№ 24134
гр. София, 03.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20251110112975 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Предявен е установителен иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, от К. И. С.
за прогласяване на нищожност на Договор за паричен заем №4515143/20.06.2022 г.,
под евентуалност иск по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗЗД на клаузата за лихвен процент по
кредита от 40 %, срещу „И А М“ АД.
Предявен е установителен иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК, от К. И. С.
за прогласяване на нищожност на Договор за предоставяне на гаранция
№4515143/20.06.2022 г., под евентуалност иск по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗЗД на
клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора, срещу „Ф Б“ ЕООД.
В искова молба са изложени твърдения, че между ищеца и „И А М“ АД е сключен
договора за паричен заем, а с „Ф Б“ ЕООД, което е дъщерно дружество на заемодателя
и договора за предоставяне на гаранция. Договорът за кредит е недействителен като
сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 6 от ЗПК – не е посочен срок, а погасителният
план не съответствал на изискванията по ЗПК; чл. 11, ал. 1, т. 9а от ЗПК – не е посочена
методология за изчисляване на референтния лихвен процент; чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК
– неясно е какви суми са включени в месечните вноски и е обявен ГПР, който не
съответства на действителни общи разходи по кредита. Уговорено е възнаграждение
по договора за предоставяне на гаранция – 404,24 лв., което ищецът счита за скрита
възнаградителна лихва. Ищецът твърди, че договорът за паричен заем е нищожен и на
осн. чл.11, ал.1, т. 20, 23 и 24 от ЗПК, в т.ч. не е посочен размер на лихвения процент на
ден; общите условия към кредита не са предоставени и не са подписвани от
потребителя. Твърди се, че уговорена от 40 % възнаградителна лихва е в противоречие
с добрите нрави; ГПР, съответно уговорката е нищожна, както и тази ГПР и за
предоставяне на гаранция. Посочва, че договора за предоставяне на гаранция е
недействителен като сключен при заобикаляне на ЗПК и в противоречие с добрите
нрави.
Ответното „И А М“ АД намира, че не е надлежна страна по спора – задълженията на
ищцата по договора за кредит са заплатени от „Ф Б“ ЕООД и е встъпило в правата на
1
удовлетворения кредитор, който е прехвърлил спорното материално право на трето
лице, с договор за цесия, съобщена на ищеца. Не спори по сключването на договора за
заем, който настоява, че е действителен и сключен в съответствие с изискванията на
ЗПК, за което излага подробни съображения, в т.ч. е посочен срок, т.9а не е относима,
доколкото не се прилага референтен лихвен процент, а фиксиран, ГПР е изчислен към
момента на сключване на договора. Счита, че с оглед на съдържанието на отделните
уговорки договорът за предоставяне на гаранция е второ, акцесорно, облигационно
правоотношение и възнаграждението по него не би могло да се включи в ГПР по
договора за заем, а изпълнението по двата договора не е обвързано. По клаузата на чл.
4 пояснява, че е предоставена за нея предварително информация с СЕФ на ищеца и е
индивидуално уговорена. Уговорката за възнаградителна лихва е в съотвествие с чл.
19, ал. 4 от ЗПК, която е нормативно определена граница, а съдебната практика за
размер над 2 или 3 пъти този на законната лихва е неотносима.
Ответното „Ф Б“ ЕООД намира, че не е надлежна страна по спора – задълженията на
ищцата по договора за кредит са заплатени от него, встъпило в правата на
удовлетворения кредитор и прехвърлило спорното материално право на трето лице, с
договор за цесия, съобщена на ищеца. Договорът за предоставяне на гаранция е
сключен по възлагане на ищеца, при условията на договорна свобода, престациите не
са явно нееквивалентни по твърдението за накърняване на добрите нрави, а договорът
е възмезден за услуга. Оспорва наличието на представки по чл. 38, ал.1 от ЗА.
На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания или възражения. В доказателствена тежест на ищеца по
иска с правно основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, под евентуалност поч л. 26, ал.4, във вр.
чл. 22 от ЗПК, е да установи пълно и главно, че оспорените договори/клаузи от тях са
сключени в противоречие със ЗПК, съобразно изложеното в искова молба. В
доказателствена тежест на всеки ответник е да установи, че оспорената клауза от
договора, сключен с него, е индивидуално уговорена.
Тъй като отв. „Ф Б“ ЕООД твърди, че не са налице предпоставките за предоставяне на
безплатна правна помощ на ответника по приложения към отговор на искова молба
договор, както и че според практиката на върховната съдебна инстанция, обективирана
в Определение № 163 от 13.06.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2266/2016 г., I г. о.,
Определение № 29 от 14.01.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 3219/2018 г., II т. о. и др., ако
„противната страна твърди, че предпоставките за предоставяне на безплатна
адвокатска помощ не са налице и че страните по договора за адвокатска услуга са
договорили предоставяне на адвокатска помощ без насрещно заплащане по други
съображения, различни от посочените в чл. 38 ЗА, тя следва да представи
доказателства в подкрепа на това свое твърдение в производството по чл. 248 ГПК като
опровергае наличието на поддържаното основание.“, то за този ответник е тежестта на
доказване да опровергае, че не са налице предпоставки по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, за
което съдът указва, че не сочи доказателства.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, съдът обявява за безспорно и ненуждаещо се
от доказване, че между ищцата и ответниците са сключени посочените в искова молба
договори, както и че ответниците са свързани лица по см. на ТЗ.
2
Представените от ищеца документи са допустими и относими, като съдът за
правилното решаване на спора, с оглед нуждата от специални знание следва да
допусне ССчЕ на разноски на ищеца, чиято е тежестта на доказване. Искането на отв.
„Ф Б“ ЕООД да се задължи ищеца да представи декларация за имотно състояние е
неоснователно, доколкото в тежест на ответника е да установи друго за материалното
състояние на ищеца, ако претендира безплатна правна помощ, а искането за справки
следва да се формулира ясно и точно.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на
определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и
проект за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в
изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени
искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147
от ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените от ищеца документи като писмени
доказателства.
УКАЗВА на отв. „Ф Б“ ЕООД, в 3-дневен срок от получаване на съобщението,
да се формулира ясно и точно искането за справки до НАП и общината по
местоживеене. При неизпълнение искането не се разглежда.
ДОПУСКА съдебна счетоводна експертиза, по която вещото лице да отговори
на въпроса какви разходи са възложени в тежест на заемателя, определени по чл. 19,
ал. 1 ЗПК и включени в посочения в договора годишен процент на разходите; как се
променя размерът на ГПР, ако в него се включи възнаграждение по договора за
предоставяне на гаранция.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещо лице по ССчЕ от 250,00 лева, което ДА се
внесе от ищеца в 3-дневен срок от получаване на съобщението по сметка на Софийски
районен съд, като представи доказателство за това в този срок. При неизпълнение
съдът ще приложи спрямо страната чл. 161 от ГПК и приема за недоказани
фактическите твърдения на ищеца.
ВЪЗЛАГА изготвяне на ССчЕ на ВЕЩО ЛИЦЕ М Г М.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение
съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.
Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да
3
поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото,
не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане
на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има значението на влязло
в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд; 2. Медиацията е
доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при
която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумение.
Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията споразумението има силата на съдебна
спогодба и подлежи на одобрение от районните съдилища в страната. Списък на
медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство
на правосъдието. Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която
предлага безплатно провеждането на медиация и е отворена за всички страни по
висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби” можете да
получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет.
2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: ********@***.*******.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на
основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
УКАЗВА в случай на документи, които са подадени по електронен път, за
преписите им предварително ДА се внесе дължимата държавна такса по чл. 23, т. 3 от
ТДТГПК, във вр. чл.102з, ал. 3 от ГПК. При неизпълнение се носи отговорност по чл.
77 от ГПК.
УКАЗВА в случай на документи, които са подадени по електронен път да са
подписани с квалифициран електронен подпис, а ако са електронен образ на хартиен
носител в заверен електронен образ с удостоверително изявление "Вярно с оригинал"
и квалифициран електронен подпис, на осн. чл. 183, ал. 2 от ГПК.
УКАЗВА на „И А М“ АД, в 3-дневен срок от получаване на съобщението, да
внесе държавна такса по чл. 23, т. 3 от ТДТГПК, във вр. чл.102з, ал. 3 от ГПК – препис
на отговор на искова молба, сумата 1,40 лева по сметка на Софийски районен съд и
представи в този срок доказателство, като в платежния документ е вписано основание-
номера на делото. УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията в цялост и в
срок за сумата 1,40 лв. за дължима по делото държавна такса по чл. 23, т. 3 от ТДТГПК,
във вр. чл.102з, ал. 3 от ГПК ще бъде осъден, на осн. чл. 77 от ГПК.
УКАЗВА на „Ф Б“ ЕООД, в 3-дневен срок от получаване на съобщението, да
внесе държавна такса по чл. 23, т. 3 от ТДТГПК, във вр. чл.102з, ал. 3 от ГПК – препис
на отговор на искова молба, сумата 0,50 лева по сметка на Софийски районен съд и
представи в този срок доказателство, като в платежния документ е вписано основание-
номера на делото. УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията в цялост и в
4
срок за сумата 0,50 лв. за дължима по делото държавна такса по чл. 23, т. 3 от ТДТГПК,
във вр. чл.102з, ал. 3 от ГПК ще бъде осъден, на осн. чл. 77 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.07.2025
година от 09,30 часа, за които дата и час да се призоват страните чрез пълномощник.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, като на ищеца и преписи
от отговори на искова молба, с приложения.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице СЛЕД внасяне на възнаграждението му.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5