РЕШЕНИЕ
№ 165
гр. Свиленград, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20255620200596 по описа за 2025
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба от Т. В. Г. с ЕГН ********** от град
******************, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Г. Скрижовски”
№ 1, област Хасково, чрез адвокат Г. В., се оспорва Електронен фиш (ЕФ)
серия К № 10894437 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за
извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 4, вр.ал. 2, т. 6 от
ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 1 600 лв. С
Жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно издаване на ЕФ –
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в разрез с
материалния закон (липсвали задължителни реквизити – дата на издаване на
ЕФ и място на нарушението (не ставало ясно дали нарушението е извършено в
населено или в извъннаселено място), неясно било описано нарушението и
връзката му с нарушените разпоредби, не бил посочен пътният знак,
1
въвеждащ ограничението на скоростта, не бил отчетен толеранс в минус от
скоростта и жалбоподателят не бил извършил нарушението).
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Т. В. Г., не се явява.
За него се явява процесуален представител – адвокат Г. В., който пледира за
отмяна на обжалвания ЕФ като навежда възражения, идентични с тези,
посочени в Жалбата и допълнително сочи, че бил нарушен принципът „non bis
in idem”, тъй като за едно и също нарушение били наложени две идентични по
размер наказания. Претендират се разноски по делото на основание чл. 38, ал.
2, вр.ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Не е представен Списък на
разноските.
В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.
Административнонаказващият орган (АНО) и издател на оспорения ЕФ
(въззиваемата страна): ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат
представител.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат представител
и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 30.05.2025 година в 15.00 часа по първокласен път № 8, на км. 350, на
територията на община Любимец, област Хасково, до паркинг „Никея”, с
автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 120с52а,
представляващо преносима система за контрол на скоростта на моторните
превозни средства (МПС) с вградено разпознаване на номера и комуникации
ARH CAM S 1, е регистрирано и заснето движещо се в посока към град
Харманли, МПС – лек автомобил марка „Мерцедес”, модел Е 200 блуетек с
държавен регистрационен номер В 23 05 ХА, със скорост 131 км/ч, при
разрешена такава 60 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 71
км/ч. След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР -
2
Хасково е издаден ЕФ серия К № 10894437, а преди това е издаден ЕФ серия
К № 10873134, двата на името на жалбоподателя Т. Г. в качеството му на
собственик на превозното средство, видно от Справка за собствеността на
автомобила към датата на деянието. Процесният ЕФ серия К № 10894437 е
изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на
Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ
Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В обстоятелствената част
на процесният ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и
превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна
квалификация по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП за така констатирането
нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 4, вр.ал. 2, т. 6
от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 1 600 лв. Процесният Фиш е връчен на лицето на дата 18.06.2025
година (, видно от Писмо с рег.№ 351000-5156 от 25.07.2025 година, от
Разписката към екземпляра на ЕФ, приложен към Жалбата, от Справката за
нарушител и от Справката относно статуса на ЕФ) (възражения относно
начина и формата на връчване на процесния ЕФ не се противопоставят в
настоящото съдебно производство), като съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е
даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена
Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от
Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят
не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не прави
възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).
За работата и използването на конкретното АТСС ARH CAM S 1 на
процесната дата - 30.05.2025 година, когато е установено нарушението на
жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване
на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните
работи. Същият е проверен от Началника на структурното звено срещу
подпис, приложен е по делото и приет като доказателство. От съдържанието
на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС –
30.05.2025 година, периода - от 14.30 часа до 17.00 и точното
местонахождение на мястото за контрол, където е използвана системата –
първокласен път № 8, при км. 350+400, паркинг „Никея”, посока град
3
Харманли, за ограничението на скоростта - 60 км/ч разрешена скорост,
въведено с пътен знак В26, режима на измерване - стационарен, посоката на
задействие – приближаващ, така и броя на установените нарушения и други
сведения, съгласно реквизитите на образеца. Процесният ЕФ е съставен на
основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на
направените записи от системата, като е налична една снимка за конкретния
клип, на която е виден автомобила. От същата се установява, че е заснет
автомобил с държавен регистрационен номер В 23 05 ХА в процес на
приближаване, при измерена скорост на движение 135 км/ч (преди
приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от 60 км/ч,
въведена с пътен знак.
От представения Протокол № 127-СГ-ИСИС/12.09.2024 година, издаден
от Българския институт по метрология (БИМ) се установява, че на посочената
дата е извършена проверка на преносима система за видеоконтрол ARH CAM
S 1 с фабричен № 120с52а, според който съответства на одобрения тип. В този
документ е посочено, че преносимата система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1 е
одобрен тип, вписан под № 5126 в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване.
След получаването на процесният ЕФ жалбоподателят не се възползва от
правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в
срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд –
Районен съд – Свиленград.
В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от
която жалбоподателят има наложени множество административни наказания
„Глоба” с влезли в сила ЕФ и Наказателни постановления (НП) за различни
нарушения на ЗДвП и на Кодекса за застраховането, както и са му налагани и
принудителни административни мерки.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до
следните правни изводи:
4
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр.чл. 189, ал. 8 от
ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на Районен съд –
Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е
издаден атакувания ЕФ) – лично нарушителя, при наличие на правен интерес
от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение)
и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски
Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ
изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен
(сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
На основание чл. 189, ал. 10, т. 4 от ЗДвП, Съдът констатира, че
процесната Глоба не е платена – видно от Писмо с вх.рег.№ 7585 от 29.07.2025
година, от Справката за нарушител/водач и от Разпечатка от АИС-АНД, ето
защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на
ЕФ, в резултат на плащане на финансовата санкция.
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага
следващите правни съображения, частично идентични с тези, изложени от
адвокат Г. В. в пледоарията му:
АНО е издал процесният ЕФ серия К № 10894437, с който за процесното
административно нарушение по състава на чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1, вр.чл. 189, ал.
4, вр.чл. 182, ал. 4, вр.ал. 2, т. 6 от ЗДвП, извършено на 30.05.2025 година в
15.00 часа, на Т. В. Г. е наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 1 600 лв., като АНО е издал за същото (идентично) нарушение спрямо
същия жалбоподател още един ЕФ серия К № 10873134, с който за
административно нарушение по състава на чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1, вр.чл. 189, ал.
4, вр.чл. 182, ал. 4, вр.ал. 2, т. 6 от ЗДвП, извършено на 30.05.2025 година в
15.00 часа на първокласен път № 8, на км. 350, на територията на община
Любимец, област Хасково, до паркинг „Никея”, на Т. В. Г. е наложено отново
административно наказание „Глоба” в размер на 1 600 лв. Налице е
идентичност на всички елементи на правонарушението от гледна точка на
конкретните условия на време, място, обстановка при осъществяване на
деянието. ЕФ по своето правно значение е приравнен едновременно на Акта за
установяване на административното нарушение (АУАН) и НП по ЗАНН. С
издаването на ЕФ едновременно се образува административнонаказателно
5
производство срещу конкретно лице и се налага административно наказание
за описаното в него изпълнително деяние - действие или бездействие. АНО е
връчил на жалбоподателя и двата ЕФ, който е обжалвал пред настоящия
Съдебен състав по АНД № 596/2025 година по описа на Районен съд -
Свиленград ЕФ серия К № 10894437 и по АНД № 597/2025 година по описа на
Районен съд - Свиленград ЕФ серия К № 10873134, видно от извадката,
направена от Деловодната програма ЕИСС на Районен съд - Свиленград.
АНО е нарушил принципа „non bis in idem” по чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, като е издал за едно и също нарушение спрямо един и същ
нарушител два санкционни акта с две наложени му административни
наказания. За едно нарушение два пъти е ангажирана отговорността на
жалбоподателя. За първият съставен по време ЕФ серия К № 10873134
липсват доказателства, че е анулиран. Анулирането на ЕФ от АНО се
извършва с писмен акт. С връчването му на жалбоподателя АНО е приел, че
липсва основания да го анулира. При това положение Съдът приема, че са
издадени два валидни санкционни акта за едно и също нарушение при едни и
същи факти спрямо един и същ наказан субект. Административното
нарушение е само едно, характеризиращо се с дата, място и обстоятелства,
които попълват елементите от фактическия състав. АНО неправилно е
образувал две административнонаказателни процедури срещу едно и също
лице за едно и също нарушение – порок, който не може да бъде отстранен във
въззивното производство. Съставянето на два ЕФ за едно и също
административно нарушение нарушава правото на защита на наказаното лице,
тъй като го поставя в положение да организира защитата си по две
административнонаказателни производства за едно нарушение.
Административнонаказателният процес е строго формален. Не е допустимо
във въззивната инстанция да се уточнява изпълнителното деяние и да се
индивидуализира наказанието, като по преценка на Съда се остави един от
двата ЕФ в сила.
Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, приложима в
производството по дирене на отговорност по административнонаказателен
ред, не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява,
когато спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено
наказателно производство, влязла в сила Присъда, Постановление или влязло
в сила Определение или Разпореждане за прекратяване на делото.
6
Прилагането на посочения принцип се обуславя от идентичността в предмета
на образуваните административнонаказателни производства, който предмет,
определен от вида на извършеното нарушение и нарушителя, се очертава от
АУАН (в случая от ЕФ). В случая е налице противоречие с установената в чл.
24, ал. 1, т. 6 от НПК забрана за образуване на повече от едно производство,
спрямо едно и също лице, за същото противоправно деяние, която забрана е
действаща и в административнонаказателния процес (по аргумент и от
разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН). Издаването на два ЕФ за едно и също
административно нарушение нарушава правото на защита на наказаното лице.
Принципът „non bis in idem” е един от правните принципи, които изрично са
закрепени в правната норма. Неспазването му ще води и до неспазване на
закона и до заобикаляне на принципа за законоустановеност. Наказването на
едно лице за едно и също деяние повече от един път също нарушава и
принципа за справедливост.
По тези съображения, Съдът следва да отмени обжалвания ЕФ като
незаконосъобразен, издаден при допуснато съществено процесуално
нарушение, а именно: опорочена е процедурата по образуване на
административнонаказателното производство.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗА, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие
на лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица и
роднини, близки или на друг юрист. Съгласно ал. 2 на чл. 38 от ЗА, в случаите
по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение. Съдът определя размерът на възнаграждението и
7
осъжда другата страна да го заплати.
В производство пред настоящия Съд от процесуалния представител на
жалбоподателя своевременно е заявена претенция за заплащане на разноски –
възнаграждение за един адвокат, който е представлявал жалбоподателя по
делото. В представения пред този Съд и съдържащ се по делото Договор за
правна защита и съдействие, сключен между Т. В. Г. и адвокат Г. В., изрично е
посочено, че договорените правна защита и съдействие адвокатът извършва на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, т.е. като безплатна за доверителя.
Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.
38, ал. 1 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство
насрещната страна дължи разноски, съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от
ЗА, адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на
адвокатско възнаграждение, в размер, определен от Съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое
право, е достатъчно да представи сключен със страната Договор за правна
защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е
безплатно на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА, като наличието на конкретното
основание от нормата не се нуждае от доказване.
В конкретния случай производството пред настоящия Съд е инициирано
по Жалба на санкционираното лице Т. В. Г., който е бил представляван по
делото от надлежно упълномощения адвокат Г. В., а оспореният от него ЕФ е
отменен от Съда. При тези обстоятелства безспорно е възникнало
регламентираното от нормата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН право – при отмяна на
обжалвания акт, възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата
е имал такъв, да се възстанови от бюджета на органа, издал отменения акт.
Предпоставките на закона за осъждане на ответника да заплати на
жалбоподателя адвокатско възнаграждение са налице, поради което следва да
се уважи искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна
правна помощ.
Съдът определя размера на адвокатското възнаграждение на 450 лв. за
въззивната инстанция съобразявайки се с правната и фактическа сложност на
делото, която е типична за подобен род дела и не е завишена, с малкия обем на
материалите и с размера на наложеното наказание „Глоба”, както и с работата,
8
извършена от процесуалния представител (вида на осъществената адвокатска
защита и съдействие) – процесуално представителство и обстоятелството, че
делото приключи в едно съдебно заседание без разпит на свидетели и
събиране на допълнителни доказателства. Съдът намира, че този размер е
справедлив и обоснован, както и отразява реалната пазарна цена на
адвокатската услуга в конкретния случай. За пълнота на настоящото
изложение Съдът държи да отбележи, че не се съобрази с минималните
размери на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1/09.07.2004
година, тъй като намира същата за неприложима на основание Решението от
25.01.2024 година на СЕС по дело С-438/22. Съдът не намира, че хонорар в
този размер (450 лв.) е непропорционален на целта на закона.
Процесуалният представител не може да иска изменение на Решението в
частта за присъдените му разноски, тъй като не бе представен Списък на
разноските.
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то
Съдът излага следните съображения:
Обжалваният ЕФ би бил законосъобразен от формална,
процесуалноправна страна.
Съдът би приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя би била
правилно ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 4, вр.чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от
ЗДвП, установено с АТСС № 120с52а (радар) на основание издаден против
него ЕФ. Последният според легалното си определение, съдържащо се в
разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП
представлява електронно изявление записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС (в същия
смисъл е и определението, съдържащо се в § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН). Съдът би
приел, че ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание. При наличие в
ЕФ на посочените в цитираната разпоредба обективни признаци, Съдът би
приел, че се покриват основните съществени елементи от
административнонаказателния състав на чл. 182, ал. 4, вр.чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1
9
от ЗДвП, твърдян в ЕФ за осъществен и вменен в отговорност на
жалбоподателя.
Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал
процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението, което е достатъчно касателно авторството. И тук отново,
изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият
задължителен реквизит, Съдът би приел че е налице, видно от съдържанието
на ЕФ, в който фигурира вписана териториалната единица: ОДМВР – Хасково,
в структурата на Министерството на вътрешните работи (МВР). ОДМВР
представлява основна структура на МВР по силата на нормата на чл. 37, ал. 1,
т. 2 от Закона за МВР. Посочването на дата на издаване на ЕФ, в какъв срок и
пред кой орган подлежи на обжалване, не са след задължителните реквизити
на ЕФ.
Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към АУАН и НП (както вече бе посочено по-горе в настоящото
изложение), но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189,
ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
процедури (включително срокове) за издаване на АУАН и НП, сравнително
подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ.
Предвид изложеното, и в светлината на Тълкувателно решение № 1/2014
година по т.д.№ 1/2013 година на ВАС, настоящият Съдебен състав би
намерил, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не намират приложение и не
следва да се прилагат по аналогия при липса на изрична разпоредба. Дори и да
се приеме обратното, релевантно в случая би било, че към датата на връчване
на ЕФ не е бил изтекъл, респ. несъмнено е спазен общия давностен срок - една
година от извършване на нарушението, според неговия вид (с основание по
ЗДвП извън изключенията с предвидена по-дълга давност).
Преносимото средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на
Закона за измерванията (ЗИ), притежава надлежния Протокол за проверка №
127-СГ-ИСИС от 12.09.2024 година, издаден от БИМ, констатация на Съда
10
видно от наличния по делото Протокол. Същото Съдът би приел, че е в
съответствие с метрологичните изисквания, технически изправно и
преминало последваща проверка след ремонт, както би се установило от
приетите доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП).
Т.е. контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година. В обжалвания ЕФ се съдържа номерът на
АТСС, използвано за измерване на скоростта. В този смисъл не би имало
нарушение на нормата на чл. 6, ал. 1 от цитираната Наредба. Действително в
кориците на делото липсват данни по чл. 6, ал. 2 от посочената Наредба за
анализ относно избора на място за контрол с АТСС, но в случая това би било
ирелевантно, тъй като мястото за контрол с АТСС е определено от контролния
орган и дори да не отговаря на критериите, посочени в ал. 2 на чл. 6 това не би
представлявало нарушение на цитираната Наредба, тъй като по безспорен и
категоричен начин би било установено нарушението. Фактът, че в изготвения
от полицейския служител Протокол за използване на АТСС погрешно са
посочени номерът и датата на проверка на Протокола за проверка на
мобилната система за видеоконтрол, Съдът не би приел, че представлява
съществено процесуално нарушение, тъй като правилният Протокол е
приложен в АНП.
Съдът би приел, че ЕФ отговаря на образеца, изготвен от Министъра на
вътрешните работи.
От приложените по делото доказателства се установява, че след
съобщаването на ЕФ на жалбоподателя, той не е посочил друго лице, като
извършител на нарушението, при съблюдаване на изискванията на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП, което изключва предвидената в цитираната разпоредба възможност
за анулиране на Фиша.
Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна на
процесуално основание поради недостатък във формата на акта или допуснато
друго процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице.
От обективна страна, Съдът би приел, че са установени елементите от
фактическия състав на инкриминираното нарушение. Тези доказателства,
обсъдени в съвкупност Съдът би приел, че доказват обективните признаци на
процесното нарушението и биха били основание за санкцията на чл. 182, ал. 4
11
от ЗДвП.
ЕФ не се ползва с доказателствена сила за твърденията, отправени в него,
а същите сами по себе си подлежат на установяване с предвидените в закона
доказателствени средства. В конкретната хипотеза, освен, че са налице
твърдения за проявлението на квалифициращия признак „повторност” на
установеното с АТСС нарушение за скорост, те следва да бъдат доказани по
необходимия начин, чрез съответни писмени доказателства за наличие на
влязъл в сила акт, с който жалбоподателят е санкциониран за нарушение от
същия вид. В случая, е представено копие от ЕФ К № 9744711, прието като
писмено доказателство, като в Справката за този ЕФ е посочена датата на
влизане в сила – 15.11.2024 година, ведно със Справка за нарушител/водач от
региона, издадена по отношение на жалбоподателя с отбелязване, че
цитираният ЕФ е издаден на 01.10.2024 година, връчен е на 31.10.2024 година
и е влязъл в сила, както и че вземането за наложената Глоба е платено. Т.е.
Съдът би приел, че се потвърждава наличието на деяние по чл. 21 от ЗДвП,
санкционирано с ЕФ, влязъл в сила, поради което би могло обосновано да се
прецени, че процесното нарушение за скорост е в рамките на едногодишния
срок, обосноваващ квалифициращия признак „повторност”.
От събраните по делото доказателства, Съдът би направил извод, че са
спазени изискванията на ЗДвП и на посочената Наредба при използването на
АТСС за контрол на скоростта - преносима камера за контрол на скоростта
ARH CAM S 1 № 120с52а.
С разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
година е въведено изискването при работа с временно разположени на участък
от пътя АТСС за контрол на скоростта, Протоколът по ал. 1 на същата норма
да се съпровожда със снимка на разположението на уреда. Представена е и
снимка на разположението на уреда, с който се извършва заснемането.
Следва да се отбележи, че доколкото работният процес на АТСС, в
конкретика преносимо такова, не изисква непосредствена манипулация от
страна на контролен орган през времетраенето на неговата работа, а само
включване и изключване, физическото присъствие на контролния орган на
мястото на контрол не оказва влияние върху работата на техническото
средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим, а оттам - на
достоверността на отчитанията му.
12
При този вариант на разсъждение Съдът би приел, че правилно е
пристъпено към издаване на процесния ЕФ в съответствие с разпоредбата на
чл. 189, ал. 4, изречение първо от ЗДвП. ЕФ за санкциониране на допуснато
нарушение на ЗДвП може да бъде издаден, когато нарушението бъде
установено и заснето с преносимо АТСС, при условие, че са изпълнени
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, какъвто би бил и
настоящият случай.
По отношение на мястото на извършване на нарушението - същото Съдът
би приел, че е посочено коректно с текстово описание и координатите,
индивидуализиращи точно определено място на извършване. Иначе казано
мястото на нарушението съвпада с мястото на установяване на нарушението.
По делото е представена и снимка, на която са отразени локацията,
включително с GPS координати. От изготвения от полицейските служители
Протокол, Съдът би приел, че също се установява точното място, на което е
извършено нарушението – в извъннаселено място.
Съдът би приел, че не е необходимо като неразделна част от вещественото
доказателство - снимка, да бъдат приложени и снимки на пътния знак,
въвеждащ ограничение на скоростта за конкретния пътен участък, предвид
посоченото в Протокола за използване на АТСС наличие на ограничаване на
скоростта в конкретния участък, въведено с пътен знак.
Фактът, че при посочване на нарушената правната норма, наказващият
орган я е посочил по следния начин: чл. 21, ал. 2, вр.чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, не
би довело до различни правни изводи, тъй като този подход не би засегнал
правото на защита на наказаното лице, защото в ЕФ се съдържат конкретните
факти по случая. Т.е. налице би било пълно съответствие между описанието на
нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която би била
нарушена, а приложената от АНО санкционна норма би съответствала на
установеното нарушение.
Нарушението по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП касае управление на МПС
със скорост над допустимата, въведена с пътен знак. Само пътните знаци от
група „В” въвеждат забрана или отменят въведена забрана и единствено
пътният знак В26 въвежда забрана за движение със скорост, по-висока от
посочената (означената). Т.е. в случая не би била налице неяснота относно
вида на знака. Конкретната стойност на въведеното ограничение би била
13
изводима от данните, съдържащи се в ЕФ и в Протокола за използване на
АТСС. Действително разстоянието от пътния знак до АТСС не е посочено в
Протокола за използване на АТСС, но Съдът би възприел тази липса като
несъществен и неоказващ влияние върху констатациите, направени с
контролния уред, пропуск.
Няма спор по отношение собствеността на процесното МПС и правилно
би била приложена хипотезата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП.
За да се приеме деянието за довършено от обективна страна, не се изисква
настъпването на допълнителни вредни последици. Настъпването или липсата
на такива последици подлежи на преценка при индивидуализацията на
наказанието, ако такава възможност е предвидена и не е определящо само по
себе си за съставомерността му. Достатъчно е да е налице обективно проявена
дейност по управление на МПС със скорост над допустимата като
доказателствата по делото биха затвърдили извода за формалната
съставомерност на деянието от обективна страна към датата, посочена в
санкционния акт. В конкретната хипотеза, доколкото отговорността е
ангажирана не на водача, не следва да бъдат обсъждани дали са налице и
други обстоятелства, стоящи извън формалната страна на въпроса
осъществени ли са обективните признаци от състава на нарушение, а именно:
тези обосноваващи, респ. изключващи субективния момент, тъй като
отговорността на собственика на МПС е обективна и безвиновна.
В конкретния случай скоростта е превишена със 71 км/ч (стойност,
получена след приспадане на допустимата техническа грешка при изчисляване
скоростта на движение), поради което за нарушението, което Съдът би приел,
че е повторно (съгласно данните от Справката за нарушител, ЕФ № 9744711 и
Картона му), би била приложима санкцията по ал. 4 от разпоредба на чл. 182,
вр.ал. 2, т. 6 от ЗДвП. Чл. 182, ал. 4 от ЗДвП (, действащ към датата на
деянието и чл. 3, ал. 1 от ЗАНН) предвижда за превишаване на разрешената
максимална скорост във фиксирано допустим размер, извършено при
условията на повторност, точно фиксирано по размер наказание – Глоба в
двоен размер, изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по
чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, респ. изключващо възможността за намаляне на
наложената административна санкция.
Така наложеното с обжалвания ЕФ наказание Съдът би намерил за
14
правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание.
Извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 135 км/ч
до приетата за установена скорост от 131 км/ч би било в интерес на
жалбоподателя, тъй като би изключило възможните неблагоприятни
последици за него от допусната грешка на измерване с техническото средство.
Освен това така извършеното редуциране би било в съответствие с основния
принцип в административното право, наказание да се налага само тогава,
когато нарушението е установено по несъмнен начин. В процесния случай
обсъжданото редуциране не би довело до промяна на правната квалификация
на нарушението и на приложимата санкционна норма при спазване на
правилото на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН.
Процесното административно нарушение не би разкрило пред настоящия
Съдебен състав характеристиките на маловажен случай. Касае се за формално
нарушение - на просто извършване. Като релевантен аргумент би се отчел и
би се ценил характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната
простъпка - административнонаказателна, с оглед сферата на отношенията,
ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на
публичните интереси, тъй като се касае за правила за движение по пътищата.
В този смисъл не биха били налице основания за приложение на чл. 28, вр.§ 1,
ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН за отпадане на наказуемостта, като
незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение.
При този вариант на разсъждение Съдът би изградил изводите си на
базата на писмените доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът
би кредитирал писмените доказателства, приложени в АНП, както и
допълнително представените, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84
от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното съдържание от която и да е от
страните в процеса, като би ценил същите при формиране на фактическите и
правните си изводи. Същите биха се ценили изцяло по съдържанието си
спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак –
авторство. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и
оценени с кредит на доверие писмени доказателства биха били пряко
относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото
авторство, времето и мястото на осъществяването му, като биха потвърдили
15
фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт на
управление на МПС със скорост над разрешената, въведена с пътен знак, при
условията на повторност.
По разноските:
При този вариант на разсъждение в полза на процесуалния представител
на жалбоподателя не биха се дължали разноски.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 1, вр.ал. 3, т. 2
от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ серия К № 10894437 на ОДМВР - Хасково, с който на Т. В.
Г. с ЕГН ********** от град***************, е наложено административно
наказание „Глоба” в размер 1 600 лв.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр.чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 2 от ЗА,
ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково с адрес: град Хасково, бул.„България” № 85, ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Г. Ж. В. от Адвокатска колегия - Хасково, сумата от 450
лв. (четиристотин и петдесет лева), представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществена по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА адвокатска
защита и съдействие на Т. В. Г. по АНД № 596 по описа на Свиленградския
Районен съд за 2025 година.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
16