Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Ловеч,…………...2012г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия,V състав в публичното заседание на осемнадесети септември, през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА
РАБАДЖИЕВА
при секретаря………………………Р. Б.….....……………...и в присъствието на
прокурора…………………………………………………………...като разгледа докладваното от
съдията гр.дело №2327 по описа за 2011од,за да се произнесе съобрази:
Иск
с правно основание чл.135 от ЗЗД.
Съдът е сезиран с ИМ вх.№10142/23.12.2011г.,подадена
от „Пи Ар Ем”ООД,ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:гр.София,р-н
Искър,жк.”Дружба
Ищецът излага в ИМ,че по повод негова молба на 02.09.2011г. е образувано изп.дело №20118380406240 по описа за 2011г.на ЧСИ Милен Бъзински,с рег.№838 в КЧСИ.Пояснява ,че изп.производство е образувано въз основа на два броя изпълнителни листове,издадени в полза на „Пи Ар Ем”ООД, с които длъжникът ЕТ”Вал—В.И.”е осъден да заплати следните суми:по издадения на 30.06.2011г.по гр.д.№2388/2010г.по описа на ЛРС изп.лист-сумата от 451.21лв.разноски ,и по издадения на 06.07.2011г.по ч.гр.д.№1914/ 2010г.по описа на ЛРС изп.лист-сумите от 6742.73лв. главница, 4666.48лв.лихва за забава,3101.79лв.-неустойка,1178.48лв.-разноски, както и законна лихва върху главницата от 20.10.2010г. до окончателното изплащане на задължението.Посочва,че депозирайки молба по смисъла на чл.426 от ГПК с вх.№25353 от 02.09.2011г. „Пи Ар ЕМ”ООД е упражнил предоставеното му от закона право да поиска от компетентен съдебен изпълнител да пристъпи към принудително изпълнение за удовлетворяване на вземането си.
Наведени са твърдения,че въз основа на образуваното изпълнително дело посредством извършените официални справки ,съдебният изпълнител е установил ,че към този момент длъжникът не е декларирал движими вещи,няма вземания от трети лица,както и че притежава собственост върху УПИ с размер 540.00кв.м.,находящ се в с.Абланица,заедно с построените в него жилищна сграда и стопанска постройка.Изтъква,че върху този имот на 09.02.2007г. длъжникът заедно със съпругата си ,са учредили договорна ипотека в полза на „ОББ”АД,като до момента по имотната партида на длъжника не е отбелязано заличаване на договорната ипотека.Твърди,че наличието на ипотека върху единствения притежаван от длъжника недвижим имот затруднява пълното удовлетворяване на дружеството-ищец ,тъй като при продажба на имуществото, ипотекарният кредитор се ползва с привилегия.
Ищецът релевира твърдения,че след многократните опити от страна на съдебния изпълнител да уведоми длъжника за образуваното изпълнително дело, както и след многократните опити от страна на ищцовото дружество да чрез покани за сключване на споразумение,към момента на подаване на ИМ в хода на изпълнителното дело контакт ЕТ”Вал-В.И.” или негов представител не е осъществен,тъй като на посочения от длъжника адрес за кореспонденция не е открито предприятието,нито лице,което да получи Поканата за доброволно изпълнение.
Сочи се, че в хода на изпълнителното производство е установено,че на 04.10.2010г.въпреки наличието на задължението на ЕТ”Вал-В.И.”,В.М.И. и съпругът й М.Н.М. даряват на възходящ роднина на М.Н.М. свой собствен поземлен имот,находящ се в гр.Ловеч,подробно описан в ИМ . Ищецът твърди,че дарението е извършено след като длъжникът е бил уведомен за размера на дълга и поканен да погаси в тридневен срок с уведомление,получено на 03.09.2010г.от съпруга М.Н.М..Актът за дарението на НИ е с №164,т.ІV, рег.№2692,дело №225 от 2010г.на нотариус Мл.Дойнов и вписан в Службата по вписвания в гр.Ловеч с вх.рег.№5341,Акт №20,т.11,дело №2137 от 04.10.2010г.
Счита,че с посочената безвъзмездна сделка –дарение,длъжникът е осъществил фактическия състав на чл.135 от ЗЗД:
-Към момента на сключване на сделката е било налице изискуемо и ликвидно вземане на дружеството-ищец,респ.задължение на ответника;
-Ответникът е отчуждил безвезмездно свой недвижим имот,годен да послужи за удовлетворение на правата на кредитора,т.е. намалил е своето имущество;
-Поради липса на друго секвестируемо имущество на ответника,с атакуваната сделка ответникът е увредил кредитора си,тъй като е намалил значително шансовете за удовлетворяване на „Пи Ар Ем”ООД.
МОЛИ да бъдат призовани с ответниците на съд и след установяване наличието на увреждане на интересите на дружеството-ищец и доказване основателността на исканията,съдът да признае за относително недействителна спрямо „Пи Ар Ем”ООД, обективираната в Нот.акт за дарение за Дарение на недвижим имот №164,т.ІV, рег.№2692,дело №225/2010г.на нотариус Младен Дойнов,с рег.№173,вписан в Служба по вписвания –гр.Ловеч с вх.рег.№5341, Акт №20,т.11,дело №2137 от 04.10.2010г. и да постанови недвижимият имот с идентификатор №43952.519.597 с НТП за друг вид застрояване, с площ от 1179.00кв.м.,ведно с построената в него с идентификатор 43952.519.597.1 „друг вид сграда за обитаване”с площ от 149.00кв.м.,находяща се в гр.Ловеч,ул.”Освобождение”№4 да бъде възстановен в патримониума на длъжника В.М.И.,лично и в качеството й на ЕТ”Вал-В.И.” и съпругът й М.Н.М..
Съгласно разпоредбата на чл.131 от ГПК на
ответниците е изпратен препис от ИМ заедно с приложенията,като им е указана
възможността да подадат писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на
такъв или неупражняването на права.
В
законоустановения едномесечен срок от връчване
на исковата молба и приложенията към нея всеки от ответниците е
депозирал писмен отговор,в който е изразил становището си по допустимостта и
основателността на предявения отменителен иск.Считат,че
иска за признаване на относителна недействителност спрямо ищеца на дарение на
недвижим имот,описан в ИМ,е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.Намират за
недопустимо отправеното в петитумната част на ИМ
искане за възстановяване в „патримониума на длъжника
на В.М.И.…лично и в качеството й на ЕТ”Вал-В.И.”…и съпругът й М. Н.М.”,като навеждат конкретни доводи в
подкрепа на позицията си.Застъпват становище за неоснователност на претенцията
по отношение на повече от ½ от процесния имот.Позовават
се на съдебна практика,с която този въпрос е намерил разрешение.Твърдят,че
задължението на първата ответница произтича от извършвана от нея търговска дейност,поради
което обезпечаването на задължението се
покрива само от ½ ид.част от общото имущество на двамата съпрузи и в този
смисъл търсената с иска относителна недействителност не може да обхваща
разпореждането на другия съпруг.С оглед застъпеното в съдебната практика
разбиране,че искът по чл.135 от ЗЗД е субсидиарен и
може да бъде уважен само ако длъжникът няма друго имущество освен това,с което
се е разпоредил,от страна на ответниците са наведени твърдения,че първата от тях-отв.В.И. притежава
достатъчно имущество ,от което кредиторът може да бъде удовлетворен и в този
смисъл атакуваната прехвърлителна сделка не уврежда
интересите на ищеца.Като неоснователни са оспорени доводите на ищеца,че
наличието на ипотека върху единствения притежаван от ответницата недв.имот затруднявал пълното удовлетворяване на ищеца,тъй
като при продажба на имущество ипотекарния кредитор
се ползвал с привилегия. Ответниците твърдят,че стойността на този имот-дворно
място с къща и стопанска сграда е по-висока от тази на претендираното
от ищеца вземане,а наличието на ипотека само по себе си не е заплаха за
претенциите на ищеца,още повече,че задължението,по повод на което е учредена
ипотеката ,се обслужва редовно.От друга страна,същото е в размер,позволяващ при
евентуална продажба на имота да бъдат удовлетворени претенции по-големи от
изложените в исковата молба.Оспорени са и твърденията,че процесният
имот прехвърлен с цел да бъде увреден
кредитора –ищец,като са противопоставени твърдения,че дарението на имота е в
резултат на желанието на съпруга на отв.И. да надари своя баща-отв.Н.М.Н.
,по повод техни лични отношения.
В с.з.ищецът-„Пи Ар Ем”ООД-гр.София се представлява от адв.Арнаудов и адв.Динолова.Поддържат предявения иск.Позовава се на събраните по делото писмени и гласни доказателства.Подробни фактически и правни доводи са развити в писмена защита.
Ответниците-В.М.И., лично и в качеството й на ЕТ”Вал-В.И.”,М.Н.М. и Н.М.Н.,се представляват от представител по пълномощие-адв.Н..Оспорват иска като неоснователен и недоказан и молят като такъв да бъде отхвърлен.Фактически и правни доводи са аргументирани в хода на устните състезания.
Съдът ,като обсъди доводите на
страните ,приложените към делото писмени доказателства: нот.акт
за дарение №164,т.ІV,рег.№2692,дело №225 от 2010г., извлечение от „Кадастър и
Имотен регистър на България”на скици на имоти-2бр.,извлечение от Търговски
регистър за актуално състояние на страните-2бр,удостоверение за актуално
състояние от 05.10.2011г.по ф.д.№15924/2007г.на СГС,удостоверение за данъчна оценка с изх.№ Д0004132/26.01.2012г.на Община-Ловеч ,Дирекция „МДТ”,копия от платежни
нареждания-7бр,нот.акт №127,т.ІV,рег.№2983,дело №503/2006г.,удостоверение
за сключен граждански брак,удостоверение от ОББ
АД с №/21.02.2012г.,скица на ПИ с №9072/16.06.2009г. на
СГКК-Ловеч,пазарна оценка на недв.имот,служебна
бележка с изх.№103/29.02.2012г.на ОББ АД. ,удостоверение
изх.№39521/29.05.2012г.на ЧСИ рег.№838 с р-н на действие СГС и удостоверение
изх.№26972/01.06.2012г.на ЧСИ Стоян Якимов рег.№844,показанията на разпитаните
свидетели:Станимир Петров Н. и Илия
Димитров Димитров и заключението на в.л.инж.Е.Н. по
изслушаната съдебно-техническа експертиза,преценени поотделно и в съвкупност, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Легитимация на страните се
установява от вложените извлечение от
Търговския регистър и извършената служебна справка по реда на чл.23,ал.4 от
ЗТР.
Съгласно данните в Търговския
регистър,първата ответница В.И.М. е регистрирана като Едноличен търговец с фирма”Вал-В.И.”, ЕИК:*********.
Между страните по делото не се
спори,че в полза на ищеца „Пи Ар Ем”ООД-София са издадени два броя изпълнителни листи,с които
длъжникът В.М.И.,действаща в качеството си на Едноличен търговец с фирма
ЕТ”Вал-В.И.” е осъдена да заплати суми ,както следва:сумата от 451.21лв.по
издаден на 30.06.2011г.изп.лист по гр.дело
№2388/2010г.по описа на Ловешки РС и сумите
6742.73лв. главница, 4666.48лв.лихва за
забава,3101.79лв.-неустойка,1178.48лв.-разноски, както и законна лихва върху
главницата от 20.10.2010г. до окончателното изплащане на задължението по
изпълнителен лист от 06.07.2011г,издаден по ч.гр.д.№1914/2010г.по описа на ЛРС.
Установява се,че въз основа
на издадените изпълнителни листи,на
02.09.2011г, по молба на ищеца „Пи Ар Ем”ООД-София е образувано изп.дело №20118380406240 по описа за 2011г.на ЧСИ Милен Бъзински,с рег.№838 н КЧСИ.
Представено и прието като
доказателство по делото е удостоверение изх.№68612 от 12.09.2012г.на ЧСИ Бъзински,от което е
видно,че към датата на издаването му по изп.дело е постъпила сума в размер на 244.55лв.,но същата
не е преведена на взискателя „Пи Ар Ем”ООД,тъй като
длъжникът не е открит на адреса,за да му бъде връчена поканата за доброволно
изпълнение.Съгласно удостоверението,в хода на изпълнителното производство е открито имущество на длъжника,което обаче
се явява несеквестируемо и поради тази причина
изпълнението върху нето не може да бъде насочено.
По делото е представен НА №164,т.ІV,рег.№2692,дело №225 от 2010г. на Младен
Дойнов-Нотариус с рег.№173 на Нотариалната камара с район на действие Ловешки
районен съд,по силата на който на 04.10.2010г. ответниците М.Н.М. и съпругата
му В.И.М. са дарили на ответника Н.М.Н. –баща на втория дарител, следния
недвижим имот,а именно:
-ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ,находящ се в
урбанизираната територия на гр.Ловеч,”Северна промишлена зона”,на
бул.”Освобождение”№6,с идентификатор
43952.519.597 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед РД-18-10/ 17.04.2007г. на Изп.директор на
АГКК,с площ на имота по скица от
1179кв.м.,а по нот.акт с площ от
1185кв.м.,съставляващ по действащия към 2006г.ПУП-ПРЗ на глада „Северна
промишлена зона”,УПИ ІV в кв.326,отреден за производствени и складови дейности
,при граници и съседи:улици от две страни,УПИ парцел ІІІ и УПИ парцел V,двата в
кв.326,Начин на трайно ползване:За друг вид застрояване,заедно с построената
върху имота Едноетажна друг вид сграда за обитаване с
идентификатор 43952.519.597.1, със ЗП по
скица 149кв.м.,а по документ за собственост-едноетажна сграда/клуб/, сглобяема
конструкция ,със ЗП от 125 кв.м.,при граници и съседи: №43952.519.598,
№43952.519.207, №43952.519.609 и
№43952.519.401.
Съгласно приобщеното към доказателствената
съвкупност по делото удостоверение за сключен граждански брак /л.52/първите
двама ответници са съпрузи от 01.06.2002г,когато са сключили гр.брак и за този
факт е съставен акт за граждански брак №362 от същата дата.
По делото е представен нот.акт №127,т.ІV,рег.№2983,дело №503 от 2006г,от който се
установява,че на 12.06.2006г.ответницата
В.И.М. е закупила недвижим имот,индивидуалиризан
като:УПИ ,находящ се в с.Абланица,Лов.област,с площ 540 кв.м.по нот.акт,а по скица-500кв.м.,съставляващ по устройствения план на селото ПИ парцел ІІ,пл.№314 в кв.40,при граници и
съседи:от две страни улици,ПИ пл.№315,ПИ пл.№429 в кв.40,заедно с построените в
имота жилищна сграда и стопанска постройка,за сумата 852.20лв.,платена преди
подписване на нот.акт.
Актуалният регулационен статут на
имота се установява от приложената скица на ПИ №9072/16.06.2009г,съгласно която
по казастралната карта и кадастралните регистри
имотът е с идентификатор №00028.500.314,с адрес:с.Абланица,ул.”Ив.Вазов”№8,площ:506км.и
трайно предназначение на територията:урбанизирана.
Описаният по-горе имот е придобит
през време на брака на първите двама ответници,което определя статута му на
имот в режим на СИО.
По делото са налице данни,като не
е спорно и между страните,че върху описаният по-горе имот ,находящ се в
с.Абланица,обл.Ловеч е учредена договорна ипотека за
обезпечаване вземане на „ОББ”АД по договор за банков кредит от 2007г,сключен
с ЕТ”Вал-В.И.”-кредитополучател по
договора. От приетата служебна бележка изх.№103/ 29.02.2012г. на ОББ АД-Ловеч е
видно,че към датата на издаването й банковият кредит е с остатъчен дълг
6064.02лв.и до този момент няма допуснати просрочия.
От заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява,че пазарната оценка на къщата в с.Абланица се определя на 38 700лв,в т.ч.земя-7 300лв.
По искане на ответната страна са
събрани гласни доказателства.В своите показания разпитаните свидетели Станимир Н.
и Илия Димитров/и двамата родственици на надарения ответник Н.Н./твърдят,че
около 2009-2010г.същият е продал свой
собствен имот в землището на с.Горан ,като от тази сделка получил сума около
10 000евро.Парите били внесени на влог в Пощенска банка ,като за периода
м.ІV.2009г-м.ІІІ.2010г.ответникът е теглил суми в различен размер,които според
свидетелите давал на своя син”защото е
искал като родител да му помогне ,да ползва тези пари,за да си развива
бизнеса…”/св.Димитров./
Фактът на теглене на суми от
Пощенска банка/с юридическо име Юробанк и ЕфДжи България/ се удостоверява от представените с
депозирания от ответника Н. бордера за изтеглени суми.
В
рамките на настоящия процес съдът е сезиран
с конститутивен иск с правно основание чл.135
от ЗЗД,с който се прави искане да се обяви за недействителен спрямо „Пи Ар
ЕМ”ООД-гр.София договора за дарение на недвижим имот,сключен с НА №164, т.ІV,рег.№2692,дело
№225 от 2010г. на Младен Дойнов-Нотариус с рег.№173 на Нотариалната камара с
район на действие Ловешки районен ,вписан
в СВп –Ловеч с вх.рег.№5341/ 04.10.2010.,акт №20,т.11,дело
№2137.
При
установената по-горе фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД кредиторът има право да иска да бъдат обявени за недействителни по отношение на него всички действия, с които длъжникът го уврежда. За да бъде уважен искът по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, е необходимо да са налице предвидените в закона предпоставки, а именно: ищецът да има качеството на кредитор; увреждане на кредитора, поради което у същия е налице правен интерес от предявяване на иска, когато с действията си длъжникът намалява имуществото си, което може да осуети удовлетворяването на вземането на кредитора;вземането на кредитора да е възникнало преди датата на извършването на правното действие от длъжника, което се атакува с иска по чл. 135 от ЗЗД; длъжникът – ответник да е извършил някакво правно, а не фактическо действие. Следваща предпоставка е длъжникът да е знаел за увреждането на кредитора при разпореждането с имота в полза на третото лице и последното да е знаело също за увреждането на кредитора, когато се касае за възмездна сделка, а когато сделката е безвъзмездна, знанието, че с нея се уврежда кредитора е достатъчно да е налице само у длъжника. Във втората хипотеза е без значение дали третото лице- страна по безвъзмездния договор е знаело за увреждането или не/ по аргумент на противното от чл. 135, ал.1, изр.2 от ЗЗД/, тъй като интересът на кредитора се предпочита от закона пред интересите на третото лице, защото то е получило нещо безвъзмездно, т.е.без да престира насреща.
Тъй като искът по чл.135 от ЗЗД е конститутивен,
тежестта на доказване пада изцяло върху ищеца.При докладване на делото по реда
на чл.146 от ГПК с оглед приетата правна квалификация на заявената
претенция,съдът е разпределил
доказателствената тежест между страните и е указал кои релевантни за спора
факти следва да бъдат установени.
От възприетата фактическа
обстановка съдът приема, че ищецът безспорно е доказал качеството си кредитор,в
полза на когото съществува ликвидно и изискуемо вземане срещу ответницата В. И.М. в качеството й на Едноличен търговец с
фирма ЕТ”Вал-В.И.”.Последното не се оспорва и от ответниците,като категорично
се установява и от представените писмени доказателства по делото.В този
смисъл безспорно е установено и
качеството на първата ответница по
делото,явяваща се длъжник по образуваното изп.дело
№20118380406240 по описа за 2011г.на ЧСИ Милен Бъзински,с
рег.№838 н КЧСИ.
С
представения нотариален акт №164, т.ІV,рег.№2692,дело №225 от 2010г. за дарение на недвижим имот от 04.10.2010г.,е установено безвъзмездно
разпореждане на съпрузите-ответници В.М.И.
и М.Н.М.,първата от които -длъжник по изп.дело,с притежавано
от тях в режим на СИО недвижимото имущество. Не е оспорено от ответника
твърдението по ИМ,поддържано и в с.з,че към
момента на изповядване на сделката вземането на ищеца вече е било възникнало,т.е.
същото по време предшества договора за дарение.Ето защо, чрез извършване на отчуждителната сделка ответницата
И. е намалила актива на имуществото си и обективно като последица това правно
действие е довело до увреждане на кредитора-ищецът „Пи Ар Ем”ООД.Като елемент от фактическия състав на иска увреждането е от категорията
на обективните предпоставки и предоставя, че чрез извършеното правно действие
длъжникът е увеличил неплатежоспособността си. В
случая със сключването на процесната безвъзмездна сделка първата ответница -в
качеството си на Едноличен търговец-длъжник е намалила имуществото си, тъй като
със сключената безвъзмездна сделка в нейния
патримониум не е постъпил паричния еквивалент на вещта,респ.
е намалено длъжниковото имущество, служещо съгл. чл.
133 от ЗЗД за обезпечение на неговите кредитори. Приема се,че увреждане
на кредитора е налице винаги, когато длъжникът предприема действия, с които
намалява имуществото си или затруднява удовлетворяването на кредитора .В случай,че твърди обратното,ответникът следва
да го докаже чрез ангажирането на доказателства по надлежния ред. В процесния случай обаче от страна на първата ответница не са
представени убедителни доказателства в тази насока.
Предвид
безвъзмездния характер на договора за дарение не следва да се обсъжда доколко
третото лице/в случая възходящ на дарителя-недлъжник/,което е страна по
договора е било добросъвестно, т.е. е
знаело, че със сключването му ще се осуети или затрудни удовлетворяването на
кредитора.В този случай ищецът не носи
доказателствена тежест за наличието на това условие. Както бе посочено горе,при безвъзмездните сделки
интереса на кредитора е предпочетен и защитен пред интереса на третото лице,
получило безвъзмездна облага без да престира нещо
свое за нея.
Съобразявайки в съвкупност
доказателствата по делото,съдът приема,че с извършеното правно действие отв.В.И. е действала със съзнание,че намалява имуществото
си до размера на притежавания от нея в
съсобственост друг недвижим имот в с.Абланица, по повод на който е в сила
института на несеквестируемостта и не на последно
място по повод посочения недвижим имот е налице вещна тежест,а именно договорна
ипотека в полза на ОББ АД.Съгласно предоставените данни от ЧСИ М.Бъзински,от всички предприети проучвания по изпълнителното
дело не се намерило друго имущество на първата ответница,към което ефективно да
бъде насочено принудително изпълнение.В рамките на настоящия процес ответната
страна не ангажира убедителни доказателства относно твърденията си за липсата
на увреждане на ищеца-кредитор чрез извършените правни действия.,както и че
въпреки тези действия ответницата В.И. разполага с достатъчно друго
имущество,от което ищецът да се удовлетвори.По делото е установено,че ответницата
И. е съсобственик,заедно със съпруга си-ответника М.Н.М. на недв.имот в с.Абланица,върху който и за обезпечение на друго
вземане,е учредена ипотека.Досежно този имот действително
се поставя въпросът за неговата несеквестируемост,съгласно
чл.444,т.7 от ГПК,каквито доводи е изложил ищецът в обстоятелствената част на
исковата молба.В тази връзка съдът намира за състоятелни развитите от ищеца правни аргументи ,че
наличието на ипотека върху единствения
недвижим имот на длъжника дава право само и единствено на ипотекарния
кредитор да насочи принудително изпълнение за удовлетворяване на своето
вземане,но останалите кредитори не биха могли да се ползват от тази привилегия ,доколкото
спрямо тях този имот се явява несеквестируем.При това
положение без правно значение е обстоятелството,че пазарната оценка на този
имот е в размер,надвишаващ размера на обезпеченото вземане и според ответниците,това е гаранция за
реализиране вземането на кредитора-ищец..
Съобразно изложеното съдът намира,че ответниците не са доказали
твърдения от тях положителен факт-че в качеството си на длъжник ответницата В.И.
разполага с достатъчно имущество,за да може ищецът да се удовлетвори.
Що се отнася до противопоставените от
ответниците твърдения за липсата на намерение за увреждане на кредитора,съдът
намира,че ангажираните от ответниците
доказателства ,чрез които се домогват да установят наличието на вътрешни отношения между втория и третия ответник и
извършването на дарствения акт като израз на
благодарност,не намират опора в доказателствата по делото.На еднозначен извод
за такива лични отношения не навеждат нито приложените банкови
бордера,удостоверяващи тегленето на суми от третия ответник,нито
информацията,съдържаща се в показанията на разпитаните свидетели,които в
конкретния казус съдът приема по-скоро за услужливи,предвид близките родствени
отношения на свидетелите с отв.Н..
С отговора на ИМ и тримата
ответници са оспорили като неоснователна претенцията по чл.135 от ЗЗД по
отношение на ½ ид.част от процесния
имот-предмет на оспорения договор за дарение.Така направеното възражението
съдът приема за основателно и в този смисъл намира,че искат се явява
основателен само за ½ ид.част от имота със статут на СИО,с която се е разпоредил
съпругът-длъжник,но не и за частта,разполагаема на съпруга-недлъжник.
Следва да се отбележи,че относно липсата на възможност за
обезпечаване на дълг на единия от съпрузите,поет не за задоволяване нужди на
семейството с имущество в режим на СИО, е налице задължителната практика на
ВКС, формирана в постановено по реда на чл.290 ГПК решение –Р.№229 от 08.06.2010г.на ВКС по
т.д.№37/2009г.,ІІ т.о,ТК.В цитираното решения е застъпено категорично
становище
за
правилност на разрешението по горния въпрос,дадено с Решение №655 от
05.07.2007г.по гр.д.№573/2006г.,ІІг.о.,на което се позовава и ответната страна.Съгласно
последното ,с имуществото със статут на СИО може да се обезпечава само солидарно
задължение на двамата съпрузи,но не и дълг на единия от тях ,който не е за
задоволяване на нуждите на семейството.Ако
дългът е личен на единия съпруг,какъвто е и процесния
случай,то обезпечението на задълженията му се потрива само от ½ ид.част от общото имущество на съпрузите,поради което и
относителната недействителност не може да обхваща разпореждането на съпруга –недлъжник.В
настоящия казус ищецът „Пи Ар Ем”ООД се легитимира като кредитор единствено
спрямо първата ответница за вземане,възникнало при упражняване на търговска
дейност като Едноличен търговец ,с оглед на което не би могло да се приеме,че
дългът е поет за посрещане нужди на семейството и това да обуславя солидарна
отговорност и на двамата съпрузи.В този смисъл са и разясненията ,дадени с
т.1,б „а” и б”б”на ТР №2 от 27.12.2001г.на ВКС по гр.д.№2/2001г.на ОСГК,според
които ако съпругът едноличен търговец поеме задължения във връзка с търговската
си дейност,другият съпруг няма да отговаря солидарно,като за тях освен с цялото
си имущество,включено в търговското предприятие едноличният търговец ще
отговаря и с половината от имуществото-съпружеска имуществена общност,което не
е включено в предприятието му.Решение №1437 от 22.01.2009г.на ВКС по
гр.д.№6172/2007г,ІІ г.о.,на което се позовава ищеца,се явява изолирано и към
настоящия момент възприетото с него разрешение е изоставено,още повече,че с
постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение №229 от 08.06.2010г.на ВКС по
т.д.№37/2009г.противоречивата съдебна практика е преодоляна.
При тези съображения съдът
счита,че отменителният иск по чл.135,ал.1 от ЗЗД е частично
основателен до собствената част на съпруга-длъжник В.М.И., като бъде обявена по отношение на ищеца-„Пи Ар
Ем”ООД-София относителната недействителност на договора за дарение ,обективиран в нот.акт №164, т.ІV,рег.№2692,дело
№225 от 2010г. на Младен Дойнов-Нотариус с рег.№173 на Нотариалната камара с
район на действие Ловешки районен ,вписан
в СВп –Ловеч с вх.рег.№5341/ 04.10.2010.,акт
№20,т.11, дело №2137 досежно ½ ид.част от недв.имот.
Изводът,следващ горното изложение
е,че относно собствената идеална част на втория ответник М.Н.М.- съпруг на ответница –
длъжник по вземането,искът по чл.135 от ЗЗД,като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
Като последица от успешното провеждане на ика по чл.135 от ЗЗД излезлият от имуществото на длъжника актив/в случая до размер на ½ ид.част от имота/ се счита,че същото все едно се връща в неговия патримониум и кредиторът –ищец има право да се удовлетвори от него по реда на принудителното изпълнение.С уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД обаче не се засяга обвързващата сила на увреждащата сделка в отношенията между страните, които са я сключили -длъжника и третото лице. Те продължават да бъдат валидно обвързани от нея и след уважаването на Павловия иск.Увреждащата сделка се счита несъществуваща единствено по отношение на увредения кредитор, само с оглед на това негово качеството, и то до размера на вземането му. Недействителността е относителна и ползва само този кредитор, в чиято полза е установена и не касае трети на делото лица. С уважаването на иска, кредиторът не придобива никакви вещни права над имота, предмет на атакуваната сделка, поради което искането му с решението си съдът да постанови недвижимият имот с идентификатор №43952.519.597 с НТП за друг вид застрояване, с площ от 1179.00кв.м.,ведно с построената в него с идентификатор 43952.519.597.1 „друг вид сграда за обитаване”с площ от 149.00кв.м.,находяща се в гр.Ловеч,ул.”Освобождение”№4 да бъде възстановен в патримониума на длъжника В.М.И.,лично и в качеството й на ЕТ”Вал-В.И.” и съпругът й М.Н.М.,като недопустимо,следва да бъде оставено без разглеждане.
По разноските:
Ищецът „Пи Ар Ем”е направил искане за присъждане на разноски по делото, съгласно приложен списък по смисъла на чл.80 от ГПК –за направени разноски в общ размер на 2508.98лв. По делото са представени доказателства,че горните действително са направени.Съгласно разпоредбата на чл.78,ал.1 от ГПК разноски на ищеца ще следва да се присъдят съразмерно с уважената част от иска и като съобрази,че предявеният отменителен иск се уважава частично-досежно ½ ид.част,то съдът намира,че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени половината от сторените разноски,а именно:1254.49лв.,които се възложат на ответниците В. И.М. и Н.М.Н..
Ответниците,чрез своя процесуален представител,също претендират заплащане на разноски по делото съобразно писмените доказателства,които са в кориците по делото,но не представят списък по чл.80 от ГПК за сторените разноски в настоящото производство.С оглед изхода на делото и формирания извод за неоснователност на претенцията по отношение на ответника М.Н. Христов,съдът намира,че на основание чл.78,ал.3 от ГПК на в полза на същия ще следва да се присъди сумата от 1100лв/хиляда и сто лева/-за изплатено адвокатско възнаграждение,съгласно Договор за правна защита и съдействие от 27.02.2012г.
Мотивиран от горните съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОБЯВЯВА
ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН,на основание чл.135,ал.1 от ЗЗД, по отношение на „ПИ АР ЕМ”ООД,ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София,р-н Искър,жк.”Дружба
-ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ,находящ се в
урбанизираната територия на гр.Ловеч,”Северна промишлена зона”,на
бул.”Освобождение”№6,с идентификатор
43952.519.597 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед РД-18-10/ 17.04.2007г. на Изп.директор на
АГКК,с площ на имота по скица от
1179кв.м.,а по нот.акт с площ от
1185кв.м.,съставляващ по действащия към 2006г.ПУП-ПРЗ на глада „Северна
промишлена зона”,УПИ ІV в кв.326,отреден за производствени и складови дейности
,при граници и съседи:улици от две страни,УПИ парцел ІІІ и УПИ парцел V,двата в
кв.326,Начин на трайно ползване:За друг вид застрояване,заедно с построената
върху имота Едноетажна друг вид сграда за обитаване с
идентификатор 43952.519.597.1, със ЗП по
скица 149кв.м.,а по документ за собственост-едноетажна сграда/клуб/, сглобяема
конструкция ,със ЗП от 125 кв.м.,при граници и съседи: №43952.519.598,
№43952.519.207, №43952.519.609 и
№43952.519.401,до размера на ½ ид.част от описания по-горе имот.
ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен,отменителния иск по чл.135,ал.1 от ЗЗД-за обявяване относителна
недействителност на договор за
дарение на недвижим имот,сключен с Нотариален акт №164, т.ІV,рег.№2692,дело №225 от 2010г. на Младен
Дойнов-Нотариус с рег.№173 на Нотариалната камара с район на действие Ловешки
районен ,вписан в СВп
–Ловеч с вх.рег.№5341/04.10.2010.,акт №20,т.11,дело №2137 по отношение на останалата ½ ид.част
от недвижимия имот-СИО.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ,като недопустимо,искането на „ПИ АР ЕМ”ООД,ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София,р-н Искър, жк.”Дружба
ОСЪЖДА В.М.И., ЕГН: **********,
лично и в качеството й на ЕТ”Вал-В.И.”,ЕИК:*********,с адрес:***, и Н.М.Н.,ЕГН:**********,***
ДА ЗАПЛАТЯТ на „ПИ АР ЕМ”ООД,ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София,р-н Искър,жк.”Дружба
ОСЪЖДА „ПИ АР ЕМ”ООД,ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София,р-н Искър,жк.”Дружба
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: