№ 48703
гр. С., 29.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20231110124692 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано въз основа искова молба вх.
№128461/09.05.2023г., подадена от „ГРИЙНЛАЙФ-ХОЛИДЕЙС“ ЕООД, чрез адв.З., срещу
Етажна собственост, находяща се в гр. С., ул. „Г.Р.“ (434-та) №17, комплекс „В.В.“, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 561,09 лв.,
представляваща платена без основание сума по изп.д. №*** по описа на ЧСИ С.Я. и сумата
от 175,47 лв., представляваща, сторени от ищеца разноски по, в качеството му на длъжник
по изп.д. №*** по описа на ЧСИ С.Я., ведно със законната лихва върху сумите, считано от
датата на подаване на исковата молба- 09.05.2023г., до окончателното плащане на
дължимото.
В срока по чл. 131 ГПК ответника е депозирал писмен отговор, с който е изложил
съображения за неоснователност на предявените искове.
Съдът е изискал и по делото е постъпило в цялост ч.гр.д. №57217/2021г. по описа на
СРС.
Съдът като се запозна с данните по делото и постъпило в цялост ч.гр.д.
№57217/2021г. на СРС, намира, че предявения иск по чл. 55 ЗЗД, за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 561,09 лв., представляваща платена без основание сума по
изп.д. №*** на ЧСИ Ст. Я., е процесуално недопустим.
В исковата молба се твърди, че на 04.10.2021г., ответника е депозирал заявление за
издаване на заповед по чл. 410 ГПК, срещу ищеца, като била издадена такава и
изпълнителен лист за сумата от 269,70 лв., представляваща дължими такси и режийни
разходи към ЕС за периода 01.05.2020г.-30.09.2020г., ведно със законна лихва от 04.10.2021г.
и 25 лв. разноски. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изп.д. №***
на ЧСИ Ст. Я., като на 19.01.2023г. ищеца е заплатил по изп. дело на ответника 561,09 лв. за
цялостното погасяване на дълга. Ищеца твърди, че считано от 13.02.2020г. не е собственик
на имота в ЕС, поради което извършеното плащане е направено без основание.
При тези фактически обстоятелства, съдът приема, че правното основание на
предявения иск е чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Доводите на ищеца са недължимост на събраната
сума, като платена без основание. Видно от приложеното ч.гр.д. №57217/2021г. на СРС,
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 09.11.2021г. В едномесечен срок по чл.
414, ал. 2 ГПК, по делото не е постъпило възражение срещу заповедта и същата е влязла в
сила на 10.12.2021г., като съдът е издал изпълнителен лист. Въз основа на изпълнителния
лист е събрано вземането по образуваното изпълнително дело. Съобразно разпоредбата на
чл. 413 ГПК, заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване, а защитата на длъжника се
осъществява чрез подаване на възражение по реда на чл. 414 ГПК. Ако длъжникът е бил
лишен от възможността да оспори вземането, той разполага с право да подаде възражение
пред въззивния съд на основание чл. 423 ГПК, в което производство се изследват
1
евентуални нередовности при връчване на заповедта. От друга страна оспорването на
заповедта за изпълнение, поради новооткрити обстоятелства или нови писмени
доказателства, се осъществява по исков ред, съгласно чл. 424 ГПК. Заповедта за изпълнение
не се ползва със сила на присъдено нещо, защото не разрешава материалноправен спор за
съществуването на вземане, за чието изпълнение е издадена, но защитата срещу
последиците на заповедта е възможна единствено по реда на чл. 414 ГПК, чл. 423 ГПК и чл.
424 ГПК, които представляват специални способи, но не и чрез иск по чл. 55 ЗЗД. Отделен
осъдителен иск не може да бъде предявен, тъй като заповедта по чл. 410 ГПК е влязла в
сила, липсват данни да е била обезсилена. В този смисъл е и практиката на ВКС -
Определение № 688/14.12.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 692/2009 г., III г. о., ГК, където е
изразено становище, че извън уредените в заповедното производство способи за защита,
длъжникът няма право на друг иск за защита. Заповедното производство е предоставило на
длъжника правни способи за защита, както срещу допуснати нарушения на
материалноправните изисквания за законосъобразност (когато е образувано заповедно
производство, без да е налице претендираното от заявителя материално право) в
разпоредбите на чл. 414 ГПК и чл. 424 ГПК, така и срещу накърняване на процесуалните
изисквания за законосъобразност (когато заповедта за изпълнение е издадена, въпреки че не
са били налице изискванията на чл. 410, ал.2 ГПК) - чл. 413 ГПК, както и възражение пред
въззивния съд при заповед за незабавно изпълнение. Посочените способи осигуряват на
длъжника пълноценна защита на интересите му, ако те са накърнени в рамките на
заповедното производство. Тяхното пропускане води до неблагоприятни за длъжника
последици, но това не дава основание на длъжника да търси защита, чрез друг иск извън
предвидените, което произтича от целите и предназначението на заповедното производство.
В този смисъл е Решение № 781/25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 12/2010 г., III г. о., ГК,
съгласно което "Неподаването на възражение по чл. 414, ал.1 ГПК, оттеглянето му или
влизането в сила на съдебното решение по иска за установяване на вземането по чл. 422 или
чл. 451, ал. 1 ГПК, имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение.
Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на
вземането, се преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези по чл. 424 ГПК или
чл. 439 ГПК. Новооткритите обстоятелства и доказателства са основание за оспорване на
вземането по реда и в сроковете по чл. 424 ГПК. На новонастъпили /настъпили след влизане
в сила на заповедта за изпълнение/ факти длъжникът може да се позовава при оспорване на
изпълнението по чл. 439 ГПК." В закона не е регламентирана друга възможност, освен
посочените по-горе, която да се преценява с оглед това дали заповедта за изпълнение следва
да се счита за влязла в сила или не. Съгласно чл. 413 ГПК Заповедта за изпълнение не
подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските. Обжалва се само
разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението.
В настоящото производство ищецът цели в рамките на процес по общия исков ред,
чрез предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, да изложи такива твърдения, респ. да
направи възражения, които е следвало да направи в случай, че беше упражнил своевременно
правото си на възражение по реда на чл. 414 ГПК и в случай, че ответникът беше инициирал
производство по реда на чл. 422 ГПК. Всички наведени в исковата молба доводи и
възражения за недължимост на процесните суми, касаят твърдения за началната
недължимост на вземанията по издадената заповед, въз основа на които ищеца е могъл да
подаде възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта и да ги релевира при предявен след това
срещу него установителен иск по реда на чл. 422 ГПК. Възможността за оспорване
дължимостта на вземането на основание факти и обстоятелства настъпили до издаване
на изпълнителния лист е преклудирана. Доколкото предметния обхват на иска с правно
основание чл. 55 ЗЗД имплицитно се съдържа и установяване на недължимост на вземането
на основанията посочени от ищеца, предявеният иск е недопустим и производството по него
подлежи на прекратяване.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №24692/2023г. по описа на Софийски
районен съд, в частта, по предявения от „ГРИЙНЛАЙФ-ХОЛИДЕЙС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „З.Р.“ № 20-22, ет. 7, чрез адв.З.,
2
срещу Етажна собственост, находяща се в гр. С., ул. „Г.Р.“ (434-та) №17, комплекс „В.В.“,
иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 561,09 лв., представляваща
платена без основание сума по изп.д. №*** по описа на ЧСИ С.Я., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба- 09.05.2023г., до
окончателното плащане на дължимото.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд,
в едноседмичен срок от връчването му.
Да се връчи препис от настоящото определение на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3