№ 1420
гр. Плевен, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20214430105413 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по ИМ от П. П. П., ЕГН **********, от ***, чрез
адв.Т.Д. от ПАК, против Г. В. СТ., ЕГН **********, от ***, с посочено правно основание
чл.439 вр.чл.124 от ГПК и цена на иска 16 102,51 лева. Твърди се, че на 10,05,2013 г. по гр.д.
№6208/2012 г. на ПлРС е издаден изпълнителен лист, по силата на който ищецът е осъден
да заплати на Г.С. сумата от 7500,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и 105,00 лева деловодни разноски. Сочи се, че възоснова на
изпълнителния лист е образувано изп.д.№20215/2013 г. по описа на ДСИ при РС Плевен,
като последното изп.действие е налагането на запор върху ТВ на ищеца с изх.
№3072/20,04,2015 г., връчено на работодателя на 24,04,2015 г. Последният паричен превод
от работодателя е на 17,09,2015 г. С постановление от 09,06,2021 г. на ДСИ при ПлРС
изп.дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Твърди се, че по молба на
ответника с вх.№2823/09,06,2021 г. възоснова на същия изп.лист е образувано ново изп.дело
- №407/2021 г. по описа на ДСИ при ПлРС. Ищеца счита, че към момента на образуване на
изп.д.№407/2021 г. по описа на ДСИ при ПлРС давността за търсене на задължението е
изтекла. В заключение ищеца моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че не дължи на взискателя по изп.д.№407/2021 г. по описа на ДСИ при ПлРС
сумата от 7500,00 лева главница, 105,00 лева за деловодни разноски, 2822,23 лева
неолихвяема сума, 4413,32 лева лихва, 42,00 лева разноски по изп.дело и 1324,94 лева такса
по чл.56 от Тарифата за ДТ по ГПК, поради погасяването им по давност. В с.з.
проц.представител на ищеца моли съда да постанови решение при признание на иска, като
ответникът следва да понесе и направените разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който сочи, че
1
предявеният иск е основателен и го признава. Моли съда разноските да останат за сметка на
ищеца на основание чл.78, ал.2 от ГПК. В с.з. ответникът, редовно призован, не се явява и
не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на
страните, намира за установено следното:
Съдът счита, че са налице условията на чл.237 от ГПК за постановяване на решение при
признание на иска, тъй като с отговора на ИМ ответницата е признала изцяло исковата
претенция, и ищеца е направил искане да се постанови решение при признание на иска.
Предявеният иск е допустим, а по същество – основателен и доказан, и следва да бъде
уважен при отчитане на направеното признание на иска от ответника в съдебно заседание –
прилагайки чл.237 вр. чл.175 от ГПК. В случая не е налице никоя от хипотезите на чл.237,
ал.3 от ГПК и съдът следва да съобрази направеното признание на иска.
Безспорно по делото е, че с издаден по гр.д.№6208/2012 г. на РС Плевен изпълнителен лист,
ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 7500,00 лева обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и 105,00 лева разноски.
От представеното в цялост изп.д.№20215/2013 г. на ДСИ при ПлРС е видно, че изп.дело е
образувано на 19,08,2013 г. Установява се още, че на 2308,2013 г. е изпратена ПДИ до
длъжника по изп.дело /ищец в настоящото производство/, а на 20,04,2015 г. е наложен запор
на ТВ на длъжника по изп.дело. След наложения запор няма други извършени изпълнителни
действия до 09,06,2021 г., когато изп.дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК.
По молба на Г. В. СТ., възоснова на същия изп.лист е образувано изп.д.№407/2021 г. по
описа на ДСИ при ПлРС.
При така изложените безспорни факти се налагат следните правни изводи:
Предявеният в настоящото производство отрицателен установителен иск е с правно
основание чл.439 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.439, ал.1 от ГПК, длъжникът може
да оспорва чрез иск изпълнението – т.е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и
материалната незаконосъобразност на изпълнението. Според регламентираното в чл.439,
ал.2 от ГПК, искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Предявеният иск е допустим, с оглед наличието на висящ изпълнителен процес
по изп.д. №407/2021 г. на ДСИ при ПлРС.
Съдът счита, че са налице условията на чл.237 от ГПК за постановяване на решение при
признание на иска, тъй като в отговора на ИМ ответникът е признал изцяло исковата
претенция, и ищеца е направил искане да се постанови решение при признание на иска.
Предявеният иск е допустим, а по същество – основателен и доказан, и следва да бъде
уважен при отчитане на направеното признание на иска от ответника в съдебно заседание –
прилагайки чл.237 вр. чл.175 от ГПК. В случая не е налице никоя от хипотезите на чл.237,
ал.3 от ГПК и съдът следва да съобрази направеното признание на иска.
2
Горното позволява да се обобщи, че предявеният отрицателен установителен иск се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло, като се признае за установено по отношение на
ответника, че ищецът не му дължи сумата от 7500,00 лева главница, 105,00 лева за
деловодни разноски, 2822,23 лева неолихвяема сума, 4413,32 лева лихва, 42,00 лева разноски
по изп.дело и 1324,94 лева такса по чл.56 от Тарифата за ДТ по ГПК, за които суми е
образувано изп.д.№407/2021 г. На ДСИ при ПлРС, поради изтекла погасителна давност.
По отношение искането на ответника за възлагане на сторените разноски на ищеца - за да
намери приложение разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК е необходимо кумулативното
наличие на две предпоставки – ответникът да не е станал причина за завеждане на делото и
да е признал иска. Съдът счита, че ответникът е станал причина за завеждане на делото,
доколкото именно новообразуваното изп.дело – 407/2021 г. на ДСИ при ПлРС и
предприетите по него действия за вписване на възбрана върху недвижим имот, собственост
на длъжника по изпълнителното дело, са мотивирали ищеца да заведе настоящото дело след
получаването на ПДИ на 19,07,2021 г. Ето защо при разпределение на разноските
приложение следва да намери разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК и ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца и сторените деловодни разноски в общ размер на 1749,10
лева съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК.
Воден от горното и на основание чл.237 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124 вр.чл.439, ал.2 вр.ал.1 от ГПК, че
П. П. П., ЕГН **********, от ***, НЕ ДЪЛЖИ на Г. В. СТ. , ЕГН **********, от ***,
сумата от 7500,00 лева главница, 105,00 лева за деловодни разноски, 2822,23 лева
неолихвяема сума, 4413,32 лева лихва, 42,00 лева разноски по изп.дело и 1324,94 лева
такса по чл.56 от Тарифата за ДТ по ГПК, за които суми е образувано изп.д.№407/2021 г.
На ДСИ при ПлРС, ПОРАДИ ПОГАСЯВАНЕТО ИМ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от Г. В. СТ. , ЕГН **********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ
на П. П. П., ЕГН **********, от ***, сторените деловодни разноски в общ размер на
1749,10 лева съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3