Решение по КНАХД №2286/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Началник група в ОДМВР - Бургас, РУ - М. Т. против Решение № 1304/29.12.2023г., постановено по НАХД №289/2024 г. по описа на Районен съд –Малко Търново, с което е отменено Наказателно постановление № 25-0299-000179 от 03.07.2025 г. на Н. Г. в ОДМВР - Бургас, РУ - Малко Търново, с което на В. А. К., [ЕГН], за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв., и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. А от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца. В жалбата си жалбоподателят иска съдът да отмени обжалвания акт и потвърди процесното наказателно постановление. Излага доводи за противоречие на решението с материалния закон и несъобразяването му със събраните по делото доказателства.

Посочените в жалбата оплаквания съдът [жк], ал. 1, т.1 и 2 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касаторът не се представлява.

Ответникът по касация – В. А. К., редовно уведомена се представлява от аддв. Н., който поддържа представеното писмено становище, счита че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Не ангажира доказателства. Претендира разноски съгласно представения списък.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Малко Търново е образувано по жалба от В. А. К. против Наказателно постановление № 25-0299-000179 от 03.07.2025 г. на Н. Г. в ОДМВР - Бургас, РУ - Малко Търново, с което за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв., и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. А от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца. С Решение № 1304/29.12.2023г., постановено по НАХД №3383/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас е отменено обжалваното наказателно постановление.

За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно е приложен материалния закон. Приел е, че нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП не е доказано, тъй като не е направено измерване на скоростта, с която се е движил автомобила и въз основа на събраните доказателства не може да се направи извод за несъобразена скорост, поради което е направил извод за съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до нарушаване на правото на защита на наказаното лице-неясна фактическа обстановка и нарушение на материалния закон, тъй като не е установено, че водачът е могъл и е бил длъжен да предвиди конкретното препятствие по пътя. По отношение нарушението на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. А от ЗДвП е приел, че деянието е несъставомерно по посочената разпоредба, тъй като не се установяват при настъпилото ПТП пострадали хора. При посочените съображения първоинстанционният съд е отменил наказателното постановление.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

С обжалваното наказателно постановление е ответникът по касация е санкциониран за това, че на 26.04.2025г. в 16:00 часа, в община Малко Търново, на път Втори клас № II-99, при км. 86+1 в посока [населено място] управлявал лек автомобил [Марка], модел „РАВ-4“ с рег. № [рег. номер], собственост на И. Д. Д. и поради движение с несъобразена скорост, при навлизане в лява крива, допуска самостоятелно ПТП, като излиза извън пътното платно и се блъска в дърво. Прието е, че от ПТП има материални щети, без пострадали и наказаното лице е напуснало мястото на ПТП и не е уведомило компетентните органи.

За тези констатации бил съставен АУАН и въз основа на него е било издадено обжалваното наказателно постановление. Прието е, че са извършени две нарушения- нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, за което на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв., и нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. А от ЗДвП, за което на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца.

Настоящият съдебен състав счита решението за правилно и законосъобразно по следните съображения:

На първо място при издаването на наказателното постановление е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в следното: Актът за нарушение има функция да повдигне обвинението и да очертае от обективна и субективна страна предметът на доказване, като от съществено значение, с оглед правото на защита на жалбоподателя е ясното и точно описание на нарушението и съответстващата пълна правна [жк], според органът довела до ПТП, е движение с „несъобразена скорост“. В разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП са посочени факторите, с които водачите на пътни превозни средства са длъжни да се съобразяват при избиране скоростта на движението, а именно с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В настоящия случай не е посочено нито едно обстоятелство, с което не се е съобразил водачът, за да се приеме, че скоростта не е съобразена. В този смисъл у допуснато нарушение на чл.42, т.4 от ЗАНН липсва описание на нарушението и обстоятелствата при които е извършено, същото нарушение е допуснато и при издаването на наказателното постановление / чл.57, т.5 от ЗАНН/, тъй като фактическата обстановка и в него страда от същия порок-липсва описание на фактическите обстоятелства, касаещи съставомерни признаци на деянието.

Възражението в касационната жалба, че от снимковия материал може да се направи извод за атмосферните условия и пътната настилка е неоснователно, тъй като всички съставомерни признаци на деянието следва да са надлежно описани в акта за нарушение и наказателното постановление, а не да се извличат от представен снимков материал, и то в касационната инстанция. Недопустимо е да се допълват и с изявление в касационната жалба, а именно дълга, права, суха отсечка, с добра видимост, през светлата част на денонощието, тъй като всички тези обстоятелства е следвало да бъдат посочени в акта за нарушение и наказателното постановление и въз основа на тях да се квалифицира скоростта. Неясно е и твърдението на касационния жалбоподател за наличие на следи от кръв по автомобила, според него установимо отново от снимковия материал, което се излага без констатации в тази посока в наказателното постановление и съответно е остава неясно- в резултат на съприкосновение ли са следите от кръв, или по други причини. В този смисъл при така описаните неизяснени обстоятелства не може дори да се изложат хипотези в тази връзка, както и не установява относимост на твърденията с посочените нарушения. При тези изводи настоящата инстанция счита, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което води до нарушаване на правото на защита на обвиненото лице, както правилно е посочил и първоинстанционният съд, поради което и правилно е отменил наказателното постановление по отношение на първото нарушение.

По отношение на второто нарушение отново изложените обстоятелства са изложени с изключителна пестеливост, като е посочено, че от ПТП има материални щети, без пострадали и наказаното лице е напуснало мястото на ПТП и не е уведомило компетентните органи. Съгласно административно-наказателната разпоредба на чл. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП отговорността е за водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. Предвид бланкетния характер на нормата следва да се посочи нарушеното правило, с което водачът е бил длъжен да се съобрази. В настоящия случай е посочена разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. А от ЗДвП, която регламентира задължението на водача да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи в случаите на пътно-транспортно произшествие, при което са пострадали хора. Видно от изрично посоченото във фактическата обстановка в акта за нарушение и наказателното постановление пострадали хора не са установени, а само материални щети, поради което за ответника по касация не е възникнало така посоченото задължение.

В разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП са регламентирани задълженията на участниците в ПТП, когато са настъпили само материални щети, но в АУАН, така и в НП не са изложени, фактически обстоятелства, даващи основание нарушението да се [жк], с оглед преценката коя от хипотезите е осъществена, което нарушение на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и съответно нарушава правото на защита на ответника по касация и препятства възможността на съда да извърши контрол.

По отношение на посочената в касационната жалба разпоредба на чл.125,т.8 от ЗДвП следва да се отбележи, че тя вменява задължение на контролните органи, а не на участниците в ПТП, поради което не е аргумент в подкрепа на тезата на касатора, още повече, че предпоставките описани в нея произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди не са част от фактическата обстановка, описана в наказателното постановление.

С оглед на изложеното, обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора разноски се дължат на ответника на касационната жалба, който претендира заплатеното адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер [рег. номер]. и поради липса на възражение за прекомерност следва да бъде присъдено в пълен размер.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХXVІ състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1304/29.12.2023г., постановено по НАХД №289/2024 г. по описа на Районен съд –Малко Търново .

ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на В. А. К., [ЕГН] направените по делото разноски в размер [рег. номер].

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.