№ 1274
22.06.2022, гр. Плевен,
Административен съд - гр. Плевен седми състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ; Венелин Николаев
като разгледа докладваното от съдия Николаев административно дело № 504/2022г. по описа на Административен съд - Плевен, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по адм.д.№504/2022г. по описа на Административен съд- гр. Плевен, е образувано въз основа на жалба от А.Д.Г.,***, против „индивидуален административен акт“ АУАН GA №595076/12.06.2022г., издаден от С.Л.Д.- мл. автоконтрольор при ОД на МВР Ловеч Сектор пътна полиция.
По делото е посгъпила преписката от ОД на МВР -Ловеч.
Жалбоподателката твърди, че на 12.06.2022г. управлявала собствения си лек автомобил „Пежо 406“ с регистрационен номер ЕН 47 01 ВК с посока на движение към град Ловеч. При навлизане в завой, изгубила управление над автомобила и се ударила в крайпътната ограда. На местопроизшествието пристигнали служители ОД на МВР Ловеч.
С.Н.Д.- младши автоконтрольор при ОД МВР Ловеч съставил протокол за ПТП №180651. С.Л.Д.- младши автоконтрольор при ОД МВР Ловеч, сектор пътна полиция съставил на А.Г. АУАН GA №595076/12.06.2022г., затова, че на 12.06.2022г.на км.5.200 с посока на движение град Ловеч управлява собствения си лек автомобил „Пежо 406“ с рег.№ ЕН 47 01 ВК като на лява крива не съобразява скоростта си е атмосферните условия/мокър и хлъзгав път/, излиза в дясно и се блъска в крайпътната ограда тип „ Мантинела“, вследствие на което се преобръща в крайпътна канавка. Нарушението било квалифицирано по чл.20, ал.2 от ЗДвГГ Жалбоподателката подписала АУАН без възражения.
В жалбата изрично е заявено да се отмени като незаконосъобразен или нищожен акт за установяване на административно нарушение АУАН GA №595076/12.06.2022г., издаден от С.Л.Д.- мл. автоконтрольор при ОД на МВР Ловеч Сектор пътна полиция.
Настоящият съдебен състав, въз основа на изложените в жалбата доводи, преценка на приложените по делото писмени доказателства и съобразяване на приложимите правни норми намира жалбата за ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА по следните съображения:
Жалбата е подадена срещу „индивидуален административен акт“ АУАН GA №595076/12.06.2022г.
АУАН не представлява индивидуален административен акт, защото не отговаря на определението на чл. 21 от АПК за волеизявление, с което непосредствено да се засягат права и интереси или да се създават задължения за жалбоподателя и не подлежи на принудително изпълнение по реда на АПК. Актът за установяване на административно нарушение е административен акт, който има констатираща, обвинителна и сезираща функция в административно-наказателно производство, което завършва или с резолюция за прекратяване на наказателното производство по чл. 54 от ЗАНН или с издаване на наказателно постановление, срещу което нарушителят има право на жалба. АУАН удостоверява елемент от фактически състав, правопораждащ административнонаказателната отговорност за лицето, виновно нарушило установения ред на държавното управление. Съобразно предназначението и предписаните последици, актът няма самостоятелно правно значение, поради което не засяга пряко и непосредствено интересите на нарушителя. АУАН не съдържа властническо волеизявление, което едностранно да поражда или да е в състояние да породи промени в правната му сфера, липсва и разпоредителна част, която да го обвързва и задължава да се съобрази с отразените в него факти. АУАН не поражда непосредствени правни последици (още по-малко такива, които да са осъществими принудително), няма правопрекратяващо, правоизменящо или правопогасяващо действие по отношение правата и законните интереси на жалбоподателя, поради което процесуално недопустимо е същият да бъде обжалван. Доколкото е част от процедурата по ангажиране на административнонаказателната отговорност за допуснати нарушения, съществуването на отразените в АУАН факти може да бъде оспорено чрез възражения пред административнонаказващия орган.
Съобразно основите на
действащото наказателно право наказателното постановление също не е
индивидуален административен акт. В този смисъл е и константната практика на Върховния
административен съд, съгласно която същото следва да се счита за
административно-правораздавателен акт, а не общ или индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, чл. 65, чл. 1, ал.1 и сл. АПК /така Определение №
569/13.01.11 г., адм.д.№ 407/11 г.; Определение №
955/22.01.09 г., адм.д.№ 796/09 г.; Определение №
2058/17.02. 10 г., адм.д.№ 1867/10 г.; Определение № 3739/20.03.09 г, по
адм.д.№ 14784/08 г. и т.н./.
Водим от изложеното, съдът
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А.Д.Г.,***, против „индивидуален административен акт“ АУАН GA №595076/12.06.2022г., издаден от С.Л.Д.- мл. автоконтрольор при ОД на МВР Ловеч Сектор пътна полиция.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело
№504/2022г. по описа на съда.
Определението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд, в 7-дневен срок от съобщението до страните.
Да се изпрати препис от определението на страните.