Р Е Ш Е Н И Е
№406 15.11.2021г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
пети октомври 2021г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Николина
Николова
Като разгледа докладваното от съдия
Дарина Драгнева административно дело №474 по описа за 2021г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.128 и сл.
от АПК, вр. с чл.186 ал.4 от ЗДДС, образувано по жалба на „ЗАРА-МАРИЯ 2020“
ЕООД ЕИК ********* , представлявано от управителя С. Т. И. против Заповед №ФК-231-0067844/07.06.2021г.,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с наложена
на дружеството принудителна административна мярка – запечатване на търговски
обект – смесен магазин, находящ се в *****, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни
на основание чл.186 ал.1 т.1 буква „б“ от ЗДДС за това, че на 02.06.2021г в 18.15ч, при
извършена проверка на търговския обект, за контролна покупка на един брой хляб
на обща стойност 1.10лв, заплатени в брой на С. Т. И. от А. Е. – проверяващ не
е издаден ФКБ, поради липсата на фискално устройство в обекта. При проверката, въз основа на посочения факт
е констатирано, че от обекта се извършват продажби без да е монтирано, въведено
в експлоатация и използвано регистрирано в НАП фискално устройство. При
проверка в Регистъра на фискалните устройства в НАП е установено, че няма данни
за регистрирано в НАП фискално устройство за обекта, на което да ес отчитат
оборотите от извършените продажби. Нарушението води до неотразяване на приходи.
Съставен е протокол АА І0067844/02.06.21г на основание чл.110 ал.4 вр. с чл.50
ал.1 от ДОПК, от К. Т. на длъжност инспектор по приходите при ГД „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП, отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив. В касата на
търговския обект е установена сума в размер на 140лв. Мотивите за определяне
продължителността на мярката са следните: местоположението на търговския обект
е сред множество жилищни сгради с нормален човекопоток, което сочи на
потенциални многобройни клиенти. За този извод органът се позовава и на
работното време от понеделник до неделя от 07.30ч до 20.00часа, както и цената
на предлаганите различни по своя асортимент стоки от 0.60лв до 13.50лв, която
съвместно с местоположението и работното време осигурява високи търговски
обороти – установената сума от 140лв. към края на работния ден на датата на
проверката. Органът счита, че съразмерността изисква да бъде приложена
принудителна мярка за срок от 14 дни, в които търговецът да изпълни
изискванията на чл.7 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г за регистриране и
отчитане, чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които
извършват продажби, чрез електронен магазин / Наредбата/, издадена от МФ на
основание чл.118 ал.4 т1 от ЗДДС.
С жалбата се иска от съда да бъде
отменена оспорената заповед като издадена в нарушение на материалния закон.
Твърди се, че нарушението не е извършено, тъй като е налице фискално устройство
в обекта и е издаден фискален касов бон. За доказване на тези факти не се
представят доказателства в хода на съдебното дирене.
Ответника Началник отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител иска
присъждане на възнаграждение за юрисконсулт след отхвърляне на жалбата като
неоснователна и предвид изпълнението на закона при издаване на оспорената
заповед.
Административен съд Стара Загора като взе
предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното: Жалбата е подадена от лицето, което е адресат на
принудителната мярка и в рамките на 14-дневния срок. Следователно е допустима,
а разгледана по същество се явява неоснователна.
В приложимата редакция на чл.186 ал.1 т.1
букла „Б“ от ЗДДС, основанието за прилагане на принудителната мярка е следното:
Принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не въведе в експлоатация или
не регистрира в Националната агенция за приходите фискално устройство или
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.
Доказването на тези факти – въвеждане в експлоатация, съответно ако е въведено
в експлоатация да бъде и регистрирано фискално устройство се извършва, чрез
съответните писмени доказателствени средства, каквито жалбоподателя, въпреки
предоставената възможност и указания, не ангажира в хода на съдебното дирене.
Състава на принудителната административна мярка е установено посредством
материалната доказателствена сила на протокола по чл.50 от ДОПК и същата не е
опровергана. Онова, което определя съразмерността на мярката и необходимостта
от нейното ефективно прилагане е тежестта на нарушението, обусловено от
обстоятелствата по неговото извършване, които позволяват да се направи извод
дали е установена практика по неспазване на чл.118 от ЗДДС, която трябва да се
прекрати. Съобразно разпоредбата на чл.186 ал.1 от ЗДДС, принудата се налага,
независимо от предвидените глоби и санкции тоест не е обусловена от административно
наказателната отговорност.
Освен това целта на принудителната мярка е
тази по чл.22 от ЗАНН – да се
предотврати извършването на административни нарушения, водещи до неотразяване
на приходи, от което следва извода, че точната цел на ПАМ, поради която тя се
налага в условията на обвързана компетентност и няма как да бъде друго
законовото разрешение, когато се касае за принуда, е следната: осигуряване на
риска от още вреди за държавния бюджет, чрез продължаване на установена
практика за укриване на приходи. Следователно целта на мярката е да се отнеме
възможността за извършване на нарушения на чл.118 от ЗДДС, без значение дали
лицето е регистрирано по ЗДДС или не. Средството за нейното постигане не е
избор на органа, за да се обсъжда дали има друг начин освен разпоредения -
запечатване на търговския обект и забрана на достъпа до него. Целта по чл.22 от ЗАНН е да се отнеме възможността за още вреди, които се причиняват съзнателно
от търговеца при извършване на търговската му дейност без да е въведено в
експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство, което обективно е пречка
да се регистрира в приходната администрация търговския оборот, чрез което да се
постигне над приходите. Принудителната мярка е средство за постигане на целта
по чл.22 от ЗАНН, която възниква при осъществяване на нарушението, посочено в
чл.186 ал.1 т.1 буква „Б“ от ЗДДС за настоящия случай, по чието извършване няма
спор и е установено, съгласно средството по чл.50 ал.1 от ДОПК, съставения АУАН
и въпросния лист за проверка, в който е инкорпориран частен документ, изходящ
от управителя на дружеството с признание за неизгодни за него факти.
Установената стойност на продажбите е в размер на 140лв тоест не е само от
извършената контролна покупка на стойност от 1.10лв. В търговския обект се
извършват продажби, които към края на работния ден с оглед часа на проверката
формират посочения оборот от 140лв и всеки ден на работа води до не отразяване
на приходи, поради което съразмерно се явява заключението на органа да определи
срок от 14 дни, основно с оглед на времето, което е необходимо за да се въведе
в експлоатация и регистрира в НАП фискално устройство. В случая не се касае за
инцидентно не издаване на касов бон само за контролната покупка, а за
извършване на търговска дейност без да е изпълнено едно основно условие към
продажбите в търговските обекти, а
именно въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство. След
като целта на мярката по чл.22 от ЗАНН е да се ограничи действителния риск от
настъпване на вреди – не отразяване на приходи, чрез отнемане на възможността
за дейност, която ги причинява, то принудата не се явява санкция и нейния срок трябва да бъде
отмерен точно спрямо необходимото за нейното постигане. Средството е посоченото
в закона запечатване на търговския обект
и забрана на достъпа до него тоест точно забрана на търговска дейност в този
обект, в който е установен не риск, а реално укриване на приходи, поради липса
на фискално устройство. Тежестта на нарушението и съответно степента на
засягане на обществените отношения, които мярката цели да осигури се установява
не само от извършеното нарушение, което е основание за мярката, а най-вече от
обстоятелствата по неговото извършване и на първо място установени укрити
приходи от други продажби. Случая е именно такъв и за съразмерността е важен
интензитета на този риск тоест установена ли е практика по укриване на приходи
или се касае за инцидентна проява, при която минимален размер на срока не би
накърнил интересите на търговеца повече от нужното, за да бъде принуден да
спазва закона. Принудителната мярка има тази цел – да се принуди търговеца към
спазване на реда за отчитане на продажбите, след като той доброволно не го
прави, и именно за това релевантни за срока на мярката се явяват фактите,
сочещи на установена търговска практика в конкретния обект. В случая са укрити
всички приходи от продажби по време на търговската дейност, с уговорката, че обективно е невъзможно да
бъдат по-малко от две, и нито една отчетена, сочи на правилно определен размер
на срока към средата – 14дни от общо възможни 30 дни. Факта, който определя дали има необходимост от
принуда с времетраене 14 дни е тежестта на нарушението, определена от
обстоятелствата по сбъдване на съставомерните факти и това е положителната
касова разлика , която е равна на целия оборот до часа на проверката.
Заповедта е издадена от компетентен
орган, съгласно Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020г на Изпълнителния директор на НАП
за определяне на началните на отдели „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП да
издават заповеди по чл.186 от ЗДДС. На ответника се следва възнаграждение за
юрисконсулт в минимален размер от 80лв, вместо претендираните 200лв, тъй като
по делото няма фактическа и правна сложност, а освен това мярката се оспорва на
едно посочено основание – не осъществяване на основанието, което ангажира
органа да спори по него, независимо от задължението на съда да следи за
спазване на всички изисквания за валидност и законосъобразност служебно. В
настоящия случай органа не е бил в необходимост да посочва допълнителни
доказателства или да защитава валидността на събраните в хода на
административното производство.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ жалбата „ЗАРА-МАРИЯ 2020 ЕООД ЕИК ********* против Заповед
№ФК-231-0067844/07.06.2021г издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ –Пловдив
при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „ЗАРА-МАРИЯ 2020“
ЕООД ЕИК206226314 да заплати на Национална агенция за приходите гр. София сумата
от 80лв /осемдесет /, представляваща разноски по адм. дело №474/21г по описа на
АС Стара Загора.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от връчването му на страните пред ВАС на РБ.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: