№ 20366
гр. София, 10.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. Л.ОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. Н.А
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. Л.ОВА Гражданско дело №
20211110163664 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано по искова молба от „ЧЕЗ Ел. Б-ия” АД срещу А. Н. Д., с която са
предявени по реда на чл. 422 ГПК oбективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба са изложени доводи, че „ЧЕЗ Ел. Б-ия" АД се е намирало в
облигационни правоотношения с ответника във връзка с които е издаден клиентски №
..., с извлечение номер ...., за имот с адрес в с. ...., които са възникнали както от факта,
че ответникът има открита партида с уникален ИТН, по която е заплащал доставената
му на посочения адрес електрическа енергия. Поддържа се и че страните са обвързани
от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Ел. Б-
ия" АД, които са общоизвестни и са публикувани в редица издания на периодичния
печат и съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката, порди което обвързват всички
абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от
страна на потребителите. Сочи се, че съгласно тях ищцовото дружество е изпълнило
задължението си за доставка на електрическа енергия за периода от 04.01.2021 г. до
05.05.2021 г. до адрес процесния имот, а ответника не е изпълнил задължението си да
заплати доставената и потребена електрическа енергия по издадени данъчни фактури.
Сочи се, че претендираните вземания са индивидуализирани по размер, падеж и
периоди на отчитане в следните данъчни фактури: по фактура № .... за периода от
04.01.2021 г. до 03.02,2021 г., издадена на 10.2.2021 г., с краен срок на плащане
24.2.2021 г., за сумата /главница/ 148,58 лв. с включен ДДС, Върху тази дължима
главница е начислена мораторна лихва за периода на забава от 25.02.2021 г. до
26.05.2021 г. в размер на 3,8 лв. По фактура № .... за периода от 04.02.2021 г. до
05.03.2021 г., издадена на 11.3.2021 г., с краен срок на плащане 25.3.2021 г., за сумата
/главница/ 124,73 лв. с включен ДДС. Върху тази дължима главница е начислена
мораторна лихва за периода на забава от 26.03.2021 г. до 26.05.2021 г. в размер на 2,11
1
лв. По фактура № .... за периода от 06.03.2021 г. до 05.04.2021 г., издадена на 12.4.2021
г., с краен срок на плащане 26.4.2021 г., за сумата /главница/ 135,23 лв. с включен ДДС.
Върху тази дължима главница е начислена мораторна лихва за периода на забава от
27.04.2021 г. до 26,05,2021 г. в размер на 1,12 лв. По фактура № ********* за периода
от 06.04.2021 г. до 05.05.2021 г., издадена на 12.5.2021 г., с краен срок на плащане
26.5.2021 г., за сумата /главница/ 13,03 лв. с включен ДДС. Изложени са доводи, че
посочените задължения в описаните фактури са станали изискуеми, тъй като съгласно
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия, абонатът
разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията за консумирана
електрическа енергия, след който период от време, вземането става ликвидно и
изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за принудително
изпълнение по съдебен ред.
Съобразно изложеното е направено искане съдът да признае за установено по
отношение на ищеца, че ответника му дължи седните суми: 421,57 лв.- главница за
употребена и незаплатена електрическа енергия в имот в с. ...., с клиентски номер ..., за
периода от 04.01.2021 г. до 05.05.2021 г.; 7,03 лв. – мораторна лихва за забава, считано
от падежа на всяко периодично вземане до датата на издаване на справката за
възникнали задължения: от 25.02.2021 г. до 26.5.2021 г.; законна лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане. Претендира разноски в заповедното и в исковото
производство.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК от ответника е
депозиран писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Излага доводи, че за
процесния период между него и ответника не е било налице валидно облигационно
правоотношение по повод доставянето на електрическа енергия за процесния имот, тъй
като последният е прехвърлен на трето лице от ответника 06.11.2020 г., преди началото
на периода, за който се претендират процесните суми. Съобразно изложеното е
направено искане процесните искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Претендира разноски.
На .... г. е депозирана молба от ищеца, с която заявява, че процесните суми са
платени от ответника на 07.07.2022 г. - след датата на връчване на исковата молба,
поради което е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени. Поддържа
се, че на ответника не следва да бъдат присъждани разноски, тъй като е дал повод за
завеждане на делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Исковете са допустими, като депозирани от лице, в полза на което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.
гр. д. № 32817/2021 г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 161
състав, в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК и при подадено в срока по чл. 414
ГПК възражение от длъжника в заповедното производство.
По исковете с правно основание с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1) наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение с
предмет доставка на електроенергия между него и ответника за процесните имот и
период, 2) обема на доставената електоенергия през процесния период в процесния
имот, 3) цена на същата и определянето и в съответствие със законоустановените
изисквания. В тежест на ответника е при доказване на горните факти да установи
положителния факт на плащане.
2
По иска по чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава. В тежест на ответника е
да докаже погасяване на дълга на падежа.
По делото от ищеца не е установено при условията на пълно и главно доказване,
съобразно изискването на чл. 154 ГПК, кумулативното наличие на предоставките за
уважаване на предявените искове, поради което същите следва да бъдат отхвърлени,
като недоказани. За установяване на основанието и размера на процесните вземания
съдът е допуснал изслушването на съдебно-счетоводна експертиза по искане на ищеца
с определение № ..... г. /л. 91 и сл. от делото/, но с молба от .... г. последният е заявил,
че не поддържа направеното доказателствено искане. Не се установи по делото и
твърдяното погасяване на претендираните суми от ответника чрез плащане на
07.07.2022 г., поради което съдът намира същото за недоказано. За доказано по делото
от представения с писмения отговор нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот ..... /л. 86 и сл. от делото/ съдът намира, че за процесния период ответникът не се
легитимира като собственик на имота в село ...., с клиентски № ..., до който се твърди
да е доставяна от ищеца електрическа енергия, тъй като е прехвърлил собствеността
върху същия на трети неучастващи по делото лица на 06.11.2020 г. Т.е. не се
установява ответникът да е имал качеството на потребител на електрическа енергия за
процесните период и имот, за което свидетелства и представената с исковата молба
справка от Имотен регистър към Агенция по вписванията /л. 36 и сл. от делото/. От
представените по делото заявления от 17.05.2019 г. /л. 30 от делото/ и от 04.08.2020 г.
/л. 33 от делото/ се установява, че същият е бил в облигационни отношения с ищеца по
повод доставката на електрическа енергия за минал период, но не и за процесния.
В обобщение, по изложените съображения, превените искове следва да бъдат
отхвърлени, като неоснователни, но не поради плащане на претендираните суми в хода
на делото, каквито доводи са изложени от ищеца в молбата от .... г., а поради липса на
проведено пълно и главно доказване на осъществяването на предпоставките за тяхната
основателност.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има
ответника, от който се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Плащането на същото в брой при подписване на представения по делото договор за
правна защита и съдействие от 07.01.2022 г. /л. 87 от делото/ е доказано по делото,
поради което и с оглед разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, същото следва да бъде
възложено в тежест на ответника, който следва да бъде осъден да заплати
претендирания разход в полза на ищеца. С оглед изхода на спора, искането на ищеца за
присъждане на разноски е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените по реда на чл. 422 ГПК от „ЧЕЗ
Ел. Б-ия” АД, ЕИК ....., със седалище в град ....., срещу А. Н. Д., ЕГН **********, с
адрес: град ....., oбективно кумулативно съединени положителни установителни искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на
установено, че ответника дължи на ищеца следните суми: 421,57 лв. – главница за
употребена и незаплатена електрическа енергия в имот в с. ...., с клиентски номер ..., за
3
периода от 04.01.2021 г. до 05.05.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, и 7,03 лв. – мораторна
лихва за забава, начислена върху претендираната главница, за периода от 25.02.2021 г.
до 26.05.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 32817/2021 г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 161
състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „ЧЕЗ Ел. Б-ия” АД, ЕИК ....., със
седалище в град ....., да плати на А. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: град ....., сума в
размер на 300 лв., представляваща разноски по делото за платен адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от същото на страните на известните им по делото
съдебни адреси.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4