Р Е Ш Е Н И Е
№ 1102
гр. П., 10.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на пети
август две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия:
Адриан Янев
като разгледа гр. д. № 00216 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото e образувано по искова молба на “Водоснабдяване и канализация” ООД, с която е се иска да бъде признато за установено, че В.Д.В. дължи на ищцовото дружество сума в размер на 180,29 лева, представляваща стойността на ползвани ВиК услуги за имот, находящ се в гр. П., ул. „***, за периода от 10.07.2009 г. до 16.03.2018 г., както и сумата от 36,09 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 08.02.2017 г. до 09.10.2019 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението. Претендират направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между водоснабдителното дружество и ответницата била налице облигационно връзка по повод предоставяне на ВиК услуги за имот, находящ се в гр. П., ул. „***. Предоставянето на тези услуги се осъществявало при публично известни общите условия, одобрени от ДКЕВР (сега КЕВР), както и по реда на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съществуващото правоотношение е възникнало още с присъединяването на потребителя към водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида с абонатен № 1050525. Ответната страна имала качеството на потребители на ВиК услуги и следвало да заплаща стойността на ползваните услуги в 30 – дневен срок след датата на фактуриране.
Назначеният особен представител на ответната страна е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Прави се възражение са
погасяване на вземанията по давност.
Районният съд, преценявайки
събраните по делото доказателства намира от фактическа страна следното:
“Водоснабдяване и канализация” ЕООД е депозирало пред районния съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу В.Д.В., отнасяща за вземанията, които са предмет на настоящите искове. По повод на това е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 05887 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което е наложило даване на указания на заявителя да предяви искове за установяване на вземанията.
По делото са представени общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор, както и писмени доказателства, че същите са публикувани във вестник „Новинар” и вестник „СъП.”.
Приложени са препис на решения на КЕВР, отнасящи се цената на ВиК услугите.
Представен е нотариален акт от 16.11.2015 г., от който е видно, че ответникът е собственик на процесния имот с гр. П., ул. „***.
Приложен е договор № 2349 от 26.11.2015 г. за доставка на вода, отвеждан ена и пречистване на отпадъчни води до процесния имот, сключен между ищцовото дружество и ответника. Същият е сключен по повод подадено заявление от 25.11.2015 г. на ответника.
По делото се намират протоколи за монтаж на водомер № 2676666 и № 0364841 на процесния имот
По делото се намират препис на карнетни картони на общия водомер и на индивидуалния водомер, в които има записвания след месец ноември 2015 г.
Представена справка – извлечение за дължими, която съдържа информация за датата на издадените фактури техните стойности.
Изслушано е заключение на
съдебно – счетоводна експертиза, от което става ясно, че сумите са начислени от
отчет на два броя водомери. Според вещото лице стойността на ВиК услугите е в
размер на 180,29 лева за периода от 10.07.2009 г. до 16.03.2018 г., както и че
лихвата за забава е в размер на 49,41 лева. От ред 1 в таблицата към заключението
става ясно, че до 25.11.2015 г. стойността на главницата 11,42 лева, а лихвата
в размер на 4,30 лева. В този смисъл стойността на ВиК услуги за периода от
26.11.2015 г. (датата на сключване на договора) до края на исковия период -
16.03.2018г. е в размер на 168,87 лева,
а лихвата за забава за този период е 31,79 лева.
Настоящият състав
кредитира заключението, тъй като е обосновао, непротиворечиво и намиращо опора
в карнетните картони, справка – извлечение и решения на
КЕВР.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК.
В тежест на ищеца е да установи наличието на облигационна връзка за предоставяне на ВиК услуги до процесния имот, както и че е изпълнил задължението си за реално доставяне на ВиК услуги.
Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.
Следва да се посочи, че
облигационна връзка може да възникни и при подписването на договор за доставка
на ВиК услуги. В тази връзка се установи, че от 26.11.2015
г. е сключен писмен договор между страните, отнасящ се за доставка на ВиК услуги
до процесния имот. Важно е да се отбележи, че за периода от 10.07.2009 г. до
25.11.2015 г. не се установи наличието на облигационна връзка за доставка на
ВиК услуги, тъй като не се ангажираха никакви доказателства.
Освен наличието на облигационна връзка между страните,
дружеството следва да установи и размера на претендираната сума. По делото се
установи, че до имота са доставяни ВиК услуги на стойност 168,87 лева за
периода от 26.11.2015 г. до 16.03.2018г. (времето, за което се доказа наличието
на договорни отношения).
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД
при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ВиК услуги в 30 –
дневен срок след датата на фактуриране. Съдът съобразявайки падежните датите на
съответните месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите
месечни вземания и размера на законната лихва, както и заключението на вещото
лице, се достига до извод, че обезщетението за забава е в размер на 31,79 лева,
считано от 08.02.2017 г. до 09.10.2019 г.
Наличието на такова действително възникнало облигационно задължение към ищцовото дружество е необходима предпоставка за разглеждане на направеното от страна на ответника възражение за погасяването на същото по давност.
По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В настоящия случай за процесните вземания се погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за доставка на ВиК услуги е периодично, а другото представлява вземане за лихви.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното
за главница), давността тече от деня на падежа. В чл. 33, ал. 2 от Общите условия е
предвидено, че клиентите садлъжни да заплащат месечните дължими суми за ВиК услуги
в 30 – дневен срок след датата на фактуриране.
При изчисляване на
давността следва да се взема предвид отчетните периоди, през които страните се
намирали в договорни отношения (безпредметно разглеждане на възражение за
давност за времето през което страните не се намирали в договорни отношения).
За отчетен период от
18.07.2016 г. до 16.08.2016 г. е издадена фактура № **********/08.09.2016
г. С оглед на горните уточнения
изискуемостта е настъпила на първият ден след изтичане на падежа, т. е. на
10.10.2016 г., а тригодишният давностен срок изтича на 13.09.2016 г. Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 14.10.2019 г. , т. е. след
изтичане на давностния срок за обсъждания отчетен период, както и за
предходните отчетни периоди по време на договорния период, т. е. погасени са по
давност вземанията от 25.11.2015 г. до 16.08.2016 г., които са в размер на
39,67 лева.
Вземането за лихви възниква от момента на изискуемост на главното вземане и се погасява с погасяване на главното вземане (чл. 119 ЗЗД). Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В този смисъл обезщетението за забава, което е погасено е в размер на 13,70 лева. Погасеният период не е включен в исковия период, но пък стойността е включена в претендирана от ищеца, което налага тази стойност да се приспадне от периода както е заявен в исковата молба.
Горното означава, че непогасените вземания са в размер на 129,22 лева - главница за периода от 16.08.2016 г. до 16.03.2018 г. и 31,41 лева - лихва за забава, считано от 08.02.2017 г. до 09.10.2019 г.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част на исковите претенции.
В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило разноски в размер на 25 лева - държавна такса, 150 лева – депозит за вещо лице и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение в минимален размер), от които ответната страна следва да заплати 204,15 лева съответни на уважената част на исковете.
В заповедното производство ищецът е направил разноски както следва: 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 25 лева – държавна такса, т. е. направените разноски са в общ размер на 75 лева, от които ответникът следва да се заплатят 55,68 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Д.В., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на “Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. П., ул. “Средец” № 11 сума в размер на 129,22 лева, представляваща стойността на ползвани ВиК
услуги за имот, находящ се в гр. П., ул. „***, за периода от 16.08.2016 г. до 16.03.2018 г. и 31,41 лева
– лихва, представляваща обезщетение за
забава за периода, считано от 08.02.2017 г. до 09.10.2019 г. , ведно със
законната лихва върху размера на главницата, считано от датата на предявяване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане
на задължението, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 5887 по
описа за 2020 г. на Пернишки районен съд, и ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
исковете за сумата от 129,22 лева до предявения размер от 180,29 лева –
главница за периода от 10.07.2009 г. до 16.08.2016 г., и за разликата от 31,41 лева до
предявения размер от 36,09 лева – обезщетение за забава.
ОСЪЖДА В.Д.В., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ
на “Водоснабдяване и канализация” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. П., ул. “Средец” № 11 сумата в размер на 204,15 лева –
разноски в исковото производство и 55,68 лева – разноски в заповедното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 5887 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала: в.а.