№ 22452
гр. С., 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20221110171183 по описа за 2022 година
М. В. В. е предявил срещу С. Е. Е. ООД иск с правно основание чл. 439
от ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 19
674,41 лв., от която 8 583,38 лв. главница; 10 519,33 лв. - законна лихва върху
главницата, считано от 11.12.2010г. до окончателното плащане, както и сумата
от 171,70 лв. - внесена държавна такса и 400,00 лв. адвокатско
възнаграждение, за която сума е образувано ИД № 899/2013 при ЧСИ Т. К. с
рег. № 815 и район на действие ОС - П. по изпълнителен лист от 19.01.2011г.,
издаден по ЧГД № 8598/2010 г..
Ищецът твърди, че вземането за главница е погасено по давност.
Поддържа, че въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително
дело № 899/2013 при ЧСИ Т. К. с рег. № 815, район на действие ОС – П. по
молба на ответника. Твърди, че изпълнителното производство е перимирано
през 2015 г. , тъй като последното валидно изпълнително действие е налагане
на възбрана върху притежаваните от длъжника идеални части от недвижим
имот в с. О., от когато са изминали повече от 5 години. Поддържа, че липсата
1
на изпълнителни действия за период повече от 5 години, обуславя твърдението
му за изтекла погасителна давност, както и преклудиране възможността на
ответника да възрази срещу дължимостта на вземането от 19 674,41 лв.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът С. Е. Е. ООД не е подал отговор на
предявения иск.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представена справка от Агенцията по вписванията за периода от
01.01.1991 до 22.12.2022 на името на М. В. В..
С изпълнителен лист от 19.01.2011 по гр.дело №8598/2010, Районен съд-П.
е осъден М. В. В. да заплати на „С. Е. Е.”ООД сумата от 8583.38 лева-
главница, представляващи неплатени лизингови вноски по Договор
№7203/23.10.2008 за нетен финансов лизинг на употребявано МПС и
неплатени застрахователни премии за 2009 и 2010 по застраховки „Каско” на
МПС и задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението-11.12.2010 до окончателното изплащане на вземането, както и
направени деловодни разноски от 171.70 лева – държавна такса и 400 лева –
адвокатски хонорар.
Въз основа на молба от 03.02.2011 от „С. Е. Е.”ООД до ЧСИ Н. В. е
образувано изпълнително дело №105/2011 по изпълнителен лист от 19.01.2011
по гр.дело №8598/2010 на Районен съд- гр.П..
С писмо от 24.02.2011 ЧСИ В. е уведомила пътна полиция –КАТ, гр.П., че е
наложен запор върху следните движими вещи:МПС, собственост на М. В.-л.а.
БМВ 316, с рег. №ЕН1869АК.
С молба от 27.06.2011 „С. Е. Е.”ООД е поискало от ЧСИ да направи опис и
да обяви за публична продан на движимо имущество на длъжника М. В..
С призовка за принудително изпълнение от 28.06.2011 е насрочен опис на
движими вещи на М. В. за 18.07.2011г.
Видно от протокол от 18.07.2011 на ЧСИ В. не е извършен опис на
движимо имущество, тъй като в жилището не е имало никой.
С молба от 28.02.2013 „С. Е. Е.”ООД е поискал да бъде наложена възбрана
2
на идеални части от недвижим имотна длъжника М. В..
Видно от писмо от 20.03.2013 от ЧСИ В. до М. В. е наложена възбрана
върху 1/3 идеална част от полумасивна жилищна сграда, полумасивна
жилищна сграда-лятна кухня и полумасивна стопанска сграда, заедно със
съответната идеална част от правото на строеж върху поземления имот,
находящ се в с.О., обл. П., ул. „Т. март”№35.
С молба от 20.01.2013 от ЧСИ В. е поискано вписване на възбраната върху
идеални части от недвижим имот на М. В..
С молба от 13.05.2013 „С. Е. Е.”ООД е поискало изпълнителното дело да се
изпрати на ЧСИ Т. К. за продължаване на изпълнителните действия.
С молба от 06.07.2016 „С. Е. Е.”ООД е поискало по изпълнително дело
№899/2013 да се наложи запор на трудовото възнаграждение на М. В..
С молба от 21.11.2016 „С. Е. Е.”ООД е поискало да бъде изпратено нова
покана за доброволно изпълнение до длъжника и да бъде уведомен, че при
неплащане ще бъде пристъпено към опис и продажба на възбранение имот.
Видно от призовка за принудително изпълнение ЧСИ е насрочил
извършване на опис на УПИ №XV заедно с построените в него полумасивна
жилищна сграда, полумасивна жилищна сграда-лятна кухня и полумасивна
стопанска сграда за 19.12.2016г.
По делтоо е представена Декларация от 6.12.2016 от М. В., че възбранения
имот е единствено негово жилище и той и никой от членовете на семейството
му нямат друго жилище.
С молба от 23.12.2022 М. Валерие В. е поискал да бъде прекратено
изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
С постановление от 05.01.2023 на ЧСИ Т. К. е прекратено изпълнителното
производство по изпълнително дело №899/2013 по описа на ЧСИ Т. К. на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта
Съгласно чл.439, ал.1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението
чрез иск, който съобразно ал.2 може да се основава само на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
3
изпълнителното основание.Предмет на отрицателния установителен иск е
недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнително основание, т.е. недължимост на вземането, предмет
на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
изпълнителното дело. Правен интерес от предявяване на иска по чл.439 от
ГПК е налице, когато съществува изпълнителен титул в полза на кредитора –
ответник, въз основа на който последният може да поиска образуване на
изпълнително производство. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и
само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул,
който материализира вземане, отричането на което, ищецът има интерес да
установи.Безспорен е интересът на ищеца от осуетяване на възможността за
иницииране на ново изпълнително производство.
С оглед на изложеното съдът намира, че е налице правен интерес за
ищеца и предявените искове са допустими.
По отношение на основателността
С изпълнителен лист от 19.01.2011 по гр.дело №8598/2010, Районен съд-
П. е осъден М. В. В. да заплати на „С. Е. Е.”ООД сумата от 8583.38 лева-
главница, представляващи неплатени лизингови вноски по Договор
№7203/23.10.2008 за нетен финансов лизинг на употребявано МПС и
неплатени застрахователни премии за 2009 и 2010 по застраховки „Каско” на
МПС и задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението-11.12.2010 до окончателното изплащане на вземането, както и
направени деловодни разноски от 171.70 лева – държавна такса и 400 лева –
адвокатски хонорар.
Въз основа на молба от 03.02.2011 от „С. Е. Е.”ООД до ЧСИ Н. В. е
образувано изпълнително дело №105/2011 по изпълнителен лист от 19.01.2011
по гр.дело №8598/2010 на Районен съд- гр.П..В този смисъл производството е
висящо към датата на постановяване на ТР№2/26.06.2015 на ОСГТК на ВКС.
С оглед на изложеното ТР№2/26.06.2015 е приложимо спрямо
процесното изпълнително дело като висящо.Ако се приеме, че ТР
№2/26.06.2015, с което е отменено ППВС №3/1980, има действие занапред, то
4
до постановяване на тълкувателното решение на 26.06.2015 е приложимо
ППВС №3/1980.С оглед на което от образуване на изпълнителното дело на
03.02.2011 до 26.06.2015 давност не е текла.
В този смисъл давност е започнала да тече от 26.06.2015 и може да бъде
прекъсната от предприетите изпълнителни действия и исканията за
изпълнителни действия в рамките на изпълнителното дело.
Съгласно Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГТК на ВКС (т.10 и
т.14), подаването на молба за издаване на изпълнителен лист не прекъсва
давността, тъй като не е действие на същинско принудително изпълнение. В
горепосоченото тълкувателно решение е прието още, че по смисъла на чл.116,
б.в) от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия
са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от т. задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
В случая давността е започнала да тече от 26.06.2015г.
Съдът приема, че давността е била прекъсната на 06.07.2016 с молба от
„С. Е. Е.”ООД да се наложи запор на трудовото възнаграждение на М. В..
Съдът приема, че давността е била прекъсната и с молба от 21.11.2016г.
от „С. Е. Е.”ООД с искане за опис и продажба на възбранения имот.
Съдът приема, че последното действие, което прекъсва давността е
насрочването на опис с призовка за принудително изпълнение от 28.11.2016 на
УПИ №XV заедно с построените в него полумасивна жилищна сграда,
полумасивна жилищна сграда-лятна кухня и полумасивна стопанска сграда за
19.12.2016г.
5
С определение №136/19.02.2020 по дело №3105/2019 на ВКС, ГК, III
ГО съдът се е произнесъл по въпроса –изпращането на призовка, с която се
насрочва опис на движими вещи, без реално да се пристъпи към
извършването му, достатъчно ли е за да прекъсне погасителната давност. В
определението се приема, че макар и безуспешни, предприетите от ЧСИ
действия водят до прекъсване на давността / в този смисъл е и решение
№1416/24.06.1969 по гр.дело №884/69, V ГО/Давността се прекъсва и тогава,
когато изисканите релеватни действия са били безуспешни поради
ненамиране на длъжника на търсените адреси. Освен това в разпоредбата на
чл.116, б. „в” от ЗЗД се използва думата „предприемане на изпълнителни
действия”, а не извършване на изпълнителни действия.
С оглед на което съдът приема, че последното действие, което прекъсва
давността е от 28.11.2016 и от прекъсването е започнала да тече нова давност.
След 28.11.2016 изпълнителни действия не са предприемани, нито са
искани от взискателя.Съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното
производство се прекратява, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия повече от 2 години.В случая взискателят не е поискал
извършване на изпълнителни действия след 28.11.2016 и изпълнителното
производство се счита за прекратено по силата на закона към 28.11.2018г.
Съдът намира и , че вземанията са погасени по давност.От прекъсването
на давността на 28.11.2016 е започнала да тече нова 5-годишна давност, която
е изтекла на 28.11.2021.В периода от 28.11.2016 до 28.11.2021 не са искани и
предприемани изпълнителни действия, които да прекъснат давността. С оглед
на което съдът приема, че процесните вземания са погасени по давност към
28.11.2021г.
Предвид изложеното съдтъ намира, че предявеният иск с правно
основание чл.439 от ГПК следва да бъде уважен.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищеца.Ищецът е освободен от държавна такса и разноски.
Процесуалното представителство на ищеца е осъществено по реда на
чл.38 от ЗА.Минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен
по реда на чл.7, ал.2 от Наредба №1 възлиза в размер на 2170.69 лева.С оглед
6
на което в полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъде
присъдено на основание чл.38 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер от
2170.69 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. В. В.,
ЕГН**********, с адрес:с.О., ул.„Т. март”№35, със съдебен адрес:гр.Ч. бряг,
ул. „Е. Й.”№2, чрез адв.Б., срещу „С. Е. Е. ООД, ЕИК13..., със седалище и
адрес на управление:гр.С., ул. „Н. Х.”№2, вх.Д, ап.8,9, иск с правно основание
чл. 439 от ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, че М. В. В. не дължи на „С. Е. Е.
ООД сумата от 19 674,41 лева, от която 8 583,38 лв. главница; 10 519,33 лева. -
законна лихва върху главницата, считано от 11.12.2010г. до окончателното
плащане, както и сумата от 171,70 лева - внесена държавна такса и 400 лева-
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „С. Е. Е. ООД, ЕИК13..., със седалище и адрес на
управление:гр.С., ул. „Н. Х.”№2, вх.Д, ап.8,9, да заплати на адв. С. Й. Б.,
процесуален представител на М. В. В., адрес:гр.Ч. бряг, ул. „Е. Й.”№2, на
основание чл.38 от ЗА сумата от 2170.69 лева- адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7