Определение по дело №2021/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1574
Дата: 17 декември 2020 г. (в сила от 17 декември 2020 г.)
Съдия: Светлана Иванова Изева
Дело: 20205300502021
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 8 септември 2020 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1574
гр. Пловдив , 17.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в закрито заседание на
седемнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Светлана И. Изева
Членове:Радостина А. Стефанова

Силвия Л. Алексова
като разгледа докладваното от Светлана Изева Въззивно частно гражданско
дело № 20205300502021 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл.274 и сл.от ГПК.
Подадена е частна жалба от „Райфайзенбанк(България)“ЕАД,ЕИК-
*********,със седалище гр. София против разпореждане №
105604/06.11.19г.по описа на ПдРС,10-ти гр.с.,постановено по ч.гр.д.№
16011/2013г.,с което е обезсилена изцяло заповед за изпълнение на парично
задължение № 9874/10.10.13г.,издадена по ч.гр.д.№ 16011/13г.по описа на
ПдРС,10-ти гр.с.
Жалбоподателят счита определението за незаконосъобразно.Районният
съд неправилно обезсилил изцяло издадената заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК,тъй като възражение по чл.414 от ГПК било депозирано само
от единия от двамата длъжници-Н. В. К..След като съдът констатирал,че
заявителят не е предявил иск по чл.422 от ГПК съобразно дадените му
указания,то следвало да обезсили заповедта само по отношение на
депозиралия възражението длъжник К. Моли съда да отмени разпореждането.
Ответникът по частната жалба Н.В.К.,ЕГН-********** чрез
пълномощника си адв.Е.И. намира същата за неоснователна,а атакуваното
разпореждане за правилно и законосъобразно по съображения,изложени в
писмен отговор.
1
Ответникът по частната жалба С. М. К.,ЕГН-********** не е изразил
становище по същата.
ПдОС, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по
делото, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
Жалбоподателят е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК против двама длъжници: С. М. К. и Н. В. К. за
посочените в заявлението суми по договор за банков кредит от 14.09.09г.,по
който първият длъжник е кредитополучател,а вторият-поръчител.
ПдРС е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417
от ГПК № 9874/10.10.13г. срещу двамата длъжници за солидарно заплащане
на сумите по заявлението и изпълнителен лист.По делото е постъпило
възражение в срок от длъжника Н. В. К..С разпореждане от 22.04.14г.ПдРС е
приел възражението и е указал на заявителя,че може да предяви иск относно
вземането си срещу длъжника К. в едномесечен срок от съобщението с
предупреждение,че ако в едномесечния срок не представи доказателства да е
предявил иска,издадената заповед за изпълнение ще бъде обезсилена по
отношение на длъжника Н.К. Разпоредено е също делото да се докладва
след изтичане на срока за отговор на длъжника С.К. или подаването на такъв
с оглед администриране на частната жалба от 12.03.14г.на Н.К. срещу
разпореждането за незабавно изпълнение.По делото няма данни длъжникът К.
да е получил заповедта по чл.417 от ГПК,като уведомяването му би следвало
да е по реда на чл.418,ал.5 от ГПК чрез съдебния изпълнител.Независимо от
това постъпилата от К. частна жалба против разпореждането за незабавно
изпълнение е изпратена на ПдОС,който се е произнесъл с определение от
27.06.14г.по образуваното пред него ч.гр.д.№ 1524/14г.
С разпореждане № 105604/06.11.19г. районният съд е обезсилил на
осн.чл.415,ал.5 от ГПК заповедта за изпълнение на парично задължение №
9874/10.10.13г.изцяло,както и издадения въз основа на заповедта изп.лист от
11.10.13г.
Съгласно цитираната разпоредба на чл.415,ал.2 от ГПК,когато
2
заявителят не представи доказателства,че е предявил иска в посочения
срок,съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло,както и
изпълнителния лист,издаден по чл.418 от ГПК.
В случая следва да се има предвид,че заявлението,подадено от
„Райфайзенбанк(България)“ЕАД е насочено против двама длъжници.Видно е
от ч.гр.д.№ 16011/13г.,че единият от тези длъжници-Н.К. е подал възражение
по чл.414 от ГПК,на заявителя са дадени указания да предяви иск по чл.422 от
ГПК по отношение на този длъжник в определения за това срок с
предупреждение за обезсилване на заповедта по отношение на длъжника К.
при непредставяне на доказателства за предявяването на иска по заповедното
производство,които указания са редовно съобщени на банката-заявител.Тъй
като тя не е изпълнила в срок задължението си да представи доказателства за
предявяване на иска по отношение на К.,съдът е следвало да обезсили
заповедта,но не изцяло,както е направено с атакуваното разпореждане,а
частично-само по отношение на длъжника Н.К.,доколкото са били налице
предпоставките на чл.415 от ГПК само по отношение на К.Предвид
изложеното разпореждането в частта му,с която е обезсилена заповедта по
чл.417 спрямо длъжника Н.К. е правилно и следва да се потвърди.
Досежно обезсилването на заповедта по отношение на другия длъжник-
С.К. обаче разпореждането е неправилно.За да се обезсили заповедта за
изпълнение на парично задължение на осн.чл.415,ал.5 от ГПК,следва
длъжникът да е упражнил правото си на възражение по чл.414 от ГПК,за да се
пристъпи към изпълнение на процедурата по чл.415,ал.1-ал.4 от ГПК.А за да
упражни това свое право длъжникът следва да е уведомен за издадената
против него заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК.Ако той не се възползва
от възможността да подаде възражение по чл.414 от ГПК,или ако изпълни
задължението си,заповедта за изпълнение влиза в сила.В конкретния случай
няма данни по нито едно от приложените гр.дела-ч.гр.16011/13г.по описа на
ПдРС,в.ч.гр.д.1524/14г.по описа на ПдОС,в.ч.гр.д.№2950/19г.на
ПдОС,заповедта за изпълнение да е съобщена на длъжника С. М. К.,което в
случая следва да стане по реда на чл.418,ал.5 от ГПК.Няма данни съдебният
изпълнител да е изпратил до съда копие от съобщението с отбелязване на
връчването на заповедта.Следователно и към момента не е ясно дали
заповедта за изпълнение на парично задължение № 9874/10.10.13г.е съобщена
3
на длъжника К., респ.дали същата е влязла в сила по отношение на него.При
това положение е недопустимо обезсилването на осн.чл.415,ал.5 от ГПК в
частта,касаеща този длъжник.Ето защо атакуваното разпореждане на ПдРС
следва да се отмени в тази му част,както и в частта му за издаване на изп.лист
против С.К.,а в частта му досежно длъжника К. следва да се потвърди.
Водим от горното,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 105604/06.11.19г.по описа на ПдРС,10-ти
гр.с.,постановено по ч.гр.д.№ 16011/2013г.,в частта му,с което е обезсилена
издадената на кредитора „Райфайзенбанк(България)“ЕАД заповед за
изпълнение на парично задължение № 9874/10.10.13г.и изпълнителен лист от
11.10.13г.по ч.гр.д.№ 16011/13г.по описа на ПдРС,10-ти гр.с.срещу длъжника
С. М. К., ЕГН-**********.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 105604/06.11.19г.по описа на
ПдРС,10-ти гр.с.,постановено по ч.гр.д.№ 16011/2013г.,в частта му,с което е
обезсилена издадената на кредитора „Райфайзенбанк(България)“ЕАД заповед
за изпълнение на парично задължение № 9874/10.10.13г. и изпълнителен лист
от 11.10.13г.по ч.гр.д.№ 16011/13г.по описа на ПдРС,10-ти гр.с.срещу
длъжника Н. В. К., ЕГН-**********.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4