Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 238 гр.Бургас 27.06.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд, първо гражданско отделение в открито заседание на седми юни две хиляди и осемнадесета
година в състав;
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ВОДЕНИЧАРОВ
Секретар В.ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1889
по
описа за 2015 год. за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е
образувано по искова молба на Р.В.К. с ЕГН **********, съд.адрес ***, чрез адв.
Т. против 1/ Т.К.К. с ЕГН **********,*** ; 2/ Е.Х.Я. – А. с ЕГН **********, представлявана от адв. Кожухаров
– БАК, съд. адрес *** и 3/ НАП – ТД Бургас, ул. Цар Петър № 5, Подн. Б
Ищцата твърди, че ответниците са страни в изпълнителното производство по
изп.д. №20138030400972 на ЧСИ Маджарова. Съдия изпълнителят е насочил
изпълнението върху идеална част от недвижим имот – дворно място в гр. Карнобат,
ул. Юрий Венелин № 22 с площ от 380 кв. м. , съставляващо УПИ І-2030, кв. 129,
ведно с построената в това дворно място жилищна сграда състояща се от сутеренен етаж със застроена
площ от 47 кв. м. ; партерен етаж с площ от 175 ктв. М. , втори жилищен етаж от
175 кв. м. и подпокривно пространство с
площ от 155 кв. м. Ищцата твърди, че е едноличен собственик на описания имот,
придобит от нея с трансформация на лични средства без съпругът-длъжник в
изпълнението Т.К. да има принос в придобиването му. Бракът им е бил сключен през 1965 г.
Процесният имот е придобит от ищцата с нотариален акт за покупко-продажба № 101, т. І, д. № 291/1997 г. на КРС с
парични средства, които са придобити преди брака, получени от баща й Васил
Иванов Димов. Бащата е бил наследник по завещание на неговия чичо Пеню Димов
Дечев, който му завещал недвижими имоти, акции, пари и парични вземания. Ищцата
получила от баща си значително количество златни пари от Австро – Унгария,
които продала като нумизматична рядкост. Процесното дворно място било закупено
именно с полученото от баща си, като съпругът не участвал в сделката знаейки,
че имота се купува със средства само на ищцата. Отделно от наследеното ищцата
имала и други доходи, които също не са СИО. Позовава се на нотариален акт за
собственост по реституция върху земеделски земи в полза на баща й с обща площ
от 86 дка, които след смъртта на бащата през 1996 г. били предадени в
земеделската кооперация – с. Черково. След делба на земите през 1999 г. ищцата
предоставила лично нейния дял в кооперацията, а от 2006 г. е предоставила своите
земеделски земи за ползване от ЕТ „Кунчо Калчев“, на когото през 2012 г. ги
продала не за сумата от 4 500 лв, както е по нотариален акт, а за
действителната цена от 21 500 лв. По време на брака – през 1997 г. и 2008
г. са били продадени два имота, като половината от получените пари от тези
продажби, заедно с лични средства, ищцата вложила в строителството на
процесната къща. Ответникът нямал принос в строителството на сградата. Неговите
средства, включително частта от продажбата на семейни имоти той влагал в
дейността си на ЕТ „К. – Т.К.“, като своите пари той влагал в това търговско
предприятие, към което ищцата няма отношение. Самото строителство на сградата
със средства на ищцата е продължило от 2003 г. до 2009 г., като и към момента
някои от помещенията са в незавършен вид. Ответникът – съпруг винаги е
признавал едноличната собственост на ищцата върху процесния имот, което е
станало с негови изявления по договор кредит от 22.10.2007 г. и от брачен
договор от 24.04.2015 г., с който съпрузите са уредили отношенията си по
отношение процесния имот. Поради това ответникът – неин съпруг Т.К., който е
длъжник по изпълнението няма собственически права върху имота, предмет на
изпълнението.
Ищцата отправя
искането: да
бъде прието за установено по отношение на ответниците, че процесния недвижм
имот не е собственост на длъжника по изпълнението Т.К..
Претендират се и
разноски.
Правна
квалификация: предявен
е иск с правно основание чл. 440 ГПК, вр. чл. 124 ГПК.
Възражения на
ответницата Е.Я.:
Първо.
Представеното завещание е от 1941 г. и е представено в нечетлив препис.
Завещаното имущество касае три лица, от които единия е наследодател на ищцата,
като няма данни за имуществото към момента на смъртта на завещателя и дали
описаните в завещанието активи са действително част от наследствената маса.
Поради това не може да се установи дали наследодателя на ищцата действително е
поучил някакво наследено по завещание имущество и дали го е съхранил към
момента на обявяване на завещанието през 1948 г. Още повече, че част от
описаните в завещанието активи са били национализирани от завещателя или от
наследниците му със съответните закони. Поради това бащата на ищцата дори и да
е бил заветник, то не е могъл да получи имотите реално. На следващо място не би
могло да се установи идентичността на лицето Васил Димов по завещанието и
бащата на ищцата.
Второ.
Единственото доказателство за собствеността на ищцата са три земеделски имота
поделени между нея и брат й Пеню Иванов по делбата от 1999 г. Твърденията за
получени златни монети от Австро – Унгария са безпочвени и необосновани, тъй
като те са били в обръщение преди 1918 г. и не се въвеждат обстоятелства за
придобиването им от наследодателя
Трето.
Необосновани са и твърденията за доходи от рента. Представените договори за
наем с ЕТ „Кунчо Калчев“ са антидатирани и съставени за процеса, като нямат и
достоверна дата. Във всички договори липсва датата на издаване на личната карта
на ищцата, което е могло да се допусне само по първия договор, но не и в
последващите. Обратното писмо с действителната продажна цена на продадените на
едноличния търговец имоти също е антидатирано и съставено за процеса.
Опровергаването на заявеното от ищцата не може да засегне трати лица, още
повече че от 2011 г. има закон за ограничаване плащанията в блрой над
15 000 лв.
Четвърто. Оспорва
и предварителния договор от 2008 г. за
продаден имот по време на брака и платежни разписки към него. Счита за
меродавна цената по нотариалния акт – 18 000 евро, като ищцата по пълномощие
на ответника – съпруг е получила цялата продажна цена. Поради това вложените от
тази сделка средства не са само лични на ищцата, а са СИО. Сумата от продажбата
на имота през 1997 г. също представлява СИО, поради което не може да се приеме,
че строителството на процесната къща е станало изцяло с лични средства на
ищцата. Същият представлява СИО, което се потвърждава и от актовете за
учредяване на договорна потека, в които е отбелязано, че имота е СИО. При
положение, че към 2005 г. сградата е била построено в груб строеж, то след тази
година всички лични доходи на ищцата вложени в сградата са ирелевантни.
Пето. Брачният
договор бил симулативен. Позовава се на предходни изявления в обратния смисъл,
установени в актовете за ипотека по отношение СИО върху процесния имот. Още
повече, че брачния договор е подписан след получаване на съобщението за
извършен опис върху имота. Твърденията за обратно действие на брачния договор
са несъстоятелни, тъй като прехвърлителното действие по брачния договор е от
датата на сключването му, в случая след 24.04.2015 г., когато възбраната върху
имота е била вече вписана /27.06.2013 г. /. С брачния договор не могат да се
засягат права на трети лица, каквито са кредиторите – взискатели.
Шесто. Оспорва се
твърдението, че всички средства от търговската дейност на ответника длъжник са
влагани отново в дейността. Обратното. Именно тези средства са влагани в
семейната общност, включително покупката и изграждането на имота. Освен това
ответника също е прехвърлил имоти – лична собственост и получавал средства, с
които е участвал в изграждането на имота. Придобиването на МПС от страна на
ответника е ирелевантно. Независимо от това оспорва представените договори за
продажба на МПС.
В съдебно
заседание чрез адв. Т. искът се поддържа, ангажират се доказателства и се
пледира за уважаването му.
Ответника Т.К. –
не се явява и не се представлява.
Ответницата Е.Я.
чрез адв. Кожухаров оспорва иска, също ангажира доказателства и пледира за
отхвърляне.
Ответника НАП – ТД
Бургас не се представлява.
Съдът установява следната фактическа обстановка:
Не се спори, че ответниците са страни по
изпълнително дело № 20138030400972 по описа на ЧСИ Таня Маджарова, при БОС,
като ответниците НАП и Е.Я. са взискатели, а ответника Т.К. е длъжник. Със
съобщение от 03.04.2015 г. ЧСИ е уведомил ищцата Р.К. за насрочен на 21.04.2015
г. опис на недвижим имот, който е процесния. Не се спори и по това, че ищцата е
наследник на Васил Иванов Димов, поч. 07.02.1996 г. в с. Черково – негова
дъщеря. С тайно завещание, обявено на 21.02.1948 г., на наследодателя на ищцата
са били завещани от завещатиля Пеню Димов Дечев описани недвижими имоти,
движими вещи, акции в банка и вземания. Наследодателят Васил Иванов е бил
признат за собственик по реда на ЗСПЗЗ на три ниви в землище с. Черково - 28, 001 дка ; 16, 899 дка и 35, 700 дка. Тези
имоти са били предмет на делба между наследниците му – съпруга Кина Димова, син
Пеньо Иванов и дъщеря р.К. – ищцата. В дял на ищцата са попаднали три ниви в
землището на селото – 14, 001 дска ; 8, 449 дка и 17, 850 дка. С договори за
наем от 2006 г. до 2011 г. включително ищцата е отдавала същите ниви на
наемателя Кунчо Калчев. С договор да продажба от 19.03.2012 г. по н.а. № 132,
т. І, д. № 97/2012 г. на нотариус Мариана Стоев, при КРС ищцита е продала
същите ниви на наемателя Кунчо Калчев. Страните по този договор са подписали
обратно писмо на датата на продажбата, с което са удостоверили, че действително
заплатената по договора цена не е посочената в акта от 4 500 лв., а
21 500 лв., които са заплатени в брой към датата на продажбата. На
26.02.1997 г., с договор за покупко-продажба по н.а. № 101, т. V, д. № 291 на
КРС ищцата е закупила от жечко Жечев дворното място от 380 кв. м.- парцелV-2030,
кв. 129 по плана на гр. Карнобат, ведно с къща от две стаи и салон, ведно с
подобрения. С разрешение за строеж № 50 от 09.07.2003 г. на Община Карнобат е
разрешено на ищцата да построи в същото дворно място жилищна сграда. Във връзка
със строителството ищцата е сключила с ЕТ „Жеко Евтимов“ договор за строителен
надзор № 03-С-53 от 18.07.2003 г. С удостоверение № 19 от 03.11.2009 г. на
Община Карнобат построената жилищна сграда е била въведена в експлоатация. На
29.08.1997 г., с договор за покупко продажба по н.а. № 143, т. ІІІ, д. № 1519
на КРС, ответника Т.К. чрез пълномощника ищцата Р.К. и Р.К. са продали на Васил
Косев друг имот – втори етаж от двуетажна жилищна сграда с площ от 133, 80 кв.
м. от сграда построена в парцел V-1242, кв. 115 по плана на гр. Карнобат. На
16.10.2008 г., с договор за продажба по н.а. № 27, т. XIX, д. № 2 574 същите Т.К. члез пълномощника Р.К. и Р. Куневи са продали
на Петя и Димитър Атанасови друг имот – дворно място парцел ХІІІ-658, кв. 36,
заедно с построената в имота жилищна сграда и отделно масивна сграда.
Пълномощното е изрично и е представено по делото. Представени са и разписки и
банков документ за заплатената продажна цена. Страните не спорят, че ответника Т.К.
е регистриран търговец от 1989 г. с предмет на дейността таксиметрови, товарни
и пътнически превози в страната и чужбина, търговия на стоки в страната и
чужбина. В това си качество е бил снабден и с лиценз за извършване на
международни автомобилни
превози с описани превозни средства по
приложен списък към лиценза. Представени са договори за лизинг сключени с
ответника като лизингополучател с предмет превозните средства, които са били
необходими за дейността на ответника в качеството му на търговец. Една част от
тези превозни средства са били предмет и на принудително изпълнение по
посоченото изпълнително дело. Като търговец ответника К. е сключвал и договори
за кредит. С договор за кредит от 19.08.2005 г. с „Райфайзенбанк /България/“
ЕАД са отпуснати: 10 000 евро за оборотни средства на фирмата на К. и 20 000 евро на фирмата за
довършителни работи по имота, които са били гарантирани с ипотека върху него. С
договор за кредит от 12.06.2006 г. на търговеца К. е бил отпуснат кредит за
инвестиция в размер на 35 000 евро, който също е бил гарантиран с ипотека
върху процесния имот. С договор за кредит от 22.10.2007 г. с „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД е отпуснат кредит в размер на 80 900 лв. за рефинансиране
на стар лимит, който е бил гарантиран с ипотека върху имоат. С брачен договор
от 24.04.2015 г. съпрузите Т. и Р. Куневи са преуредили своите брачни
правоотношения по повод процесния имот, като се споразумели, че същият е
еднолична собственост на ищцата Р.К.. По посоченото изпълнително дело ответницата
Я. е обявена за купувач на имота предложил най-високата цена за него.
Съдът е назначил
експертизи.
Вещото лице по
съдебно-техническата експертиза дава заключение, че жилищната сграда е
изградена съгласно проекта от 2003 г. и е въведена в експлоатация през 2009 г.
Стойността на закупения от К. имот през 1997 г. е 8 916 200
неденоминирани лв. Новопостроения сега процесен имот се състои от : сутеренен
етаж – котелно помещение и склад; приземен етаж – трапезария, кухня, хол,
гараж, килер, баня с WC, стая, антре, коридор,
помещенията са без обзавеждане и необитаеми, няма санитарно оборудване, няма
настилка на стълбището и входа; първи жилищен етаж – дневна-трапезария и
тераса, три спални, килер, мокро помещение, баня с WC, коридор, тераса, изцяло завършен и обзаведен; тавански етаж – завършен
частично, входно антре, коридор, две стаи, баня с WC и склад; вътрешно стълбище –
изцяло завършено с настилка гранитогрес, без парапет; двор – масивна ограда, не
е изпълнен тротоар. Средната пазарна цена на изпълненото строителство в етапа
„груб строеж“ по акт 14 от 26.03.2005 г. е 105 650 лв. Стойността на СМР
за довършителни работи през 2005 г. – 2009 г. е 137 090 лв. Стойността на
СМР за оградата към 2009 г. е 4 840
лв.
Вещото лице по
съдебно-автооценъчната експертиза дава заключение за оценката на превозните
средства – влекачи и полуремаркета, които са придобити и използвани от
ответника К. за предмета му на търговска дейност. Оценката е извършена на
основание договорите за покупка, договорите за финансов лизинг за покупка и
експлоатационен наем, фактури за извършените покупки, митнически оценки за
внос.
Вещото лице по
съдебно-икономическата експертиза е потвърдило начина на придобиване на
превозните средства – внос, лизинг и разсрочено плащане. Ответника К. в
качеството му на търговец не е представил първични счетоводни документи за
придобиването на превозните средства. В представените ГФО за 2008 г., 2009 г. и
2013 г. не са оповестени новопридобити превозни средства, а за ГФО 1991 – 2006
г. не са налични архиви в НАП. За публикуваните ГФО 2006 – 2010 г. са
оповестени придобити транспортни средства, на не може да се установи с какви
средства са изплащани и по какъв начин са придобити. От счетоводството на
търговеца не е предоставена информация и за отчуждените транспортни средства. Експерта
не може да отговори на въпросите и след изследване на вторични счетоводни
документи, тъй като не са предоставени от счетоводството на търговеца.
Съдът е разпитал
св. Динев, който установява, че познава семейството от 1980 г. Знае процесния имот – голяма къща в гр. Карнобат.
Познава и бащата на ищцата – дядо Васил. Заявява, че имота е купен с пари на
ищцата Р.. На 12.01.2996 г. той и ищцата отишли в дома на дядо Васил в с.
Черково. Той бил тежко болен. Пред свидетеля той казал, че ще даде на Р. пари и
злато и да си купи къща. Дал й 20 000 долара. Дал и торбичка със злато,
над 20 монети „Франц Йосиф“, които имал по завещание от своя чичо. Парите и
златото били преброени от двамата при завръщането им в гр. Карнобат. Дворното
място било закупено от Р. с тези пари. После била построена и къщата в сегашния
вид. Доларите били сменени в разменно бюро, а не в банка. Строежът на къщата
започнал през 2003 г. Златото било закупено от свидетеля през 2004 г. за
10 000 лв., които били предназначени за завършването на грубия строеж на
къщата. Ответникът К. не е участвал в строежа, той се занимавал с превози в
чужбина и рядко се прибирал. Основно строежа е изпълнен от ищцата Р.. За
довършването на къщата тя продала и земите си в с. Черково. Ответникът не искал
да се занимава с тази къща, защото имал много проблеми като търговец, изплащане
на лизингови вноски, транспортни разходи.
При установените факти съдът прави следните правни изводи:
Предявен е
отрицателен установителен иск по отношение на взискателите по изп. д. №
20138030400972 по описа на ЧСИ Таня Маджарова, при БОС, че длъжника по същото
изпълнително дело Т.К. не е собственик на процесния имот. В съответствие с
указаната от съда доказателствена тежест ищцата Р.К., която отрича правото на К.,
следва да доказва при условията на пълно и главно доказване всички твърдени
основания факти и обстоятелства установяващи едноличното й право на собственост
върху процесния имот, а ответникът доказва възраженията и оспорванията си.
При съобразяване с
доказателствата съдът намира иска за доказан.
Този правен извод
се основава на преценката на писмените и гласни доказателства и заключенията на
вещите лица в съвкупност. По време на брака ищцата е закупила процесното дворно
място, ведно със стара къща. От значение за спора е произхода на средствата, с
които е станала покупката. В тази връзка свидетелят Динев, който е пряк
свидетел установява, че средствата са дарени от нейния баща и са били
използвани както за закупуването на дворното място, така и за строежа на новата
къща. Средствата са придобити по завещание от чичото на наследодателя, което
свидетелско показание се потвърждава косвено от приложено и обсъдено завещание,
което е нотариално заверено и приподписано от свидетели. Ответникът К. не е
участвал в строежа, тъй като е бил дистанциран и зает с търговската си дейност
и не е имал средствата за това, от една страна, а от друга – установи се от
заключението на експерта по СИЕ, че той не е предоставил необходимата
счетоводна информация за да бъде установено възможното му участие в
строителството на къщата. Строежът на къщата е приключил в степен „груб строеж“
с акт обр. 14 от 26.03.2005 г., което се потвърждава от вещото лице и свидетеля
Динев. Действително парични средства за строежа са прибодити и чрез продажба на
имоти в СИО, но те са били разделени по –равно между съпрузите веднага след
продажбата им. Независимо от това от значение за спора е, че имота е бил
завършен до ниво „груб строеж“ още през 2005 г. и от тогава същия представлява
самостоятелен обект на гражданския правооборот и може да се придобива в
собственост. Поради това към 2005 г. имота е придобит с трансформация на лични
средства на ищцата, подарени от нейния баща. Този извод не може да се
разколебае от налични ипотеки с предмет същия имот. В ипотечните актове се
фиксира, че имота е СИО, но към този момент това е действителното правно
положение. Независимо от това към
момента на учредяването на ипотеките имота вече е бил в степен на завършеност
„груб строеж“, построен с лични средства на ищцата и придобит чрез
трансформацията им. Не се разколебава този извод и от възражението за
действието на брачния договор. С него
съпрузите не прехвърлят собственост. Ответникът е декларирал едно фактическо
положение към сключването му, че съпругата му Р.К. е собственик на процесния
имот, което се установи и в настоящия процес.
Налага се крайния
извод за уважаването на предявения иск поради неговата основателност.
При това
разрешение на спора на ищеца следва да се присъдят поискани разноски в размер
на 1 174 лв. за каквато сума ответниците да се осъдят.
Като се води от
тези мотиви съдът
Р Е Ш
И
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от Р.В.К. с ЕГН **********, съд.адрес
***, чрез адв. Т. иск на осн. чл. 440 ГПК против взискателите Е.Х.Я. – А. с ЕГН
**********, представлявана от адв. Кожухаров – БАК, съд. адрес ***, ул.
Цар Петър № 5, Подн. Б и длъжника Т.К.К.
с ЕГН **********,***, страни по изп.д. № 20138030400972 по описа на ЧСИ Таня
Маджарова, при БОС, че имота, върху който е насочено принудително изпълнение: идеална част от недвижим имот – дворно място
в гр. Карнобат, ул. Юрий Венелин № 22 с площ от 380 кв. м. , съставляващо УПИ
І-2030, кв. 129, ведно с построената в това дворно място жилищна сграда състояща се от сутеренен етаж със застроена
площ от 47 кв. м. ; партерен етаж с площ от 175 ктв. М. , втори жилищен етаж от
175 кв. м. и подпокривно пространство с
площ от 155 кв. м. не е собствен на длъжника по изпълнението Т.К.К..
ОСЪЖДА Т.К.К. с ЕГН **********,*** ; Е.Х.Я.
– А. с ЕГН **********, представлявана от
адв. Кожухаров – БАК, съд. адрес ***, ул. Цар Петър № 5, Подн. Б да заплатят на Р.В.К. с ЕГН **********,
съд.адрес ***, чрез адв. Т. сумата от 1 174 лв. съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва пред АС-Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: