РЕШЕНИЕ
№ 3371
гр. София, 09.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЗЛАТИНА Д. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20251110201734 по описа за 2025
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 09.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито
заседание на десети юни две хиляди и двадесет и пета година, в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар З.Асенова като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 1734 по описа
за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Д. С.“ ЕООД срещу наказателно постановление /НП/ № 2 от
02.01.2025 г. на директор на областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – гр.
София, с което на жалбоподателя на основание чл. 134, ал. 2 от Закона за храните са
наложени имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 9 от ЗХ и
имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 9, ал. 1 от Наредба №
14/09.12.2021 г. във връзка с Приложение II, Глава V, § 1, б. „А“ от Регламент (ЕО) 852/2004.
1
Жалбоподателят иска отмяната на НП като незаконосъобразно, поради неправилно
приложение на материалния закон, алтернативно се излагат доводи за наличие на маловажен
случай. Претендира разноски.
В съдебно заседание, редовно призованият жалбоподател, чрез своя процесуален
представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира разноски.
Въззиваемата страна в съдебно заседание чрез процесуалния си представител иска
отхвърляне на жалбата и потвърждаване на НП като издадено при спазване на разпоредбите
на закона. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е.
дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на
административно наказание.
На 27.08.2024 г. С. С. –инспектор в отдел "контрол по храните", след извършена
проверка, съставила срещу жалбоподателя акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) за извършени на 23.08.2024 нарушения на ЗХ в присъствие на двама
свидетели. Представител на нарушителя подписал АУАН без възражения. Такива били
депозирани в законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, като същите се съдържат и в
жалбата въз основа на която е образувано настоящото дело.
Въз основа на АУАН на 02.01.2025 г. Антон Генов – директор в областна дирекция по
безопасност на храните- София издал НП, предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са
издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 138 и чл.139 от ЗХ и
представените заповеди, в предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им –
чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието им съответстват на изискванията на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН, като нарушението е достатъчно ясно описано и съответно на дадената правна
квалификация. С оглед на това настоящият съдебен състав не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на НП.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
На 23.08.2024 г. служители в ОБДХ извършили проверка на ресторант-кетъринг,
находящ се в гр. С., бул. *********", стопанисван от „Д. С.“ ЕООД. При проверката било
установено, че в хладилни съоръжения за топла кухня и в помещение за термична обработка
се съхраняват месо и месни продукти с общо количество 25.692 кг, както и пилешки черен
дроб с общо количество 3.120 кг, които са с неизвестен произход – без етикетировка и без
маркировка, която да съдържа информация за храните. Констатирано било и, че
повърхностите на оборудването в хладилната камера и хладилните съоръжения, които
влизат в контакт с храни – суровини, месни и млечни продукти, тесто, зеленчуци и готова
кулинарна продукция, са силно замърсени с отпадъци от храни и наслоена мазнина.
В резултат на проверката било прието, че жалбоподателят е извършил
административно нарушение, за което бил съставен и процесният АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
на показанията на св. С.С., Е.С., М.М., А.Н., приобщените по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства и доказателствени средства – заповеди, протоколи, възражения,
молби, покани и др., както и веществени доказателства и доказателствени средства. От
2
показанията на св. М.М., Е.С. и С.С. се установява състоянието на проверявания обект към
момента на проверката, като техните показания се подкрепят и от приетите по делото
писмени и веществени доказателства. Съдът кредитира показанията на тези свидетели като
логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се, като не се установяват обстоятелства,
от които да може да се направи извод, че те биха могли да се считат за предубедени или
заинтересовани от изхода на делото. Жалбоподателят оспорва фактическата обстановка,
като с тази цел е разпитан и неговият служител А.Наким, който обаче излага субективни
възприятия за това, че ресторантът е бил почистен, без да описва в детайли нивото на
чистота, което той приема за задоволително, поради което тези показания не оборват
останалата част от доказателствената съвкупност. По делото са представени и фотографии,
целящи да докажат, че процесният обект е в добро състояние от хигиенна гледна точка, но
същите не са датирани, като няма пречка един и същи обект да бъде замърсен в даден
момент и почистен впоследствие.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят е
осъществил състава на административно нарушение по чл. 9 от ЗХ.
Съгласно въпросната разпоредба бизнес операторите, които произвеждат,
преработват и/или дистрибутират храна, са длъжни да разполагат с информация за храните,
животните и материалите, използвани при производството, преработката и/или
дистрибуцията на храните под техен контрол.
Санкционната разпоредба на чл. 134, ал.2 от ЗХ предвижда имуществена санкция в
размер от 1000 до 3000 лв за неизпълнение на това задължение.
"Дистрибуция на храни", съгласно, § 1, т. 6 от ДР на ЗХ е всеки етап на
разпространението на храни, като съхранение, транспортиране, търговия, внос и износ на
храни, поради което и жалбоподателят, доколкото стопанисва ресторант е бизнес оператор
по смисъла на ЗХ, занимаващ се с дистрибуция на храна.
По делото се установи, че дружеството е съхранявало хранителни материали без
опаковка и етикет, като тези материали са били използвани за дистрибуция на храна,
респективно за същите е липсвала изискуемата информация. С оглед на това съдът приема,
че жалбоподателят е извършил от обективна страна вмененото му нарушение, което е
достатъчно ясно описано и е правилно квалифицирано.
Доколкото имуществената санкция по чл. 83 от ЗАНН е правен институт, въведен
като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за
неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната
дейност не следва да се изследва въпросът за наличието на вина.
Наложеното на жалбоподателя административно наказание е определено правилно
при спазване на принципите на чл. 27 от ЗАНН и е в минималния нормативно предвиден
размер, поради което е невъзможно да се измени НП като се намали размера на същото.
Според настоящата инстанция за така констатираното нарушение не се установяват
предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Същото разкрива типичната степен на
обществена опасност за нарушенията от този вид. При преценката си съдът отчете характера
и вида на засегнатите обществени отношения, както и степента на тяхното засягане и
другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Предлагането на храни, за които липсва
достъпна и проверима информация, възпрепятства упражняването на контрол върху тях,
като с оглед количеството на храните, е невъзможно квалифицирането на случая като
маловажен.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят е
осъществил състава на административно нарушение по чл. 9, ал. 1 от Наредба №
14/09.12.2021 г. за хигиената на храните във връзка с Приложение II, Глава V, § 1, б. „А“ от
Регламент (ЕО) 852/2004.
Съгласно разпоредбата на въпросната наредба бизнес операторите, собственици или
ползватели на обект за производство, преработка и дистрибуция на храни, извършват
3
дейността си в съответствие с изискванията, определени в Регламент (ЕО) № 852/2004 №
853/2004 относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински
произход.
Санкционната разпоредба на чл. 134, ал.2 от ЗХ предвижда имуществена санкция в
размер от 1000 до 3000 лв за неизпълнение на това задължение.
В Приложение II, Глава V, § 1, б. „А“ от Регламента е посочено, че всички предмети,
инсталации и оборудване, с които храните влизат в контакт, трябва да са ефективно
почистени, а когато е необходимо, дезинфекцирани. Почистването и дезинфекцията да се
извършват с честота, достатъчна за избягване на всякакъв риск от замърсяване.
Както бе посочено по-горе жалбоподателят притежава качеството бизнес оператор по
смисъла на закона. По делото се установи по безспорен начин, че хладилните съоръжения и
камера, които са били предвидени за съхранение на храни, сред които месни и млечни
продукти, не са били ефективно почистени, същите са били замърсени с натрупана мазнина
и отпадъци. Това по категоричен начин е пораждало риск от замърсяване на храните,
съхранявани там. С оглед на това съдът приема, че жалбоподателят е извършил от обективна
страна вмененото му нарушение, което е достатъчно ясно описано и е правилно
квалифицирано.
Доколкото имуществената санкция по чл. 83 от ЗАНН е правен институт, въведен
като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за
неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната
дейност не следва да се изследва въпросът за наличието на вина.
Наложеното на жалбоподателя административно наказание е определено правилно
при спазване на принципите на чл. 27 от ЗАНН и е в минималния нормативно предвиден
размер, поради което е невъзможно да се измени НП като се намали размера на същото.
Според настоящата инстанция за така констатираното нарушение не се установяват
предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Същото разкрива типичната степен на
обществена опасност за нарушенията от този вид. При преценката си съдът отчете характера
и вида на засегнатите обществени отношения, както и степента на тяхното засягане и
другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Неспазването на хигиенните условия при
съхраняване на храни създава сериозен риск за човешкото здраве, поради което е
невъзможно квалифицирането на случая като маловажен.
По гореизложените причини, настоящият съдебен състав приема, че НП е правилно и
законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски и своевременно
претендира такива в размер на 1000 лв. Жалбоподателят прави възражение за прекомерност
на сторените разноски. Като съобрази действителната фактическа и правна сложност на
делото, вида и обема на осъществената правна защита, настоящият състав намира, че следва
да присъди разноски в размер от 500 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление /НП/ № 2 от 02.01.2025 г. на директор
на областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – гр. София, с което на „Д. С.“
ЕООД на основание чл. 134, ал. 2 от Закона за храните са наложени имуществена санкция в
4
размер на 1000 лева за нарушение на чл. 9 от ЗХ и имуществена санкция в размер на 1000
лева за нарушение на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 14/09.12.2021 г. във връзка с Приложение II,
Глава V, § 1, б. „А“ от Регламент (ЕО) 852/2004.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д от ЗАНН „Д. С.“ ЕООД, ЕИК *******да заплати на
ОДБХ – гр. София сумата от 500 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
София-град в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5