№ 10907
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20231110170815 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от И. В. П., ЕГН
**********, чрез пълномощника му адв. М. Д. С., АК - ..., против Софийски районен съд,
БУЛСТАТ *********, с адрес в гр. София, район Триадица, бул. „Ген. М. Д. Скобелев“ № 23,
представляван от административния ръководител.
Твърди се в исковата молба, че с решение № 84394 от 05.04.2017 г., постановено по
наказателно общ характер дело № 14507 по описа за 2016 г. на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 105-ти състав, влязло в законна сила на 21.04.2017 г., на ищеца е
наложена глоба по реда на чл. 78а от НК в размер на 1 000 лв. Въз основа на горепосоченото
решение, на 26.07.2023 г. е издаден изпълнителен лист за сумата от 1 000 лв.,
представляваща наложената глоба, за сумата от 100 лв. - разноски по делото и за сумата от
10 лв. държавна такса за издаване на изпълнителния лист. Въз основа на издадения
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20238580401298 по описа на ЧСИ
У.Д..
Ищецът твърди, че на основание чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК давностния срок върху
наказание глоба е тригодишен от влизане в сила на решението или в конкретния случай той
е изтекъл на 21.04.2020 г. До момента на подаване на исковата молба, инициирала
настоящето производство, не са извършвани действия, годни да прекъснат или спрат
давностния срок, но дори да са налице такива, по отношение на наложеното наказание глоба
в размер на 1 000 лв. е изтекъл и абсолютния давностен срок, регламентиран в чл. 81, ал. 3
от НК., който е 4 години и 6 месеца.
По отношение на претендираните разноски в размер на 110 лв. е изтекъл общият
петгодишен давностен срок по чл. 110 от Закона за задълженията и договорите.
Като излага тези факти и съображения, И. П. моли да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че не дължи сумата от 1 100 лв., представляваща наложено
наказание „глоба“ и присъдени разноски с решение № 84394 от 05.04.2017 г., постановено по
наказателно общ характер дело № 14507 по описа за 2016 г. на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 105-ти състав, за която сума е образувано изпълнително дело №
1
20238580401298 по описа на ЧСИ У.Д..
С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени доказателства. представя
документи, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа предявения иск и
направените доказателствени искания. Не ангажира допълнително доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва иска
като неоснователен. Сочи, че изпълнителният лист по наказателно общ характер дело №
14507 по описа за 2016 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 105-ти състав е
издаден в съответствие с процесуалните правила и след като е изпълнена процедурата по чл.
182 ал. 2 от ДОПК. В съответствие с вътрешните правила за събиране на съдебните
вземания в СРС е определен съдебен изпълнител, който да събере вземането и е образувано
изпълнително производство. Ищецът не е възразил срещу дължимостта на сумите, нито е
погасил същите.
Ответникът моли за събирането на писмени доказателства.
В съдебно заседание ответникът не изпраща законен или договорен представител.
Въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
С решение № 84394 от 05.04.2017 г., постановено по наказателно общ характер дело
№ 14507 по описа за 2016 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 105-ти
състав, на ищеца е наложена глоба по реда на чл. 78а от НК в размер на 1 000 лв. Решението
е влязло в законна сила на 21.04.2017 г.
Въз основа на горепосоченото решение, на 26.07.2023 г. е издаден изпълнителен лист
за сумата от 1 000 лв., представляваща наложената глоба, за сумата от 100 лв. - разноски по
делото и за сумата от 10 лв. държавна такса за издаване на изпълнителния лист.
С възлагателно писмо с изх. № 21346 от 03.08.2023 г. на Софийски районен съд и въз
основа на изпълнителния лист, издаден по наказателно административен характер дело №
14507 по описа за 2016 г. на Софийски районен съд, 105-ти състав, е образувано
изпълнително дело № 1298 по описа за 2023 г. на Частен съдебен изпълнител У.Д., рег. 858 и
район на действие – Софийски градски съд. Към датата на приключване на устните
състезания по делото изпълнителното производство е висящо.
При така установеното от фактическа страна съдът намира предявеният отрицателен
установителен иск за допустим и основателен, предвид следните съображения:
Исковата претенция е допустима. За ищеца е налице правен интерес за
установяването на недължимостта на процесното парично вземане. Правната му сфера се
явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен
титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили
след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание,
ищецът има интерес да установи.
Ищецът не е лишен от правен интерес от отричане на задълженията му по
изпълнителния лист , издаден от по наказателно административен характер дело № 14507 по
описа за 2016 г. на Софийски районен съд, НО, 105-ти състав, независимо от разпоредбата
на чл. 173 ал. 2 от ДОПК. Вземанията, предмет на отрицателния установителен иск, са
публични държавни вземания, тъй като попадат в приложното поле на чл. 162 ал. 2 т. т. 3 и 5
от ДОПК. В случаят събирането им е възложено на частен съдебен изпълнител при
условията на чл. 2 ал. 3 от ЗЧСИ и изпълнителното производство пред съдебния изпълнител
се развива по реда на ГПК, съгласно изричната разпоредба на чл. 163, ал. 4 от ДОПК.
Посоченият по-горе факт определя редът за защита срещу изпълнението на едно
задължение, което според твърдения в исковата молба е погасено по давност. При
2
извършването на принудително събиране по реда на ГПК съдебният изпълнител не
разполага с правомощие да се произнесе по възражението за давност, поради което
средството за защита на длъжника е чрез предявяването на отрицателен установителен иск
по реда на чл. 439, ал. 1 от ГПК (в този смисъл определение № 11 от 25.04.2023 г. на ВКС и
ВАС по адм. д. № 8/2023 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Х.Б.).
Разгледан по същество, искът е основателен.
Ищецът претендира отричането на две категории парични вземания, за които е осъден
с влязлото в сила решение по наказателно административен характер дело № 14507 по описа
за 20167 г. на Софийски районен съд – глоба, наложена като наказание по реда на чл. 78а от
НК и разноски по делото.
По отношение на наложеното наказание „глоба“ приложимият давностен срок е този
по чл. 82 ал. 1 т. 5 от НК. Съгласно цитираната норма давността за изпълнение на наказание
„глоба“ е две години. Считано от датата на влизането в сила на решението, с което е
наложено това наказание – 21.04.2017 г., изпълнителската давност е изтекла на 21.04.2019 г.,
а изпълнителното производство е образувано след погасяването на възможността за
принудително изпълнение на наложеното наказание „глоба“.
Вземанията за разноски – държавни такси в полза на ответника Софийски районен
съд, се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок, съгласно общата разпоредба
на чл. 173 ал. 1 от ГПК. Давността за същите започва да тече от първи януари на годината,
следваща тази на влизане в сила на решението по нах дело № 14507 по описа за 2016 г. на
СРС, т.е. от 01.01.2018 г. Следователно погасителната давност за събиране на таксите
присъдени в полза на ответника е изтекла на 01.01.2023 г. Възлагателното писмо, въз основа
на което е образувано изпълнителното производство за събирането на разноските е от
03.08.2023 г. т.е. изпълнителното дело е образувано след изтичането на петгодишния
давностен срок, поради което инициирането му не прекъсва вече изтеклата погасителна
давност.
По гореизложените съображения, съдът намира предявения отрицателен
установителен иск за основателен.
Ищецът не претендира присъждането на разноски, порази което съдът не дължи
произнасяне по реда на чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
По иска предявен от И. В. П., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. София, бул.
„Ген. Гурко“ № 62 А, ет. 5, ап. 17, против Софийски районен съд, БУЛСТАТ *********, с
адрес в гр. София, район Триадица, бул. „Ген. М. Д. Скобелев“ № 23, представляван от
административния ръководител, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 1 110 лв. (хиляда сто и десет лева), представляваща наложено наказание
„глоба“ в размер на 1 000 лв. и присъдени разноски за заплащане на държавни такси в
размер на 110 лв. с решение № 84394 от 05.04.2017 г., постановено по наказателно общ
характер дело № 14507 по описа за 2016 г. на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 105-ти състав, за която сума е образувано изпълнително дело № 20238580401298
по описа на ЧСИ У.Д..
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4