О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№
гр.
Кърджали, 14.11.2022 г.
Административен съд Кърджали в закрито
съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в състав:
СЪДИЯ:
Айгюл Шефки
разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 497/2022 г. по описа
на КАС и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл.197 и сл. от АПК, вр.
чл.56, ал.4
АПК.
Образувано е по жалба от Р.Ю.И. от ***,
подадена чрез адв.Б.М., срещу Разпореждане №2113-08-1156#2/27.10.2022
г. издадено от ръководител „Пенсионно
осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, с което е прекратено административното производството по заявление с вх.№2113-08-1156/13.07.2022 г. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспореното разпореждане, като постановено
в противоречие с материалноправните
разпоредби и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Счита, че неправилно административният орган е приел наличието на процесуална пречка за разглеждане
на подаденото от него заявление за
отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Твърди,
че влязлото в сила
разпореждание
№ Ц2140-08-60/07.07.2020 г.
на ръководител
„ПО“ при ТП на НОИ – Кърджали,
с което му било отказано отпускане на пенсия за
ОСВ, не е било
предмет на съдебен контрол
и спорът относно материалното право не бил разрешен
със сила на присъдено нещо. Счита, че административното
правоотношение по упражняване и реализиране на правото му на пенсия, не е приключило,
а правото му да подаде ново заявление
за отпускане на пенсия, не е преклудирано. По изложените съображения
иска отмяна на оспореното разпореждане и изпращане на преписката на длъжностното
лице в ТП на НОИ - Кърджали за разглеждане по същество на
подаденото заявление с вх.№2113-08-1156/13.07.2022
г.
за отпускане
на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст.
По
делото е постъпило и писмено становище от пълномощника на ръководителя по „Пенсионно осигуряване“ в ТП
на НОИ - Кърджали, в което са
изложени подробни съображения за неоснователност на жалбата.
Административният съд, като взе предвид доказателствата по делото и становищата
на страните, приема за установено следното:
Със заявление с вх.№ Ц2113-08-334/15.05.2020 г., Р.Ю.И. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст, към което приложил и документи за осигурителен стаж. По повод подаденото
заявление, с разпореждание № Ц2140-08-60/07.07.2020 г.
на ръководител
„ПО“ при ТП на НОИ – Кърджали, е отказано отпускането на лична пенсия за
ОСВ, тъй като действителния осигурителен стаж възлизал на 14 г. 09 м. 06 дни, поради
което не били налице предпоставките за отпускане на пенсия за ОСВ при условията
на чл. 68, ал. 3 от КСО. Няма данни за оспорване на горното разпореждане в срока
по чл. 117, ал. 2, т. 1 от КСО, поради което същото е влязло в законна сила.
Ha 13.07.2022 г. жалбоподателя е подал ново заявление с вх.
№ 2113-08-1156/13.07.2022 г. за отпускане на лична пенсия за ОСВ. В тази връзка
е извършена проверка, и е изготвен Констативен протокол №
КВ-5-08-01174314/02.08.2022 г., според който, заявителят е регистриран като самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин, считано от
03.12.2019 г. В КП е прието, че за периода от 02.03.2020 г. до 12.07.2022 г.
лицето не е внесло в приход на ДОО дължимите осигурителни вноски, поради което
същото не се счита за осигурено лице за горепосочения период.
С Разпореждане № 2113-08-1156#2/27.10.2022 г. на ръководител
„ПО“ в ТП на НОИ - Кърджали, предмет на настоящия спор, производството по подаденото
заявление е прекратено, на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. В мотивите към
оспореното разпореждане е прието, че с новото заявление се иска отпускане на същия
вид пенсия и към него не са приложени нови документи. Посочено е, че наличната промяна
във възрастта не оказвала влияние върху правото на пенсия по чл.68, ал.3 КСО, поради
което е прието, че въпросът е решен с влязъл в сила административен акт и административното
производство по заявление с вх. № 2113-08-1156/13.07.2022 г. е недопустимо и следва
да бъде прекратено. На 02.11.2022 г., разпореждането е връчено, на посочения от
заявителя адрес.
От изложената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата
е подадена чрез административния орган, в предвидения от закона 14-дневен срок и
от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
След
извършената на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, служебна проверка съдът намира,
че оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган - ръководителя на пенсионното
осигуряване в ТП на НОИ - Кърджали. Съгласно чл. 98, ал. 1, т. 1, от КСО, разпореждането за отпускане на пенсия за ОСВ,
респ. на отказ по същество да бъде отпусната такава, е в правомощията на ръководителя
на пенсионното осигуряване в съответното териториално поделение на НОИ. По аргумент
от чл. 27, ал. 2 от АПК, в правомощията на същия орган е да се извърши проверката
за допустимост на административното производство. Разпореждането е издадено и в
предвидената в закона писмена форма, като съдържа и относимите
към случая фактически и правни основания.
Налице е обаче неправилно
приложение на материалния закон.
Установи се в случая, че с влязло в сила разпореждание № Ц2140-08-60/07.07.2020 г.
на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, на жалбоподателя
е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ. Последното разпореждане не е било
предмет на съдебен контрол и спорът относно материалното право на пенсия не е бил
разрешен със сила на присъдено нещо.
Съгласно чл. 105, ал. 1 от КСО, правото на пенсия не се погасява по давност.
Следователно, всяко лице, което твърди, че е придобило право на пенсия и на което
не е отпусната пенсия с влязло в сила разпореждане, може да упражни правото по реда
на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Респ., влязлото в сила разпореждане,
с което не е признато право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не съставлява
процесуална пречка, по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, за ново упражняване
на правото, тъй като правоотношението по упражняване и реализиране на правото на
пенсия не е приключило, а правото на жалбоподателя да подаде ново заявление за отпускане
на пенсия не е било преклудирано. По това заявление компетентното
длъжностно лице дължи издаване на административен акт, с който да се произнесе по
пенсионните права на заявителя. Още повече, че в случая са налице и нови
обстоятелства, касаещи осигурителния стаж на заявителя за периода от 02.03.2020
г. до 12.07.2022 г., или, след постановяване на предходното разпореждане за
отказ на компетентния орган. В тази връзка, следва да се отбележи, че преценката
на новите данни, относно осигурителния стаж на лицето за горепосочения период,
касаят основателността на заявеното искане, не и неговата допустимост.
Предвид изложените съображения съдът
намира, че изричният отказ да се разгледа по същество искането за отпускане на пенсия
е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а преписката следва да
бъде изпратена на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, за разглеждане по същество на заявление
с вх. № 2113-08-1156/13.07.2022 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст.
Жалбоподателят
не е направил искане за деловодни разноски, поради което такива не следва да се
присъждат.
По изложените съображения
и на основание чл. 200, ал. 1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
Разпореждане
№2113-08-1156#2/27.10.2022
г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ-Кърджали, с което на основание
чл. 27, ал. 2, т.1 от АПК, е прекратено производството по заявление с вх. №
2113-08-1156/13.07.2022
г., подадено от Р.Ю.И.
ИЗПРАЩА административната преписка
на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, за разглеждане по
същество на заявление с вх. №2113-08-1156/13.07.2022 г., подадено от Р.Ю.И..
Определението подлежи
на обжалване по реда на чл. 200, ал. 2 от АПК, пред ВАС на РБ, в 7-дневен срок от
съобщаването му, като съгласно ТР № 2 от 24.03.2021 г., постановено по т.д. №
10/2019 г. на ОСС на ВАС, определението е окончателно за административния
орган.
С Ъ Д И Я: