РЕШЕНИЕ
№ 601
гр. Благоевград, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20241210102899 по
описа за 2024 година
Производството по настоящото гр.д.№2899/2024г. по описа на Районен съд- Благоевград
е образувано по искова молба вх.№237068/19.07.2024г. на З седалище и адрес на управление
гр.Спредставлявано от изпълнителните директори П, чрез адв. Г. Я., срещу Аг, със седалище
и адрес гр.Со, с която е предявен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с
чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1155.46 лв., представляваща
изплатено от дружеството-ищец застрахователно обезщетение по застраховка „Ко щета за
нанесени материални щети на лек автомобил „ във връзка с настъпило застрахователно
събитие – ПТП на 03.09.2023г. на републикански път Е-, преди гр.Симитли, при попадане в
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, ведно със законна лихва върху
главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане на сумата,
както и сторените разноски в производството.
В исковата молба се твърди, че на 03.09.2023г. на ре водачът на л.а.„Б преминал през
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което на
автомобила са нанесени щети.
Твърди се, че Ме застраховано в З на основание автомобилна застраховка „Каско
Стандарт“, валидна към датата на настъпване на произшествието.
Твърди се, че нанесените в резултат на ПТП щети на увреденото МПС са описани в
заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, декларация за настъпване на
застрахователно събитие и описи на претенция, като в резултат на настъпилото ПТП са
увредени задна лява гума и джанта.
Излага се, че ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД е признало за обезщетяване
на вредите от спуканата гума и е признало на лизингополучателя на увредения автомобил
застрахователно обезщетение в размер на 683.86 лв., определено на база експертна оценка
на застрахователя и методика по имуществена застраховка, която сума е изплатена на
застрахования на 07.09.2023г. Твърди се, че ремонтът на увредената джанта е възложен на
доверен сервиз на З - автосервиз „Д, като за стойността на ремонта е издадена фактура за
сумата от 471.60 лв. Сочи се, че с доклад по щета ЗЕ е одобрило да се изплати на доверения
сервиз сумата от 471.60 лв., съответстваща на издадената фактура, като с преводно
нареждане за кредитен превод тази сума е изплатена на 21.12.2023г. Твърди се, че общо
изплатената сума за обезщетяване на нанесените при произшествието щети е възлязла в
размер на 1155.46 лв.
Излага се, че до Аг е изпратена регресна покана /получена на 12.04.2024г./ за
възстановяване на заплатеното обезщетение в размер на 1155.46 лв., но към настоящия
момент вземането не е погасено.
1
В отговора на исковата молба предявения иск се оспорва по основание и размер.
Твърди се, че основната причина за настъпване на твърдените вреди е единствено
виновното поведение на водача на автомобила, като се сочи, че действията му представляват
груба небрежност и са основание за изключване отговорността на ответника.
Прави се възражение за прекомерност на претендираните вреди с искане при евентуално
уважаване на исковата претенция, размерът на щетата да бъде намален.
Оспорва се представената с исковата молба Застрахователна полица №поради липса на
данни засрахователната премия да е платена и застрахователният договор да е породил
валидно действие.
Оспорва се описания механизъм на ПТП и твърдените в исковата молба щети на
автомобила, като се сочи, че за същите не се установява да са настъпили в резултат на
процесното ПТП.
Оспорва се посочените щети да представляват покрит от застрахователната полица риск.
Оспорва се изложеното в исковата молба твърдение за дупка на пътното платно, която да
е причина за процесното ПТП, като се сочи, че не е представен протокол за ПТП, издаден от
органите на МВР и не е установено конкретното място на дупката и че при попадане на
автомобила в нея са настъпили щетите.
Оспорва се и причинно-следствената връзка между настъпилите вреди и попадането на
автомобила в дупка на пътното платно.
Твърди се, че през посочения в исковата молба период е извършена поддръжка на пътя и
не е допуснато наличие на дупки върху пътното платно.
Навежда се, че в исковата молба не е посочено точно на кой километър от пътя е
реализирано ПТП. Липсата на протокол за ПТП, съставен от органите на МВР, водил до
невъзможността да се установи точното местонахождение на евентуално настъпилото ПТП
и дали е настъпило на път от републиканската или общинската пътна мрежа, както и до
невъзможността да се установи точното местонахождение на евентуално настъпилото ПТП,
и че от попадането на автомобила в дупка на пътя са причинени щети. Липсвали каквито и
да било доказателства за обстановката на пътния участък – разположение на дупката върху
пътното платно, нейната големина, снимка на дупката.
Твърди се, че ПТП се дължи на поведението на водача на автомобила, който се е движил с
несъобразена с пътните и метеорологичните условия скорост.
Прави се възражение, че застрахователят е платил обезщетение при липса на основание за
плащане поради непредставяне на протокол за ПТП, съгласно изискването на ОУ.
В условията на евентуалност, при уважаване на исковата претенция, ответникът прави
възражение за намаляване на обезщетението поради съпричиняване на вредите от страна на
водача на автомобила съгласно чл.51, ал.2 от ЗЗД.
В съдебно заседание ищецът З не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът Агенция пътна инфраструктура се представлява от
надлежен процесуален представител С. П., който оспорва иска като неоснователен и
недоказан. Навежда, че от приобщените по делото гласни доказателства и съдебно-
автотехническата експертиза не се установява описания в исковата молба механизъм на
пътно-транспортното произшествие, времето и мястото на настъпването му, респ. не се
доказва щетите по лекия автомобил да са настъпили от попадане в необезопасена дупка на
пътното платно от републиканската пътна мрежа.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 07.04.2023г. между З като застраховател и „ОТ“ като застрахован е сключен Договор за
автомобилна застраховка „Каско Стандарт“, обективиран в застрахователна полица № със
срок на застраховката от 07.04.2023г. до 06.04.2023г., 23.59 ч. Предмет на застраховката е лек
автомобил марка „Б условията на клауза пълно каско, с ползвател „Б
На 04.09.2023г. представител на дружеството–ползвател на застрахованото МПС - „Б. К.,
отправил до застрахователя З„Б Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“, за причинени материални щети по лекия автомобил, изразяващи се в
„задна лява гума“ и „задна лява джанта“ при ПТП от 03.09.2023г., настъпило на Е-79, посока
гр.София, преди гр.Симитли, при което автомобилът, управляван от С. В. К. е навлязъл в
дълбока дупка.
Пред застрахователя е представена декларация от водача на лекия автомобил С. В. К., в
2
която е декларирал следните обстоятелства и причини за ПТП – дата на ПТП – 04.09.2023г.,
при движение на път Е-79 по посока гр.София, преди гр.С е навлязъл в дупка на пътя, при
което се е спукала задна дясна гума и се е увредила задна лява джанта. Представена е и
декларация от Г. Г. Р. – пътник в автомобила, която е декларирала следните обстоятелства и
причини за ПТП – дата на ПТП – 04.09.2023г., при движение на път Е-79 по посока
гр.София, преди гр.Симитли автомобилът е навлязъл в дупка на пътя, при което се е
увредила задна дясна гума и задна джанта.
По повод на заведената щета от застрахователя бил изготвен Опис на претенция №50-
01600-13466/23/04.09.2023г. За подмяната на задна лява гума е определено застрахователно
обезщетение от 683.86 лв., а ремонтът на увредената джанта е възложен на доверен сервиз
на ЗЕавтосервиз „Да като за стойността на ремонта е издадена фактура за сумата от 471.60
лв. Общо изплатената сума за обезщетяване на нанесените при произшествието щети е в
размер на 1155.46 лв.
По делото в качеството на свидетел е разпитан водачът на МПС – св.С. В. К.. Свидетелят
твърди, че на 03.09.2023г., привечер, след 17 часа, е управлявал лек автомобил марка „Б,
пътувайки към гр.София, преди гр.СВалял дъжд. Движил се със скорост около 50 км/ч, в
рамките на ограничението. В неговата лента за движение в средата на пътното платно, близо
до осевата линия имало голяма дупка, която била необезопасена и несигнализирана. Водачът
я видял в последния момент, натиснал спирачката, намалил скоростта, но навлязъл в нея.
Опитал да направи маневра, но било късно и навлязъл в дупката.
Описвайки мястото на произшествието свидетелят сочи, че не знае на кой километър е
станало; сочи, че отстрани на пътя имало гора, не помни близки обекти; на 1-2 завоя преди
гр.С като пътят бил със спускане. Вследствие на навлизането в дупката, се увредила
джантата, която била силно изкривена, както и гумата, която била срязана, скъсана.
В качеството на свидетел по делото е разпитана и св.Г. Г. Р. – пътник в лекия автомобил
по време на пътно-транспортното произшествие. Свидетелката сочи, че на 03.09.2023г. е
пътувала в лек автомобил марка „Б, управляван от С. К.. Твърди, че се движили от гр.Б по
посока гр.С валял дъжд, било след 16-17 ч. Районът бил планински, на слизане от Предел,
наоколо нямало сгради, близо до гр.С, преди влизане в града. В тяхната лента за движение в
средата на пътното платно, близо до осевата линия имало дълбока дупка, която била
необезопасена и несигнализирана. Водачът на автомобила не видял дупката и навлязъл в
нея, при което се чул силен звук. Двамата се стреснали от звука, отбили колата и видели
дупката на пътя, както и установили щетите. Сочи, че вследствие на пропадането на гумата
в дупката, същата се спукала, а по джантата имало наранявания.
По делото е допусната и назначена съдебна авто-техническа експертиза. От експертното
заключение на вещото лице инж.В. Н. се установява следното:
В заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение, подписано лично от водача
С. К. е посочено време и място на ПТП – 03.09.2023г. на път Е-преди гр.С В попълнените от
водача С. К. и пътника Г. Р. декларации пред застрахователя е посочено време и място на
ПТП – 04.09.2023г. на път Е-79, посока гр.преди гр.С
В своите показания, дадени пред съда, свидетелите К. и Р. описват времето и мястото на
ПТП – 03.09.2023г., на спускане преди гр.Симитли, пътят бил със завои, отстрани имало
гора, като св.Р. сочи, че са се движили от гр.Б Вещото лице е дало заключение, че описаният
от свидетелите в съдебно заседание пътен участък и движение на лек автомобил попада в
обхвата на второстепенен път II-19 от републиканската пътна мрежа, който свързва гр.Разлог
с гр.С Участъкът от пътя посочен за настъпване на ПТП преди гр.Се двупосочен с по една
пътна лента за движение на автомобилите във всяка една от посоките. Заключението е, че
местоположението и датите на настъпване на ПТП на второстепенен път II-19 технически
не съответства по разположение и дата на ПТП настъпило на главен път Е-79.
Според свидетелските показания неозначената неравност /дупка/ се е намирала в лентата
за движение на лекия автомобил при движението му в посока към гр.Соколо мислената
средна надлъжна ос на лентата по широчина.
Вещото лице е дало заключение, че в случая не са били увредени предната гума или
джанта, а само задните такива. Такава липса на увреждане по предна гума /или джанта/
технически е възможно единствено при условие, че лекият автомобил освен че е спирал
/намаляване на скоростта/, е бил отклонен от праволинейната му траектория на движение.
Конкретните повреди на гумата и джантата технически съответстват на пряк контакт
3
съчетан с натиск на гумата или удар на джантата в твърд предмет със скорост близка до
сочената от водача на лекия автомобил – със скорост около и под 50 км/ч. При движение
напред, при пропадането на гумата, ръбовете на сочената неравност /дупка/ следва да са
били относително прави и под малък ъгъл спрямо външната повърхност на гумата и
джантата, съдейки по вида на деформацията на джантата. При такова движение на гумата,
ръбовете на отвора следва да са били достатъчно остри, което в съчетание с дълбочината на
„дупката“ технически да способства за бързото преминаване на гумата, без да се откъсне
/отреже/ парче от страницата. Поради липсата на разхерметизиране на гумата и
незначителната деформация на джантата, лекият автомобил е имал техническата
възможност да продължи движението си, без смяна на гумата и джантата на място.
В съдебно заседание вещото лице е обяснило, че конкретните увреждания са повече
характерни за движение на заден ход. При описаното от свидетелите движение напред с
посочената от тях скорост, през неравността следва да преминат и предните гуми и да има
увреждане и по тях, но такова няма. Вида на увреждането на джантата сочи на удар с твърд
предмет с достатъчно остър ръб, който да деформира джантата, а от дупка не може да се
получи толкова правилен ръб, като документирания на снимките.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи;
Предявен е иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД във вр. с
чл.45 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.2 от КЗ с плащане на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу възложителя
за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди
по чл.49 от ЗЗД.
Уважаването на предявения иск е обусловено от доказване на следните предпоставки:
наличие на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между
пострадалия и застрахователя; настъпване на застрахователното събитие; заплащане на
застрахователно обезщетение от застрахователя в полза на застрахования; противоправно
поведение на лица /изпълнители на работа/ при или по повод изпълнението на възложена от
ответника работа; настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение и
вредите; доказване на виновно поведение не е необходимо поради обективния характер на
отговорността по чл.49 от ЗЗД. Противоправното поведение може да се изразява в действия,
които пряко съставляват извършването на възложената работа или са пряко свързани с него,
или чрез бездействия да се изпълнят задължения, които произтичат от закона, техническите
и други правила или характера на работата. Противоправното поведение, на което в случая
се позовава ищецът, е бездействие на ответника да предприеме действия по поддържане
безопасността на републикански път, на който е настъпило ПТП. С плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
възложителя на работата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне.
По делото не е спорно, а и от ангажираните писмени доказателства се установява, че
между ищеца, в качеството му на застраховател, и собственика на увреденото МПС е била
налице договорна обвързаност към датата на твърдяното ПТП – 03.09.2023г., основана на
договор за застраховка „К“, при уговорено покритие „Пъ. Установи се още, че ищцовото
дружество е заплатило застрахователно обезщетение в размер на 1 155.46 лв. за настъпилите
по лекия автомобил щети.
Според съдебния състав по настоящото дело не беше доказано при условията на пълно и
главно доказване факта на настъпване на застрахователното събитие, а именно –
реализиране на ПТП на 03.09.2023г. на републикански път Е-79 вследствие на попадане в
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, което да е в пряка причинна
връзка с нанесените по лекия автомобил материални щети, респ. не се доказа наличието на
причинна връзка между настъпилите вреди и противоправно бездействие на ответника.
По делото остана недоказан механизма на протичане на ПТП, времето и мястото на
настъпването му, както и наличието на причинна връзка между същото и щетите по лекия
автомобил. Дадените от водача и спътничката му свидетелски показания в съдебно
заседание за времето, мястото и начина на настъпване на произшествието са в пълно
противоречие със съобщените от тях пред застрахователя сведения за обстоятелствата на
4
ПТП.
В подадените от св.С. К. и св.Г. Р. декларации пред застрахователя същите са
декларирали, че ПТП е станало на 04.09.2023г. на път Е-79 в п, преди гр.С, при навлизане в
дупка на пътя. В подписаното лично от св.К. заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение същият е посочил, че ПТП е настъпило на 03.09.2023г. на път Е- преди гр.СОт
заключението на вещото лице по изготвената съдебно-автотехническа експертиза, което
съдът кредитира с доверие, вещото лице е категорично, че щетите установени по лекия
автомобил от техническа гледна точка не са настъпили, не съответстват и не са пряка и
непосредствена последица от ПТП, което е настъпило на дата 03.09.2023г. или на дата
04.09.2023г. вътре в лентата на главен път Е-79 гледано в посока към гр.Симитли.
При разпита в съдебно заседание св.С. К. и св.Г. Р. променят твърденията си и сочат, че
ПТП е станало на 03.09.2023г., като св.К. сочи само посоката – към гр.С, без да посочва
начална точка на движение, а св.Р. сочи посока на движение – гр.Банско към гр.С на
спускане от П И двамата обаче описват пътния участък като такъв на спускане преди
гр.Симитли, със завои, отстрани - гора. Вещото лице е дало заключение, че описаният от
свидетелите в съдебно заседание пътен участък на движение на лекия автомобил попада в
обхвата на второстепенен път II-19 от републиканската пътна мрежа, който свързва гр.Р.
Видно е, че местоположението и датите на настъпване на ПТП на второстепенен път II-
19, посочени от свидетелите в съдебно заседание, не съответства по място и дата на ПТП
настъпило на главен път Е-79, посочен от свидетелите в саморъчно попълнените от тях
декларации пред застрахователя и подписаното от водача К. заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение.
По отношение на механизма на ПТП както пред застрахователя, така и пред съда,
свидетелите сочат навлизане в необезопасена дупка на пътното платно. В своите показания
пред съда св.К. твърди, че видял дупката в последния момент, натиснал спирачка, намалил и
навлязъл в дупката. Св.Р. пък сочи, че водачът не е видял дупката и навлязъл в нея, при
което се чул силен звук. Двамата се стреснали от звука, отбили колата и видели, че на пътя е
имало дупка. Показанията и на двамата свидетели са в насока, че колата е попаднала в
дупката при праволинейно движение – движение напред през дупката. Св.Р. твърди, че едва
след като чули силен звук, водачът е отбил колата и са видели дупката на пътното платно –
не твърди водачът да е видял дупката преди това и да е направил маневра да я заобиколи или
да спре, а напротив – твърди, че водачът изобщо не я е видял, навлязъл е в нея при
движението си напред, като едва след ПТП е отбил встрани и я е видял. От своя страна св.К.
многократно беше запитан в съдебно заседание дали е предприел някаква маневра, на което
той отговори, че видял дупката в последния момент, натиснал спирачка, но било късно. Не
твърди да е предприел маневра за заобикаляне на дупката. Вещото лице е дало заключение,
че при праволинейно навлизане в дупката, следва да има увреждания и по предната гума
/или джанта/, каквито обаче в случая не са установени. За да бъдат увредени само задната
гума и джанта от техническа гледна точка е необходимо освен спиране /намаляване на
скоростта/, да е била предприета и маневра, при която автомобилът да е бил отклонен от
праволинейната му траектория на движение /заобикаляне на дупката/. В съдебно заседание
вещото лице е обяснило, че конкретните увреждания са повече характерни за движение на
заден ход. Вещото лице е обяснило, че при описаното от свидетелите движение напред с
посочената от тях скорост, през неравността следва да преминат и предните гуми и да има
увреждане и по тях, но такова няма.
Вещото лице е дало заключение, че за да настъпят конкретните увреждания по посочения
от свидетелите начин – преминаване през дупка на пътното платно, от техническа гледна
точка е необходимо ръбовете на сочената неравност /дупка/ да са били относително прави,
достатъчно остри и под малък ъгъл спрямо външната повърхност на гумата и джантата. В
съдебно заседание е обяснил, че вида на увреждането на джантата сочи на удар с твърд
предмет с достатъчно остър ръб, който да деформира джантата, а от „дупка“ не може да се
получи толкова правилен ръб, като документирания на снимките.
Съдът приема, че показанията на разпитаните свидетели К. и Р. са противоречиви, поради
което не следва да се кредитират с доверие. Същите са съобщили различни факти пред съда
и пред застрахователя относно времето и мястото на ПТП. Отделно това, показанията им
дадени в съдебно заседание също са противоречиви помежду си относно това забелязал ли е
водача дупка на пътното платно и каква е била реакцията му. При разпита му в съдебно
5
заседание св.К. даване уклончиви отговори и отказваше да отговаря на въпроси.
Анализирайки показанията им съвкупно с експертното заключение, съдът приема, че не
може да се направи категоричен извод, че констатираните повреди по лекия автомобил са
настъпили по описания от свидетелите начин като механизъм и протичане на конкретното
ПТП, а не представляват например увреждания, които са получени вследствие на настъпил
инцидент, на друго място и по друг начин. По делото не се установи с нужната степен на
категоричност факта на наличие на дупка на пътното платно, нейното местоположение,
форма и големина, която именно да е причина за конкретните увреждания. Единствените
събрани доказателства за наличие на такава дупка са свидетелските показания, които са
противоречиви и заинтересовани, доколкото плащането на застрахователното обезщетение е
било заявено именно от водача на автомобила и изплащането му е в негов интерес. Липсват
каквито и да било други доказателства, които да подкрепят твърденията на свидетелите за
наличие на такава дупка. Експертното заключение разколебава твърдяната причина за
уврежданията да е дупка, а не друг твърд предмет с описаните от вещото лице
характеристики – достатъчно остър и прав ръб.
Съобразявайки изложеното, съдът намира, че по делото ищецът не доказа по реда на
пълното и главно доказване настъпването на ПТП на 03.09.2023г. на посоченото място, на
път, за който отговаря АПИ, на който е имало необезопасена дупка, което ПТП да е в
причинна връзка с повредите по автомобила.
Поради недоказване на предпоставките за ангажиране отговорността на ответника,
предявеният регресен иск подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на спора, на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв., на основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК във
вр. с чл.37 от ЗПП във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от
КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД от З седалище и адрес на управление гр.С,
представлявано от изпълнителните директори Пл, срещу А със седалище и адрес гр.С, за
заплащане на сумата от 1155.46 лв., представляваща изплатено от дружеството-ищец
застрахователно обезщетение по застраховка „К по щета №4 за нанесени материални щети
на лек автомобил „Бвъв връзка с настъпило застрахователно събитие – ПТП на 03.09.2023г.
на р в посока гр.С, при попадане в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното
платно, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата
молба – 19.07.2024г. до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, З седалище и адрес на управление
гр.Спредставлявано от изпълнителните директори П да заплати на А, със седалище и адрес
гр.С, сумата от 200 лв. /двеста лева/ за направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6