Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 09.06.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Е въззивен състав, в публичното заседание на пети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

 ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

при секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 13965 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 181528 от 31.07.2019 г., постановено по гр. д. № 60311/2017 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 72-ри състав, е признато за установено по предявения по реда на чл. 422 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ, че ответникът Е.Ю.Т. /заместил починалата в хода на делото В.Т./ дължи на ищеца сумата от 2 473,62 лева – незаплатена част от доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от 11.04.2017 г. до изплащане на вземането, присъдено със заповед от 20.04.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 22851/2017 г. на СРС, като е отхвърлен искът за разликата над  2 473,62 лева до 3 895,13 лева като погасен с плащане, Със същото решение са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД искове с правно основание чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че Е.Ю.Т. дължи на ищеца лихва за забава върху цената за ТЕ в размер на 699,55 лева за периода от 15.09.2014 г. до 31.03.2017 г., сумата от 43,40 лева - стойност на дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., и лихва за забава върху нея в размер на 8,75 лева за  периода от 15.09.2014 г. до 31.03.2017 г., присъдени със заповед от 20.04.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 22851/17 г. на СРС. 

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач - „Т.с.“ ЕООД.

Срещу решението в частта, в която предявените по реда на чл. 422 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД искове с правно основание чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че Е.Ю.Т. дължи на ищеца лихва за забава върху цената на ТЕ в размер на 699,55 лева за периода от 15.09.2014 г. до 31.03.2017 г., сумата от 43,40 лева - стойност на дялово разпределение за периода от 1.05.2014 г. до 30.04.2016 г., и лихва за забава върху нея в размер на 8,75 лева за  периода от 15.09.2014 г. до 31.03.2017 г., са отхвърлени, е подадена въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, в която се излагат съображения за неговата неправилност, като се намира същото за постановено при нарушение на материалния закон. Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които влизат в сила е едномесечен срок след публикуването им в един централен и един месечен ежедневник и уреждат търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството. Излага се, че ответникът не е упражнил правото си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо него ОУ са влезли в сила. Намира се, че в разделите на ОУ – „ Заплащане на ТЕ“ е определен редът и срокът, по който купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, като след изтичане на последния ден от месеца, длъжниците изпадат в забава за тази сума. Твърди се, че общата фактура за отоплителен сезон 2014-2015 г. е публикувана на 15.08.2015 г., във връзка с което има издадени констативни протоколи на основание чл. 593 от ГПК на съответните дати, а задълженията по обща фактура от 31.07.2015 г. стават изискуеми едва на 15.09.2015 г., като от този момент следва да тече давностният срок. Поради което се отправя искане за отмяна на атакуваното решение в обжалваната част и за уважаване в цялост на исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника Е.Ю.Т..

Третото лице-помагач „Т.с.“ ЕООД не изразява становище по жалбата на ищцовото дружество.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Въззивният съд, съобразявайки разпоредбата на чл. 269 от ГПК, според която дължи служебна проверка за валидността на решението, за неговата допустимост в обжалваната част и за правилността му единствено по въведените в жалбата основания, намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 от ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това е необходимо да се добави и следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба, в която ищецът твърди, че на 11.04.2017 г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу В.К.Т.за сума в общ размер от 4 646,83 лева, от която 3 895,13 лева, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м. 05.2014 г. – м. 04.2016 г., 699,55 лева – лихва за забава от 15.09.2014 г. до 31.03.2017 г., 43,40 лева – главница за дялово разпределение, и 8,75 лева – лихва върху главницата за дялово разпределение, като е претендирана и законната лихва върху главницата до окончателното плащане. Така отправеното искане за издаване на заповед за изпълнение е било изцяло уважено от съда. След връчването на заповедта за изпълнение на длъжника Таскова, последната е подала възражение, поради което в предоставения от съда едномесечен срок ищцовото дружество е предявило иск относно вземането си. Сочи се, че длъжникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ за топлоснабден имот – апартамент № 27, находящ се в гр. София, ул. „******. Ищецът претендира установяване на гореописаните вземания.

В хода на делото ответницата В.К.Т.е починала, поради което с определение от 19.03.2018 г. районната съдебна инстанция е конституирала на нейно място като ответник по делото наследникът й Е.Ю.Т..

С постъпилия в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор на исковата молба Е.Ю.Т. е заявил, че признава изцяло дължимостта на процесните суми, като не оспорва размера на начислената топлинна енергия за процесния период по основание и размер.

На 11.04.2017 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В.К.Т.за сумата от 3 938,53 лева – главница, както и 708,30 лева – мораторна лихва за периода 15.09.2014 г. – 31.03.2017 г. В т. 12 от заявлението е пояснено, че длъжникът е ползвал доставена от ищеца топлинна енергия за периода м. 05.2014 г. – м. 04.2016 г., както и дължима сума за реално потребена енергия отразени в обща фактура с № **********/31.07.2014 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „******, апартамент 27, абонатен № 265112. Посочено е, че дължимите суми са както следва: за потребена топлинна енергия: 3 895,13 лева - главница и 699,55 лева - лихва, а за дялово разпределение: 43,40 лева – главница, и 8,75 лева - лихва.

С разпореждане от 20.04.2017 г. по ч. гр. д. № 22851/2017 г. на СРС, 72-ри състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 92,94 лева -държавна така, и  50 лева - юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е депозирано възражение от длъжника, в което последният посочва, че е пенсионерка и няма възможност да изплати наведнъж дължимите суми, като ще внася по-малко всеки месец, но намира, че доколкото живее сама в процесния имот счита сумите за много високи.

В срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК ищецът е предявил иск за установяване на вземанията си по издадената по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение.

Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „******от 02.06.2002 г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Т.с.“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.  

На 16.07.2002 г. е сключен договор между „Т.с.“ ЕООД и етажната собственост с адрес: в гр. София, ул. „******, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.   

 По делото е представено удостоверение за наследници с изх. № ТД26-558/23.02.2018 г., от което се установява, че В.К.Т.е починала на 17.08.2017 г., като същата е оставила като свои наследник по закон Е.Ю.Т. – син.

С молба с вх. № 5071712/23.04.2019 г. на СРС ищецът „Т.С.“ ЕАД изрично е уточнил, че на 21.02.2019 г. е подновено споразумение с ответника, тъй като предходното сключено между страните споразумение е анулирано поради неизпълнение на ответната страна, като с вноски на 21.02.2019 г. и на 19.03.2019 г. длъжникът Т. е заплатил на ищцовото дружество сума в общ размер на 543,97 лева, с която е погасено частично вземането спрямо ищеца и е останала незаплатена сума в общ размер на 2 743,62 лева – главница.

В проведеното на 15.05.2019 г. открито съдебно заседание по гр. д. № 60311/2017 г. процесуалният представител на „Т.С.“ ЕАД изрично е заявил пред районната съдебна инстанция, че потвърждава, че са налице извършвани от ответника в полза на ищеца плащания, от които последното е било на 24.04.2019 г. за сума в размер на 270 лева, като остатъкът от дължимата от ответника сума е в размер на 2 473,62 лева за главница, тъй като след молбата на „Т.С.“ ЕАД до съда от 23.04.2019 г. е имало и други плащания от ответната страна.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, при направено възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, в рамките на установения в чл. 415, ал. 4 от ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи със сила на присъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Съгласно нормата на чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.

С ТР  № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

По делото не се спори, че ответникът Е.Ю.Т. в качеството му на единствен наследник на В.К.Т.е собственик на апартамент № 27, находящ се в гр. София, ул. „******., и в това си качество е клиент на топлинна енергия и съответно, че е обвързан от облигационна връзка с предмет – доставка на топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год.

В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на „Т.с.“ ЕООД с договор, сключен от упълномощен представител на етажните собственици.

В нормата на чл. 156 от ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.

По делото ответникът признава стойността и количеството доставена до имота топлинна енергия. Не е спорно между страните, а и с оглед изрично направеното от процесуалния представител на „Т.С.“ ЕАД заявление пред СРС в проведеното на 15.05.2019 г. открито съдебно заседание по гр. д. № 60311/2017 г. се установява обстоятелството, че са налице извършвани от ответника в полза на ищеца плащания, от които последното е било на 24.04.2019 г. за сума в размер на 270 лева, като остатъкът от дължимата от ответника сума е в размер на 2 473,62 лева за главница. Поради което, съобразявайки изявленията на ищцата, че по отношение на процесните суми е останала непогасена единствено сумата от 2 473,62 лева, представлява главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016 г., то правилно районната съдебна инстанция е отхвърлила исковата претенция са сумата 699,55 лева - лихва за забава върху цената на ТЕ за периода от 15.09.2014 г. до 31.03.2017 г., за  сумата от 43,40 лева - стойност на дялово разпределение за периода от 1.05.2014 г. до 30.04.2016 г., и за сумата от 8,75 лева - лихва за забава върху нея за периода от 15.09.2014 г. до 31.03.2017 г., предвид направеното от ищеца признание, че последните са били погасени от ответника чрез плащане.

Следва да бъде посочено, че изложените от жалбоподателя във въззивната му жалба доводи са общи, пресъздаващи единствено действащата между страните нормативна уредба, като липсват конкретни, относими към спецификата на процесния случай, възражения, които да могат да доведат до извод за основателност на въззивната жалба.

Предвид изложеното, поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение предявените искове, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на СРС – потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваната му част.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски има единствено въззиваемата страна - Е.Ю.Т., но същият не е претендирал присъждането на такива.

Воден от горното,  СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ  СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 181528 от 31.07.2019 г., постановено по гр. д. № 60311/2017 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 72-ри състав, в обжалваната му част.

Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач - „Т.с.“ ЕООД.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:       

 

                      

ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

                           

2.