№ 1602
гр. Пазарджик, 27.09.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Таня П.
при участието на секретаря Соня Захариева
Сложи за разглеждане докладваното от Таня П. Наказателно дело частен
характер № 20205220201784 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:45 часа се явиха:
Частният тъжител Д. Ж. Й. – редовно уведомен чрез пълномощник, се явява
лично и с адв. В.Ц. от АК-Пазарджик, редовно упълномощена, редовно
уведомена.
Подсъдимият ИВ. АНГ. В. – редовно уведомен, се явява лично и с адв.
Е. К. – П. от АК-Пазарджик – редовно упълномощена, редовно уведомена.
Явяват се свидетелите ВЛ. Д. Р. – редовно призован, и СТ. Ж. Й. – при
режим на довеждане.
Вещото лице П. М. М. се явява лично – редовно призован.
АДВ. Ц.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Сне се самоличността на вещото лице, както следва:
1
П. М. М. – на 62 години, от гр. Пазарджик, българин, български
гражданин, женен, с висше образование, неосъждан, работещ, без родство със
страните по делото.
Вещото лице предупредено за отговорността по чл.291 от НК.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Не възразяваме да се промени хода на
съдебното следствие и да изслушаме най-напред експертизата.
ПРИСТЪПИ се към изслушване на изготвената съдебномедицинска
експертиза.
ПРОЧЕТЕ се заключението на вещото д-р П.М..
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Поддържам представеното заключение. На базата на
тези данни, които има по делото, няма какво друго да добавя.
АДВ. П.: Моля вещото лице да види подсъдимия и тъжителя, които са в
залата, и ще помоля да станат и двамата, с оглед отговор на въпроса при
нанесен удар в лицето от страна на подсъдимия, възможно ли е тъжителят да
получи травматично увреждане без да има видими следи?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Те ръстово са приблизително еднакво високи, така че
е напълно възможно. Няма пречка на база на ръстовата съпоставка да получи
удар в лицето частния тъжител. Аз съм записал, че медицински е възможно,
като имам предвид времето, което е имало от твърдения удар в областта на
лицето и издаването на СМУ, че е възможно да няма видими следи от
увреждане в тази зона на лицето до брадичката, както е описано, защото
известно е, че тези увреждания могат да се появят и по-късно. Това зависи
дали ще има увреждания въобще и какви ще бъдат те, което зависи от силата
на удара, от анатомичните особености на зоната на тялото, където попада
ударът, от площта на контактната зона, от времето, което е минало и от други
фактори. Един по слаб удар може да остави достатъчно незабележими
увреждания, това е по медицински данни.
АДВ. П.: При отблъскване в гърдите, както е описал подсъдимият, е ли
възможно в такава ситуация частният тъжител да се подхлъзне и да падне?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Падане така или иначе има, твърди го и в исковата
молба пострадалият и уврежданията, които е получил в областта на лакътя и
2
глезена дават убеденост, че е загубил равновесие и е паднал. Кой е
инициалният момент, който е довел до това падане, може да бъде блъснат и
да падне, както може да бъде ударен и също да падне, това зависи от много
външни фактори, не само от силата на удара, но и от начина на прилагането й.
АДВ.П.: Ако бъде изритан в слабините, как би реагирал?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Тук има свидетелски показания, които го твърдят, но
пак са противоречиви показанията. Тази зона е силно болезнена, шокогенно
дори. При един по-силен удар в тази област нормално е да изпита силна
болка, да се присвие, която продължава различно дълго. При по-тежки удари
сме наблюдавали, като във всяка добре кръвоснабдена област, оток,
кръвонасядания. Не са описани в СМУ такива увреждания, както и
свидетелските показания са различни. Твърди се в предварителните сведения,
които се събират при издаването на СМУ за удари с ръце и крака в главата и
десния крак, не се съобщава нищо за слабините.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се приеме заключението.
Съдът намира изготвеното заключение на СМЕ за обосновано и
компетентно, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на изготвената СМЕ.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице д-р П.М., съгласно
представената справка-декларация, в размер на 209 лева, платими от бюджета
на съда.
Докладва се постъпила справка от Хидрометеорологична обсерватория
Пазарджик, станция Ивайло.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се приеме.
Съдът намира, че докладваното доказателство е относимо към предмета
на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмено доказателство по делото справка от
3
Хидрометеорологична обсерватория Пазарджик, станция Ивайло.
Пристъпи се към поставяне в очна ставка на подсъдимия ИВ. АНГ. В. и
свидетеля СТ. Ж. Й., като преди да пристъпи към очната ставка съдът помоли
свидетеля Р. да излезе извън съдебната зала с оглед гарантиране
установяването на обективната истина по делото.
Свидетелят Р. напусна съдебната зала.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАВЯ в очна ставка подсъдимия И.В. и свидетеля С.Й..
СВИД. Й.: Не се познаваме. В никакви отношения не сме.
ПОДС.В.: Не се познаваме. В никакви отношения не сме.
СВИД.Й.: Виждах подсъдимия да нанася удари първо в слабините,
второ в областта на лицето, след което брат ми падна. Бяха застанали един
срещу друг, бяха на тротоара, брат ми гледаше с лице към Пловдив, не към
П.. Автомобилите на двамата не бяха в близост. Те двамата бяха близо до
червения „Ф.“ на брат ми, автомобилът на подсъдимия беше на средата на
ул.П. почти, на около 30 метра от мястото, в което се сбиха. Той /сочи
подсъдимия/ излиза от ул.Б. на ул.П. и беше спрял автомобила след стопа на
самото платно на П. с отворена врата и работещ двигател, на около 20-30
метра от мястото, където те бяха. От самото начало наблюдавах какво се
случва. Аз бях на ул.П. седнал. След като видях, че брат ми искаше да завие,
господинът не даваше, брат ми мина през тротоара, вече се изправих, защото
господинът спря и излезе от колата и тръгнах, за да ги разтърва. Вървях след
подсъдимия. След като нанесе ударите и брат ми падна, В. идваше след мен и
му казахме да изчака полицията, но той тръгна. Обадих се мисля на
полицията, но той тръгна за секунди. След това се обадих. Брат ми беше
слезнал и си заключва колата и тогава вече бяха един срещу друг, брат ми се
обърна, защото подсъдимият идваше срещу него с обиди и закани. Тогава му
нанесе удар в слабините, не видях точно, защото той беше с гръб към мен. Не
видях дали с ръка или с крак, удари го и брат ми се сви и тогава го удари в
лицето. С ръката го удари, не съм сигурен. Не съм видял удар в слабините,
видях в лицето. Казах, че има удар в слабините, защото предположих, видях
4
брат ми, че се свива. С дясната ръка му нанесе удара в лицето, попадна
ударът от лявата страна на лицето му. И той падна на земята и господинът се
наведе да го удря още, но аз отидох вече. Където бяха на тротоара, нямаше
кал. Категорично не беше валяло. След като подсъдимият го удари, моят брат
падна. Моят брат не е нападал подсъдимия, та подсъдимият да го е
отблъсквал с ръце в гърдите.
ПОДС.В.: Всичко, което каза, нищо не е вярно. Така бяхме разположени
един срещу друг. Няма такова нещо да съм нанесъл удар в лицето с дясната
ръка. Имаше кал там на тротоара, на който бяхме ние. Аз първо не съм спрял,
където казва господинът на края на улицата. Ако съм спрял накъде там, той
ще може да мине покрай мен. Спрях преди пешеходната пътека, за да дам на
една жена път да мине. Като той реши да мине, той мина и удари колата ми с
ръка, нито един свидетел не казва, че ми е ударена колата. Там няма такива
20-30 метра, той спря зад мен от другата страна на тротоара. Аз минах покрай
моята кола и отидох към неговата, за да питам защо ми удари колата с ръката
в стъклото. Слязох от колата да видя, на колата нямаше нищо. Той започна да
ме нагрубява и затова отидох към него. Да го питам защо ми удари колата.
Питах го, той обаче дойде много близо до мен, аз го отблъснах, той се
подхлъзна и падна. Не знам дали ще ме удари или не беше, много близо
дойде. Според мен щеше да ме удари, на една ръка разстояние беше. Беше
срещу мен и ме нагрубяваше, дойде близо и помислих, че може да ме удари и
го блъснах, подхлъзна се, падна, кракът му мина под неговата кола, мисля, че
левия крак. Под неговата кола му отиде кракът. Една баба се развика, която й
дадох път – „ще се сбият“. Чак след това се появиха тези господа – поне този
господин, аз не ги познавам. Аз само го отблъснах. Не съм го ударил с юмрук
в лицето, не съм го удрял и в слабините. Свидетелят /гледа свид.Й./ ме
нагрубяваше, казваше кой съм и какъв съм аз, не ми е казал да изчакам
полиция. Аз си тръгнах и те са се обадили на тел.112 за паркомясто, не знам.
Нито ми е казал някой да стоя, колата беше на пътя на ул.Б., не беше
излезнала на ул.П. и се появиха отзад коли и аз тръгнах.
СВИД.Й.: Казвате, че е паднал под неговата кола?
ПОДС.В.: Неговата естествено.
СВИД.Й.: Той падна на другата страна към къщата, не към колата.
Освен това му казах да изчака полицаите, за да се разберем. Отзад също не
5
идваха коли. Той не изчака. Друго не мога да се сетя. Нямам въпроси към
него.
ПОДС.В.: Как успя да ме види, като седи на П.?
СВИД.Й.: Аз тръгнах след Вас.
ПОДС.В.: Как видяхте толкова подробности, а не видяхте, че ми удари
колата?
СВИД.Й.: Не съм видял удар на колата. Видях, че се карате, видях, че
Вие спряхте колата. След като тръгнахме, тръгнах по Вас и съм вървял 5-6
метра след Вас.
ПОДС. В.: Не може да върви по мен, 20 метра няма там толкова место.
СВИД.Й.: След 3-4 коли спря брат ми.
ПОДС.В.: Нямам въпроси.
СВИД.Й.: Аз казвам истината.
ПОДС.В.: Аз казвам истината.
Очната ставка приключи.
Свидетелят Й. напусна съдебната зала.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАВЯ в очна ставка свидетеля В.Р. и подсъдимия И.В..
СВИД.Р.: Не го познавам, в никакви отношения не сме.
ПОДС.В.: Не го познавам, в никакви отношения не сме.
СВИД.Р.: Присъствах на инцидента между брата на моя приятел и
подсъдимия. Видях, че подсъдимият нанася удари на брата на моя приятел. Аз
бях на ъгъла пред магазина за авточасти, където стана самата свада между
двамата, на самото кръстовище. Господинът излизаше с „М.“ от улицата, Д.
искаше да свие надясно да паркира и възникна спор между двамата, докато
бяха в колите. Господинът не му отстъпи предимство, тя е забранена улицата.
Д. даде назад и с дясна гума се качи на бордюра и паркира след 20-тина
метра. Паркира отстрани в самата улица на 20 метра, вляво до тротоара.
6
Господинът изскочи от колата. Аз бях в това време на ъгъла до магазина за
авточасти, излезе и тръгна към него. Д. паркира и излезе отвънка. Господинът
се затича срещу него „какво бе, какво бе“, ритна го в слабините, Д. се наведе
и той го удари в лицето с юмрук с дясната ръка, от лявата страна го удари.
Очилата му паднаха и той падна на земята, и аз се притичах и викам „как така
го ударят човек, така ли се удря“ и С. се обади на тел.112. Той докато викаше,
че ще остане там, „няма проблеми“, да му запомним и колата, колата
работеше, изведнъж се качи и си тръгна. Когато му нанесе ударите, бяха
както сме ние един срещу друг. Мина половин година, може ли да се
запомни, бяха един срещу друг. И двамата бяха на тротоара отгоре, в близост
до колата на Д., зад задната част на колата. Нямаше кал на тротоара, нямаше
от какво да е тази кал, нито валеше, нито нищо. Като падна Д., мисля, че на
коляното падна и очилата му бяха встрани. Д. нямаше време да нанася удари
на подсъдимия.
ПОДС.В.: Не го познавам, не съм го виждал, имаше други хора. Него не
съм го виждал.
СВИД.Р.: Кой Ви попита как се удря човек така?
ПОДС.В.: С този господин не съм разговарял, не съм го виждал. Там
имаше други хора, които не познавам. Аз не съм нанасял тези удари. Винаги
съм казал едно и също в моите показния. Аз съм спрял пред пешеходната
пътека на стоп.
СВИД.Р.: На кръстовището спря автомобила и вратата беше отворена.
ПОДС.В.: Имате ли представа къде се спира? Затова не сте ме видели.
СВИД.Р.: Как да не съм видял? Вие не му отстъпихте път.
ПОДС.В.: Там е забранено, как да отстъпвам.
СВИД.Р.: Той си е понесъл отговорността. Така ли се бие човек? Вие
сте на възрастта на баща ми. Аз трябваше да Ви взема ключа, още щеше да е
„М.“ там. Щеше да остане там и полицията да го запише.
ПОДС.В.: Мен ли заплашваш в момента?
СВИД.Р.: Това не е заплаха, яд ме е, че не го направих там.
ПОДС.В.: След нашия конфликт чак тогава се появи този човек. Отзад
имаше вече два буса зад моята кола и затова съм си тръгнал, нищо друго и
нищо съществено.
7
СВИД.Р.: Твърдо нямаше други автомобили отзад, стоеше си „М.“ на
кръстовището с отворена врата.
ПОДС.В.: Къде на кръстовището? Трябва да съм бил на П., за може да
ме видите.
СВИД.Р.: Бях прав до стълба. Като видях, че спира и излиза от колата,
на ъгъла гледах всичко. Като слезна от „М.“, се затича и удари Д., тогава
тръгнах към тях, в движение възприех. Тя реакцията беше ясна какво ще
става. Не съм видял Д. да удря колата на подсъдимия, то е пикап и е
затворено, няма стъкла. Нямам въпроси към подсъдимия.
ПОДС.В.: Той каза, че не е видял, че ми е ударил колата, а каза какво
сме правили зад колата, тя пак е без стъкла. Зад пикапа сме.
СВИД.Р.: Д. като паркира, събитието се разви зад пикапа.
Съдът прикани свидетеля Р. да нарисува схема на местонахождението
на участниците и автомобилите им в процесния случай.
Свидетелят Р. нарисува схема, нанесе обозначения и подписа същата.
СВИД.Р.: Това имах предвид, че това е задната част на пикапа. Когато
бяха на кръстовището двата автомобила при пешеходната пътека на ул.Б., чух
че има конфликт между двамата, но не мога да видя, защото пикапът няма
стъкла. Както съм нарисувал, пикапът паркира вляво на Б. и в задната част,
където съм посочил с кръгче, там се разви ситуацията между двамата. Като
говоря отляво, че е паркирал, имам предвид посока на движение на пикапа.
АДВ. П.: Моля подсъдимият да види схемата.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм с нарисуваното. Както е показано,
пикапът на ул. П., действително магазинът за авточасти е там, където са
нарисувани, на ъгъла е хранителният магазин. Така както е показано на
схемата, действително той заобиколи и мина и паркира, както е посочил
свидетелят. Тук имаше коли, където е моята, и аз не можех да спра и спрях
пред стопа, спрях пред пешеходната и пред стопа. Тази схема не отговаря на
положението на моя автомобил, аз съм пред пешеходната пътека, минаваха
хора. Само това не отговаря, конфликтът се случи, както е посочено, но ние
сме странично на пикапа. Пикапът беше на платното, ние сме отстрани на
8
неговия автомобил. Не бяхме пред задната част на пикапа, а отстрани на
автомобила.
СВИД.Р.: На тротоара от тази страна има дърво и тука пред дървото се
развиха нещата. Д. като падна, не му се е мушкал кракът под автомобила.
ПОДС.В.: Тротоарът с плочки ли е или с пръст?
СВИД.Р.: Тротоарът е с плочки, не е с пръст. Той винаги ще се
защитава и няма да си признае. Аз говоря истината.
ПОДС.В.: Аз говоря истината.
Очната ставка приключи.
АДВ. Ц.: Нямам искания.
АДВ. П.: Моля по реда на чл.166 от НПК да допуснете следствен
експеримент, а именно да проверим и уточним в резултат на днес
направените очни ставки е ли възможно от там, където се твърди, че са се
намирали двамата свидетели, да имат пряка видимост върху случилото се на
процесната дата. Отделно от това, дали действието, което се е извършило
върху тротоара, този тротоар е с плочки или с разбити плочки и в резултат на
тези разбити плочки и отблъскването да се е случило похлъзването на частния
тъжител. Считам за редно да направим този следствен експеримент и предвид
обстоятелството, че нямаме схема, за да видим как е разположен знак „Стоп“
и пешеходната пътека на мястото на произшествието и с оглед на
противоречията, които се изтъкнаха в предходното и днешното съдебно
заседание, считам за редно да бъде допуснато това доказателствено средство
и с оглед издирване на обективната истина. Друго доказателствено средство
на този етап нямам, а и доверителят ми не разполага със свидетели, които да
потвърдят неговата теза за възникналия безспорно конфликт за извършено
нарушение от страна на частния тъжител.
АДВ. Ц.: Считам, че не е необходимо да се провежда следствен
експеримент. Делото е изяснено, от обясненията на свидетелите става ясно, че
конфликтът се заражда на кръстовището, когато подсъдимият е спрял на знак
„Стоп“ и частният тъжител прави опит да завие. Тогава си разменят думи и
знаци и там е първият конфликт, който се заражда, след това мястото се
премества, след като Д. паркира. Подсъдимият излиза от своя автомобил и
9
отива към тъжителя. Както стана ясно и от двамата свидетели, те не са стояли
на ъгъла, а са тръгнали след подсъдимия. Тяхната позиция се измества, а не
както твърди подсъдимия, че са стояли през цялото време на ъгъла. Те казаха,
че са тръгнали след него, защото са имали предположения какво може да се
случи. Тяхната позиция се променя. Те имат достатъчна видимост да
възприемат случващото се. Относно приетата днес справка се установява, че
няма никакви валежи, предния ден е имало слаб валеж за 9 минути, не са
регистрирани количества валежи и тази защитна теза на подсъдимия не се
потвърждава.
Съдът намира, че следва да остави доказателственото искане без
уважение. От една страна, обстоятелствата, които се цели да се установят
чрез поискания доказателствен способ - следствен експеримент, съчетано със
съдебен оглед предвид изискване да бъде установено на място какво е
състоянието на терена, където се е развил инцидентът, могат да бъдат
изяснени със сърбаните доказателства на този етап или посредством други
доказателствени способи при необходимост. Още повече че фактическата
обстановка и в частност състоянието на терена към момента на инцидента би
могло да се промени към момента на извършване на това процесуално-
следствено действие с оглед изминали период от време. От друга страна,
фактите по отношение на това възникнал ли е конфликт и дали той е бил по
повод извършено нарушение от частния тъжител, съдът намира, че този факт
на този етап е изяснен и липсват каквито и да е съмнения относно неговото
изясняване. Още повече, това обстоятелство е ирелевантно за случая, за който
се спори по настоящото дело.
С оглед на изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на адв. П..
АДВ. П.: Представям фактура и касов бон за заплатения адв. хонорар в
заверено копие.
10
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се приключи делото.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
АДВ. Ц.: Считам, че извършеното Д.ие на подсъдимия е доказано от
обективна и субективна страна от всички събрани писмени доказателства -
изисканите преписки от РУ-Пазарджик, приложените докладни, писмени
обяснения, дадени от подсъдимия и свидетелите в хода на предварителното
разследване, което е извършено, както и от събраните в съдебното заседание
доказателства. Установи се по безспорен начин, че на процесната дата
05.06.2020г. е възникнал конфликт между подсъдимия и частния тъжител във
връзка с предприета от тъжителя неразрешена маневра - навлизане в
забранена улица. Подсъдимият е направил забележка на тъжителя, че улицата
е забранена, но въпреки това тъжителят е навлязъл в тази улица, като
подсъдимият се е опитал да му препречи пътя. В хода на предварителната
проверка потвърждава, че е дал назад. От свидетелите също се установява,
дал е назад, за да стесни пътя и да направи невъзможно преминаването на
тъжителя. Но въпреки това тъжителят се качил с две гуми на тротоара и е
преминал, паркирал вляво на ул.Б., заключил автомобила, обърнал се и видял,
че подсъдимия се насочва към него. Няма житейска логика, след като
подсъдимия е видял, че няма щети по автомобила след почукването по
автомобила, след като подсъдимия установил, че няма никакви щети, той да
тръгва да се саморазправя с тъжителя, за да установява защо му е ударил
колата с ръка. Очевидно е, че това е било с цел саморазправа. И двамата
свидетели, които са били на ъгъла и са възприели случващото се и това
трудно разминаване на двата автомобила и най-вероятно разменени реплики
между тях. След като подсъдимият оставя своя автомобил с отворена врата и
работещ двигател и се насочва към частния тъжител, те са възпрели като
заплаха и са тръгнали след него. Те са вървели зад подсъдимия и не са имали
пълна видимост, защото са виждали подсъдимия в гръб, но са видели, че Д. се
11
е присвил от удара с ритник, който не са видели дали е в слабините. След като
нанесъл удар с юмрук в лицето на Д., който го е повалил на земята, получил е
уврежданията, за които е издадено СМУ и за които вещото лице изготви
заключение. Д.ието е установено от обективна и субективна страна. Предвид
изложеното моля за Вашата присъда. Моля да уважите гражданския иск и да
присъдите сторените разноски за платеното адвокатско възнаграждение.
АДВ. П.: Моля да постановите присъда, с която да признаете за
невиновен подзащитния ми по повдигнатите с тъжбата от Д.Й. спрямо
подзащитния ми В. престъпления по чл.130 ал.2 от НК за това, че на
05.06.2020г. около 12:30ч на ул.Б. в Пазарджик, в близост до хотел „Ш.“,
техният семеен хотел, го бил нападнал в гръб, нанесъл му побой и му
причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания. Моля да
отхвърлите и предявения граждански иск като неоснователен. Моля да
присъдите и сторените разноски, както ги претендираме пред Вас. Защо
считам, че обвинението не успя да защити тезата си - бяха събрани множество
писмени и гласни доказателства, днес беше извършена очна ставка между
свидетели и подсъдимия. От анализа на същите, които трябва да бъдат
преценявани веднъж поотделно и веднъж в съвкупност, можем да направим
извод, че изложените в тъжбата обстоятелства, че подсъдимият е причинил на
Й. лека телесна повреда, останаха недоказани. На първо място, анализирайки
датата 05.06.2020г. около обяд, подзащитният ми е излизал от улица, която е
еднопосочна, като спазвайки ЗДвП спира пред пешеходна пътека на знак
стоп, за да даде предимство на жена пешеходка. В този момент към него се
насочва в нарушение на закона автомобил пикап, който със знаци показва, че
трябва дa му даде път. Доверителят ми е възрастен човек, от 40 години има
СУМПС и няма нарушения на ЗДВП, уважава законите в страната, спазва ги и
очаква от останалите граждани да спазват законите. Това поведение от страна
на тъжителя накарало доверителят ми да не отстъпва и да не му предоставя
възможност да наруши ЗДвП, в резултат на което тъжителят извършва
маневра, с която нарушава ЗДвП, качвайки автомобила си на бордюра и
удряйки с ръка през отворения прозорец автомобила на моя подзащитен.
Същият заявява това в жалба с вх.№181800-6900/05.06.20г. до РУ Пазарджик
– той казва „аз отворих прозореца на моя автомобил и тропнах с ръка по
ламарината на задния капак, като исках да го спра“. Ако не се беше случвало
12
това тропване, което моят подзащитен е приел като удар между двата
автомобила, затова е излязъл, нямаше да се случи, защото подзащитният ми
не е дал повод за конфликта, който се е случил. Ако не беше нарушил ЗДвП,
ако не беше удрял с ръка автомобила, което е установено впоследствие, и ако
не беше агресирал срещу този възрастен човек, който тогава се грижел за
болните си родилите, които след това е изпратил от този свят, то нямаше днес
да имаме този процес. Единствената причина за спречкването е поведението
на тъжителя, който освен че нарушава ЗДВП агресира с нищо непровокирано
към него поведение от страна на моя подзащитен. Не отговарят и на
обективната действителност така наречените свидетелски показания, защото
на първо място свидетелят С.Й. е брат на Д., тези свидетелски показания
съдът ще преценява, съобразно НПК. Има логика в това, което казва
подсъдимият, че всъщност възрастната жена, която се развикала, че ще се
сбият, завишава вниманието на тези свидетели, които физически няма как да
имат пряка видимост върху инцидента, който се е случил доста назад от ул.
П.. Самата пешеходна пътека на е ул. Б., а не на ул.П. – обстоятелство, което
свидетелите не можаха ясно да обяснят. Отделно от това, СМЕ и разпитът на
вещото лице ни дават достатъчно яснота в механизма, по който е настъпило
травматичното увреждане, изнесено от заключението на д-р Пеев и
приложено като доказателство по делото. М. казва, че това са характерни
увреждания от падане на терен. В тъжбата на нас ни е повдигнато обвинение
за причинени увреждания в резултат на удари, нанесени от страна на моя
доверител, включително и в слабините – нещо, което не само че е неописано в
заключението на д-р Пеев, а и в днешния разпит на д-р М. той обяснява, че
подобен удар при лица от мъжки пол е известен като шоков удар. След
подобен удар надали един мъж би могъл веднага да се изправи. Обяснението,
което дава моят подзащитен, е житейски и логично обосновано, защото първо
един възрастен човек, обиден от поведението на млад човек спрямо него,
констатира, че по автомобила няма нанесена щета, но грубостта,
агресивността, циничните думи спрямо него, го карат да тръгне към
пострадалия и да пита „защо, какво съм направил“. Може би инстинкта за
самосъхранение, сам казва „не знаех дали няма да бъда ударен“. Ръцете,
които поставя в гърдите на тъжителя, и да не е имало порой, но това е
останало запечатано в съзнанието на моя подзащитен, дали е била много или
е била в резултат на незначителния дъжд, това е причинило и подхлъзването
13
и ожулването от страна на тъжителя. Твърдим категорично, че подзащитния
ми В. не е нападал в гръб тъжителя, не му е нанасял ударите нито по начина,
по който са описани, нито по начин, по който разясняваха днес свидетелите.
Самият той е бил обект на словесна агресия. В резултат на тази агресия е
реагирал инстинктивно, поставяйки ръце в гърдите на тъжителя. Това е
единственият физически контакт. В резултат на това отблъскване, което е
било енергично, тъжителят се подхлъзва, пада и се ожулва. Няма как и
свидетелите да са видели, както направиха схемата, да са видели удари в
лицето, защото физически това е било невъзможно с оглед вида на
автомобила, който шофира тъжителят и ъгъла, под който са били самите
свидетели и участниците в инцидента. Тези обстоятелства се доказват не само
от разминаванията в свидетелските показания, от описаните обстоятелства в
тъжбата, но и от приетите писмени доказателства - преписките от РУ-
Пазарджик и ОДМВР-Пазарджик, както и от представеното СМУ и от
приетата днес СМЕ. Отделно това, считам, че моят подзащитен е бил в
хипотезата на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12 от НК, тъй като
слизайки от автомобила си, тъжителят се нахвърлил към него с обиди и
размахвайки ръце и тръгвайки заплашително към него. Използвал двете си
ръце, за да отблъсне тъжителя, в резултат на което последният се подхлъзнал
и се самонаранил, охлузвайки се на тротоара. По изтъкнатите съображения
моля да отхвърлите гражданския иск, тъй като подзащитният ми не е
осъществил състава на чл.130 ал.2 от НК. Моля да постановите присъда, с
която да признаете за невиновен подзащитния ми по обвинението за нанесена
лека телесна повреда на частния тъжител. Моля да присъдите и сторените в
хода на процеса разноски.
РЕПЛИКА АДВ.Ц.: В тъжбата сме посочили, че той е ритнал.
Свидетелите са възприели този удар като такъв в слабините. Няма данни и не
са събрани доказателства по делото - ако тъжителят е бил агресивен, защо
подсъдимият ще си спира автомобила и ще отива при един агресивен човек да
засилва нещата. Подсъдимият тръгва да се разправя с тъжителя. Тъжителят си
паркира автомобила и изобщо не се занимава с подсъдимия. Относно това, че
подсъдимият е възрастен човек, аз смятам, че той е на чудесна възраст и
очевидно има склонност да се саморазправя, когато някой нарушава закона.
Не следва да тръгва да го санкционира, защото това е лична отговорност.
ДУПЛИКА АДВ. П.: Не отговаря на обективната действителност това,
14
тъй като ако има, както вие сте изнесли в жалбата до полицията,
видеоматериали, щяхте да представите пред органите на МВР. Има камери на
семейния хотел кой как и защо е провокирал настоящия процес. Не са
изгледани от полицията тези записи.
ТРИПЛИКА АДВ. Ц.: Полицията няма как да знае, самият тъжител е
предложил да предостави камерата, след което е установено, че те не
покриват този район, където се развива действието. Изгледани са записите
непосредствено след случая.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия И.В.: Считам, че съм
невинен, за първи път съм в съда, може би не знам как да се държа. Всичко,
което се случи, съм го казал и според мен аз съм невинен.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия И.В.: Ваша чест, на Вас е отредено
да решите. Смятам, че трябва да бъда оневинен.
Съдът се оттегли на тайно съвещание, за да постанови присъдата си,
след което обяви същата на страните и разясни реда и сроковете за
обжалване.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 12:24 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
15