Р Е Ш Е Н И Е
№ 2626, 02.07.2018 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 10.05.2018 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 741 по описа за 2018 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Д-р Петър Дертлиев”
№ 25,офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представляван от пълномощника му ....
Ж.Б.С., твърди, че на 06.05.2015 г. между третото лице ...........и И.Й.Я. бил
сключен Договор за потребителски паричен кредит № .........в съответствие с
изискванията на Закона за потребителския кредит, по който на кредитополучателя
бил предоставен потребителски кредит за лични нужди в размер на 1300 лева,
която сума следвало да бъде върната ведно с договорна лихва за целия срок на
договора в размер на 256.41 лева на 60 равни седмични погасителни вноски в срок
до 01.07.2016 г. Съобразно постигнатите договорености кредитополучателят дължи
и такса за оценка на кредитно досие в размер на 65 лева, плащането на която
било разсрочено на 60 равни погасителни вноски в размер на 1.08 лв., включени в
седмичните погасителни вноски по договора, а също и такса „кредит у дома” за
предоставяне на допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума
в брой по местоживеенето на кредитополучателя, както и в събирането на вноските
по кредита по местоживеенето на кредитополучателя в размер на 1017.86 лева за
целия срок на договора, плащането на която също било разсрочено на 60 равни
погасителни вноски в размер на 16.96 лв., включени в седмичните погасителни
вноски по договора. По последния били извършени частични плащания, като
останали непогасените вземания, които ...........прехвърлило на ищеца
посредством сключен помежду им на 19.05.2017 г. Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/, за което ответникът е уведомен. Поради
неплащане в пълен размер на дължимите суми по договора ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 17506 по описа на Районен съд - Пловдив, VІ гр. с.
2017 г. за следните вземания : 1150.27
лева - главница; 226.87 лева - договорна лихва за периода 26.06.2015 г. –
01.07.2016 г.; 47.91 лева - такса оценка на досие; 910.22 лева - такса за
услуга „кредит у дома” за периода 26.06.2015 г. – 01.07.2016 г.; 50.94 лева -
обезщетение за забава за периода от 19.05.2017 г. /датата на
Продължение на решение по
гр. д. № 741/18 г. на РСПд – стр. 2/10
сключване на договора за цесия/ до датата на
подаване на заявлението, по което е образувано ч. гр. д. № 17506/2017 г. в
съда, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение, поради
което ищецът предявява настоящата искова молба и моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи горните суми
ведно със законната лихва върху главницата от 03.11.2017 г. до окончателното й
изплащане. Претендира присъждане на разноски и на възнаграждение за защита от
юрисконсулт.
Обективно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 4 и ал. 2 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Ответникът И.Й.Я. с ЕГН **********,***, представляван
от пълномощника му адвокат Д.Б., оспорва предявените искове, като твърди, че :
договорът е нищожен поради липса на общи условия на него, невписване на
информация по чл. 11, ал. 1, т. 12 Закон за потребителския кредит /ЗПК/,
изготвянето му, съответно изготвянето на общите условия към него с размер на
шрифта по-малък от 12, поради което съгласно чл. 23 ЗПК следва да бъде върната
само получената заем в сума; клаузата за възнаградителна лихва в размер на
31.82 % е нищожна поради противоречието й с добрите нрави; недължимо съгласно
чл. 10а, ал. 2 ЗПК е уговореното в б. „Д” на страница 1 от договора за услуга
„Кредит у дома”, а от друга страна посоченото възнаграждение съставлява разход
по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, с което се надвишава ограничението
по чл. 19, ал. 4 ЗПК, съобразно което годишният процент на разходите не може да
бъде по-голям от 5-кратния размер на законната лихва, с оглед на което, ако
това е така, то уговорката за плащането на това възнаграждение е нищожна,
поради което моли съда да отхвърли предявените искове. Пълномощникът на
ответника претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.
38, ал. 2 Закон за адвокатурата.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във
връзка със събраните по делото доказателства намира за следното:
Видно от приложеното за послужване по настоящото дело
ч. гр. д. № 17506 по описа на Районен съд – Пловдив, VІ гр. с. за 2017 г. на
06.11.2017 г. е издадена Заповед № 10651 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът И.Я. да заплати на кредитора
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД : сумата от 1150.27 лева – главница ведно със законната лихва от 03.11.2017 г. до
окончателното й изплащане; сумата от 226.87 лева - договорна лихва за периода
26.06.2015 г. – 01.07.2016 г.; сумата от 47.91 лева - такса оценка на досие за
периода 28.08.2015 г. – 01.07.2016 г.; сумата от 910.22 лева - такса за услуга
„кредит у дома” за периода 26.06.2015 г. – 01.07.2016 г.; сумата от 50.94 лева
- обезщетение за забава за периода от 19.05.2017 г. /датата на сключване на
договора за цесия/ до 03.11.2017 г.; сумата от 47.72 лв. държавна такса по
производството и сумата от 50 лв. - възнаграждение за защита от юрисконсулт,
дължими по Договор за потребителски
кредит № ...............2015 г., сключен между Я. и ................,
вземанията по който са прехвърлени от
Продължение на решение по
гр. д. № 741/18 г. на РСПд – стр. 3/10
последното на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД посредством договор за цесия, срещу която заповед в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, поради което дружеството е
предявило настоящата искова молба за установяване на вземанията си по заповедта.
Не е налице спор относно процесуално и
материалноправната легитимация на ищеца и в частност, че той е частен
правоприемник на ...........по силата на сключен на 19.05.2017 г. Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ по отношение на вземанията на
последното, произтичащи от сключен между него и ответника Я. на 06.05.2015 г.
Договор за потребителски кредит № ........., като налице е спор относно
дължимостта на процесните вземания с оглед на направените от ответника в
отговора на исковата молба правоизключващи възражения.
Съобразно постигнатите договорености в Договор за
потребителски кредит № .........: третото лице .........../наричано накратко в
следващото изложение ПФБ/ се е задължило да предостави на Я., в качеството му
на клиент, потребителски кредит в размер на 1300 лв., като от своя страна
последният се е задължил да върне кредита ведно с договорна лихва в размер на
31.82 % годишно, чийто размер за срока на договора възлиза на 256.41 лв.;
страните са уговорили и плащането на такса за оценка на досие в размер на 65
лв., както и на такса за услуга „Кредит у дома” в размер на 1017.86 лв., с
които общият размер на дължимата сума по договора възлиза на 2639.27 лв., която
е следвало да бъде изплатена в рамките на предвидения в договора срок от 60
седмици на седмични вноски в размер на 43.99 лв., като размерът на последното
плащане е 43.88 лв.; първото плащане е с падеж - 13.05.15 г., а денят от
седмицата, в който се дължат плащанията – сряда.
Изхождайки от предмета на договора – предоставяне на
кредит под формата на заем, както и от страните по него – юридическо лице,
което е небанкова финансова институция, предоставяща кредита в рамките на
своята търговска дейност, от една страна и от друга - ответникът, който е
физическо лице, което при сключване на договора действа извън рамките на своята
професионална компетентност, то същият има белезите на договора за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 Закон за потребителския кредит,
поради което при решаване на настоящия правен спор приложение следва да намерят
правилата на действащия Закон за потребителския кредит, в глава трета на който
са уредени изискванията за формата и съдържанието на договора за потребителски
кредит.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски
кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за
всяка от страните по договора. Според чл. 11, ал. 1 ЗПК /в редакцията му към
датата на сключване на договора – ДВ, бр. 14 от 20.02.2015 г./ : „Договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа: 1. датата и
Продължение на решение по
гр. д. № 741/18 г. на РСПд – стр. 4/10
мястото
на сключването му; 2. вида на предоставения кредит; 3. името, единния
граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и
настоящия адрес на потребителя; 4. името/наименованието, правноорганизационната
форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора; 5. данните по
т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица -
когато в договорите участва кредитен посредник; 6. срока на договора за кредит;
7. общия размер на кредита и условията за усвояването му; 8. стоката или
услугата и нейната цена в брой - когато кредитът е под формата на разсрочено
плащане за стока или услуга или при свързани договори за кредит; 9. лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се
предоставя за всички приложими лихвени проценти; 9а. методиката за изчисляване
на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а;
10. годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; 11. условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването; 12. информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно,
във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания;
погасителният план посочва дължимите плащания и сроковете и условията за
извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато
лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да
бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва
ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за
кредит; 13. извлечение, показващо периодите и условията за плащане на
свързаните повтарящи се или еднократни разходи и лихвата, когато те трябва да
се заплатят, без погасяване на главницата; 14. всички разходи за откриване и
обслужване на една или повече банкови сметки, предназначени за обслужване
(усвояване и погасяване) на кредита, освен ако откриването на банкова сметка ***,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ едновременното
извършване на предоставяне на кредита и неговото погасяване, както и всички
други разходи, произтичащи от
Продължение на решение по
гр. д. № 741/18 г. на РСПд – стр. 5/10
договора
за кредит, и условията, при които те могат да бъдат променяни; 15. лихвения
процент, който се прилага при просрочени плащания, изчислен към момента на
сключване на договора за кредит, начините за неговото променяне, както и
стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение на договора; 16.
предупреждение за последиците за потребителя при просрочие на вноските; 17.
наличието на нотариални и други такси, които са свързани с договора за кредит,
ако има такива; 18. обезпеченията, които потребителят е длъжен да предостави,
ако има такива; 19. изискуемите застраховки, ако има такива; 20. наличието или
липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право
може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както
и за размера на лихвения процент на ден; 21. информация за правата на
потребителя, произтичащи от чл. 27 и 28,
както и условията за упражняване на тези права; 22. правото на предсрочно
погасяване на кредита, реда за неговото осъществяване и когато е необходимо,
информация за правото на кредитора на обезщетение в случаите по чл. 32, както и начина за неговото
изчисляване; 23. реда за прекратяване на договора за кредит; 24. наличието на
извънсъдебни способи за решаването на спорове и за обезщетяване на
потребителите във връзка с предоставяне на потребителски кредит, както и
условията за тяхното използване; 25. другите клаузи и условия по договора; 26.
адреса на Комисията за защита на потребителите като контролен орган по спазване
изискванията на този закон; 27. подписи на страните.”, като при неспазване на
изискванията за съдържание, визирани в чл. 11,
ал. 1, т. 7 - 12 и 20 ЗПК, законът – чл. 22, ал. 1 ЗПК, постановява, че договорът
за кредит е недействителен и че в този случай потребителят връща само чистата
стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита - чл. 23 ЗПК.
В разрез с твърдението на ответника установява се от
неоспореното заключение на вещото лице инженер А.К. по допуснатата по делото
съдебна инженерна техническа експертиза, че текстът на Договор за потребителски
кредит № ...............2015 г. е с размер на шрифта 12 pt, с оглед на което в разрез с твърдението на ответника
настоящият състав приема, че договорът отговаря на императивните изисквания за
форма, визирани в чл. 10, ал.1 ЗПК – той е сключен в писмена форма и всичките
му елементи са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, който не е
по-малък от 12.
Същевременно, обаче, договорът не отговаря на някои от
изискванията за съдържание, регламентирани в чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 20 ЗПК -
при прочита му се установи, че страните са уговорили издължаването му на 60
седмични вноски, но в разрез с чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК няма погасителен план
към договора, съдържащ информация за датите на плащане на погасителните вноски;
няма и информация за дължимия лихвения процент на ден в случай отказ от
договора съгласно чл. 29 ЗПК.
Продължение на решение по
гр. д. № 741/18 г. на РСПд – стр. 6/10
Липсата на тези задължителни реквизити е приравнена от
законодателя на недействителност на договора.
А щом договорът е недействителен, то
в съответствие с чл. 23 ЗПК ответникът следва да върне само чистата стойност на
кредита в размер на 1300 лв., без уговорените по него възнаградителна лихва и
такси, поради което установителните искове за тези вземания като неоснователни
следва да бъдат отхвърлени.
Видно от неоспореното заключение на вещото лице по
допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза до изготвяне на
заключението ответникът е направил по договора 9 погасителни вноски на обща
стойност 304 лв., с оглед на което и предвид гореизложеното, че в процесния
случай на връщане подлежи само чистата стойност на кредита, то след
приспадането на заплатената сума по договора от получената в заем такава, то
предявеният иск за установяване на дължимостта на главницата по договора следва
да бъде уважен до размера на сумата от 996 лв., като за разликата до пълния претендиран
такъв от 1150.27 лв. същият като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
И тъй като се касае за парично
задължение, денят за изпълнение на което е определен – посочи се по-горе, че
според постигнатите договорености заемът е следвало да бъде погасен в срок от
60 седмици, считано от 13.05.2015 г., то с изтичане на деня за изпълнение –
15.06.2016 г., длъжникът е изпаднал в забава, поради което съгласно чл. 86, ал.
1 ЗЗД дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата
16.06.2016 г., като няма пречка претендираното обезщетение да бъде присъдено от
по-късен момент, така, както е заявено в исковата молба – от 19.05.2017 г., от
който момент до 03.11.2017 г. размерът му възлиза на 46.57 лв., като същият е
определен с помощта на електронен изчислителен модул за законната лихва от
интернет страницата : www.calculator.bg :
РезултатиX
Общо дължими лихви: 46.57 лева
ДетайлиX
|
Продължение на решение по гр. д. № 741/18 г. на РСПд – стр. 7/10 |
||||
|
от дата |
до дата |
брой дни |
годишен ЛП |
лихва |
|
19.05.2017 |
02.11.2017 |
168 |
10.02 % |
46.57 |
|
общо лихви: 46.57 лева |
||||
|
*годишен
лихвен процент: ОЛП + 10 % лихвен процент за един ден: ГЛП / 360 |
||||
С оглед на горното като доказан и по
размер искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен, но до размера на сумата от 46.57 лв., като за
разликата до пълния претендиран такъв от 50.94 лв. същият като неоснователен
следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 149.54 лв. разноски по производството
съразмерно на уважените искове /202.28 лв. довнесена държавна + 140 лв. депозит
за вещо лице х 43.69 %/, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 43.69 лв.
възнаграждение за защита от юрисконсулт съразмерно на уважените искове,
определено на база минимален размер на възнаграждението от 100 лв. съгласно чл.
25, ал. 1 Наредба за плащането на правната помощ, тъй като делото не съставлява
нито правна, нито фактическа сложност.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника разноски
за платен депозит за вещо лице по допуснатата по делото СИТЕ не следва да бъдат
присъждани, тъй като възражението му за нищожност на договора поради
несъответствие с изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК бе прието за неоснователно.
На основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1,
т. 3 Закон за адвокатурата ищецът следва да бъде осъден да заплати на адвокат
Д.Б. – пълномощник на ответника, сумата от 223.57 лв. адвокатско възнаграждение
за защита и процесуално представителство по настоящото дело съразмерно на
отхвърлените искове, определено в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 2 Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. постановено по т. д. № 4/13 г. : ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 42.69 лв. разноските по производството по
ч. гр. д. № 17506/17 г. съразмерно на уважените искове /97.72 лв. х 43.69 %/;
ищецът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Д.Б. – процесуален
представител на ответника, сумата от 176.54 лв. възнаграждение за процесуално
представителство и защита по ч. гр. д. № 17506/17 г. съразмерно на отхвърлените
искове, определено в съответствие с чл. 7, ал. 7 във връзка с ал. 2, т. 2
Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения /2386.21 лв. : 2
х – 1000 лв. х 7 % + 300 лв. х 56.31 %/.
По изложените съображения съдът :
Продължение на решение по
гр. д. № 741/18 г. на РСПд – стр. 8/10
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Й.Я. с ЕГН
**********,***, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Д-р Петър Дертлиев” №
25,офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 : сумата от 996 лв., представляваща част от чистата стойност на
кредита по сключен на 06.05.2015 г. между И.Я. и ...........Договор за
потребителски паричен кредит № ........., вземанията по който са прехвърлени от
последното на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД по силата на Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.05.2017 г., ведно със
законната лихва от 03.11.2017 г. до окончателното й изплащане, като над
уважения до пълния предявен размер от 1150.27 лв. – отхвърля предявения иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 4 ЗЗД като
неоснователен; сумата от 46.57 лв. –
обезщетение за забава за периода 19.05.2017 г. – 02.11.2017 г., като над
уважения до пълния предявен размер от 50.94 лв. – отхвърля предявения иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД като
неоснователен, за които вземания „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД се е
снабдило със Заповед № 10651/06.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 17506 по описа на Районен съд – Пловдив, VІ гр.
с. за 2017 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление –
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25,офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 2 ЗЗД за
признаване за установено, че И.Й.Я. с ЕГН **********,***, му дължи, сумата от
226.87 лв. – договорна лихва за периода 26.06.2015 г. по сключен на 06.05.2015
г. между И.Я. и ...........Договор за потребителски паричен кредит № .........,
вземанията по който са прехвърлени от последното на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 19.05.2017 г., за което вземане „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД се е снабдило със Заповед № 10651/06.11.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 17506 по описа на Районен съд –
Пловдив, VІ гр. с. за 2017 г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление –
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25,офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че И.Й.Я. с ЕГН **********,***, му дължи, сумата от 47.91 лв. –
такса за оценка на досие по сключен на 06.05.2015 г. между И.Я. и
...............
Продължение на решение по
гр. д. № 741/18 г. на РСПд – стр. 9/10
..................
Договор за потребителски паричен кредит № ........., вземанията по който са
прехвърлени от последното на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД по силата на
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.05.2017 г., за
което вземане „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД се е снабдило със Заповед №
10651/06.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 17506 по описа на Районен съд – Пловдив, VІ гр. с. за 2017 г., като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление –
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25,офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че И.Й.Я. с ЕГН **********,***, му дължи, сумата от
910.22 лв. – такса за услуга „Кредит у дома” за периода 26.06.2015 г. –
01.07.2016 г. по сключен на 06.05.2015 г. между И.Я. и ...........Договор за
потребителски паричен кредит № ........., вземанията по който са прехвърлени от
последното на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД по силата на Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.05.2017 г., за което вземане
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД се е снабдило със Заповед №
10651/06.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 17506 по описа на Районен съд – Пловдив, VІ гр. с. за 2017 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА И.Й.Я. с ЕГН **********,***, да заплати на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София
и адрес на управление – бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4 : сумата от 149.54 лв. разноски по производството по гр. д. № 741
по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2018 г.; сумата от 43.69 лв.
възнаграждение за защита от юрисконсулт по гр. д. № 741 по описа на Районен съд
– Пловдив, ХІХ гр. с. за 2018 г.; сумата от 42.69 лв. разноски по производството
по ч. гр. д. № 17506 по описа на Районен съд – Пловдив, VІ гр. с. за 2017 г.
съразмерно на уважените искове.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, да заплати на адвокат
Д.Г.Б. ***, с адрес на упражняване на дейността – гр.
..........................: сумата от 223.57 лв. адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство и защита по гр. д. № 741 по описа на Районен съд –
Пловдив, ХІХ гр. с. за 2018 г. и сумата от 176.54 лв. адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство и защита по ч. гр. д. № 17506 по описа на
Районен съд – Пловдив, VІ гр. с. за 2017 г. съразмерно на отхвърлените искове.
Продължение на решение по
гр. д. № 741/18 г. на РСПд – стр. 10/10
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
На основание чл.7, ал. 2 ГПК преписи
на решението да се връчат на страните.
СЪДИЯ : /п./ ТАНЯ БУКОВА
Вярно с оригинала!
ММ