М о т и в и
към присъда № 260018 от 14 април 2021 година,постановена по н.ч.х.дело
№ 26 по описа за 2021 година на Районен съд Велинград:
С
частна тъжба Г.К.П. *** е повдигнала и
поддържа обвинение против Н.В.К. *** , за това, че:
- на 30.03.2020 година , в около 15.00 часа, в град Велинград, е причинил на Г.К.П. , с ЕГН ********** ***, комплексна
лека телесна повреда ,изразяваща се в разстройство на здравето ,извън случаите
по чл.128 и чл.129 от НК , а именно : няколко открити наранявания по главата,
разкъсно –контузни рани над и под
дясното око и кръвонасядане около дясното око, дълбоко разкъсно контузна рана
на показалеца на лявата ръка, достигаща до костта, оток и кръвонасядане на
глезена на левия крак, кръвонасядане на лявата част на ребрата - престъпление по чл. 130 , ал 1 от НК ;
- на 30.03.2020 година , в около 15.00 часа, в
град Велинград, в присъствие на Г.К.П. , с ЕГН **********
*** е казал нещо унизително за
честта и достойнството му – „ ще ви еба путката майчина“,“ да ви еба
майката“ - престъпление по чл. 146 , ал. 1 от НК
С
тъжбата Г.К.П. , с ЕГН ********** *** е предявил граждански искове против Н.В.К. - роден на *** ***, с ЕГН **********, за сумата
8000.00 лева / осем хиляди лева/ , представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
престъпление по чл.130,ал.1 от НК и за сумата 2000.00 лева/ две хиляди лева/ ,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултата на
престъпление по чл.146,ал.1 от НК ,
ведно със законната лихва от датата на
увреждане до окончателното изплащане на
сумата и разноски по делото.
С
частна тъжба И.Н.П. *** е повдигнала и
поддържа обвинение против Н.В.К. *** , за това, че:
- на
30.03.2020 година , в около 15.00 часа, в град Велинград, е причинил на И.Н.П. , с ЕГН ********** *** комплексна лека телесна повреда,изразяваща се в
разстройство на здравето ,извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК , а именно :
две разкъсно-контузни рани на главата , кръвонасядания и зачервявания по
гърдите и гушата и възпаление и на двете очи- престъпление по чл. 130 , ал 1 от НК ;
- на 30.03.2020 година , в около 15.00 часа, в град
Велинград, в присъствие на Г.К.П. , с ЕГН ********** *** е казал нещо унизително за честта и достойнството
му – „ ще ви еба путката майчина“,“ да ви еба майката“ - престъпление по чл. 146 , ал. 1 от НК ;
С
тъжбата И.Н.П. , с ЕГН ********** *** ,е предявила
граждански искове против Н.В.К. - роден на *** ***, с ЕГН **********, за сумата
4000.00 лева / четири хиляди лева/ , представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
престъпление по чл.130,ал.1 от НК и за сумата 2000.00 лева/ две хиляди лева/ ,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултата на
престъпление по чл.146,ал.1 от НК ,
ведно със законната лихва от датата на
увреждане до окончателното изплащане на
сумата и разноски по делото.
Подсъдимият не се признава за
виновен и дава обяснения по обвиненията
- твърди,че от преди четири години отношенията му с
тъжителите не са добри,като на 30.03.2020 година е имал гости,като след изпращането
им се е срещнал с тъжителя, казал му да престане,цял живот ли ще го тормози и че ще
направи децата им да се изпокарат,като той
го дръпнал към една врата,нахванали се и започнали да се борят, в същия
момент тъжителката излязла с някакво
желязо и започнала да го бие по главата и гърба,той завъртял тъжителя към
нея,за да нанася удари по него и в този момент е паднал,като не е удрял нито
тъжителя,нито тъжителката; не е псувал същите.
От събраните по
делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Страните по делото са собственици на
къщи,застроени на калкан,находящи се в гр.Велинград ,на ул.“Пионерска“ - на №6
на тъжителите ,а на № 6а на
подсъдимия. Отношенията между същите от известно време / от преди 4 години
според подсъдимия и от преди 2 години според тъжителите/ са влошени във връзка
с помещение в двора,ползвано от подсъдимия,като работилница.
На 30.03.2020
година ,около обяд, подс. Н.К. бил в посоченото
помещение със свои приятели – свид. Г.
Лазаров и Тошко,когото наричат Антената,като повода бил поправка на въдици.
На същите той обяснил,че не може да им извърши исканата услуга,тъй като в помещението няма ток,отрязали са го ,поради
жалба на тъжителите ,оплакал се от същите и дори ги показал на гостите си през прозореца.В
този момент двамата тъжители – съпрузите
Пенкини,били на двора и правели нещо с инструменти ,като въпреки проведения
разговор на висок глас не е имало
реакция от тяхна страна. След като подс. К. изпратил гостите си ,влизайки в двора,се срещнал с тъжителя
П. . Виждайки го подсъдимият го попитал дали не ги е срам да направят
така,децата да не се виждат и да не си говорят , тъжителят му казал кой е той и той ли ще му каже ,като
по време на разправията свидетелите не са чули подсъдимият,респ. тъжителите да
отправят обидни думи един към друг. След тези думи Г.П. хванал Н.К.,придърпал
го зад фургон,който се наМ.пред къщата и двамата започнали да се боричкат,като
съседите чули викове,но поради павилиона не виждали какво става. Свидетелят Чорбаджиев
твърди, че като чул разправията между съседите си се стърчал към двора им и видял двамата мъже / подсъдимия и тъжителя/
вкопчени един в друг да се боричкат, а тъжителката с пръчка от амортисьор да налага Н.,поради което след това той е
имал силно кървящи рани по главата.Същият свидетел успял да вземе пръчката от ръката на
тъжителката и да я отстрани от двамата мъже,след което разтървал и тях,като от главата на подсъдимия е пръскало кръв,с
която били омазани и двамата тъжители.За да предотвратят побоя се притекли и
други съседи,вкл. и свид.Николов и свид.Кърпачев
,които установяват част от описаната по-горе обстановка. Освен това свид.
Чорбаджиев,Николов и Кърпачев описват състоянието на тъжителите и на подсъдимия
след приключване на описаното по-горе,а именно - че К. е бил целия в
кръв,кръвта е течала от рани на главата му,а на тъжителите видимо не им е имало
нищо и дори изразяват учудване ,че те , а не подсъдимия са транспортирани с
линейка в болницата.Същите не са видели
някой от тримата да е падал на земята,респ. да е губил съзнание,като освен това
не са сигурни колко време двамата тъжители са се лекували в болница – свид.
Чорбаджиев твърди,че ги е видял след около 3-4 дни по двора; свид.Николов –
след около два дни ги видял по двора,като не е виждал сина им по това
време;свид. Кърпачев – че ги е видял след 2-3 дни или след седмица и не е
забелязал да имат видими белези от побоя. След случилото се свид. Николов казал на подсъдимия да вземе
мерки,тъй като тъжителите са го пребили,но той му отговорил,че са му братовчеди
и не му се занимава да ги съди.
По повод на
подадения сигнал на тел. 112 на място пристигнал полицейски патрул в състав свид. Ш. и Л..Разпитани като свидетели
полицейските служители установяват,че в
светлата част на денонощието получили сигнал от ОДЧ при РУ Велинград за междусъседски скандал на ул. „Пионерска“
във Велинград; на място установили,че
скандала е между страните по делото,като подсъдимия имал наранявания по главата,получени от удар с амортисьор от
тъжителката; спора между страните е продължил и след пристигането им.Същите
освен това твърдят,че съседи са разтървали страните,взели са обяснения от
същите,както и че със сигурност е имало съсед – очевидец на случващото се. Свид.
Ш. твърди,че и тъжителя е имал наранявания,но не си спомня какви,а за
тъжителката – не е забелязал да има такива. Свид. Л. не си спомня тъжителите да
са имали наранявания.
Във връзка със
здравословното състояние на тъжителите бяха разпитани децата им – свид. Мира М. и свид.К.П.,които не живеят с родителите си – първата живее в
гр.Пазарджик,а втория – в гр.София. Свид. М. твърди,че в 4 часа
след обяд брат й се обадил и й съобщил,че Коле е пребил майка й и баща й и няма
връзка с тях,за да направи нещо; тя е събрала информация,че родителите й са в
болница,като в около 18:30 часа със съпруга й са пристигнали във Велинград и в
около 20 часа са й разрешили за малко да ги посети – двамата са били целите в
кръв до кръста,дясната страна на лицето на баща й не се е виждала,всичко е било
синьо,розово,лилаво,в кървища,макар че вече е бил почистен от мед. лица,а майка
й е била цялата в кръв,гърдите й розово
червени,като освен това е била неадекватна .Тъжителите са обяснили на дъщеря си,че
подсъдимият ги е бил,вкл. и с метална пръчка, както и че баща й изпаднал в безсъзнание; престояли
са в болница 3 дни ,след което брат й е дошъл да се грижи за тях.
Същата свидетелка подробно описва раните по главите и тялото на родителите си и
възникналите впоследствие за тях здравословни проблеми – за майка й психическо разстройство,а за баща й –
проблеми с дясното око. Свид. К.П. пък
твърди,че е научил за побоя над родителите си от сестра си,обадил се на близки
братовчеди в града,след което е осъществил контакт със сестра си,видял е
родителите си след изписване от болница ,двамата са били на легло,имали са
нужда от помощ и е останал 10 дни във Велинград,за да се грижи за тях; той също
описва нараняванията ми,както и че майка
му известно време е била неадекватна,вкл. и че по време на побоя е губила
съзнание,като е уведомен от родителите си и за отправяни обиди към тях от
подсъдимия.
Във връзка със
здравословното състояние на подсъдимия след инцидента е разпитан като свидетел
неговия син – свид.В.,който е бил извикан и е отишъл на мястото на инцидента непосредствено
след приключването му и твърди,че баща му – подс. К. е бил целия в кръв,дошла
линейката и тъжителите,които преди това си стояли спокойно на пейката,започнали
да припадат и за това те били откарани от линейката,а той сам е закарал баща си
в болница,там са му превързали раните и до настоящия момент има белези по
главата си.
От заключението съдебно-медицинската
експертиза е видно,че:
-
след запознаване с Епикриза №
1546/2020 г. на ХО към МБАЛ“Велинград“ЕООД Велинград и Медицинско свидетелство за пред
съда,издадено от д-р Калъчев вещото лице сочи,че Г.К.П. при инцидент на
30.03.2020 г. е получил следните травматични увреждания- контузия на главата
със сътресение на мозъка; разкъсно-контизни рани над и под дясно
око,кръвонасядане около дясно око,като контузията на главата е протекла със
зашеметяване,обърканост,сънливост,без пълна загуба на съзнание и е
причинила на лицето временно
разстройство на здравето,неопасно за живота, разкъсно-контизни рани над и под
дясно око са причинили на лицето временно разстройство на здравето,неопасно за
живота за около 7-9 дни от датата на травмата,а кръвонасядане около дясно око
болка и страдание за около 2-4 дни от датата на травмата;
-
след запознаване с Епикриза №
1547/2020 г. на ХО към МБАЛ“Велинград“ЕООД Велинград и Медицинско свидетелство за пред
съда,издадено от д-р Калъчев вещото лице сочи,че И.Н. П. при инцидент на 30.03.2020 г. е получила
следните травматични увреждания контузия на главата със сътресение на мозъка;
разкъсно-контизна рана на лява теменна област и травматичен оток около раната;
,като контузията на главата е протекла със
зашеметяване,обърканост,сънливост,без пълна загуба на съзнание и е причинила на лицето временно разстройство на
здравето,неопасно за живота, разкъсно-контизната рана на главата е
причинила на лицето временно разстройство на здравето,неопасно за живота
за около 7-9 дни от датата на травмата;
-
механизмът на причиняване на
посочените наранявания на тъжителите е идентичен и като най-общ е получен в
резултат на действие на твърд тъп предмет чрез удар с или върху такъв и добре
отговарят да са получени на инкриминираната дата.
-
периода на лечение на травмите на тъжителите е
около 10.15 дни от датата на травмата за мозъчното сътресение,като би трябвало
да са преминали и да недават отражение върху бъдещото здравословно състояние на
тъжителите.
-
след запознаване с Фиш за
СМП № 005724/2020 г. на ФСМП Велинград
и Медицинско свидетелство за пред съда № 96 ,издадено от д-р Калъчев
вещото лице сочи,че Н.В.К. при инцидент
на 30.03.2020 г. е получил три рани върху главата,респ. две разкъсно-контузни
рани в теменната област и контузия на главата,които са причинили временно разстройство
неопасно за живота ,за около 9 - 11 дни от датата на травмата;
-
механизма на причиняване на травматичните
увреждания на К. е действие на твърд,тъп предмет чрез удар с или върху
такъв,като травматичните увреждания по двете теменни обрасти на главата добре
отговарят да са нанесени от удари с желязо от от амортисьор,като нанесените
удари са най-малко два.
В
ОСЗ вещото лице изясни ,че двете контузни рани,нанесени в областта на главата
на подсъдимия са причинени от травмиращ агент с надлъжна форма ,както се описва пот данните по делото –
метална пръчка от амортисьор,като за причиняването им са нанесени най-малко два
удара – един в лявата и друг в дясната теменна област на главата;
нараняванията на тъжителя в областта на
дясното око най-вероятно са причинени от един удар – с твърд тъпоръбест
предмет,като на същия не са описани други наранявания,а нараняването на
тъжителката – оток и малка рана на главата – възможно е да е причинено от
предмет с подобна форма или с предмет с
по-широка площ,като то не може да се получи при падане,освен ако при падането
лицето не се е ударило в праг,ограда или по-висока площ. Освен това вещото лице
изяснява,че при сътресение на мозъка,дори и без загуба на съзнание,би трябвало
още в момента на нанасяне на травмата да има изявена клинична картина,като от
показанията на свидетелите е видно,че при пристигане на полицаите двамата
тъжители са били в движение.Вещото лице
коментирайки с показанията на свид. М.
,сочи че част от описаните от нея
наранявания не са описани и в епикризата и в медицинското свидетелство за пред
съда,като ако е имало такива наранявания те ще са описани в посочените
документи,още повече,че раната на пръста
би следвало да бъде зашита и това ще е описано ,аа не се споменава в
епикризата
С постановление от 25.11.2020 година на РП Велинград на
основание чл. 244,ал.1,т.1 във вр. с чл. 25,т.6 и чл. 50 от НПК е спряно
наказателното п-во вх.№ 320/2019 г. по описа на РП Велинград и ЗМ№157/2020 г.
по описа на РУ Велинград,като са уведомени пострадалите Г.К.П. ,И.Н.П. и Н.В.К.,че
могат да повдигнат и да поддържат обвинения,като частни тъжители в 6-месечен
срок от съобщението за спиране на наказателното производство.
За да възприеме
описаната по-горе фактическа обстановка съдът дава вяра на част от обясненията на подсъдимия и на показанията
на свид. Чорбаджиев,Николов,Кърпачев,Лазаров,В.,Ш. и Л.,тъй като същите са
правдоподобни,последователни и непротиворечиви,като се подкрепят и от писмените доказателства и заключението на
вещото лице - съдебен лекар. Нещо повече – първите трима са очевидци на част от
станалото между страните по делото;тези свидетели,с изключение на свид. В., не
са лица,близки на страните по делото,за да са заинтересовани от изхода на
същото и последните са полицейски служители и са възприели
установените от тях обстоятелства по време на изпълнение на служебните си
задължения.Освен това обясненията на подсъдимия са не само негова защитна
позиция,но те установяват обстоятелства от значение за разкриване на
обективната истина и се установяват и от разпитаните по делото
свидетели,като освен това се подкрепят от приетите писмени доказателства и
заключението на медицинската експертиза.
Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите
М. и
П. – не само за това,че те като близки на тъжителите са заинтересовани
от изхода на делото,но и за това,че показанията им са непоследователни и
противоречиви. Между показанията на тези
свидетели е налице противоречие между самите тях – от една страна,а от друга и
с показанията на свид. Чорбаджиев,Николов и Кърпачев,които са
очевидци на случилото се и са категорични,че подсъдимият не е псувал и обиждал тъжителите и
че тъжителката П. с метална пръчка е удряла подсъдимия ,а не че той е нанасял
удари с такава пръчка на някой от тъжителите.Свид. Чорбаджиев е категоричен,че
е взел тази пръчка от ръцете на тъжителката П.. Нещо повече - вещото лице е категорично,че нараняванията в
областта на главата на подсъдимия са причинени от травматичен агент с надлъжна
форма,каквато е металната пръчка от амортисьор.
Подсъдимият
Н.В.К. е осъждан - със Споразумение,одобрено и влязло в сила на
16.03.2016 година по н.о.х.дело № 122/2016 г. на РС Велинград - за престъпление по чл.343б,ал.1 от НК .По време на настоящето производство не са
събрани характеристични данни за същия,както и такива за имотно състояние и
материално положение.
С
оглед на горното е видно,че :
Н.В.К. - роден на *** ***, български гражданин , женен, пенсионер, осъждан , със средно образование, с ЕГН **********,следва
да бъде признат за НЕВИНОВЕН в това, че на 30.03.2020 година , в около 15.00 часа, в град Велинград, е причинил на Г.К.П. , с ЕГН ********** ***, комплексна
лека телесна повреда ,изразяваща се в разстройство на здравето ,извън случаите
по чл.128 и чл.129 от НК , а именно : няколко открити наранявания по главата,
разкъсно –контузни рани над и под
дясното око и кръвонасядане около дясното око, дълбоко разкъсно контузна рана
на показалеца на лявата ръка, достигаща до костта, оток и кръвонасядане на
глезена на левия крак, кръвонасядане на лявата част на ребрата , като бъде ОПРАВДАН по обвинение за престъпление
по чл. 130 , ал 1 от НК .От доказателствата, събрани в настоящия процес, не се
установи по един безспорен и категоричен начин,че на инкриминираната дата
подсъдимия е нанесъл побой на тъжителя Г. П. , за да се приеме, че му е причинила лека телесна повреда по смисъла на
чл. 130,ал.1 от НК - описаните по-горе множество
наранявания. От събраните по делото доказателства се установява, че на 30.03.2020
година,в около 15:00 часа,между
подсъдимия и тъжителите е възникнало пререкание,породено поради
влошените им напоследък отношения,по време на което тъжителят П. е придърпал
подсъдимия зад павилион,двамата започнали да се боричкат,като се намесила
тъжителката П.,която е започнала да удря подсъдимия по главата с метална пръчка.Последното
е категорично установено,като липсват доказателства по време на „боричкането“ подсъдимият,респ. тъжителят какви,кога и
колко удари са си нанесли – от изложеното по-горе е видно,че и двамата имат
наранявания.Защо съдът приема тази
фактическа обстановка,дава вяра на една
група свидетели и не дава вяра на друга група свидетели – съображенията са
изложени по-горе. Не е без значение обстоятелството,че вещото лице счита,че
нараняванията на подсъдимия в областта на главата са нанесени най-малко от два
удара с твърд,тъпоръбест предмет,а на Г.П. в областта на лицето – с един удар ,като е
възможно това да е предмета,с който тъжителката е удряла подсъдимия и неговите
обяснения,че в един момент е обърнал тъжителя към съпругата му и е възможно тя
погрешка да е ударила същия,са правдоподобни – не се установи подсъдимият да е
вземал пръчката от ръцете на тъжителката и да е удрял тъжителя с нея. Нещо повече
- в медицинските документи,представени
от тъжителя ,не се описват всички наранявания – посочени по-горе,като при
наличие на същите е необяснимо и малко вероятно те да не се опишат в епикризата
и медицинското свидетелство за пред съда. От всичко изложено до тук е видно, че
една осъдителна присъда би противоречала на разпоредбата на чл. 303, ал.2 от НПК , тъй като обвинението не е доказано по несъмнен начин – липсват каквито и
да било доказателства,че подсъдимият е нанесъл множество удари на
тъжителя,вследствие на които той е получил изброените в тъжбата наранявания.Дори
и да се приеме,че след като подсъдимият е бил придърпан от тъжителя зад
павилиона и съот. е получил удари по главата с метален предмет от съпругата
му,той е ударил тъжителя П. ,би могло да се приложи института на
реторсия,регламентиран в чл. 130,ал.3 от НК.Въпреки това съдът не приложи този
текст на НК,защото съгласно чл. 303,ал.1 от НК – присъдата не може да почива на
предположения,а при липса на доказателства за случилото се непосредствено след
придърпване на подсъдимия зад павилиона,един такъв извод би почивал именно на
предположение.
Н.В.К. - роден на *** ***, български гражданин , женен, пенсионер, осъждан , със средно образование, с ЕГН ********** ,следва да бъде признат за НЕВИНОВЕН в това, че на 30.03.2020 година , в около 15.00 часа, в град
Велинград, в присъствие на Г.К.П. , с ЕГН ********** *** е казал нещо унизително за честта и достойнството
му – „ ще ви еба путката майчина“,“ да ви еба майката“ , като бъде ОПРАВДАН по обвинението за престъпление
по чл. 146 , ал. 1 от НК . От събраните по делото доказателства не се установи
по един безспорен и категоричен начин,че на инкриминираната дата подсъдимият е казал думите - посочени по-горе , унизителни за честта и
достойнството на Г.П., в негово присъствие. Свидетелите Чорбаджиев,Николов и Кърпачев са категоричен,че не са чули подсъдимият да
отправя обидни думи към тъжителя .Нещо повече – те описват съвсем различна обстановка от
тази – посочена в тъжата,тъй като двамата – подс. К. и тъжителя П. са се
срещнали в двора и подсъдимият е
започнал разговора,влизайки в същия,а не е отправял псувни и обиди към тъжителя
от терасата си на втория етаж. Съображенията си защо дава
вяра на част от свидетелите , и защо не дава вяра на друга част, съдът е
изложил по-горе. Следователно една
осъдителна присъда би противоречала на разпоредбата на чл. 303,ал.2 от НК,тъй
като обвинението не е доказано по несъмнен начин.
Н.В.К. - роден на *** ***, български гражданин , женен, пенсионер, осъждан , със средно образование, с ЕГН ********** ,следва да бъде признат за НЕВИНОВЕН в това, че на 30.03.2020 година , в
около 15.00 часа, в град Велинград, е причинил на И.Н.П. , с ЕГН ********** *** комплексна лека телесна повреда ,изразяваща се в
разстройство на здравето ,извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК , а именно :
две разкъсно-контузни рани на главата , кръвонасядания и зачервявания по
гърдите и гушата и възпаление и на двете очи, като бъде ОПРАВДАН по
обвинението за престъпление по чл. 130
, ал 1 от НК . От доказателствата, събрани в настоящия процес, не
се установи по един безспорен и категоричен начин,че на инкриминираната дата
подсъдимия е нанесъл побой на тъжителката И. П.
, за да се приеме, че й е причинила лека
телесна повреда по смисъла на чл. 130,ал.1 от НК - описаните по-горе наранявания. От събраните по
делото доказателства се установява, че на 30.03.2020 година,в около 15:00 часа,между подсъдимия и тъжителите е възникнало
пререкание,породено поради влошените им напоследък отношения,по време на което
тъжителят П. е придърпал подсъдимия зад павилион,двамата започнали да се
боричкат,като се намесила тъжителката П.,която е започнала да удря подсъдимия
по главата с метална пръчка.Последното е категорично установено,като липсват
доказателства за удари нанесени от подсъдимия
на тъжителката ,като свид. Чорбаджиев е взел металната пръчка от нейните ръце,а
не от ръцете на подсъдимия и е видял,че тя го удря,а не той нея.Защо съдът приема тази фактическа обстановка,дава вяра
на една група свидетели и не дава вяра
на друга група свидетели – съображенията са изложени по-горе. Нещо повече –
установено е,че подсъдимият и тъжителят са се боричкали,били са вкопчени един в
друг,разтървани са от свид. Чорбаджиев и за това не е обяснимо кога и как
подсъдимият е нанесъл удар в областта на главата на тъжителката.Не е без
значение обстоятелството,че вещото лице счита,че нараняванията на подсъдимия в
областта на главата са нанесени най-малко от два удара с твърд,тъпоръбест
предмет,а на И.П. – в областта на
главата е възможно да е и със същия предмет,но е възможно и с друг предмет с по-широка форм. Нещо повече - в медицинските документи,представени от
тъжителката ,не се описват нараняванията
– посочени по-горе,като при наличие на същите е необяснимо и малко вероятно те
да не се опишат в епикризата и медицинското свидетелство за пред съда. От
всичко изложено до тук е видно, че една осъдителна присъда би противоречала на
разпоредбата на чл. 303, ал.2 от НПК , тъй като обвинението не е доказано по
несъмнен начин – липсват каквито и да било доказателства,че подсъдимият е
нанесъл удари на тъжителката,вследствие на които тя е получил изброените в
тъжбата наранявания.
Н.В.К. - роден на *** ***, български гражданин , женен, пенсионер, осъждан , със средно образование, с ЕГН **********,следва
да бъде признат за НЕВИНОВЕН в това, че на
30.03.2020 година , в около 15.00 часа, в град Велинград, в присъствие на И.Н.П. , с ЕГН ********** *** е казал нещо унизително за честта и достойнството
й – „ ще ви еба путката майчина“,“ да ви еба майката“ , като бъде ОПРАВДАН по обвинението за престъпление по чл. 146 , ал 1 от НК . От събраните по делото доказателства не се установи
по един безспорен и категоричен начин,че на инкриминираната дата подсъдимият е казал думите - посочени по-горе , унизителни за честта и
достойнството на И. П., в нейно
присъствие. Свидетелите
Чорбаджиев,Николов и Кърпачев са категоричен,че не са чули подсъдимият да
отправя обидни думи към тъжителката .Нещо повече – те описват съвсем различна обстановка от
тази – посочена в тъжабата,тъй като двамата – подс. К. и тъжителя П. са се
срещнали в двора и подсъдимият е
започнал разговора,влизайки в същия,а не е отправял псувни и обиди към
тъжителите от терасата си на втория етаж. Съображенията си защо дава
вяра на част от свидетелите , и защо не дава вяра на друга част, съдът е изложил
по-горе. Следователно една осъдителна
присъда би противоречала на разпоредбата на чл. 303,ал.2 от НК,тъй като
обвинението не е доказано по несъмнен начин.
Предявените граждански искове от Г.К.П. , с ЕГН ********** *** против Н.В.К. - роден на *** ***, с ЕГН **********, за присъждане
на сумата 8000.00 лева / осем хиляди лева/ , представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на престъпление по
чл.130,ал.1 от НК и за сумата 2000.00
лева/ две хиляди лева/ , представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултата на престъпление по чл.146,ал.1 от НК , ведно със законната лихва от датата на увреждане до окончателното изплащане на сумата и
разноски по делото, са
НЕОСНОВАТЕЛЕНИ и следва да бъдат
отхвърлени. Касае се за искове за
непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД – поправяне на вредите , причинени виновно и противоправно другиму.
От изложеното до тук е видно, че не се установи по един безспорен и несъмнен
начин,че подсъдимият с противоправното си и виновно поведение / осъществяване
от обективна и субективна страна на състава на престъпления по чл. 130,ал.1 от НК и по чл.
146,ал.1 от НК/ е причинил вреда – причинил
е болки и страдания,респ.унизил е честта и достойнството на гражданския ищец Г.К.П.. Съображенията на
съда защо приема,че подсъдимият не е осъществил състава на престъпления по чл.
130,ал.2 от НК и по чл. 146,ал.1 от НК
,са изложени по-горе .
Предявените
граждански искове от И.Н.П. , с ЕГН ********** *** против Н.В.К. - роден на *** ***, с ЕГН **********, за присъждане
на сумата 4000.00 лева / четири хиляди лева/ , представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на престъпление по
чл.130,ал.1 от НК и за сумата 2000.00
лева/ две хиляди лева/ , представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултата на престъпление по чл.146,ал.1 от НК , ведно със законната лихва от датата на увреждане до окончателното изплащане на сумата и
разноски по делото, са НЕОСНОВАТЕЛЕНИ и следва да бъдат отхвърлени. Касае се за искове за непозволено
увреждане по чл.45 от ЗЗД – поправяне
на вредите , причинени виновно и противоправно другиму. От изложеното до
тук е видно, че не се установи по един безспорен и несъмнен начин,че
подсъдимият с противоправното си и виновно поведение / осъществяване от
обективна и субективна страна на състава на престъпления по чл. 130,ал.1 от НК и по чл.
146,ал.1 от НК/ е причинил вреда –
причинил е болки и страдания,респ.унизил е честта и достойнството на гражданския ищец И.Н.П. . Съображенията на съда защо приема,че
подсъдимият не е осъществил състава на престъпления по чл. 130,ал.2 от НК и
по чл. 146,ал.1 от НК ,са изложени
по-горе .
Тъжителите Г.К.П. , с ЕГН ********** *** и И.Н.П.
, с ЕГН ********** ***,следва да бъдат осъдени да
заплатят на Н.В.К. ***, с ЕГН **********, разноски по делото по 550.00 лева / петстотин и петдесет лева/.Когато подсъдимият бъде признат за
невиновен разноските по дела,образувани
по тъжба на пострадалия,се възлагат на
частния тъжител ,на основание чл. 190,ал.1,предл. второ от НПК.
По горните съображения бе постановена настоящата
присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :