№ 19362
гр. С, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110142111 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Т С“ ЕАД, ЕИК ******, и с адрес
гр. С, ул. „Я“, № 23Б, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с
правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания срещу В. М. Х. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, жк ХД, бл.93,
вх.Г, ет.6, ап.77 за установяване съществуване на вземания за сумата 156,23 лева (сто
петдесет и шест лева и 23 стотинки), представляваща стойност на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ
се на адрес: гр. С, ул. С №34, ет.4, апартамент, аб.№344794, ведно със законна лихва от
05.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 43,82 лева (четиридесет и три лева и 82
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 30.01.2024 г., 4,10
лева (четири лева и 10 стотинки), представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.03.2021 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период
от 05.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 1,24 лева (един лев и 24 стотинки),
представляваща мораторна лихва за периода от 16.05.2021 г. до 30.01.2024 г.,, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 6740/2024 г. по описа на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя на
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Претендира наследодателят на ответника да е клиент на топлинна енергия на
основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ като ползвател на процесния топлоснабден имот. Посочва, че на
основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда -
1
етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди, че в рамките на
процесния период дяловото разпределение за сградата, в която се намира топлоснабденият
имот, се е извършвало от третото лице помагач. Поддържа, че съгласно общите условия за
ответника е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността на услугата дялово
разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид липсата на
изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата за доставена топлинна
енергия за битови нужди, както и на главницата, представляваща стойност на извършена
услуга дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху двете главници. Моли за уважаване на предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва от
особения представител на ответника се оспорват предявените искове. Оспорва ответникът да
е потребител на ТЕ, като твърди, че задълженията за заплащане на ТЕ са в тежест на
собственика на имота. Възразява срещу установяване на размерите на задълженията за
имота от представените с исковата молба доказателства. Оспорва Общите условия да са
били надлежно обявени. Оспорва да е извършено надлежно измерване на потреблението на
ТЕ. Оспорва ответникът да е изпаднал в забава. Навежда възражение за изтекла погасителна
давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца „ТС“ ЕООД с ЕИК ****** не взема
становище по исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
Предявеният иск е за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на
топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно
разпоредбата на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие
на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
В случая се установява, че ответникът е единствен наследник по закон на ЕСН,
починала на 14.04.2021 г., като не се установява същият да е извършил отказ от
наследството. Установява се, че ЕН е сключила на 21.06.2005 г. с трето лице договор за
издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
положени грижи и срещу задължение за издръжка и гледане. Със същия наследодателката
2
на ответника е прехвърлила собствеността върху апартамент, находящ се в гр. С, ул. С №34,
но изрично си е запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху
прехвърления имот /в този смисъл изрично – т.2. от приложения по делото нотариален акт/.
Не се установява впоследствие да е извършен отказ от запазеното вещно право на ползване,
поради което и същото се е погасило със смъртта на ползвателката на 14.04.2021 г.
Предвид посоченото съдът приема, че е доказано в рамките на настоящото
производство, че наследодателят на ответника - ЕСН е имала качеството на клиент на ТЕ по
смисъла на чл.153 ЗЕ в рамките на част от процесния период – от 01.05.2020 г. до 14.04.2021
г., тъй като в този период е била вещен ползвател на процесния имот. Следователно по
силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между нея като потребител и ответника като топлопреносното
предприятие, е възникнало правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия по отношение обект, представляващ апартамент, находящ се на
адрес: гр. С, ул. С №34, ет.4 с аб.№344794, без да е необходимо изричното им приемане.
Потребителите като страна по посоченото правоотношение дължат заплащане на
реално потребената топлинна енергия въз основа на отчетени единици от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация по данни от общия топломер, монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на
чл.156 ЗЕ е установен принцип за измерване на реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия при уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост.
Ответникът не е въвел възражения по отношение претенциите на ищеца, че е доставил
топлинна енергия на посочените с исковата молба стойности, като не са оспорени и
представените от третото лице помагач изравнителни сметки. Поради това съдът приема, че
на наследодателя на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като
количеството на доставената енергия е измервано коректно. Доколкото купувачът дължи
цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се
вземат предвид, не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в
резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки. Ето защо дължимата сума за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2020 г. възлиза 1092,40 лева / 910,33 лв без ДДС съгласно
изравнителната сметка, представена от ФДР/. Видно от приложеното към исковата молба
съобщение към фактура от 31.07.2021 г. по издадените в периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2021 г. фактури са заплатени суми в общ размер 936,17 лева, които съставляват сумата
на равните месечни вноски за месеците от май 2020 г. до февруари 2021 г. включително.
Следователно останалото незаплатено задължение за отчетния период от 01.05.2020 г. до
30.04.2021 г. е в размер на 156,33 лева. Ответникът в качеството на наследник отговаря в
рамките на възникналите задължения в тежест на наследодателя до погасяване правото на
ползване на последната със смъртта й на 14.04.2021 г. Предвид посоченото и на основание
чл. 162 ГПК съдът, като съобразява размерите на равните месечни вноски /видни в
съобщението към общата фактура/, определя възникналите в тежест на наследодателя на
ответника и непогасени чрез плащане задължения в размер на 109,45 лева, които по силата
3
на наследственото правоприемство са преминали в патримониума на ответника. За периода
от 15.04.2021 г. до края на процесния период – 30.04.2021 г. не се доказва ответникът да е
правоприемник на лице – потребител на ТЕ или той в лично качество да е такъв, поради
което и не е задължено да заплати стойността на топлинната енергия лице.
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за изтекла
погасителна давност. С оглед разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ и разясненията,
дадени с тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС
вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите
топлинна енергия са такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД,
поради което и същите се погасяват с изтичане на установената в тази норма кратка
тригодишна давност. На основание чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо като давността се прекъсва на основание чл.
116 ЗЗД с предявяването на иск, в случая заявлението по чл.410 ГПК – на 05.02.2023 г.
Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал.2 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от “Т С” EАД на клиенти в град С, приложими към процесния период, клиентите са
длъжни да заплащат задълженията си за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При
съобразяване посочената разпоредба и с оглед датата на депозиране на заявлението по чл.
410 ГПК вземането на ищеца за цена на доставената на топлинна енергия за процесния имот
не е погасено по давност за месечните вноски с падеж след 05.02.2021 г., т.е. за месеците от
декември 2020 г. до април 2021 г. вкл. В случая обаче процесните вземания с оглед
наличието на извънсъдебно признание на ответника, обективирано в соченото съобщение
към фактура, съдът намира, че не касаят месечните вноски в рамките на периода, покрит от
изтеклата погасителна давност, поради което и размерът на непогасеното вземане,
определен съгласно гореизложените мотиви не се променя и до този размер - 109,45 лева
следва да бъде уважен предявения иск за стойност на ТЕ, а за разликата до пълният предявен
размер - отхвърлен.
По отношение исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Спрямо процесния период
приложими са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т С”
EАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно
забавата на длъжника следва да настъпи с изтичането на 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят задълженията, а именно от 15 –ти юни на съответната година
доколкото при съобразяване на чл. 5, т.1 ОУ отоплителният сезон, съставляващ отчетния
период, за който се извършва изравнителната сметка по чл. 32, ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти
април. В случая изравнителните сметки са изготвени след този срок, освен това преди
издаването им потребителят не разполага с яснота относно размера на сумата от
4
извършеното дялово разпределение. Предвид посоченото разпоредбите в цитираната им
редакция се явяват неприложими, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът
изпада в забава след покана, каквато обаче нито се твърди, нито се доказва, да е отправена
от ищеца до ответника.
По изложените мотиви искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава
върху главницата за потребена топлинна енергия за процесния период подлежи на
отхвърляне като неоснователен.
По претенциите на ищеца за заплащане на услугата дялово разпределение и
обезщетение за забава плащането на стойността й
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването,
дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост, се извършва възмездно от топлопреносното предприятие или от доставчика на
топлинна енергия - самостоятелно, или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от потребителите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ
при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ на ищеца, задължителни в отношенията с
клиенти на ТЕ, клиентите заплащат цена за услугата “дялово разпределение”, извършвана от
избран от клиентите търговец, като стойността й се формира от: 1. цена за обслужване на
партидата на Клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. цена за отчитане на
един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента. 3. допълнителна
цена по ценоразпис, определен от продавача, за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от Търговеца дати. С чл. 36, ал. 2 е предвидено редът и
начинът на заплащане на услугата “дялово разпределение” да се определят от Продавача,
съгласувано с Търговците, извършващи услугата „дялово разпределение“ и да се обявява по
подходящ начин на Клиентите.
Предвид посоченото и с оглед установеното извършване на услугите по дялово
разпределение от третото лице помагач, то ответникът дължи заплащане на предоставената
услуга, чиято стойност за процесния период на основание чл. 162 ГПК съдът определя на
4,10 лева.
Претенцията в частта за мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение е
неоснователна. В общите условия не е уговорен срок за изпълнение на това задължение,
поради което за да изпадне ответникът в забава е необходимо да бъде поканен от кредитора
– чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не е представена такава покана – за заплащане на дължимите
суми за дялово разпределение, поради което и претенцията в тази част също е
неоснователна.
По разноските
При този изход на спора, ищецът на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК има право на
разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 210,41 лева за исковото
производство от общо 325 лева (25 лева за държавна такса, 200 лв – възнаграждение на
особен представител и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение) и в размер на 48,56 лева
за заповедното производство от общо 75 лева /25 лева – д.т. и 50 лева – юрисконсултско
5
възнаграждение/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, В. М. Х. с ЕГН: **********
и адрес: гр. С, ж.к. ХД, бл.93, вх.Г, ет.6, ап.77 дължи на „Т С” ЕАД с ЕИК ****** на
основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата 109,45 лева, представляваща стойност
на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 14.04.2021 г. за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. С, ул. С №34, ет.4, апартамент, аб.№344794, ведно със
законна лихва от 05.02.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата 4,10 лева (четири лева
и 10 стотинки), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение,
дължима за месец март 2021 г. и месец април 2021 г., ведно със законна лихва за период от
05.02.2024 г. до изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 6740/2024 г. по описа на СРС, 118
състав като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и
чл.86 ЗЗД за стойност на топлинна енергия за разликата над уважения размер 109,45 лв до
пълния предявен размер от 156,23 лева и за периода от 01.05.2020 г. до 30.11.2020 г. и от
15.04.2021 г. до 30.04.2021 г., за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в
размер на 43,82 лева (четиридесет и три лева и 82 стотинки), представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2021 г. до 30.01.2024 г. и за мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение в размер на 1,24 лева (един лев и 24 стотинки), представляваща
мораторна лихва за периода от 16.05.2021 г. до 30.01.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК В. М. Х. с ЕГН: ********** и адрес:
гр. С, ж.к. ХД, бл.93, вх.Г, ет.6, ап.77, да заплати на „Т С” ЕАД с ЕИК ******, сумата 210,41
лева – разноски за исковото производство и 48,56 лева разноски за заповедното
производство по ч. гр. д. № 6740/2024 г. на СРС, 118-ти състав съразмерно с уважената част
от исковете.
Решението е постановено при участието на „ТС“ ЕООД с ЕИК ****** като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6