№ 4704
гр. София, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Полина Люб. Амбарева
Членове:Мария Г. Шейтанова
Рафаела Ст. Матева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело
№ 20241100507130 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. №
101941/27.03.2024 г., подадена от ищеца в първоинстанционното производство
„Топлофикация - София“ ЕАД, чрез юрк. Петракиева, срещу решение №
4226/09.03.2024 г., постановено по гр.д. № 15287/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, 26 състав, с което съдът е отхвърлил изцяло предявените от
„Топлофикация – София“ ЕАД срещу К. Г. М. по реда на чл. 422 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че К. Г.
М. дължи на „Топлофикация – София“ ЕАД следните суми, а именно: сумата
от 3373,94 лв., представляваща стойността на потребена топлинна енергия
през периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., в имот с абонатен номер 173148,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане; сумата от 595,99 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер на
законната лихва за периода 15.09.2020г. – 17.11.2022г.; сумата от 24,09 лв.,
представляваща такса за дялово разпределение за периода 01.10.2019г. –
30.04.2021г., както и за сумата от 5,47 лв., представляваща лихва за забава
върху таксата за дялово разпределение за периода 01.12.2019г. – 17.11.2022г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
05.01.2023 г. по гр.д. № 65691/2022 г. по описа на СРС, 26 състав.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалвания
1
съдебен акт. Посочва се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че
по делото не е доказана реална доставка на топлинна енергия в процесния
обект. Твърди се, че предвид неосигурения от абоната достъп до обекта, в
случая следва да намери приложение чл. 69 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
за топлоснабдяването. В допълнение счита, че доколкото сградата, в която се
намира обектът, е топлоснабдена, то потребителят е длъжен да заплаща сума
за топлинна енергия за сградна инсталация. С оглед на изложеното се отправя
искане първоинстанционното решение да бъде отменено, а предявените
искове – да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивна
жалба вх. № 177930/31.05.2024г. от К. Г. М., чрез адв. Ч., с който се изразява
становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, като се отправя
искане същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение – да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Депозирана е частна жалба вх. № 262774/15.08.2024г., подадена от
ответника К. Г. М., чрез адв. Ч., срещу определение № 21368 от 23.05.2024г.,
постановено от първоинстанционния съд по горепосоченото дело по реда на
чл. 248 ГПК, в частта му, в която съдът е оставил без уважение искането на
ответника-жалбоподател в негова полза да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение в пълния им претендиран размер. В жалбата се
излагат подробни аргументи за неправилност на постановения от СРС съдебен
акт в обжалваната му част, като се отправя искане същият да бъде отменен,
като в полза на ответника бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в пълния претендиран размер.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната
жалба вх. № 117251/29.10.2024г., подаден от насрещната страна
„Топлофикация - София“ ЕАД, чрез юрк. Панкова, в който се излагат доводи
за неоснователност на частната жалба и се отправя искане същата да бъде
оставена без уважение, а постановеното от СРС определение – да бъде
потвърдено в обжалваната му част.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се
явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е
валидно и допустимо, като по направените във въззивната жалба оплаквания
2
относно неговата правилност, намира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД във вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на предявените искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр.
чл. 149 и чл. 150 ЗЕ за заплащане стойността на потребена топлинна енергия е
обусловена от наличието на следните предпоставки: съществуване на
облигационно (продажбено) отношение между ищеца и соченото за
потребител лице, по силата на което топлофикационното дружество се е
задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на
купувача на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане
на цената й; доставка на топлинна енергия до процесния имот през процесния
период; неизпълнение на насрещното задължение на ответника за заплащане
на дължимата за потреблението цена в претендираните размери.
Във връзка с установяването на първата предпоставка следва да се има
предвид, че понятието "клиент на топлинна енергия" е легално определено в
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.), според която всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2
от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3 от ЗЕ. Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Така очертаният кръг от лица се допълва с разясненията,
дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на
ВКС, според което клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да
бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако
ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице
придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й
на топлопреносното предприятие. Сключването на договора с третото лице
следва да бъде доказано, като допустими са всички доказателствени средства,
предвидени в ГПК.
Изложените във въззивната жалба оплаквания за порочност на
обжалвания съдебен акт касаят единствено доставката на топлинна енергия до
процесния имот. Настоящият въззивен съдебен състав намира същите за
неоснователни по следните съображения:
По отношение установяване на горепосоченото обстоятелство пред
първоинстанционния съд са представени следните писмени доказателства, а
именно: акт за изключване на отопление и топла вода от 07.10.2010 г.;
документи за отчет на апартаментни водомери. От същите се установява, че
3
считано от 07.10.2010 г. водомерите за топла вода в банята и кухнята на
процесния обект са пломбирани (с посочен № на пломбата), както и че
радиаторите в хола и стаята, както и щрангът в банята, са демонтирани.
В приетото пред Софийски районен съд заключение на съдебно-
техническата експертиза е посочено, че сградата, в която се намира обектът, е
била без отопление, поради което и не е начислявана топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация.
От заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза се
установява, че топлата вода в имота е била изключена, считано от 04.10.2010
г., за което е съставен акт за изключване. При направения оглед на място
вещото лице е установило, че в имота има монтирани 2 броя водомери за
топла вода, като спирателните кранове са били пломбирани от оторизирани
служители на ищеца. Посочва се, че пломбите са били, като номерата им
съвпадали с посочените в акта за изключване. При изслушването си в съдебно
заседание вещото лице е отбелязало, че показанията на водомерите са нулеви
и в имота не е ползвана топла вода.
От горепосочените доказателства се установява, че ищецът не е
доставял топлинна енергия до имота през процесния период, поради което и в
тежест на ответника не е възникнало корелативното задължение за заплащане
на цената й. Следователно правилно първоинстанционният съд е отхвърлил
предявените срещу К. Г. М. искове.
С оглед съвпадението в изводите на двете съдебни инстанции
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
Предвид възприетото от настоящия въззивен съдебен състав становище
за неоснователност на подадената въззивна жалба, право на разноски има
въззиваемата страна – К. М.. Същият е претендирал в негова полза да бъдат
присъдени разноски в размер на сумата от 1000,00 лева – адвокатско
възнаграждение. По делото са представени списък по чл. 80 ГПК, както и
доказателства за реалното извършване на разноските. С оглед липсата на
релевирано от насрещната страна възражение за прекомерност
претендираните разноски следва да бъдат присъдени в пълния им размер.
По частната жалба срещу Определение № 21368/23.05.2024 г. по гр.д.
№ 15287/2023 г., по описа на СРС, 26 с-в., постановено по реда на чл. 248
ГПК:
Подадената частна жалба е допустима като подадена до компетентния
съд, в предвидените от ГПК срокове, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
Постановеното от Софийски районен съд по реда на чл. 248 ГПК
определение е валидно и допустимо в обжалваната му част, като по
направените оплаквания относно неговата правилност настоящият въззивен
съдебен състав намира следното:
Правото на разноски е признато от закона имуществено право за
възмездяване на страната за разноските по извършените процесуални
действия за защита по иницииран от или срещу нея съдебен процес. По
4
общите правила за възлагане на разноските в съдебното производство
ответникът също има право да иска заплащане на направените от него
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска- чл.78, ал.3 ГПК.
В процесния случай първоинстанционният съд е уважил релевираното
от насрещната страна възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, като е намалил размера
на адвокатското възнаграждение, претендиран от ответника, до размера на
сумата от 400,00 лв.
Според настоящия въззивен съдебен състав горепосоченият размер на
възнаграждението се явява съобразен с правната и фактическа сложност на
делото, както и с реално извършената от процесуалния представител работа,
поради което и не са налице основания за увеличаването му.
С оглед на изложеното подадената частна жалба от К. Г. М., чрез адв.
Чещмеджиев, се явява неоснователна, поради което и Определение №
21368/23.05.2024 г. по гр.д. № 15287/2023 г., по описа на СРС, 26 с-в., в
обжалваната му част, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4226/09.03.2024 г., постановено по гр.д.
№ 15287/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 26 състав.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 21368/23.05.2024 г. по гр.д. №
15287/2023 г., по описа на СРС, 26 с-в., в обжалваната му част, в която е
оставена без уважение подадената от К. М., чрез адв. Ч., молба за изменение
на постановеното по делото решение в частта за разноските за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, да заплати на К. Г. М., ЕГН ********** сумата от 1000 лева -
адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване - съгласно чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5