕВ ИНС“АД следва да заплати в полза на съда 399.15 лв., явяващи се
съответната на уважените първоначални искове част от разноските за
възнаграждения на ВЛ, направени от бюджета на съда.
При уважени първоначални искове за общо 5 264.99 лв. и при
направени от ЗД „ЛЕВ ИНС“АД разноски в първоинстанционното
производство в общ размер на 2 350 лв. /1 800 лв. – адв. възнаграждение по
двата иска и 550 лв. – депозити за възнаграждения на ВЛ/, на основание чл.78,
ал. 3 от ГПК С. В. М. следва да заплати в полза на ЗД „ЛЕВ ИНС“АД сумата
от 1 741.20 лв., явяваща се разноски на ответника съобразно отхвърлената
част на исковете.
Предвид уважаването на обратния иск за общо 5 264.99 лв. и при
направени от ЗД „ЛЕВ ИНС“АД разноски за ДТ в първоинстанционното
производство в размер на 812.93 лв., на основание чл.78, ал. 3 от ГПК Д. Г. Д.
следва да заплати в полза на ЗД „ЛЕВ ИНС“АД сумата от 210.60 лв. /а не
59.95 лв./, явяваща се разноски на ищеца по обратния иск съобразно
уважената му част.
На процесуалния представител на Д. Г. Д. – адв. Р. Р. не се дължи
възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за първата инстанция в размер на 2 123
лв., с оглед уважаването на иска срещу него в една част и неразглеждането му
в друга част – като недопустим, поради несбъднало се процесуално условие.
ЗД „ЛЕВ ИНС“АД не е осъждано да заплати разноски на Д. Г. Д. /а това би
било последица при отхвърляне на обратния иск като неоснователен/, каквото
е условието на чл.38, ал.2 от ЗА.
Предвид уважаването на въззивната жалба за общо 4 564.99 лв. /за
чието разглеждане С. В. М. не е плащала ДТ/, следващата се ДТ в размер на
91.30 лв. се дължи от ЗД „ЛЕВ ИНС“АД в полза на Плевенски Окръжен съд.
Предвид уважаването на въззивната жалба за общо 4 564.99 лв. и на
основание чл.38, ал.2 от ЗА, ЗД „ЛЕВ ИНС“АД следва да заплати в полза на
процесуалния представител на жалбоподателката С. В. М. – адв. Н. А. М.
възнаграждение в размер на 756.50 лв., определено по правилото на чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г.
Съдът намира за основателно направеното възражение по чл.78, ал.5 от
ГПК от страна на въззивницата спрямо платеното от въззиваемия адв.
14
възнаграждение. За защита при интерес 19 623.16 лв. /какъвто е обема на
въззивно обжалване/ минималното адв. възнаграждение, определено по
правилото на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1 от 09.07.2004 г., е 2 166.08 лв., с
ДДС – 2 599.30 лв. и до тази сума следва да бъдат редуцирани разноските на
ЗД „ЛЕВ ИНС“АД във въззивното производство за адв. възнаграждение.
Предвид отхвърлянето на въззивната жалба за 15 058.17 лв. и при
редуцираните до 2 599.30 лв. разноски на ЗД „ЛЕВ ИНС“АД във въззивното
производство за адв. възнаграждение, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК С. В.
М. следва да заплати в полза на ЗД „ЛЕВ ИНС“АД сумата от 1 994.62 лв.,
явяваща се разноски на въззиваемия съобразно отхвърлената част на
въззивната жалба.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение
№256 от 18.12.2023 г. по гр.д. №594/2022 г. по описа на Левченски Районен
съд в частта му, с която предявения от С. В. М., с ЕГН: ********** срещу ЗД
„БУЛ ИНС“ АД-гр. София, с ЕИК: *** иск по чл.432 от КЗ за разликата от
700 лв. до 5 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди
– резултат от ПТП, настъпило на 13.05.2022 г., ведно със законната лихва
върху сумата за периода от 01.06.2022 г. до окончателното заплащане, е
ОТХВЪРЛЕН като НЕОСНОВАТЕЛЕН и вместо него ПОСТАНОВИ
СЛЕДНОТО:
ОСЪЖДА на основание чл.432 от КЗ ЗД „БУЛ ИНС“ АД-гр. София, с
ЕИК: *** да заплати в полза на С. В. М., с ЕГН: ********** сумата от 4 300
лв. като обезщетение за неимуществени вреди – резултат от ПТП, настъпило
по вина на Д. Г. Д., с ЕГН: ********** като водач на лек автомобил *** *** с
рег. №***, със застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗД „БУЛ ИНС“ АД,
съгласно полица № BG/02/121002103431, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 01.06.2022 г. до окончателното ѝ заплащане.
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение
№256 от 18.12.2023 г. по гр.д. №594/2022 г. по описа на Левченски Районен
съд в частта му, с която предявения от С. В. М., с ЕГН: ********** срещу ЗД
„БУЛ ИНС“ АД-гр. София, с ЕИК: *** иск по чл.432 от КЗ за сумата от
264.99 лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди – резултат
от ПТП, настъпило на 13.05.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата
за периода от 01.06.2022 г. до окончателното заплащане, е ОТХВЪРЛЕН
като НЕОСНОВАТЕЛЕН и вместо него ПОСТАНОВИ СЛЕДНОТО:
ОСЪЖДА на основание чл.432 от КЗ ЗД „БУЛ ИНС“ АД-гр. София, с
ЕИК: *** да заплати в полза на С. В. М., с ЕГН: ********** сумата от 264.99
лв. като обезщетение за имуществени вреди – резултат от ПТП, настъпило по
вина на Д. Г. Д., с ЕГН: ********** като водач на лек автомобил *** *** с
15
рег. №***, със застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗД „БУЛ ИНС“ АД,
съгласно полица № BG/02/121002103431, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 01.06.2022 г. до окончателното ѝ заплащане.
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение
№256 от 18.12.2023 г. по гр.д. №594/2022 г. по описа на Левченски Районен
съд в частта му, с която предявения от ЗД „БУЛ ИНС“ АД-гр. София, с ЕИК:
*** срещу Д. Г. Д., с ЕГН: ********** евентуален обратен иск по чл.500, ал.1,
т.1 от КЗ за разликата от 700 лв. до 5 000 лв., както и за сумата от 264.99 лв.,
ведно със законната лихва върху сумите, считано от 01.06.2022 г. до
окончателното им плащане, е ОТВЪРЛЕН като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
вместо него ПОСТАНОВИ СЛЕДНОТО:
ОСЪЖДА на основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ Д. Г. Д., с ЕГН:
********** да заплати в полза на ЗД „БУЛ ИНС“ АД-гр. София, с ЕИК: ***
общата сума от 4 564.99 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано
от 01.06.2022 г. до окончателното плащане след като ЗД „БУЛ ИНС“ АД-
гр. София, с ЕИК: *** изпълни настоящото постановено срещу него
осъдително въззивно решение по първоначалните искове, като плати в полза
на С. В. М., с ЕГН: ********** сумата от общо 4 564.99 лв., ведно със
законната лихва върху нея, считано от 01.06.2022 г. до окончателното им
плащане.
ОБЕЗСИЛВА на основание чл.270 от ГПК като НЕДОПУСТИМО
решение №256 от 18.12.2023 г. по гр.д. №594/2022 г. по описа на Левченски
Районен съд в частта му, с която предявения от ЗД „БУЛ ИНС“ АД-гр. София,
с ЕИК: *** срещу Д. Г. Д., с ЕГН: ********** евентуален обратен иск по
чл.500, ал.1, т.1 от КЗ за разликата от 5 000 лв. до 20 000 лв., както и за
разликата от 264.99 лв. до 323.16 лв., ведно със законната лихва върху сумите,
считано от 13.05.2022 г. до окончателното им заплащане, е ОТХВЪРЛЕН
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение
№256 от 18.12.2023 г. по гр.д. №594/2022 г. по описа на Левченски Районен
съд в частта му относно разноските и вместо него ПОСТАНОВИ
СЛЕДНОТО:
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК ЗД „БУЛ ИНС“ АД-гр.
София, с ЕИК: *** да заплати в полза на Плевенски Окръжен съд сумата от
210.60 лв., явяваща се ДТ върху размера на уважените първоначални искове –
5 264.99 лв. /общо за двете инстанции/ и сумата от 399.15 лв., явяващи се
съответната на уважените първоначални искове част от разноските за
възнаграждения на ВЛ, направени от бюджета на съда.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА ЗД „БУЛ ИНС“ АД-гр.
София, с ЕИК: *** да заплати в полза на процесуалния представител на
ищцата С. В. М. – адв. Н. А. М. от АК-Плевен възнаграждение в размер на
826.50 лв., определено по правилото на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от
09.07.2004 г. съобразно уважената част на исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК С. В. М., с ЕГН: **********
16
да заплати в полза на „БУЛ ИНС“ АД-гр. София, с ЕИК: *** сумата от
1 741.20 лв., явяваща се разноски на ответника съобразно отхвърлената част
на исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Д. Г. Д., с ЕГН: **********
да заплати в полза на „БУЛ ИНС“ АД-гр. София, с ЕИК: *** сумата от 210.60
лв., явяваща се разноски на ищеца по обратния иск съобразно уважената му
част.
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК като ПРАВИЛНО
решение №256 от 18.12.2023 г. по гр.д. №594/2022 г. по описа на Левченски
Районен съд в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК ЗД „БУЛ ИНС“ АД-гр.
София, с ЕИК: *** да заплати в полза на Плевенски Окръжен съд сумата от
91.30 лв., явяваща се ДТ за въззивно обжалване съобразно уважената част на
жалбата.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА ЗД „БУЛ ИНС“ АД-гр.
София, с ЕИК: *** да заплати в полза на процесуалния представител на
жалбоподателката С. В. М. – адв. Н. А. М. от АК-Плевен възнаграждение в
размер на 756.50 лв., определено по правилото на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№1 от 09.07.2004 г. съобразно уважената част на жалбата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК С. В. М., с ЕГН: **********
да заплати в полза на „БУЛ ИНС“ АД-гр. София, с ЕИК: *** сумата от
1 994.62 лв., явяваща се разноски на въззиваемия съобразно отхвърлената
част на въззивната жалба.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
ЗД „БУЛ ИНС“ АД-гр. София, с ЕИК: ***, а именно – Д. Г. Д., с ЕГН:
**********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване при условията на
чл.280 и сл. от ГПК пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17