Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1475 11.06.2019 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, XXXVIII – ми граждански
състав
на двадесет и осми май две хиляди и деветнадесета година в открито
съдебно заседание в състав:
Председател: Невена Ковачева
Секретар: Марина Димова
Като разгледа докладваното от съдията Ковачева
гражданско дело № 6253 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Т.А.К. срещу Й.В.В., Т.З.С. и С.З.С.. Иска се разпределение на ползването на съсобствен между страните недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 07079.658.49, административен адрес: **** и 5, съобразно правата в съсобствеността – 270/1137 кв. м. ид. ч. за ищеца, 144/1137 кв. м. ид. ч. за В., за С. – общо 511/925 кв. м. ид. ч.
Ищците са посочили, че с ответниците са съсобственици на дворното място по силата на договори за покупко-продажба и дарение. В дворното място ответниците притежавали едноетажна жилищна сграда и друг вид сграда за обитаване. Тъй като отношенията между страните били влошени и не можели доброволно да определят начина, по който да ползват дворното място, молят съда да извърши разпределение на ползването му.
Ответникът В. е посочил, че искът е неоснователен.
Ответниците С. чрез процесуален представител са посочили, че те не са създавали пречки за ползване на имота от ищеца. Поради това се моли съдът да не възлага разноски на С..
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, по основателността на претенциите намира следното:
Предявеният
иск е с материалноправно основание чл. 32, ал. 2 ЗС.
Прието
за безспорно и ненуждаещо се от доказване, а и от събраните писмени
доказателства се установява обстоятелството, че страните са съсобственици на
процесното дворно място. По силата на нотариален акт за дарение № 46, т. II, рег. № 3840/23.12.2014 г. К. е придобил собствеността
върху 270/1137 кв. м. ид. ч. от имота. Видно от нотариален акт за дарение № 117,
т. I, рег. № 1007/22.03.2000 г. и нотариален акт за продажба
№ 120, т. I, рег. № 1014/23.03.2000 г. С. са
придобили собствеността върху 511/925 кв. м. ид. ч. от имота. С констативен
нотариален акт № 177, т. I, рег. №
2747/26.09.2018 г. Й.В. е признат за собственик на жилищна сграда
07079.658.49.2 в процесния имот и на 144 кв.м. ид. ч. от последния. Страните не
могат да постигнат съгласие относно реалното разпределение на ползването върху имота,
поради което то следва да бъде определено от съда, съгласно разпоредбата на чл.
32, ал. 2 ЗС.
По делото е приета съдебнотехническа експертиза,
вещото лице по която е дало два варианта за разпределение ползването на
дворното място. В тях са включени всички съсобственици, като вещото лице
правилно е отчело правото им на собственост и върху двете жилищни сгради, взело
е предвид застрояването в имота към момента, като е съобразил изискванията на
ЗУТ относно отстояние между сградите и необходимата площ около тях, т. е. взето
е предвид съществуващото фактическо положение и възможността всички дялове да
имат излаз към улица. В тази връзка следва да се отбележи, че в настоящото
производство съдът следва да се съобрази с действителното фактическо положение.
Вещото лице е оставило 212 кв. м. от имота за общо ползване в отделен дял, тъй
като собствеността върху тях не е ясна към момента.
При определяне начина на ползване на съсобствения имот
съдът се ръководи от изискването
ползването да отговаря най-пълно на правата на съсобствениците, на най-целесъобразното
ползване на имота и по фактическото положение на този имот към момента на
разрешаването на спора, като на разпределение подлежи свободната незастроена
площ извън застроената такава.
Съдът
намира, че целесъобразно би било разпределението да се извърши по първия
вариант предвид разположението на сградите и обектите, притежавани от всяка от
страните в имота и подстъпите /входовете/ към тях. Вещото лице М. е посочило
пред съда, че по-подходящ е вариант първи, тъй като може да се обслужва сграда
2 от всички посоки, без да се нарушава спокойствието на другите собственици. И
при двата варианта дялове 1 и 2 граничат както помежду си, така и с дял 4 – за
общо ползване. Всички дялове имат достъп до улица. Следователно определящ
критерий в случая е възможността В. да има достъп до сградата си от всички
страни (например за ремонтни дейности), без да се налага да безпокои К. и да
навлиза в отредената за ползване от последния площ.
Разноските
за адвокат остават за страните така както са направени, а разноските за
експертиза се разпределят между страните съобразно квотите им, тъй като
решението на съда обвързва и ползва всички от страните по делото, без значение
дали са дали повод за завеждане на иска. Ето защо С. следва да бъдат осъдени да
заплатят на К. сумата от 300 лева – заплатено от него възнаграждение за особен
представител, както и сумата от 40 лева – възнаграждение за вещо лице. С. следва
да бъдат осъдени да заплатят на В. сумата от 70 лева възнаграждение за вещо
лице.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
РАЗПРЕДЕЛЯ
реалното ползване между Т.А.К., ЕГН **********, Й.В.В., **********, Т.З.С.,
ЕГН ********** и С.З.С., ЕГН ********** в
качеството им на съсобственици на поземлен имот с идентификатор 07079.658.49,
административен адрес: **** и 5, съобразно правата в съсобствеността – 270/1137
кв. м. ид. ч. за К., 144/1137 кв. м. ид. ч. за В., за С. –
общо 511/925 кв. м. ид. ч., съгласно първия вариант в заключението по СТЕ на
вещото лице М.М..
ОСЪЖДА Т.З.С., ЕГН ********** и С.З.С., ЕГН ********** разделно да заплатят на Т.А.К., ЕГН ********** сумата от 340 лева (триста и
четиридесет лева) съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА Т.З.С.,
ЕГН ********** и С.З.С., ЕГН ********** разделно
да заплатят на Й.В.В., **********
сумата от 70 лева (седемдесет лева) съдебно-деловодни разноски.
СКИЦА 1 към
горното заключение, приложена на л. 85 от делото, представлява неразделна част от настоящото решение.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/ не се чете/
Вярно с оригинала! МД