О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………/…………….2025 г.
гр. В.
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
СЪДИЯ: Й. ДИМОВ
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 481 по описа за 2017 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 83 от ГПК.
По делото е депозирана молба с вх.
№ 262414/14.11.2025 г. от „Т. 4“ ЕООД, чрез адв. Г.В., в която е отправено
искане за освобождаване от такси и разноски във връзка с подадена от
дружеството въззивна жалба с вх. № 29198/15.11.2024 г. срещу Решение №
260016/18.06.2024 г. по гр. д. № 481/2017 г. по описа на ВОС.
Молбата е неоснователна.
Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК
такси и разноски по производството на дела не се внасят от лица, за които е
признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Преценката за
наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на такси и разноски се
извършва от съда въз основа на доказателства за имущественото състояние на
лицето, както и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение
на законовото задължение за внасяне на такива за производството по делото.
Към молбата е представена декларация
на основание чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч., с която „Т. 4“ ЕООД декларира, че не
е извършвала дейност за отчетния период-2023 г. Приложени са още регистрационна
карта към Бюрото по труда гр. В. и копие на част от трудова книжка на
едноличния собственик на капитала и представител на дружеството М. Борисов П., за
това, че същият не генерира доходи от трудова дейност към настоящия момент.
След служебна справка в Търговски
регистър към Агенция по вписванията се установява, че молителят е действащо
търговско дружество, което към момента не е заличено, няма вписана молба за
откриване на производство по несъстоятелност, не е в ликвидация, както и няма
вписани запори. Същевременно дружеството притежава дълготрайни активи-капитал в
размер на 47500 лева и други материални активи на стойност 47400 лева,
представляващи апортна вноска (недвижим имот). Следва да се вземе предвид, че
оценката на вещите лица на недвижимия имот е към 2015 год. и към настоящия
момент стойността на същия се е покачила. Последната заявена и обявена в
Търговския регистър декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч. е за
неосъществявана от дружеството дейност за отчетния период-2019 год. Липсва информация за
търговската дейност на дружеството за отчетната 2024 год.
Отправената молба за
освобождаване от такси и разноски е свързана с таксата за въззивно обжалване.
След уточняваща молба № 262414/14.11.2025 съдът намира, че дължимата от „Т. 4“
ЕООД държавна такса е 383,82 лева.
Въз основа на така установените
факти, съдът, като съобрази относително ниския размер на таксата за въззивно
обжалване, липсата на данни за неплатежоспособност на дружеството, както и за
преустановяване на дейност за отчетната 2024 год., наличието на имущество на
дружеството, както и на значителен по размер капитал, намира, че молбата за
освобождаване от такси и разноски е неоснователна.
За уважаване на молбата по чл.
83, ал. 2 от ГПК не е достатъчно заплащането на държавната такса да затруднява
въззивника, а е необходимо да бъде установено по несъмнен начин, че отсъства
всякаква възможност той да я заплати. В случая не е налице такава степен на
убеденост. Не е налице финансово ограничение, което от своя страна да доведе до
отнемане на страната на достъп до правосъдие. Невъзможността на търговеца да поема разходите по
осъществяване на търговската си дейност обуславя различен правен интерес и ред
за защита–подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност, а
такава, както е посочено по-горе, не се установява да е депозирана.
Поради така изложеното молбата за
освобождаване от такси и разноски по делото от „Т. 4“ ЕООД следва да бъде
оставена без уважение.
Към настоящия момент въззивната
жалба не отговаря на изискванията на чл. 261, т. 4 от ГПК, поради което тя следва да бъде оставена без
движение, като на страната се даде възможност, след влизане в сила на
определението в частта, с която е оставена без уважение молбата по чл. 83, ал.
2 от ГПК, да представи документ за платена по сметка на Варненския апелативен
съд държавна такса за въззивно обжалване 383,82 лева.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. №
262414/14.11.2025 г. от „Т. 4“ ЕООД, чрез адв. Г.В., в която е отправено искане
за освобождаване от такси и разноски в производството по гр. дело № 481/2017 г.
по описа на ВОС, на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК.
В тази част определението подлежи
на обжалване от молителя, с частна жалба пред Варненския апелативен съд, в
едноседмичен срок от съобщението.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ въззивна
жалба с вх. № 29198/15.11.2024 г. от „Т. 4“ ЕООД, чрез адв. Г.В., срещу Решение
№ 260016/18.06.2024 г. по гр. д. № 481/2017 г. по описа на ВОС.
УКАЗВА на въззивника, в
едноседмичен срок от влизане в законна сила на настоящото определение, с което
е оставена без уважение молба с вх. № 262414/14.11.2025 г., да отстрани
констатираната нередовност на въззивната жалба, като представи доказателства за
заплатена по сметка на ВАпС държавна такса
в размер на 383,82 лева.
При неизпълнение в срок на
горните указания, жалбата ще бъде върната.