№ 391
гр. София, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Илияна Стоилова
Анелия М. Игнатова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Анелия М. Игнатова Въззивно частно
наказателно дело № 20251000601319 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Подаден е частен протест от прокурор от СГП срещу определение от
25.09.2025 г., с което е прекратено наказателното производство по н.о.х.д. №
1975/2025 г. по описа на Софийски градски съд, наказателно отделение, 31
състав.
Сочи се, че определението е постановено при допуснати от съда
съществени нарушения на процесуалните правила и смесване на различни
правомощия, а изложените в него мотиви са противоречиви и неясни.
Изтъква се, че в определението не е посочено правното основание, по
силата на което наказателното производство се прекратява и това е от особена
важност, тъй като от мотивите на съда могат да се правят разнопосочни
изводи за приложимото основание, а това винаги е свързано с преценката дали
произнасянето е законосъобразно. Сочи се, че в постановеното в
разпоредително заседание определение съдът е смесил уредени в Глава 19 и
Глава 20 от НПК стадии на процеса – като в това заседание наказателното
производство може да бъде прекратено само по реда на чл. 250, ал. 1, т. 2 от
НПК, но според мотивите на съда не е налице тази хипотеза, доколкото не се
касае за изначална липса на престъпление, а за наличие на такова от частен
характер. Твърди се, че в такъв случай прекратяването на наказателното
производство е възможно само при хипотезата на чл. 289 от НПК, а това
1
предполага делото да се намира в стадия на съдебното заседание и да е налице
някой от изчерпателно посочените в алинея първа и пета хипотези на чл. 24 от
НПК случаи. Сочи се, че според процесуалния закон, когато в съдебно
заседание се констатира, че престъплението е от частен характер, съдът на
основание чл. 290 от НПК първо следва да спре наказателното производство и
ако в шестмесечен срок пострадалият не подаде тъжба, тогава наказателното
производство подлежи на прекратяване.
Според прокурора приемайки, че деянието съставлява конкретно друго
престъпление от НК, съдът е нарушил процесуалните правила и е изразил
становище по съществото на делото предварително.
Иска се определението на съда да бъде отменено и делото върнато на
първоинстанционния съд със задължителни указания по прилагането на
закона.
Пред Софийски апелативен съд подадения протест се поддържа от
прокурор А. от Апелативна прокуратура – София, на изложените в него
основания. Счита се, че в протеста подробно са изтъкнати и обосновани
съществените нарушения на процесуалните правила, от които страда
атакуваното определение за прекратяване на наказателното производство.
Чрез защитника адв. С. К. срещу частния протест е постъпило писмено
възражение от подсъдимия П. И., с което се изразява несъгласие с изложените
съображения и се твърди, че определението на съда е правилно, обосновано и
законосъобразно. Сочи се, че съдът разполага с процесуална възможност да
прекрати наказателното производство в първия стадий на съдебната фаза в
случаите, когато обвинителният акт съдържа описание на обстоятелства,
които не съответстват на някои от признаците на престъпния състав
/изначална несъставомерност на деянието/ и това не е въпрос по същество, а
има подготвителен характер.
Твърди се, че в случая в обвинителния акт се излага фактическа
обстановка, която не отговаря на осъществен състав на престъпление от общ
характер, включително и такова с различна от посочената от прокурора правна
квалификация. Излагат се съображения по отношение обективните признаци
и субективната съставомерност на престъплението по чл. 172а, ал. 1 от НК и
се прави съпоставка с тези на престъплението по чл. 173, ал. 1 от НК. Взема се
становище за разликата в предмета на престъпленията и се твърди, че
произведенията на науката, литературата или изкуството по смисъла на чл.
173, ал. 1 от НК са специална хипотеза, изрично обособена в НК като
самостоятелен състав и съставомерността по чл. 173, ал. 1 от НК изключва
тази по чл. 172а, ал. 1 от НК, като деянията по чл. 173, ал. 1 от НК се
характеризират с по-ниска степен на обществена опасност и са от частен
характер.
Твърди се, че описаното в обвинителния акт деяние е несъставомерно от
2
обективна и субективна страна, и се излагат доводи, че описаните 15 на броя
възпроизведени и разпространени абзаци, включващи и бележки под линия, в
произведение от 698 страници, за които прокурорът твърди, че има
идентичност, сочи пълна и изначална несъставомерност на повдигнатото
обвинение, а за останалите 278 абзаца самият прокурор твърди, че има
незначителни разлики, което също обосновава извод за несъставомерност.
Отправя се искане за потвърждаване на първоинстанционното
определение, с което е прекратено наказателното производство по делото.
Пред въззивния съд подаденото писмено възражение се поддържа от
защитника адв. К. с изложените в него доводи. Сочи се, че съдът прекратява
наказателното производство в случаите, когато обвинителният акт съдържа
описание на обстоятелства, които не съответстват на някои от обективните
или субективни признаци на престъпния състав – да е несъмнено, че дори
всички твърдения на прокурора относно поведението на подсъдимия и
относно субекта и субективната страна да бъдат доказани, това поведение не
би било съставомерно, тъй като липсват един или повече от признаците,
предвидени в Особената част на НК, т. е. да е налице така наречената
изначална съставомерност на деянието, каквато е налице в настоящия случай.
Счита се, че този въпрос не е по същество, а има подготвителен характер и
НПК предоставя такова правомощие още на съдията-докладчик
непосредствено след образуването на съдебното производство, а след това и
на съдебния състав – в разпоредителното заседание по делото.
Анализират се правната същност на престъпленията по чл. 173, ал. 1 от
НК и по чл. 172а, ал. 1 от НК и различията в двата престъпни състава от
обективна и субективна страна. Изтъква се, че повдигнатото обвинение по чл.
172а, ал. 1 от НК е за разпространяването на чужд обект на авторско право,
защитен по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП. В същото време в
обвинителния акт се посочва, че сравняваните абзаци от двете произведения
са абсолютно идентични или с незначителни разлики, но не е посочено въз
основа на какъв критерий разликите се приемат за незначителни, а дори те
действително да са такива, деянието не би могло да бъда квалифицирано по
посочения от прокурора текст, който изисква пълна идентичност на обекта на
авторско право и разпространения обект.
Поддържа се, че описаното в обвинителния акт деяние изначално е
несъставомерно от обективна и субективна страна - описаните 15 на броя
възпроизведени и разпространени абзаци, включващи и бележки под линия, в
произведение от 698 страници, за които прокурорът твърди, че има
идентичност, сочи пълна и изначална несъставомерност на повдигнатото
обвинение, а за останалите 278 абзаца самият прокурор твърди, че има
незначителни разлики, което също обосновава извод за несъставомерност.
Освен това, при някои от посочените в обвинителния акт абзаци се касае до
позоваване на нормативни актове, които не са и не могат да бъдат обект на
авторско право.
3
Подсъдимият П. И. поддържа становището на защитника си, а в
последната си дума пред въззивния съд моли първоинстанционният съдебен
акт да бъде потвърден.
Софийски апелативен съд, след като се запозна с атакувания съдебен акт,
с внесения за разглеждане от съда обвинителен акт и с материалите по
досъдебното производство намира, че протестът срещу определението, с което
съдът е прекратил наказателното производство по н.о.х.д. № 1975/2025 г. по
описа на Софийски градски съд, наказателно отделение, 31 състав е допустим,
като подаден в срок и от оправомощено за това лице, а по съществото си е
основателен.
Първоначално в Софийски районен съд е бил внесен обвинителен акт
срещу П. Р. И. за престъпление по чл. 172а, ал. 1 от НК и е било образувано
н.о.х.д.№ 10808/2023 г. по описа на същия съд. С разпореждане №
15419/11.12.2023 г. съдията-докладчик приел, че делото не е подсъдно на СРС,
тъй като подсъдимият И. е лице с имунитет предвид заеманата от него
почетна консулска длъжност и изпратил делото на Софийска градска
прокуратура.
В Софийски градски съд е било образувано н.о.х.д. № 3707/2024 г., по
внесен за разглеждане от СГП обвинителен акт срещу П. Р. И. за това, че за
времето от 27.05.2015 г. до 30.08.2021 г. в гр. София, като автор на книгата
„Компетенцията на Народното събрание“ /2015 г./ възпроизвел, чрез
издателство „Нова звезда 2000“ ЕООД с управител Н. И. /отпечатана от
печатница „Дайрект Сървисиз“ ООД, гр. София/ и разпространил /чрез
дарение, продажба и предложение за продажба/ книгата „Компетенцията на
Народното събрание“ /2015 г./ в обем от 698 страници, в тираж от 70 бр.,
съдържаща в себе си общо 293 абзаца от Дисертация на тема „Парламентарен
контрол“ /2007 г./с автор Н. К., която дисертация се явява чужд обект на
авторско право, защитен по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП, без да има
необходимото по закон съгласие по чл. 18, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. чл. 35 от
ЗАПСП, вр. § 2, т. 3 и т. 4 от ДР на ЗАПСП на носителя на съответното право
– Наталия Василева К. – престъпление по чл. 172а, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2, вр. ал.
1 от НК.
В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът посочил, че
свидетелката Н. К. и обвиняемият П. И. се познавали от 2006 г., когато и
двамата работели в катедра «Конституционноправни науки» към СУ «Св.
Климент Охридски» на длъжност асистент. Към 2006 г. свидетелката К. била
докторант в катедрата, като темата на дисертацията й била «Парламентарен
контрол». Преди да защити дисертацията си, свидетелката К. изпратила по
електронната поща файл с текста на дисертацията си на членовете на
4
катедрата и докторантите към катедрата, а така също и на обвиняемия И..
Самата дисертация била обсъждана няколко пъти с членовете на катедрата и
на тези обсъждания присъствал и обвиняемият И.. Дисертацията била
успешно защитена от свидетелката К. – в периода края на 2006 г. – началото на
2007 г. пред катедра «Конституционноправни науки» към СУ «Св. Климент
Охридски», а на 04.12.2007 г. и пред Специализирания съвет по правни науки
към ВАК при Министерския съвет. През 2008 година Н. К. придобила
образователната и научна степен «доктор» и през същата година
дисертационният труд бил депозиран и каталогизиран в Националната
библиотека «Св. св. Кирил и Методий» и в електронния каталог COBISS.
Според прокурора, свидетелката К. не е давала разрешение на никого да
ползва, в това число да копира текстове от дисертацията. През 2015 г.
обвиняемият И. решил да издаде написана от него научна книга със заглавие
„Компетенцията на Народното събрание“, като в съдържанието на същата
включил и множество текстове от защитената дисертация на свидетелката К.
на тема „Парламентарен контрол“ – за което не поискал предварителното
съгласие на К. и не й предложил съавторство, както и не включил научната
дисертация в библиографията на книгата си. Книгата била издадена от
издателство „Нова звезда 2000“ ЕООД в обем от 698 страници, след което
обвиняемият И. подарил екземпляри от нея на всички преподаватели от
катедра «Конституционноправни науки» към СУ «Св. Климент Охридски»,
включително на свидетелката К.. Последната прочела книгата и след като
установила, че в съдържанието й непосредствено са възпроизведени части от
нейната защитена научна дисертация на тема „Парламентарен контрол“,
провела разговор с обвиняемия И. – който първоначално не отрекъл, че е
ползвал части от нейната дисертация, а впоследствие променил позицията си
и започнал да отрича.
След това в обвинителния акт прокурорът от СГП изложил
обстоятелствата, свързани с разпространение на книгата на обвиняемия И.
чрез продажба, предложение за продажба от интернет магазини и дарение
/всички в периода 2015 г. – 2020 г./, както и че книгата била отпечатана като
втора поръчка през 2016 г. от същото издателство. В обвинителния акт
прокурорът въз основа на заключението на комплексна авторскоправна и
оценителна експертиза направил сравнение на конкретни текстове от двете
посочени по-горе произведения, и квалифицирал деянието на обвиняемия И.
като престъпление по чл. 172а, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
В проведеното на 17.02.2025 г. заседание по делото състав на СГС
преценил, че следва да бъде повдигнат спор за подсъдност между СГС и СРС
с оглед на обстоятелството, че обвиняемият П. И. като почетен консул на
Барбадос в Република България заема длъжност, която според съда не попада
в нито една от посочените в разпоредбата на чл. 35, ал. 2 от НПК, които да
налагат промяна на подсъдността. Съдът не дал ход на разпоредителното
заседание по делото и повдигнал спор за подсъдност пред Върховен
касационен съд. По образуваното касационно частно производство по чл. 44,
5
ал. 1 от НПК с № 228/2025 г. с определение № 135/17.03.2025 г. било прието,
че по отношение на настоящия казус следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 35, ал. 4 от НПК и поради това делото следва да бъде
разгледано от СГС.
След връщане на делото в СГС било образувано н.о.х.д. № 1975/2025 г.
по описа на същия съд.
В проведеното на 25.09.2025 г. разпоредително заседание по делото от
страна на подсъдимия и неговия защитник било направено искане за
прекратяване на наказателното производство, с аналогични на изложените в
писменото възражение срещу протеста на прокурора и в съдебното заседание
по настоящото производство доводи за изначална несъставомерност на
описаната в обвинителния акт деятелност по чл. 172а, ал. 1 от НК и твърдение,
че в случая се осъществени признаците на престъпление по чл. 173 от НК,
което е от частен характер. Изложени били аргументи за несъставомерност на
деянието и от субективна страна, доколкото в обвинителния акт не е посочена
желаната цел от използването на произведението, обект на авторско право, а
така също и за липсата на твърдение от прокурора за липсата на пълна
идентичност на всички описани възпроизведени и разпространени абзаци от
дисертацията на Н. К.. Развити били в условията на алтернативност и
съображения за необходимостта от прекратяване на съдебното производство,
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
ограничаващи правото на защита на подсъдимия, като всички били свързани с
действия на наблюдаващия прокурор.
Прокурорът от СГП оспорил възраженията на защитата с доводи, че
предложената от защитника хипотеза не е предвидена от законодателя в
разпоредбите на чл. 250, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК и че направеният правен
анализ и съпоставка на текстовете на чл. 172а, ал. 1 от НК и чл. 173 от НК се
дължи от съда едва при вземане на решението по съществото на делото.
Според прокурора, в обвинителния акт са описани всички признаци на
престъплението от обективна страна и не може да бъде направен извод, че
деянието не съставлява каквото и да било престъпление по НК, а дали е такова
от общ или частен характер следва да бъде решено с присъдата на първата
инстанция. Искането на защитата за прекратяване на съдебното производство
поради допуснати съществени процесуални нарушения са оспорени от
прокурора като неоснователни.
Съдът намерил, че описаното в обстоятелствената част на обвинителния
акт деяние осъществява признаците на престъпление по чл. 173 от НК – което
се преследва по тъжба на пострадалия, а не такова по чл. 172а, ал. 1 от НК. За
този свой извод съдът посочил, че обект на авторско-правна защита е това
произведение на литературата, изкуството или науката, което е резултат от
творческа дейност и следователно използваните абзаци от дисертацията
„Парламентарен контрол“ с автор Н. К. са защитими по Закона за авторското
право и сродните му права, а не такива защитими по НК. Според съда, в
6
случая не се касае за цялостно възпроизвеждане на чужд текст, каквото е
изискването на разпоредбата на чл. 172а, ал. 1 от НК, за да се приеме, че
процесните творби с автор П. И. не са нови и самостоятелни, а само
технически възпроизвеждат предшестващи такива, поради което не са плод на
самостоятелна творческа дейност. Според първоинстанционния съд,
съчетаването на компилации на отделни думи и изрази от други произведения
в рамките на цялостното съдържание на текста на издадената от И. книга води
до създаване на самостоятелна нова творба, в резултат на личните и
интелектуални усилия на автора й, и би могло да се третира евентуално като
нарушаване на авторско право по отношение на създадените от К.
произведения в научната литература - без това да се ползва от
наказателноправна защита, а само от предвидената от закона авторско-правна
закрила.
С тези съображения, Софийски градски съд приел, че в случая се касае
не до липса на престъпление изобщо, а до такова от частен характер, за което
следва да бъде подадена тъжба от пострадалата до Софийски районен съд, и
прекратил наказателното производство по н.о.х.д. № 1975/2025 г. по описа на
Софийски градски съд, наказателно отделение, 31 състав.
Поначало, съдията-докладчик в подготвителните действия след
постъпване на обвинителния акт в съда и съдебният състав в
разпоредителното заседание по делото имат едни и същи правомощия по
прекратяване на наказателното производство, съответно разписани в
разпоредбите на чл. 247б, ал. 2, т. 1 от НПК /за съдията-докладчик/ и на чл.
250 от НПК /за съдебния състав/.
В разпоредбата на чл. 250, ал. 1, т. 1 от НПК се сочи като правно
основание за прекратяване на наказателното производство чл. 24, ал. 1 от
НПК, а ако делото е образувано по тъжба на пострадалия - и ал. 5 на същия
текст. Законодателят не е извършил препратка към разпоредбата на ал. 6 от чл.
24 от НПК, предвиждаща прекратяване в случай, че в шестмесечен срок от
спиране на производството пострадалият не е предявил тъжба, нито в
основанията за спиране на наказателното производство по чл. 251 от НПК има
препращане към разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК /спиране на делото,
ако на досъдебното производство се установи, че престъплението се преследва
по тъжба на пострадалия/. Следователно, по законодателен път не е уредена
хипотеза, при която установяването от съдията-докладчик в стадия на
подготвителните действия или от съдебния състав в разпоредителното
заседание по делото, че в обвинителния акт е описано престъпление не от
общ, а от частен характер, да води като последствие прекратяване на
наказателното производство и даване на шестмесечен срок на пострадалото
лице за предявяване на тъжба – каквото правно решение е възприел съставът
на първоинстанционния съд в мотивите към съдебния акт.
Същевременно, възможност за прекратяване на наказателното
7
производство по чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК е налице само когато в
обвинителния акт са изложени такива фактически положения, които сочат на
изначално несъставомерно деяние, при това без да бъде обсъждана
доказателствената съвкупност и свързаната с нея обоснованост на
обвинителния акт. Смисълът на това правомощие е да не се провежда съдебно
следствие, да не се извършва доказателствена дейност, да не се правят
деловодни разноски, след като, дори и да бъдат доказани, изложените от
обвинението факти дефинитивно не сочат на състав на извършено
престъпление – нито по възведената в обвинителния акт правна
квалификация, нито на каквото и да е друго престъпление /в този смисъл
Решение № 281 т 28.11.2011 г. на НКС по н. д. № 1519/2011 г. на II н.о. и
Решение № 396 от 27.11.2014 г. на ВКС по н. д. № 1237/2014 г. на III н.о./ При
преценката си съдията-докладчик /по чл. 247б, ал. 1 от НПК/, съответно съдът
/по чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК/ е ограничен в рамките на описаните в
обвинителния акт фактически положения, които не трябва да могат да бъдат
субсумирани не само под престъпния състав с посочената в обвинителния
документ правна квалификация, но и под друг такъв, предвиден в специалната
част на НК. За да се приложи посочената процедура, изводът за
несъставомерност на деянието следва да бъде направен единствено на базата
на описаните в обвинителния акт факти, без да се преценява дали те се
подкрепят от доказателствата, събрани на досъдебното производство, т. е.
дали обвинението е обосновано, тъй като това е въпрос, по който съдът може
да се произнесе само с окончателния съдебен акт. /в този смисъл Решение №
10 от 14.01.2025 г. на ВКС по н. д. № 804/2024 г., I н. о., НК и др./.
В настоящия случай, доколкото съдът е възприел въз основа на
изложените от прокурора фактически твърдения не липсата на престъпление
изобщо, а наличие на такова от частен характер, прекратяването на
наказателното производство в разпоредителното заседание не съответства на
предвиденото в разпоредбата на чл. 289, ал. 1 от НПК по законодателен път
разрешение за подобна хипотеза, относимо към съдебната фаза на процеса –
т. е. то е преждевременно. В разпоредителното заседание по делото
възможност за прекратяване на наказателното производство като възприетата
в контролираното определение не е законодателно регулирана, а разумът на
закона не допуска прекратяване на наказателното производство на основания,
които не са посочени в закона.
С тези съображения, определението на Софийски градски съд следва да
бъде отменено като незаконосъобразно.
Наведените от подсъдимия И. и защитника му доводи във връзка с
правната природа на двете посочени по-горе престъпления са такива по
съществото на делото и следва да получат своя отговор в по-късен етап от
производството, след събиране на доказателствата във връзка с повдигнатото
обвинение. Доколкото съставът на СГС при вземане на решението си за
прекратяване на наказателното производство ги е обсъдил и е изразил
становището си по тях, приемайки, че се касае за престъпление по чл. 173, ал.
8
1 от НК, делото следва да бъде върнато за разглеждане от друг съдебен състав
на СГС, от стадия на разпоредителното заседание по делото.
Воден от тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ определение от 25.09.2025 г., с което е прекратено
наказателното производство по н.о.х.д. № 1975/2025 г. по описа на Софийски
градски съд, наказателно отделение, 31 състав.
ВРЪЩА делото за разглеждане от друг състав на Софийски градски съд,
от стадия на разпоредителното заседание по делото.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9