Р Е Ш Е Н И
Е
№…..
Гр. Враца, 06.06.2019 г.
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в закрито съдебно заседание на шести юни две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: П. ШУМКОВ
като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 1470 по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:
В срок е
постъпило искане от „П. С.Д.“ ЕООД по чл.
248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските /молбата с вх. №
5805/15.04.2019 г. е депозирана като приложение на подадена въззивна
жалба срещу постановеното по делото решение и с пощенско клеймо от 11.04.2019
г./. Молителят счита, че съдът неправилно е осъдил ответното дружество да
заплати разноски за адвокатска защита на ищците по делото. Твърди, че по делото
не е представен договор за правна защита и съдействие между ищците и адвоката
им по смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Сочи, че
намиращият се на л. 241 от делото документ представлява единствено пълномощно
между ищците и техния процесуален представител, като договорът на обратната
страна на листа е непопълнен. Ето защо счета, че не са налице основания за
уважаване на искането за присъждане на разноски по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК. Твърди
освен това, че претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение е
нередовна, тъй като не е посочен размер, който се претендира и не се сочи коя
от хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. се твърди, че е
налице. С оглед на тези и останалите подробно излоЖ.в
молбата съображения, моли съда да измени постановеното по делото решение в
частта за разноските, като отхвърли изцяло исканията на ищците за присъждане на
разноски по делото.
Ищците по
делото В.Ф., С.Ф. и В.П. са изразили становище по депозираната молба по чл. 248 ГПК, като намират същата за неоснователна. Считат, че ответникът преиначава
приложените по делото доказателства. Сочат, че своевременно са представили
списък на разноските, пълномощно в оригинал, ведно с договор за правна помощ, в
който е посочено и основанието за извършеното процесуално представителство.
Твърдят, че е невярно твърдението, че ищците не са подписали представения по
делото договор. Молят молбата да бъде оставена без уважение.
Третото лице
– помагач не е дипозирало становище по молбата по чл.
248 ГПК.
В срок е
постъпило и искане от „П. С.Д.“ ЕООД по чл.
250 ГПК за допълване на постановеното решение № 191/01.03.2019 г. /молба с
вх. № 6186/22.04.2019 г./. Молителят сочи, че в диспозитива
на съдебното решение не са посочени банковите сметки на ищците. След
постановяване на съдебния акт, на 15.04.2019 г. ответникът извършил три банкови
превода по посочените по делото сметки на ищците, но по информация от
обслужващата банка, сметката на ищцата С.Ф. била закрита. Ето защо, прави
искане съдебното решение да бъде допълнено със съдържанието на чл. 236, ал. 1,
т. 7 ГПК.
Ищците по
делото В.Ф., С.Ф. и В.П. са изразили становище по депозираната молба по чл. 250 ГПК, като са посочили, че ищцата С.Ф. има нова актуална банкова сметка. ***,
издадено от „Обединена българска банка“ АД
Третото лице
– помагач не е дипозирало становище по молбата по чл.
250 ГПК.
Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе
предвид становищата на страните, намира следното:
По искането по чл. 248 ГПК:
С Решение №
191/01.03.2019 г., постановено по гр. дело № 1470/2018 г., съдът е на осн. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2
ЗА е осъдил „П. С.Д.“ ЕООД, ЕИК: ********* да заплати
солидарно на адв. Н.Н.Д., ЕГН:
********** и адв. Ж.В.Т., ЕГН: **********, и двамата
с адрес: *** сумата от 5807,18 лева
за оказана в полза на ищците безплатна адвокатска помощ съобразно уважената
част от исковете.
Неправилно е
твърдението на ответника по делото, че не е представен договор за правна защита
и съдействие, подписан от ищците и упълномощените от тях адвокати. По делото е
представен такъв договор /лист 241 - гръб/, в който е посочено основанието, на
което се осъществява правната защита и съдействие, а именно – чл. 38, ал. 2 вр.
ал. 1, т. 2 от ЗА, която разпоредба сочи на хипотезата на материално затруднени
лица. Договорът е от 19.06.2018 г. и носи три подписа за „клиент“, за които се
сочи, че са полоЖ.от ищците, и два подписа за
„адвокат“, за които се сочи, че са полоЖ.от адв. Н. Н. и адв. Ж.Т..
За уважаване
на искането по чл.38, ал.2 ЗА следва да са налице следните предпоставки: 1/ да
е била осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест на доверителя
размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 ЗА; 2/ заявление, че предоставената
правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го
опровергават; 3/ отговорност на насрещната страна за разноски съобразно
правилата на чл.78 ГПК – в този смисъл е константата практика на съдилищата
/вж. Определение № 515/02.10.2015 г. на I т.о. по ч.гр.д.№ 2340/2015 г. на ВКС/. В случая
и трите предпоставки са налице.
По отношение
на твърдението, че ищците не са материално затруднени лица, следва да се
посочи, че преценката за наличие на материална затрудненост при произнасяне по
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА
следва да бъде направена с оглед конкретните данни по делото, като при липса на
спор между страните достатъчно доказателство за осъществяване на основанията по
чл.38, ал.1, т.1-3 ЗА за безплатна правна помощ представляват съвпадащите
волеизявления на страните по договора за правна помощ, респективно изявлението
на представляваната страна или нейния процесуален представител, ако такъв
договор не е представен – в този смисъл Определение
№ 163/13.06.2016 г. по ч. гр. дело 2266/2016 г. на I г.о. на ВКС. Съгласно Определение № 515/02.10.2015г. по ч.т.д.№2340/2015г. на I т.о на ВКС, договарянето на осъществяваната от
адвоката правна помощ като безплатна не се презюмира
и следва да бъде установено от данните по делото, но изявленията за наличие на
конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал.1 ЗА обвързват
съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. В този
случай нарочно доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна
адвокатска помощ в основното производство по делото не е необходимо да се
провежда. Ако обаче противната страна твърди, че предпоставките за предоставяне
на безплатна адвокатска помощ не са налице и че страните по договора за
адвокатска услуга са договорили предоставяне на адвокатска помощ без насрещно
заплащане по други съображения, различни от посочените в чл.38 ЗА, тя следва да
представи доказателства в подкрепа на това свое твърдение в производството по
чл.248 ГПК като опровергае наличието на поддържаното основание. В настоящия
случай такова оспорване е направено от страна на „П. С.Д.“ ЕООД, но
доказателства, които да опровергаят осъществяването на основанието за
предоставяне на безплатна адвокатска помощ /затруднено материално положение/ на
ищците по делото не са представени. Поради това направеният от настоящия състав
извод, че изявленията за наличие на конкретно поддържаното основание за
оказване на безплатна помощ по чл.38, ал.1 ЗА са достатъчни, за да се приеме,
че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на „П. С.Д.“ ЕООД за заплащане на
възнаграждение в полза на адв. Н.Н.Д.
и адв. Ж.В.Т.. Преценката за наличието на
предпоставките на чл. 38 ЗА, както и за размера на възнаграждението, което
следва да бъде присъдено, е извършена в съответствие с разпоредбите на
процесуалния закон и на Закона за адвокатурата, като съдът е изходил от
дължимия минимален размер и е присъдил възнаграждение съразмерно на уважената
част от исковете. Молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
По искането по чл. 250 ГПК:
Допълване на
постановеното решение се налага тогава, когато същото не обхваща целия спорен
предмет, т.е. когато съдът не се е произнесъл по цялото спорно право; по един
от съединените искове или по други искания, които са свързани с главния предмет
на делото /напр. присъждането на плодове, съдебни разноски или на законна лихва
– Решение № 95/11.04.2011 г. по гр. д.
№1625/2009 г. на I г.о.; Опр.
№ 331/31.05.2010 г. по ч. гр. д. № 474/2009 г. на IV г.о../. Налага се извод, че на допълване
подлежи диспозитивът, който обективира
волята на съда, а не мотивите на съдебния акт - Решение № 53/21.02.2012 г., по гр. д. № 546/2011 г., на IV г.о.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК, решението трябва да съдържа банковата
сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца
начин на плащане. В случая ищците са представили удостоверения за банковите си
сметки, но съдът е пропуснал да включи в диспозитива
на съдебното решение тяхното буквено и цифрово изражение. Молбата за допълване
е основателна и следва да бъде уважена.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 248 и чл. 250 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на „П. С.Д.“
ЕООД, ЕИК: ********* по чл. 248 ГПК за изменение на Решение
№ 191/01.03.2019 г., постановено по гр. дело № 1470/2018 г. по описа на РС
Враца в частта относно разноските, които ответникът е осъден да заплати на
ищците В.П.Ф., ЕГН **********, на С.П.Ф., ЕГН ********** и на В.П.П., ЕГН ********** чрез нейната майка и законен
представител В.Р.Г., ЕГН: **********.
ДОПЪЛВА на осн. чл. 250, ал. 3 ГПК Решение
№ 191/01.03.2019 г., постановено по гр. дело № 1470/2018 г. по описа на РС
Враца с номерата на банковите сметки на ищците, както следва:
- сметка на В.П.Ф.,
ЕГН ********** – BG80UBBS80024045628840, разкрита
при „Обединена българска банка“ АД;
- сметка на С.П.Ф.,
ЕГН ********** – BG32UBBS80021082453140, разкрита
при „Обединена българска банка“ АД;
- сметка на В.П.П., ЕГН ********** – BG75IABG74941000978101, разкрита при „Интернешънъл Асет
Банк АД“.
Решението, в
частта му по чл. 253, ал. 3 ГПК и в отхвърлителната
му част, в която част има характер на определение, подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.
Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на ищците, на
ответника и на третото лице – помагач.
След влизане
на решението в сила, делото да се изпрати на ВрОС
за произнасяне по депозираните въззивни жалби.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: