Определение по дело №2024/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.111 ал.8 от ЗИНЗС.

Жалбоподател е Г.В.В., ЕГН:**********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затвора Ловеч. Жалбоподателят участва в производството лично.

Ответник по частната жалбата е ГД Охрана към Министерство на правосъдието. Същият не взема участие в производството по частната жалба, редовно уведомен.

Частната жалба е насочена срещу определение № 2320/14.09.2023г. по а.д. № 837/2023г. на Административен съд Бургас, с което е прекратено производството по а.д. № 837/26.03.2023г. на същия съд.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. сочат се нови обстоятелства, а именно, че първоначално заведеното дело е прекратено, поради оттегляне на иска. Иска се настоящата инстанция да отмени определението и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на предявения иск по същество. Сочат се доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.230 от АПК от страна, за която преграждащото хода на делото определение е неблагоприятно, поради което е допустима.

За да се произнесе по същество съдът взе предвид следното.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по изпратена по подсъдност от АССО искова молба на Г.В. срещу ГДО. Претенцията е за присъждане на 2000лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтекли от конвоиране на В. *** до затвор Бургас на 12.03.2018г., което конвоиране, според изложеното от ищеца, е било осъществено при условия, стоящи в разрез с изискванията по чл.3 от ЗИНЗС. Иска се присъждане на законната лихва за забава върху главницата от 12.03.2018г. до окончателното и изплащане. Искът е предявен на 20.04.2023г.

По делото са събрани доказателства, че пред АССГ е висящо а.д. № 10127/2022г., образувано по искова молба от В. с вх. № 39871/07.11.2022г., като претенцията е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер 200 000лв., произтекли от лоши условия на конвоиране на В. *** до различни други затвори в страната, за периода от 12.12.2017г. до 07.11.2022г.

При така установените факти първоинстанционният съд по настоящото дело обосновано е приел, че претенцията по а.д. № 837/2023г. на АС Бургас е идентична с част от по-рано предявената претенция по а.д. № 10127/2022г. на АССГ, което е основание за прекратяване на производството по чл.159 т.7 от АПК.

Този извод не може да бъде променен от настъпилите в последствие факти, осъществени по волята на жалбоподателя. В тази връзка са представени доказателства, че прекратителното определение е връчено на В. на 19.09.2023г., след което на 21.09.2023г. той е подал до АССГ заявление за оттегляне на иска по а.д. № 10127/2022г. на АССГ. По делото не са представени доказателства дали заявлението е постъпило и регистрирано в ОССГ, както и дали посоченото дело е било прекратено с влязъл в сила съдебен акт. Затова следва да се приеме, че обжалваното прекратително определение е правилно, постановено въз основа на събраните доказателства и в съответствие с приложимия закон.

Тъй като настоящата инстанция възприема правни изводи, идентични с тези на първата, на основание чл.235 от АПК обжалваното определение следва да се остави в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2320/14.09.2023г. по а.д. № 837/2023г. на Административен съд Бургас.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: