Определение по в. гр. дело №183/2019 на Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

гр. Варна, 01.02.2019г.

Варненски окръжен съд в закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА

СВЕТЛАНА ЦАНКОВА

като разгледа докладваното от съдията Бажлекова в. гр. дело № 183/19г., намира следното: Настоящото производство е образувано по въззивната жалба на В.  К.Н., чрез адв.К.К. срещу решение №4398/05.11.18г., постановено по гр.д. № 16192/2017г. на ВРС, 18 с-в, с което по предявен срещу въззивницата иск с правно основание  чл.124 ГПК е прието за установено че П.Ц.Р.,  Б.П.Б., и Д.П.Б., са собственици на недвижим имот представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.4501.1472, съгласно кадастрална карта и кадастралните регистри на гр.Варна, одобрени със Заповед РД-18-30/19.06.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, изменени със Заповед №КД-14-03-639/0б.03.2012г. на Началник на СГКК, находящ се в гр.Варна, СО „Ментеше" №1472, с номер по предходен план 1022, с площ от 781 кв.м., а съгласно кадастрална скица с площ 780 кв.м., ведно с находящите се в имота временна постройка и трайни насаждения, придобит на основание давностно владение, осъществено за периода от 19.01.2005г. до 19.01.2015г. от П.Ц.Р. и Петър Б. Радев и наследствено правоприемство /след смъртта на Петър Б. Радев/, при квоти: 4/6 ид.ч. за П.Ц.Р.; 1/6 ид.ч. за Б.П.Б.; 1/6 ид.ч. за Д.П.Б. и са отхвърлени предявените от В.Н. срещу П.Ц.Р., Б.П.Б., и Д.П.Б., искове с правно основание чл.124 ГПК, за приемане за установено по отношение на ответниците, че В.Н. е собственик на недвижим имот представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.4501.1472, съгласно кадастрална карта и кадастралните регистри на гр.Варна, одобрени със Заповед РД-18-30/19.06.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменени със Заповед №КД-14-03-639/0б.03.2012г. на Началник на СГКК Варна, находящ се в гр.Варна, СО „Ментеше" №1472, с номер по предходен план 1022, с площ от 781 кв.м., а съгласно кадастрална скица с площ 780 кв.м., ведно с находящите се в него временна постройка и трайни насаждения, придобит чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 181, том 2, н.д.№ 353/19.07.2017г. на нотариус Орлин Стефанов. Решението се обжалва и в частта за разноските. В жалбата се излага, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, както и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Посочва се, че съдът не е изложил мотиви по направеното от въззивницата  възражение за липсата на намерение за своене от ищците на имотите, като не е обсъдил и неправилно е ценил  представените в тази връзка доказателства. Оспорват се като необосновани изводите, че по делото е установено осъществявано от страна на ищците давностно владение върху имотите, както и от страна на техния наследодател. Счита, че събраните по делото доказателства установяват оборване на презумпцията на чл.69 ЗС. Твърди се, че към момента на сключване на предварителния договор за процесните имоти – 2.01.2014г., продавачите не са били собственици на същите, поради това, че към този момент не е била издадена заповед по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ и не са били въведени във владение. Счита, че съдът е нарушил съдопроизводствените правила, като не е съобразил представените с исковата молба доказателства, че през времето на протичане на твърдения давностен срок от страна на ищците Петър Б. Радев в качеството си на купувач по предварителен договор от 22.01.2004г. заплаща суми на Благомир Векилов и Христо Векилов. Жалбоподателя счита, че от доказателствата по делото не се установява придобиването на собствеността върху имота на   заявеното основание- придобивна давност.

Претендира се обжалваното решение да се отмени като неправилно и незаконосъобразно и да се постанови нова решение, с което да се уважи предявения от В.К.Н. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК  и се приеме за установено, че същата е придобила собствеността върху процесните имоти въз основа на сделка, обективирана в НА № 181/2017г. Претендира присъждане на разноските по делото.

В предвидения срок въззиваемите страни- П.Р., Б.Б. и Д.Б. са депозирали отговор, с който оспорват въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени доводи и съображения. Молят решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират за присъждане на разноски във въззивното производство.

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалване на решението, при изпълнение на изискването за надлежна представителна власт, поради което и същата се явява допустима.

Въпреки въведените оплаквания за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и съществени процесуални нарушения, предвид липсата на формулирани от страните доказателствени искания, както и, че в случая не е налице и хипотезата на задължение на въззивния съд да дава указания на страните относно посочването и събирането на доказателства или служебно събиране на такива, делото следва да се насрочи за разглеждане в открито с.з.

     Воден от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

Насрочва производството по делото в с.з. на  12.03.19г. от  10 ч., за която дата и час да се призоват страните, чрез процесуалните им представители.

Определението не подлежи на обжалване.

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:             ЧЛЕНОВЕ: