№ 312
гр. П., 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ИВ. Юл. Колев
при участието на секретаря Л. В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от ИВ. Юл. Колев Гражданско дело №
20211720102307 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на АС. КР. Р. срещу „Вива
кредит“ ООД. Ищецът твърди, че на 09.10.2020 г. е сключил договор за потребителски
кредит № 5640631 (Договора) с ответника в размер на 900,00 лева. Твърди, че кредитът
следва да бъде възстановен за срок от 12 месеца с лихва в размер на 40,32% и ГПР
49,49%, като общият размер на задължението възлиза на 1746,84 лева, в която е
включена и сума в размер на 638,40 лева – такса за експресно разглеждане и отпускане
на кредита. Допълва, че на основание чл. 4, ал. 2 от Договора е начислена неустойка
в размер на 425,52 лева, тъй като не е изпълнила задължението си да осигури две
физически лица - поръчители, които следва да представят служебна бележка от
работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетният им осигурителен
доход е в размер на над 1000 лева и да работят по трудов договор без определен срок,
банкова гаранция или друг вид обезпечение.
Твърди, че задълженията са изцяло погасени, като е заплатила сума в общ
размер на 2172,36 лева.
Излага становище, че процесният договор е нищожен на основание чл. 22 ЗПК,
вр. чл. 26. ал. 1 ЗЗД, тъй като противоречи на законоустановените императивни
правила. Пояснява, че Договора е за предоставяне на финансови услуги от разстояние и
попада в приложното поле на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Намира, че тази процедура не е
спазена, тъй като ответникът не е изпълнил императивно вмененото му задължение да
предостави на потребителя А.Р. изискуемата преддоговорна информация, не е получил
валидно съгласие на потребителя за сключването и изпълнението на договора, както и
за условията, при които последният може да се откаже от него.
Счита, че всички разменени между доставчика и потребителя електронни
съобщения не отговарят на императивните изисквания на ЗЕДЕУУ, тъй като са
неподписани /например чрез квалифициран електронен подпис/ и нямат формална
доказателствена сила.
Намира, че Договора е във формат и размер шрифт по-малък от 12, че е
1
нищожен на основание чл. 11. ал. 1. т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице
съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на
разходите /ГПР/ по кредита, който е посочен единствено като процент, но без изрично
да са описани и основните данни, конто са послужили за неговото изчисляване, че
липсата на ясно разписана методика на формиране па ГПР по кредита, а именно кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР.
Позовава се на Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/2017 г. на СЕС, съгласно което
непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуацията, в която в
договора се съдържа само математическа формула за изчисляването па точи ГПР, без
обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни.
Поддържа, че действителният ГПР е 141,370 % е над максимално установения
праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19. ал. 4 от ЗПК, тъй като в
него следва да бъде включена и неустойката.
Намира разпоредбата от Договора, задължаваща я да заплати 638,40 лева – такса
за експресно разглеждане и отпускане на кредита за нищожна поради противоречие с
чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като заемополучателят не следва да заплаща такси за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита, а същевременно услугата, за която е
начислена подобна такса, не е била реално предоставена, поради което същата е
заплатена при начална липса на основание, а тази за неустойка в размер на 425,52 лева
като противоречаща на чл. 33, ал. 1 ЗПК, като тук посочените суми не са включени в
ГПР, което от своя страна е в противоречие с чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Счита Договора за нищожен по отношение и на клаузата за дължимата се
възнаградителна лихва, тъй като тя противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 9 , вр. чл. 22 ЗКП и
добрите нрави.
Счита Договора за нищожен, тъй като не е посочено наличието или липсата на
право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде
упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за
задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29.
ал. 4 и 6 от 3ПК, както и за размера на лихвения процент на ден.
На следващо място счита, че Договорът е унищожаем, тъй като е сключен при
крайна нужда и явно неизгодни условия с твърдението, че към този момент не е
разполагала с достатъчно финансови сродства да задоволи своите и на нейното
семейство основни потребности - заплащаме па разходи за комунални услуги, храна и
други разходи от неотложен характер.
Намира същият за унищожаем и като сключен поради измама или грешка.
Ищецът признава, че му е отпуснат заем в размер на 900.00 лева като твърди, че е
заплатил на ответника сумата в общ размер на 2172,36 лева. С оглед на поддържаното
становище за нищожност на Договора, счита че следва да възстанови единствено
стойност на кредита съгласно чл. 23 ЗПК.
С оглед на изложеното моли съда да осъди ответника да му заплати сума в
размер на 50,00 лева, частичен иск от даденото без основание – 1272,36 лева,
посочвайки, че претенцията в размер на 50,00 лева се формира - 5,00 лева от 208,44
недължимо заплатена възнаградителна и наказателна лихва, 20,00 лева от 638,40 лева,
представляваща недължимо платена такса за експресно разглеждане и 25,00 лева от
425,52 лева неустойка, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата
молба.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок, с който оспорва предявените искове.
Изложени са подробни съображения, че изискуемата от закона форма за сключване на
2
договора за потребителски кредит, била спазена, като договорът съдържал всички
изискуеми реквизити и задължителни елементи от съдържанието. Твърди се, че
общите условия са изпратени на посочения от ищеца електронен адрес. Твърди, че
таксата за експресно разглеждане представлява възнаграждение, дължимо за
самостоятелна услуга, която кредиторът е предоставил на ищцата преди сключването
на договора и изразяваща се в приоритетно разглеждане на заявката, поради което не
попада в ГПР, което в процесния случай се формира единствено от лихвения процент и
към момента на сключване на договора. Позовава се също на чл. 19, ал. 3 ЗПК,
съгласно който в ГПР не се включват разходите, дължими при неизпълнение на
Договора.
Поддържа, че начислената на ищеца неустойка не е прекомерна, не е в
противоречи не добрите нрави, чл. 21, ал. 1 и чл. 33 ЗПК, както и чл. 71 ЗЗД, като
подчертава, че тя не формира ГПР, тъй като дължимостта е в зависимост от бъдещо
поведение на страната по Договора.
Изложени са подробни правни и фактически съображения относно начина на
формиране на лихвата по договора, както и нейната функция, поради което се твърди,
че уговорката за лихва е породила валидно задължение за клиента. Поддържа се, че на
ищцата е била предоставена подробна преддоговорна информация, относно размера на
задължението и срока за погасяване, както и и начина, по който би могло да се
реализира правото на отказ от договора.
Поддържа, че нене налице противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК тъй като
ищецът е информиран за правото си на отказ съгласно чл. 29, ал. 2 ЗПК.
Оспорва се договорът да е бил сключен при крайна нужда и явно неизгодни
условия, като се подчертава, че правоотношението е възникнало между
равнопоставени субекти, липсва начин, по който кредиторът да принуди ищцата да
приеме предложените и условия, а именно ищцата е поискала заявката й да бъде
разгледана експресно.
С оглед на изложеното моли съда да постановите решение, с което да отхвърли
изцяло исковата претенция на А.Р. като неоснователна и необоснована.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. Депозирана е писмена молба, с
която поддържа така предявените искове.
Ответникът също бе се представлява, като оспорва исковете и поддържа
възраженията си изложени в отговора на исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
От представения по делото Договор (страните не спорят относно сключването
му и конкретните му разпоредби) се установява, че между страните е налице
облигационна връзка по договор за кредит и съгласие за връщане на сумата, вкл.
нейното олихвяване. Размерът на кредита е 900,00 лева. срок 12 месеца, ГЛП 40,32%,
ГПР 49,49%, като изрично са посочени датите на всяка погасителна вноска. Уговорено
е, че ищецът дължи такса за експресно разглеждане на искането за кредит в размер на
638,40 лева, чието заплащане е разсрочено в рамките на договора. Посочено е, че всяка
една погасителна вноска е в размер на 145,57 лева и включва задължението за
главница, възнаградителна лихва и такса за експресно разглеждане на искането за
кредит.
По силата на чл. 4, ал. 1 от Договора ищецът се е задължил в тридневен срок да
предостави обезпечение чрез поръчителство на едно физическо лице, което да
3
отговаря на следните изисквания – да е навършил 21 години, минималният размер на
осигурителния му доход да е над 1000 лева, да работи по безсрочен трудов договор от
поне 6м., да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, да няма
неплатени осигуровки, да няма задължения към други банкови и финансови
институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ да е „период на
просрочие от 0 до 30 дни“, или банкова гаранция с бенефициер заемодателят, която е
издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение по
договора. Уговорено е също, че при неизпълнение на това задължение
кредитополучателят дължи неустойка в размер на 425,52 лева, която се дължи
разсрочено в срока на Договора
По делото ищецът сам представя платежно нареждане съгласно което е получил
сумата по Договора в по нисък размер, но изрично е признал, че е получил именно
900,00 лева, което е обявено за безспорно по делото. Представя и платежно, съгласно
което е изплатил на ответника сума в размер на 181,03 лева.
Съгласно чл. 8 от Договора ГПР съдържа допускани, че договорът ще бъде
валиден за първоначално уговорения срок, всяка от страните ще изпълнява точно.
По делото е представена справка от „Изипей“ за извършени плащания от ищеца
към ответника, но сумата не е индивидуализирана и не би могла да бъде отнесена към
конкретно основание.
По делото е прието заключение по ССЕ, неоспорено от страните, което съдът
кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на
всички поставени задачи. В заключението е отразено, че по Договора е направено
плащане в размер на 181,03 лева с която сума са погасени задължения за главница –
62,13 лева, възнаградителна лихва – 30,24 лева, такса за експресно разглеждане - 53,20
лева и неустойка - 35,46 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
Районен съд П. е сезиран с обективно, кумулативно съединени частични
осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца суми, получени без основание.
В тежест на ищеца е в условията на пълно и главно доказване да установи, че
процесната сума е заплатена от него и е получена от ответника, а той следва да
установи основанието да задържи търсената като платена сума.
Молбата на ищеца за изменение на предявените искове е оставена без уважение,
поради което съдът следва да разгледа първоначално предявените претенции.
Настоящият състав приема, че страните са обвързани от Договора, които е
валидно сключени е породил присъщите си правни последици. Това е така, защото
съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит
под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт -
не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.
Договорът е сключен от разстояние и съгласно ЗПФУР не се изисква полагане на
подпис на страните по него. ЗПК допуска сключването на договор за потребителски
кредит от разстояние – по правилата на ЗПФУР - арг по чл. 5, ал. 9 и ал. 13 от ЗПК.
Освен това от приетите по делото писмени доказателства се установи, че процесната
сума е преведена и усвоена от ответника, същият не е възразил срещу получаването ѝ.
4
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства се установи, че
императивно определеното съдържание на договора е налице, поради което за
ответника е възникнало задължението да възстанови заетата сума при условията на
Договора, включително и за заплащане на възнаградителна лихва. Тъй като договорът
за кредит е сключен под формата на електронен документ, същият, ведно с
допълнителните споразумения и Общите условия към него, са представени по делото
на хартиен носител на основание чл. 184, ал. 1 ГПК. Съдът намира, че процесният
договор представлява електронен документ, който не е подписан с квалифициран
електронен подпис по смисъла на ЗЕДЕУУ. Независимо че електронното съобщение,
несъдържащо квалифициран електронен подпис, не се ползва с формална
доказателствена сила, последното не е тъждествено на пълна липса на волеизявление и
не може да бъде игнорирано, в който смисъл е практиката на ВКС, формирана с
Решение № 70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г., ІV г. о. и Определение №
169/06.04.2017 г. по ч. т. д. № 672/2017 г., І т. о. В посочената практика се приема, че
„принципно представянето на документ върху който липсва подпис на издателя му
предпоставя, че фактът на писменото изявление и неговото авторство ще бъдат
установявани с други доказателствени средства при оспорване кой е издателят му“.
В процесния случай във формулярите е попълнена информация, която логически
е свързана единствено с ищеца – три имена, ЕГН, постоянен и настоящ адрес, имейл,
мобилен телефон. От съвкупната преценка на доказателствата съдът приема, че ищецът
е преминал през формата за кандидатстване и сам е попълнил своите данни с цел да
получи кредит.
Конкретните възражения на ищецът съдът намира за неоснователни. Установи
се, че ищецът е получил съответната преддоговорна информация, вкл. правото си да се
откаже от Договора, което се съдържа в множество клаузи на представените по делото
документи. Съдът приема, че този ищец е бил наясно с цялата му необходима
информация, доколкото е сключил множество договораи за кредит, над тридесет от
които са предмет на съдебни производства пред този съд и стотици в страната.
Хипотезите, застъпени в практиката на СЕС, на която ищецът се позовава,
необходимостта съдът да третира „потребителя“ като по – слаба страна в конкретния
случай следва да се считат за опровергани.
Относно неспазване правилото всички документи да са на шрифт поне 12, съдът
приема, че доколкото този договор е сключен от разстояние, посредством платформа
достъпна на компютър, то всеки потребител свободно може да регулира големината на
шрифта.
Съдът не установява твърдяното нарушение и на чл. 19, ал. 4, вр. ал. 5 ЗПК.
Това е така, защото в Договора е пределно ясно описано какви са задълженията на
ищеца, в случай че изпълнява точно в темпорално и количествено отношение.
Начислената неустойка не се включва в ГПР – арг. чл. 19, ал. 3 ЗПК. Съгласно чл. 19,
ал. 1 ЗПК годишния процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Съгласно параграф 1 от ДР на ЗПК "Общ
разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
5
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
В конкретния случай се установи, че таксата за експресното разглеждане на
искането за кредит е опционално (чл. 1, ал. 2 от Додовора), поради което същото макар
и известно към датата на сключване на Договора не подлежи на включване в ГПР. Ето
защо невключването на възнаграждението за горната услуга и начислената неустойка в
ГПР по конкретния Договор не е нарушение и не води до неговата недействителност.
Не се установи Договорът да е унищожаем на посочените в исковата молба
пороци, тъй като ищецът не представи никакви доказателства в тази насока.
Същевременно обаче, съдът приема, че таксата за експресно разглеждане на
искането за кредит са начислени в нарушение на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, забраняващ на
кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита (така Решение № 345/9.01.2019 г. по т. дело №
1768/2018 г. на ВКС, поради което са недействителни и същите не се дължат.
Недействителна е и уговорката за неустойка. Принципът на справедливостта
изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес, а определянето на
неустойка в размер на 47,28 % върху целия размер на заема за неосигуряване на
поръчител със завидна кредитна история (съгласно конкретните договорни изисквания)
или банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за сбора от отпуснатия кредит и
възнаградителна лихва в цялост, без да се държи сметка за евентуално предсрочно
погасяване или времето за нейното издаване, в тридневен срок от сключване на
договора, е в явно противоречие с добрите нрави - несанируем порок, визиран в чл. 26,
ал. 1 ЗЗД. Същевременно тази клауза недвусмислено попада в хипотезата на чл. 146,
ал. 1, вр. чл. 143, т. 5 ЗЗП.
Само за пълнота следва да се посочи, че задължението за обезпечаване на
главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно
договореното. Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави, тъй като нарушава
принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните
функции, които законодателят определя за неустойката, поради което настоящият
състав намира, че тази клауза (чл. 4, ал. 2 от Договора) е нищожна. В тази част
процесният договор за кредит не е породил правно действие и същата не се дължи,
поради което претенцията за установяване дължимостта на тази сума е неоснователна и
предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло
Ето защо сумата, заплатена от ищеца следва да се отнесе единствено към
задължението за главница и възнаградителна лихва в общ размер на 1108,44 лева.
Същевременно обаче, по делото се установи, че ищецът е заплатил едва 181,03 лева,
поради което предявените искове са неоснователни тъй не е погасена дори
възнаградителната лихва по съглашение, чиито суми са изцяло падежирали. Дори да бе
прието, че се дължи чистата стойност по кредита, извършеното погашение е явно
недостатъчно.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски, но при този изход от спора той няма право на
такива.
Ответникът е претендирал разноски , но доказателство за такива не е
представил, поради което не следва да му бъдат присъждани.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от АС. КР. Р. , ЕГН ********** частични осъдителни
искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на „ „Вива
кредит“ ООД, ЕИК ********* да му заплати суми в общ размер на 50,00 лева,
частичен иск от даденото без основание – 1272,36 лева, по договор за потребителски
кредит № 5640631/09.10.2020 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на
исковата молба.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7