№ 1526
гр. София, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:И.С.С.
при участието на секретаря Е.Б.Б.
като разгледа докладваното от И.С.С. Административно наказателно дело №
20251110202818 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 от
ЗМВР.
Производството е образувано по подадена жалба от И. С. Ш. срещу
Заповед за задържане с рег. № *** от 23.01.2025 г., издадена от Т. С. Т., заемащ
длъжност „командир на отделение“ при 02 РУ-СДВР, с която на основание чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа.
В подадената жалба са изложени оплаквания, че заповедта е
незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон, при
допуснати процесуални нарушения и в разрез с принципите за съразмерност
съгласно чл. 6 от АПК, в противоречие с целите на закона. Посочено е, че на
23.01.2025 г. след 10,00 часа жалбоподателката посетила магазин „Ф.“,
находящ се в гр. ***, ул. „***“ № ***, напазарувала около 30 артикула на обща
стойност 156,92 лева, за което бил издаден касов бон, като след
заплащането се спряла до фотостудиото, за да подреди покупките си, когато
към нея се приближил охранител на магазина, който заявил, че
жалбоподателката не заплатила домашната хартия на стойност 2,29 лева. След
това жалбоподателката била отведена в склада, където дошли и служители на
СОТ. На място жалбоподателката поискала да заплати хартията. Пристигнали
1
служители на 02 РУ-СДВР и жалбоподателката била откарана в районното
управление, където бил извършен обиск. В ареста не бил допуснат адвокатът
на жалбоподателката. Посочва се, че жалбоподателката не е откраднала
хартията и не знае защо същата не е била маркирана. Твърди се, че заповедта
не е издадена от компетентен орган и не включва реквизитите на чл. 74, ал. 2
от ЗМВР – длъжността на издателя, фактическите и правни основания за
задържането на лицето. Макар да било посочено, че са налице достатъчно
данни за кражба на стока от магазин, не са посочени видът и цената на
стоката, предмета на кражбата, основанията, с оглед на които е преценена
вероятността за съпричастност към деянието. Твърди се, че приложената
принудителна административна мярка (ПАМ) не съответства на целите на
закона, не е обоснована и пропорционална, като в заповедта не е обоснована
необходимостта от задържането. Посочва се, че лицето не е извършило
деянието, не се е укрило и не е възпрепятствало действията на полицейските
органи. Направено е искане за отмяна на обжалваната заповед за задържане.
В открито съдебно заседание, на което е бил даден ход на съдебни
прения, жалбоподателката, редовно призована, не се е явила лично, но е била
представляван от упълномощен адвокат. На етап съдебни прения
пълномощникът е препратил към исканията и оспорванията в жалбата.
Направено е искане за присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание ответната страна – Т. С. Т., не се е явил
лично, но е бил представляван от пълномощник. На етап съдебни прения са
изложени твърдения, че процесната заповед е издадена от компетентен орган,
че същата е правилна, обоснована и законосъобразна. Направено е искане за
потвърждаване на издадената заповед и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар, претендиран от насрещната страна. В непосредствено депозирани в
съдебно заседание писмени бележки се посочва, че съобразно цитираната
практика на върховните съдилища било допустимо мотивите за задържането
да не са изложени в самия завършващ производството акт, а в отделен
документ, какъвто бил докладната записка. За задържащия полицейски орган
нямало задължение да събира доказателства за вината на лицето, като
преценката за задържането била на плоскостта на оперативната
самостоятелност на органа. За задържането било необходимо само
предположение за извършено престъпление. Твърди се, че задържането било
2
оправдано, тъй като били налице данни, че задържането е извършено с оглед
обществения интерес, който надделявал над правилото за зачитане на личната
свобода. В изпълнение на разпоредбите на ЗМВР на лицето бил извършен
обиск и му била предоставена декларация за запознаване с правата му.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
От докладна записка от 23.01.2025 г. на л. 34 от делото се установява, че
ответникът и негов колега – старши полицай М., били назначени за периода от
07,00 часа до 19,00 часа на 23.01.2025 г. като автопатрул ***. Около 11,10 часа
били изпратени в магазин „Ф.“, находящ се в гр. ***, жк. *** III, ул. „***“ №
*** по сигнал за лице преминало следкасовата зона, без да заплати продукт – 1
брой хартия за печене на стойност 2,29 лева. Жалбоподателката била отведена
от полицейските органи във 02 РУ – СДВР. Видно от находящия се на л. 61
касов бон, издаден на 23.01.2025 г., на процесната дата жалбоподателката е
закупила в магазина стоки на обща стойност в размер на 156,92 лева, сред
които не присъства хартия за печене на стойност 2,29 лева.
Със заповед за задържане на лице с рег. № *** от 23.01.2025 г., издадена
от Т. С. Т., заемащ длъжност „командир на отделение“ в група „Охрана на
обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ при 02 РУ-СДВР, на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР жалбоподателката била задържана за срок
до 24 часа. С протокол за доброволно предаване от 23.01.2025 г.
жалбоподателката предала на 02 РУ-СДВР 1 брой хартия за печене на
стойност 2,29 лева. На процесната дата бил извършен и обиск на лицето, за
което бил съставен протокол за обиск, в който е отразено, че не са намерени
вещи и пари в него.
В заповедта за задържане било отбелязано, че същата се издава предвид
„достатъчно данни за извършено престъпление (кражба на стока от магазин)“.
Заповедта била подписана от полицейския орган – издател и задържаното
лице. Видно от началната част и разписката, обективирана на гърба на
заповедта, лицето било задържано в 11,30 часа на 23.01.2025 г. и на същата
дата в 12,30 часа било освободено.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК, тъй като
3
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. Съдът
намира приложените по делото доказателства за непротиворечиви, обективни
и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира изцяло. Въз
основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда
фактическа обстановка.
С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу
подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба. Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Заповед за задържане за срок до 24 часа, издавана по реда на ЗМВР,
представлява принудителна административна мярка. Законодателят е
предвидил законосъобразността да подлежи на съдебен контрол съгласно
разпоредбата на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не е ограничен
само с основанията, посочени от оспорващия в жалбата, а е длъжен въз основа
на представените от страните доказателства да провери законосъобразността
на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Проверката за законосъобразност обхваща компетентността на издалия го
орган, спазена ли е изисканата от закона форма, материалните и
процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е съобразен с
целта на закона.
След запознаване със съдържанието на оспорения акт съдът намира, че
същият е издаден от компетентен орган-полицейски орган по смисъла на чл.
57, ал. 1 от ЗМВР и в предписаната в чл. 74, ал. 1 от ЗМВР писмена форма.
Заповедта за задържане е издадена обаче в нарушение на нормативно
регламентираните изисквания за съдържание, доколкото в същата не са
посочени конкретните фактически основания за издаването й. Съгласно
императивната норма на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, вр. с чл. 74, ал. 2, т. 2 от
ЗМВР обозначаването на фактическите и правните основания, обуславящи
издаването на акта, е задължителен негов реквизит. Липсата му съставлява
самостоятелно основание за отмяна на атакувания акт.
За да е законосъобразно издадена заповедта за задържане, е необходимо
в нея да бъдат ясно и недвусмислено посочени всички данни, отнасящи се до
4
предположението за евентуално извършено от задържаното лице
престъпление. Процесната заповед за задържане не съдържа данни за това
кога, къде и при какви обстоятелства е извършено твърдяното деяние, и в
какво се изразява съпричастността на задържания в престъпната деятелност,
за което се споменава в заповедта. В заповедта за задържане по чл. 72, ал. 1, т.
1 от ЗМВР следва да са описани конкретни фактически обстоятелства, сочещи
на обосновано предположение, че лицето, спрямо което се постановява
задържането, може да е извършило престъплението или да е съпричастно с
него. Обстоятелството, че органите на разследването, а и полицейският орган
е разполагал с допълнителни данни, но не ги е споменал като конкретни
фактически обстоятелства, не заличава констатираната празнота в акта.
Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР се отнася до правомощията на
полицейския орган, a разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР обслужва
информираността на лицето, което се задържа. Това, че полицейският орган
има достатъчно данни за съпричастност на задържаното лице към дадено
престъпление, не го освобождава от задължението при издаването на
заповедта за задържане да посочи в нея фактическите и правни основания на
задържането, за да може задържаното лице да разбере за кое деяние му се
налага конкретното ограничение. Още повече, че по делото не са представени
доказателства към момента на задържането на лицето да е обезпечена
възможността на същото да се запознае с горепосочената докладна записка,
касателно която ответникът неоснователно твърди, че вписваните в нея данни
могат да запълнят непълнотата за мотивираност на заповедта. В тази връзка
следва да се акцентира, че дори да се приеме обратното - че е законово
допустимо мотивиране на заповедта чрез друг акт, а именно – докладната
записка, следва да се посочи разликата в двете. В заповедта се визира
извършено (осъществено) вече престъпление – кражба на движима вещ, а от
данните в докладната записка се описва недовършен опит за кражба на
движима вещ поради вмешателство на трето лице.
Съгласно установеното в константната съдебна практика, не е
достатъчно заповедта за задържане да съдържа само позоваване на
приложимите разпоредби, без посочване на специфични обстоятелства или
действия на задържаното лице, релевиращи съпричастност към престъпно
деяние. В настоящия случай бланкетно и недостатъчно за осведомеността на
задържаното лице единствено е вписано „достатъчно данни за извършено
5
престъпление (кражба на стока от магазин)“, но без да се обозначи кои са тези
данни, каква е стоката или кой е магазинът, като това липсва и в останалото
съдържание на заповедта. Липсата на конкретна фактическа обосновка на
необходимостта от задържането се явява несъвместима с принципа за защита
на лицата от произвол. Посоченият порок е съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и засяга правото на защита на
задържаното лице, като рефлектира впоследствие върху възможността му да
се запознае с фактическите съображения, въз основа на които е задържано.
Не се установява при процесното задържане да е бил спазен и
принципът на съразмерност по смисъла на чл. 6, ал. 2 от АПК. Съгласно същия
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и
законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането
на принудителната административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР
следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото
ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Задържането
за срок до 24 часа по реда на чл. 72 от ЗМВР като принудителна
административна мярка има превантивен или преустановителен характер.
Задържането по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР съставлява ограничаване на правото на
свобода и съгласно чл. 5, § 1, б. с) от Конвенцията за защита правата на човека
и основните свободи по изключение е приложимо с цел да осигури явяването
на лицето пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение
за извършване на престъпление или когато обосновано е призната
необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване
след извършване на престъпление. В конкретния случай няма данни дали и
коя от тези хипотези е налице. Ответникът се мотивира с акцент върху
обществения интерес, ползващ се с примат в случая, но следва да се вземе
предвид, че от данните по делото се установява, че самоличността на лицето е
била установена и то е с известен адрес, като в представените на съда
материали няма данни да е имало опасност лицето да се укрие, а задържането
касае движима вещ, представляваща хартия за печене на стойност 470 пъти
по-малка от минималната работна заплата към датата на задържането. Не се
установява със задържането на жалбоподателя да е предотвратено или
преустановено извършването на престъпление, а напротив – видно от
вписаното в заповедта, самото задържане е траело 1 час, в рамките на който не
6
става ясно да са извършвани действия по разследване. Налагането на мярката
е неоправдано, доколкото не може да се установи дали е извършено с оглед на
конкретен обществения интерес за разкриване на извършители на
престъпления, предотвратяване укриването на извършителите или друга
законна цел. Предвид гореизложеното заповедта превишава целта на закона,
като задържането на жалбоподателя се явява непропорционално и съставлява
акт на неоснователна принуда, който противоречи изцяло на същността и
предназначението на принудителните административни мерки, съгласно
легалното им определение по чл. 22 от ЗАНН.
По изложените съображения съдът намира, че в конкретния случай
издадената заповед за задържане е незаконосъобразна и като такава следва да
бъде отменена.
При този изход на делото право на разноски има жалбоподателят.
Претендира се адвокатски хонорар в размер на 600,00 лева, за уговарянето и
заплащането на който се представят доказателства – договор за правна защита
и съдействие, представляващ и разписка. Предвид липсата на фактическа и
правна сложност на делото и изчерпалото се в рамките на едно заседание
съдебно следствие, съдът счита за основателно възражението за прекомерност
касателно размера на хонорара, като същият следва да бъде намален до
размера по чл. 35а от Наредба № 1/2004 г., който съдът ползва като ориентир,
а именно 300,00 лева. Съдът служебно констатира пропуска да събере
държавна такса по т. 2б от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за
таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и
министерството на правосъдието, поради което на основание чл. 145, ал. 1 от
АПК СДВР следва да бъде осъдена да заплати както горепосочения
адвокатски хонорар в полза на жалбоподателя, така и дължимите съдебно-
деловодни разноски за държавна такса по сметка на СРС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане с рег. № *** от 23.01.2025 г., издадена
от Т. С. Т., заемащ длъжност „командир на отделение“ при 02 РУ-СДВР, с
която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР И. С. Ш., ЕГН **********, е
задържана за срок от 24 часа.
7
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр.
София, ул. „Антим I” № 5, да заплати на И. С. Ш., ЕГН **********, с адрес:
гр. ***, жк. *** 3, бл. ***, ет. ***, ап. ***, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК
сумата в размер на 300,00 лева, представляваща сторени разноски за
адвокатски хонорар за първоинстанционното съдебно производство.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр.
София, ул. „Антим I” № 5, да заплати по сметка на Софийския районен съд
сумата в размер на 10,00 лева, представляваща дължими разноски за държавна
такса за първоинстанционното съдебно производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8