Присъда по дело №68/2019 на Районен съд - Тервел

Номер на акта: 11
Дата: 27 юни 2019 г. (в сила от 13 юли 2019 г.)
Съдия: Росен Иванов Балкански
Дело: 20193250200068
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 31 май 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

П Р И С Ъ Д А

гр. Тервел, 27.06.2019г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

           ТЕРВЕЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в открито съдебно заседание на  двадесет и седми юни,две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БАЛКАНСКИ

                                               СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. Н.П.

                                                                                                2. К.Р.

 

при секретар Иванка Чукачева, с участието на прокурора  Живко Желязков, разгледа докладваното от районния съдия НОХД № 68/2019г. по описа на Тл.РС, като

П Р И С Ъ Д И:

 

            ПРИЗНАВА подсъдимия В.В.Й., ЕГН **********, роден на  *** ***,жител и живущ ***,български гражданин от ромски произход,неосъждан,неженен,без образование,безработен  , ЗА ВИНОВЕН в това, че на 26.07.2018 год.  в с.Безмер,общ.Тервел,обл.Добрич,извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание  без съвкупление по отношение на лице,навършило 14-годишна възраст-И.Д.С. с ЕГН-**********,като употребил за това сила и заплашване  - поради което и на осн.чл.150,ал.1,пр.1 от НК  и във вр. с чл.58а ,ал.1,във вр. с чл.54 от НК  му налага   наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА    за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И  ОСЕМ МЕСЕЦА,като НАМАЛЯВА така  определеното наказание с една трета,и налага на подсъдимия да изтърпи наказание  -  ЛИШАВАНЕ  ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ.

        На осн.чл.66,ал.1 от НК съдът отлага изпълнението на  така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от 5/ пет/години. 

        На осн.чл.59, ал.1 от НК  съдът, приспада от така наложеното наказание ,времето през което подсъдимия В.В.Й. *** за срок от едно денонощие.     

          На осн.чл.67,ал.3 от НК ,във вр. с чл.42а ,ал.2 ,т.2 от НК  ,като възпитателна мярка съдът, налага на подсъдимия В.В.Й. задължителни периодични срещи  с пробационен служител за срок от 6/шест/месеца.

       ОСЪЖДА  подсъдимия В.В.Й., ЕГН **********, да заплати по сметка на ОД на МВР гр.Добрич сумата от

 

705.60лв.,представляваща разноски по делото  за изготвена съдебно психиатрична експертиза .

       ПРИСЪДАТА подлежи на въззивно обжалване и протест в 15дневен срок, считано от днес пред Добрички окръжен съд.  

                            

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                         СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                                                                          2.

 

 

 

Съдържание на мотивите

 

     МОТИВИ към присъда  № 11   / 27.06.2019 година  по  нох.дело №68  по описа на Тервелски районен съд за 2019 година.

 

          Срещу  подсъдимия В.В.  Й., ЕГН **********, роден на  *** ***,жител и живущ ***,български гражданин от ромски произход,неосъждан,неженен,без образование,безработен    с Обвинителен акт   от 31.05.2019  година   на Районна прокуратура   Добрич – ТО Тервел  е  предявено  обвинение за  преспъпление от  общ  характер , както следва :

    Обвинение по чл. 150 ал.1  предл. 1  от НК , за това  че на 26.07.2018 год.  в с.Безмер,общ.Тервел,обл.Добрич,извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание  без съвкупление по отношение на лице,навършило 14-годишна възраст-И.Д.С. с ЕГН-**********,като употребил за това сила и заплашване .

 По делото  Районна  прокуратура    Добрич – ТО  Тервел е   редовно  призована, като се  представлява от   Районния  прокурор  Ж.  Желязков .

Подсъдимият    В.В.Й.      редовно призован се явява лично и  с   назначения му  служебен  защитник   на  досъдебното производство  - адвокат  М.Д. ***  .

  В  съдебно заседание  по изясняване   на въпросите  по чл. 248 от НПК        

 подсъдимия,   чрез защитника си     правят искане на основание чл. 370 ал. ІІ от НПК за предварително изслушване на страните по реда на чл. 371 т. 2 от НПК .Подсъдимият заявява, че признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като със защитата си  са съгласни  да не се  събират доказателства за тези факти.

         Представителя на  обвенението не се противопоставя на така  стореното  искане , като и съдът    пристъпи към незабавно  разглеждане на  нох. Дело № 68  / 2019  година по описа на РС Тервел  след  проведеното  разпоредително  заседание , по  реда на  глава  двадесет и седма  от НПК .

         Съдът като намери,че са налице предпоставките за това, допусна провеждане на съкратено съдебно следствие, като след изслушване самопризнанията на подсъдимата  и след като установи,че същите се подкрепят от събраните по досъдебно производство №135 / 2018 година по описа на РУ Полиция гр. Тервел писмени доказателства обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на  подсъдимия ,без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част в обвинителния акт.     

         В съдебно заседание  районния прокурор подържа обвинението , като се пледира с оглед разпоредбата на чл. 373 ал. ІІ от НПК съдът да определи наказание при приложението на  чл.58а ,ал.1,във вр. с чл.54 от НК,като след  редукция на  наказанието  с  една  трета  на  подсъдимия  да бъде    наложено  за  изпърпямане на казание  лишаване от свобода за срок  от три години , което  наказание  да бъде  отложено за  изпълнение за срок от 5 / пет/  години .

       Защитникът на подсъдимия, в пледоарията си по съществото на делото, акцентира върху целите на наказанието, като сочи, че същите  следва да удовлетворяват както интересите на обществото по отношение на  генерална превенция, така и индивидуалната такава, а именно възможността след изтърпяване на съответното наказание лицето, което е наказано да се превъзпита. Апелира определеното наказание лишаване от свобода да бъде такова, че то да изиграе възпитателна роля по отношение на подсъдимия.Не се  противопоставя на  наказанието  предложено от   районния прокурор.

       Подсъдимият  В.  Й.   се признава за виновен, изцяло признава фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт . В последната си дума изразява съжаление за извършеното и моли за снизхождение.

        След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени  доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

        Видно от   свидетелството  за съдимост  изискано по делото  с Разпореждане № 92   от 04.06.2019  година     подсъдимия   В.В.Й.  не е  осъждан .

        Подсъдимия Й.  е съсед на    пострадалата  И.Д.С. .    Подсъдимия Й. и свидетеля Д.С.Д. – баща на  подстрадалата  били   приятели  и  често си   гостували .

        На  26.07.2018 година около 18,00 часа след като  е бил  употребил алкохол  подсъдимия Й.  отишъл до дома  на свидетеля Д. Д.. Млязал в едно от стоите  където и се намирала пострадалата С. .Разбрал от   пострадалата    И.  Д.С.  че е сама  в дома си   подсъдимия започнал да и отправя  покани за  интимна близост , на които     И.С. се  противопоставила .   Пострадалата  помолила  подсъдимия  Й. да напусне дома и .   Подсъдимия  отказал да напусне и  станал  огресивен . Нахвърлил се върху    пострадалата и я   повалил   на  намиращото се  в  стаята легло.   Подсъдимия легнал върху  пострадалата,хванал  ръцете и , при което  започнал да  я целува по врата   и  шията, опипвал я в областта на интимните  части.  Подстрадалата започнала да  плаче ,правила опити да се противопостави на сексуалното  посегателство, но  не е  успяла да се освободи от  подсъдимия, който от своа страна се  заканил  с физическа  разправа  , ако не  изпълни желанията му .    Повлиян от консумираното количество  алкохол    подсъдимия не  успял да достигне до ерекция.  Подсъдимия  станал от  леглото  при което и  застанал пред  подстрадалата  и започнал да  мастурбира пред   подстрадалата . Подсъдимия  еякулирал  на пода в стаята  , като преди да напусне стаята  заплашил  пострадалата , че  ако  разкаже на близките си за случилото се, ще я пребие. Изплашена  от заканите и  с парализирана  психика    от  извършеното   срещу  нея сексуално   посегателство  подстрадалата  не е  споделила нищо  пред близките си  на същия ден  . На следващия ден – на  27.07.2018  година  подстрадалата разказала   за   упражненото над нея   сексуално насилие  на своята леля – свидетелката Лиляна Йорданова С. .  На същия ден  пострадалата е  била освидетелствана от съдебен медик , като при прегледа  обективиран в  съдебно медицинско  удостоверение № 2317  / 2018  година , който в  заключението си сочи , че при огледа на  главата и  тялото на освидетестваната не са  установени видими следи от механични  увреждания .  Видно от  второ съдебно медицинско  удостоверение № 2316  / 2018  година такива следи  не са открити и по тялото на освидетелствания -  подсъдимия Й. .

     В  хода  на  предварителоното  разследване  е била назначена Комплексна   Съдебно- психиатрична и психологична експертиза , която е  назначена за да се даде  отговор  на следните въпроси : страда ли  свидетелката Лиляна Йорданова С.  от психично  заболяване и ако страда какво е   заболяването и ,какво е било психичното състояние на  подстрадалата  по време на  упражненото спрамо нея сексуално  посегателство,могла ли е да  разбира свойството и знанчението на  извършеното  и да ръководи  постъпките си .

    В  заключението си по  изготвената Комплексна   Съдебно- психиатрична и психологична експертиза вещите  лица – д-р Нели Тодорова  - психиатър  и  Емилия Жечева Бежанова – клиничен  психолог , сочат , че  освидетелстватата – пострадалата И.С.  страда от  лека  умствена изостаналост за която не  фигурира  в регистъра на ЦПЗ Добрич и не е провеждала стационарно  лечение .

     Съгласно  заключението на експертите по време на инцидента  пострадалата  С. е  преживяла остра стресова  реакция с реален страх  за сигурността  си ,  уплаха за  животи си , повишена тревожност , изпитала е  физическа болка .

    Според   експертите  заболяването на    пострадалата  - лека  умствена изостаналост  е състояние на известен  дефицит в  интелектуално-  паметовата  и сфера   , но не  засяга значително базисните  психични   годности, като  вещите лица приемат, че  пострадалата С.  е  могла да  разбира свойството и значението на   извършеното с нея  и да ръководи  постъпките си .

     Интелектуално – паметовите способности на  подстрадата не са засегнати според  ексрертите  от някакъв болестен процес , като   подстрадалата   е  могла и може правилно  да възприема  фактите , които са от значение за делото  и да дава  достоверни   обаснения по тях , както и да  участва  в наказателното  производтво .

   Според   вещите  лица   упражнетото  спрямо п пострадалата С.  сексуално  посегателство  продължава да предизвиква вътрешен  дискомфорт  с повишена  тревожност  и напрежение, мисловна  фиксираност  към преживяното , страхове за настоящото и  бъдещето .

     По делото не се твърди ,  подсъдимия  да страда от психично  разстройство .

 Не се твърди  и  не са налице анамнестични и клинични белези за зависимост към алкохол и психоактивни вещества.

    Според  преценката на съда   подсъдимия  не е бил в „краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието" и не е страдал от умствено недоразвитие и към момента на извършване на деянието на   26.07.2018 год. той е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

     Физическото и психичното състояние му позволява да възприема фактите, които имат значение по делото и може да дава достоверни обяснения за тях .Той може да участва пълноценно в наказателния процес и да се защитава сам.

       Към настоящия момент той е в състояние да разбира свойството и значението на извършените деяния, да възприема фактите по делото и да дава достоверни обяснения за тях.

       При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК-поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прави следните правни изводи:

 

          Подсъдимие В.В.Й.   е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението  по  чл.  150  ал. 1  т. 1  от НК , тай като    на 26.07.2018 год.  в с.Безмер,общ.Тервел,обл.Добрич,извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание  без съвкупление по отношение на лице,навършило 14-годишна възраст-И.Д.С. с ЕГН-**********,като употребил за това сила и заплашване .

         По отношение на престъплението по чл. 150, ал. 1 от НК

         Престъпление по чл.150, ал.1 от НК е поместено в  глава ІІ „Престъпления против личността”, раздел VIII от НК- „Разврат”. Родов обект на престъпленията в този раздел са обществените отношения, свързани с половата неприкосновеност на личността, със свободния избор на сексуален партньор, с осигуряване на половия морал, като индиректно се засяга и представата за лична чест и достойнство. Непосредствен обект на престъплението по чл.150, ал.1 от НК са обществените отношения, свързани със свободата на избор на полов партньор и сексуално поведение.

         Субект на престъплението по чл. 150, ал. 1 НК може да бъде всяко наказателно отговорно лице, като в случая се касае за пълнолетно, вменяемо, физическо лице.

         Изпълнителното деяние на престъплението по чл.150, ал.1 от НК може да се осъществи единствено чрез действие, физически контакт между дееца и пострадалия, който по своето естество може да възбуди или удовлетвори полово желание, но без съвкупление. Проявните форми са различни – въздействие върху различни ерогенни зони, прегръдки, целувки, орален акт и др. подобни.  

     Деянието ще бъде съставомерно по чл. 150 от НК, само ако е осъществено чрез употреба на сила или заплашване, чрез използване или привеждане на пострадалия в безпомощно състояние или чрез използване на положение на зависимост или надзор. В първия случай – когато блудството е извършено посредством употреба на сила и  заплашване , както е квалифицирано в настоящия случай, се касае за съставно престъпление, включващо в себе си блудство и принуда .

         Под употреба на сила следва да се разбира физическо въздействие върху пострадалото лице  , накърняване на телесната му неприкосновеност, без непременно то да се е изразило в причиняване на телесна повреда. Необходимо е силата и заплашването да предшества или да съпътства блудствените действия, защото също както и при грабежа, са средство за сломяване съпротивата на пострадалия.

      Деянието по чл. 150, ал. 1 НК може да бъде осъществено единствено с пряк умисъл.

     От субективна страна деецът трябва да съзнава още, че използва физическа или психическа принуда, както и че тя е средство, метод, начин за сломяване съпротива на жертвата. Необходимо е наличието и на специална цел – да възбуди или удовлетвори полово желание. Двете цели съществуват в условията на алтернативност, но е възможно деецът да е действал при кумулативното им наличие. За съставомерността на деянието не е необходимо целта да е постигната реално. Достатъчно е тя да съществува и действията да са насочени към постигането й .

 

       Доказа се  по делото , че от  обективна страна подсъдимия Й.  на  посочената по  обвинителния акт  дата , време и място  , извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление /целуване  по врата  и рамената , опипване по интимните части / по отношение на лице, навършило 14 - годишна възраст – пострадалата  И.Д.С. , като употребил за това сила-  хванал я за ръцете и я притиснал  към  леглото,отправял и  заплахи  .

        Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие-физически контакт между пострадалата и подсъдимия, изразяващо се в осъществяване на действия по опипване на  жертвата по интимните  части .  След като пострадалата отказала да бъде  интимна с  подсъдимия  той  , с цел да сломи съпротивата й и да осъществи целта си,   е  повалил   пострадалата на  леглото стискайки ръцете и  и притискайки я в  тежестта на своето  тяло , при което  целувал  подстрадалата  и я е опипвал по интиммните  части .

     Именно   действията  на  подсъдимия и  отправените  от   него  заплахи  към   подстрадалата  са били  извършени с  цел предотвратяване на съпротива от нейна страна.

        Така възприетата от съда фактология, установена от събраните по делото доказателства и не на последно място призната от подсъдимия като част от фактите, изложени в обвинителния акт, сочи на категоричния извод, че по отношение на  подстрадалата И.Д.С.  е упражнена физическа и  психическа принуда от подсъдимия  Й.   с цел да възбуди  и  удослетвори полово  желание без съвкупление .

       От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици и съзнателно  е целял, и искал настъпването на тези последици. Нелице е и специалната користна цел- да възбуди и удовлетвори полово желание.

    Съдът извлича този извод въз основа на   установеното   поведение на подсъдимия. На първо място, съдът отчита, че подсъдимият   е  узнал , че към момента на  влизането в   имота обитаван от  пострадалата тя е сама в жилището, като и в  деятелността си той е бил  категоричен и  мотирвиран  да извърши замисленото. 

  Всички тези обстоятелства сочат, че подсъдимият е планирал  извършването на блудствени действия с пострадалата с горепосочената цел-да възбуди и удовлетвори половото си желание т.е. воден от желанието да удовлетвори нагона си, посягайки на половата неприкосновенност на своята  набелязана   жертва .

         Горепосочените действия и цялостно поведение на подсъдимия говорят за категоричен пряк умисъл у него за извършеното престъпно посегателство срещу личността на пострадалата, представляващо блудство по смисъла на чл. 150, ал. 1 от НК.

     По изложените съображения, съдът призна подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 152, ал.1 предл. 1 от НК .

      Като причини и мотиви за извършените деяния съдът отчете ниската правна култура на подсъдимия, незачитане половата неприкосновеност на личността и правото за свободен избор на сексуален партньор.

    При определяне вида и размера на наложените наказания съдът изходи от общите разпоредби на закона  и  особената разпоредба на чл.58а, ал.1 от НК, предвид процедурата по която се провежда делото, принципите за определяне на наказанието съгласно чл.36 от НК, както и от конкретно предвидените в специалната разпоредба на закона по вид и размер наказания предвидени за престъплението.

    Съдът взе предвид, че за престъплението по чл.150, ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от две до осем години.

    По правило степента на обществена опасност  на деянието  е висока. Засегнат е по-широк кръг  обществени отношения, които осигуряват свободата на избор на сексуален партньор, осигуряват половия морал и половата неприкосновеност на личността.

        Съставът на съда  намира , че подс.Й. разкрива завишена степен на обществена опасност.

     При определяне на наказанието  за  престъплението  съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства следните: чистото съдебно минало  на  подсъдимия , неговата сравнително млада възраст, изразеното съжаление за стореното.  

       Отегчаващи отговорността обстоятелства са – планирането и създаването на подходящи условия за осъществяване на престъпната цел, престъпната упоритост, с която  подсъдимия е   преследвал целта си.  

          Съдът, определяйки наказанието за престъплението по чл.150, ал.1 предл. 1 от НК, с оглед разпоредбите на НК прецени, че на подсъдимия следва да се наложи наказание при условията на чл.58а, ал.1 от НК вр. чл.54 ал.1 от НК. Съдът счита, че целите на наказанието съгласно чл.36 ал.1 от НК ще се постигнат ако на подсъдимия Й.  бъде  определено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ОСЕМ  МЕСЕЦА. Наказанието е съобразено със степента на обществена опасност на деянието и с личността на дееца, с баланса  на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства,  поради което съдът намира, че наказание именно в този размер  /към средния/ би постигнало целите както на специалната, така и на генералната превенция и би било съответно на извършеното и на личността на извършителя. Предвид горното, след като определи наказание на подсъдимия   „Лишаване от свобода” за срок от четири години и осем месеца,като, на основание чл.58а, ал.1 от НК съдът намали така определеното наказание с една трета и наложи на подсъдимия да изтърпи  наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ТРИ ГОДИНИ. С  оглед специалната и генерална превенция и предвид данните за личността на подсъдимия, съдът намира, че същото следва да бъде ОТЛОЖЕНО ЗА  ИЗПЪЛНЕНИЕ Зза срок от 5 / пет /  години  .

   Съдът призна  подсъдимия В.В.Й. за виновен по   така  предявеното му обвинение и  на   осн.чл.150,ал.1,пр.1 от НК  и във вр. с чл.58а ,ал.1,във вр. с чл.54 от НК  му определя    наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА    за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И  ОСЕМ МЕСЕЦА,като НАМАЛЯВА така  определеното наказание с една трета,и налага    на подсъдимия да изтърпи наказание  -  ЛИШАВАНЕ  ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ.

        На осн.чл.66,ал.1 от НК съдът отлага изпълнението на  така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от 5/ пет/години. 

        На осн.чл.59, ал.1 от НК  съдът, приспада от така наложеното наказание ,времето през което подсъдимия В.В.Й. *** за срок от едно денонощие.    

          На осн.чл.67,ал.3 от НК ,във вр. с чл.42а ,ал.2 ,т.2 от НК  ,като възпитателна мярка съдът, налага на подсъдимия В.В.Й. задължителни периодични срещи  с пробационен служител за срок от 6/шест/месеца.

       ОСЪЖДА  подсъдимия В.В.Й., ЕГН **********, да заплати по сметка на ОД на МВР гр.Добрич сумата от 705.60лв.,представляваща разноски по делото  за изготвена съдебно психиатрична експертиза .

Така наложеното  наказание на подсъдимия   според преценката на съда ще осъществи  по отношение на  него  и на    останалите членове на обществото целите и задачите на чл. 36 от НК.

    Водим от гореизложеното съдът постанови своята присъда.

 

 

                                                       Районен съдия :