№ 176
гр. Харманли, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ШЕСТНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГАЛИНА СЛ. Г.
при участието на секретаря ГАЛИНА П. И.А
като разгледа докладваното от ГАЛИНА СЛ. Г. Административно
наказателно дело № 20255630200416 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. М. М.,ЕГН **********,от гр. Х. ул. Т. № ** против НП №
25-1253-001946/30.07.2025 г. на Началник група в ОДМВР Хасково,Сектор „Пътна полиция“.
В жалбата се твърди,че издаденото НП е неправилно,издадено било при съществено
нарушение на процесуалните правила и в противоречие със закона.
В съдебно заседание, жалбоподателя, редовно призован не се явява.
Въззиваемата страна – Началник група при РУ Харманли при ОДМВР Хасково, Сектор
„Пътна полиция“ редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не се представлява.
Същия е изложил становището си обективирано в Писмо № 125300-16532/12.09.2025г.,с
което отправя искане за потвърждаване на акта.Прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар.
ТП Харманли при РП Хасково редовно призовани не се явяват в съдено заседание и не
се представляват.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
С обжалваното Наказателно постановление на жалбоподателя е наложено
административно наказание затова, че на 21.07.2025г. в 13,29 часа, по АМ Малица до км.72
в посока АМ Тракия управлява личния си автомобил марка Фолксваген Голф с рег.№ Х ****
КС,като превозва пътник без обезопасителен колан по време на движение,с който МПС е
оборудван с което виновно е нарушил чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП.
Квалификацията която е дадена от наказващия орган е по чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП, като
наказанието е наложено на основание чл.183 ал.4 т.7 предл.2 от ЗДвП– глоба в размер на
50,00 лв.Наказателното постановление е съставено въз основа на АУАН GA №
1389321/21.07.2025г.Жалбоподателя подписал АУАН без възражения.Не е подадено
възражение в срок против съставения АУАН.
1
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел
актосъставителя П.И.. От показанията му се установява, че е съставил акт за
административно нарушение,тъй като е установил,че жалбоподателя е управлявал МПС и е
превозвал пътник без поставен обезопасителен колан.Нарушението е установено на АМ
Марица км.72 в Община Харманли.Съставил е акта в присъствието на жалбоподателя и той
го е подписал без възражения.В този смисъл са и показанията на свидетеля по акта
Хр.Х..Съдът кредитира показанията на свидетелите, като ги намира за обективни и
съответстващи на останалите доказателства по делото.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по
делото гласни доказателства: показанията на свидетелите П.И. и Хр.Х.,дадени в хода на
съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства, приети от съда по
реда на чл.283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона срок пред надлежния съд – по местоизвършване на
твърдяното нарушение. НП е връчено на жалбоподателя лично на 25.08.2025г., а жалбата е
подадена в РС Харманли вх.№ 7714/01.09.2025г. Поради това жалбата е допустима и следва
да бъде разгледана.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34 ал.1 от
ЗАНН.Компетентността за на служителя съставил АУАН и АНО е определена с нарочна
Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.
Ето защо, съдът приема, че в случая НП и АУАН са съставени от компетентен орган,
което не е основание за отмяната на НП като незаконосъобразно.
Актът за установяване на административно нарушение съдържа всички задължителни
реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Актът е съставен в присъствието
на лицето сочено за нарушител и на св. Хр.Х.- служител на РУ Свиленград- свидетел и на
констатиране на нарушението. Връчен е нарушителя лично в деня на съставянето
21.07.2025г.. Издаденото въз основа на АУАН, Наказателното постановление е в
предвидения срок и съдържа всички регламентирани реквизити.
При издаване на наказателното постановление също не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, налице са задължителните реквизити по смисъла на чл. 57 от ЗАНН.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен, за какво нарушение се наказва и срещу какво
да се защитава. Налице са твърдения и в АУАН, и в НП относно всички признаци от
обективна страна на нарушението, за което жалбоподателят е привлечен към отговорност,
възведени като такива със съответната административно наказателна норма.
Съгласно чл.6 от ЗАНН: „Административно нарушение е това деяние (действие или
бездействие),което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.“ Обективната страна на административното нарушение обхваща
деянието, противоправността, насочеността му срещу установения ред, неговата
наказуемост и реда за наказване на нарушението.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се установява, че
жалбоподателят М. е превозвал пътник без поставен обезопасителен колан.Не се спори, а и
от представените с преписката и приобщени по делото писмени доказателства се
установява, че на посочената дата на констатиране на нарушението жалбоподателя се е
движил по АМ Марица.
След анализ на доказателствената съвкупност настоящия съдебен състав намира, че
макар да е налице извършено от обективна страна административно нарушение, то не е
извършено виновно.В административно-наказателното производство в тежест на
наказващия орган е да докаже именно, че нарушителят е извършил виновно нарушението –
при пряк или евентуален умисъл.
2
Относно приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН - дали са налице или не
понятията за маловажност, респ. дали деянието е маловажно или не и на това основание да
не наложи наказание, освобождавайки субекта от отговорност, с отправяне на
предупреждение.Съдът констатира,че в обжалваното Наказателно постановление,
административно наказващият орган изобщо не е коментирал дали следва или не да
приложи посочената по-горе разпоредба. Съгласно Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г.
на ВКС, - когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП поради издаването
му в противоречие със закона. Съдът не е обвързван от решението на административния
орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите,
релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси както по
фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.
От анализа на цитираните правни норми следва изводът, че преценката на
административно-наказващия орган за „маловажност“ на случая по чл.28 от ЗАНН, се прави
по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. При определяне на маловажните
случаи при административните нарушения по ЗДвП, следва да се съобразяват разпоредбите
на даденото с измененията в Закон за административните нарушения и наказания (ДВ бр.
109 от 2020г., в сила от 23.ХІІ.2021г.) легално определение на понятието „маловажен
случай“, като съгласно §1 ал.1 т.4 от Допълнителните разпоредби на закона: „маловажен
случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на
задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед
на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.
Конкретно административно нарушение дали представлява маловажен случай, следва да се
преценя по фактите на липса или незначителност на вредните последици, характера на
вредните последици, ако такива са настъпили от нарушението, както и всички смекчаващи
отговорността обстоятелства. Маловажен случай ще е налице само ако съвкупната преценка
на посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на
конкретно извършено нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от съответния вид.
Съдът приема, че административното нарушение, за което е санкциониран
жалбоподателят, следва да се квалифицира като „маловажен случай“. По делото безспорно е
установено, че към момента на извършване на проверката жалбоподателят е допуснал
превозван пътник по време на движение е без поставен обезпасителен колан.Съда взе
предвид,че АНО не са ангажирани доказателства, да са настъпили вредни последици от
нарушението. От събраните доказателства може да се приеме, че се касае за инцидентен
случай, с по-ниска степен на обществена опасност на извършено административно
нарушение в сравнение с други такива случаи, поради което е налице е хипотезата на
„маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Неприлагането на института за маловажност води до отмяна на наказателното
постановление по реда на чл. 63 ал.2 т.2 от ЗАНН.На основание чл. 63 ал.4 вр. чл. 28 ал.1 от
ЗАНН, следва да се предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в срок от една година от
влизане в сила на съдебния акт, ще му бъде наложена наказание за това друго нарушение.
С оглед изхода на спора и на основание чл.143 ал.1 от АПК, във вр. с чл.63 д ал.1 от
ЗАНН искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателно и е заявено
своевременно. При това положение и на основание чл.63д ал.2 от ЗАНН , във вр.с чл.18
ал.2, във вр. с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. като съда се съобрази с правната и
фактическа сложност на делото,направеното възражение за прекомерност от АНО,определя
разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.2 т.2 вр. ал. 4 от Закон за
административните нарушения и наказания, съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като законосъобразно НП № 25-1253-001946/30.07.2025 г. на Началник група
в ОДМВР Хасково,Сектор „Пътна полиция“, издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение GA № 1389321/21.07.2025г., с което на М. М. М.,ЕГН
**********,от гр. Х. ул. Т. № **, на основание чл.183 ал.4 т.7 предл.2 от ЗДвП, за нарушение
на чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП
ПРЕДУПРЕЖДАВА М. М. М.,ЕГН **********,от гр. Х. ул. Т. № **, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящия съдебния акт, за
това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Хасково да
заплати на М. М. М.,ЕГН **********,от гр. Х. ул. Т. № **,направените в производството
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 /триста / лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщението за
произнасянето му пред Административен съд Хасково, по реда на Глава ХІІ от
Административно процесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
4