Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр.
Павликени, 10.05.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАВЛИКЕНИ, IV-ти състав, в публично заседание на десети
април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КАТИНА МИНЕВА
при участието на секретаря В.М., като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 1 по описа за 2014 г. за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано
въз основа на искова молба предявена от С.П.Б., с ЕГН ********** против „Р.- 2-
А." ЕООД, с ЕИК ******, представлявано от управителя Н.Б.Р., със седалище и адрес на управление
гр. ****** Предявен e
иск с претенция за осъждане ответното дружество да заплати на ищеца сума в размер
на 1930,95 лева- представляваща дължимата рента -наем за стопанската 2012/2013
година съгласно сключен между страните договор, изчислена на базата на 55,170
дка земеделска земя по 35 лева/дка, ведно със законната лихва за забава върху
главницата. Алтернативно е отправено искане до съда за осъждане ответника да
заплати наемоподобно обезщетение за ползването на процесните 55,170 дка без
правното основание в размер на исковата сума от 1930,95 лева.
Изложени са твърдения, че
ищецът С.П.Б. с пълномощно № **/26.01.2006
г. е упълномощил Б. Н. Р. и Н.Б.Р. всеки един поотделно да подписва вместо него договор за
аренда за посочените в пълномощното земеделски земи от общи 55.170 дка в
землището на с.М., община ********, а именно: имот №******** от 4.872 дка втора
категория, м. „*******“, имот №******* от 5.001 дка трета
категория, местност „********“, имот №******** от 4.608 дка четвърта категория, местност „********“, имот №******** от 5.108 дка, трета
категория, местност „*********“, имот №***** от 1.112 дка трета категория, местност „******“, имот №******** от 13.333 дка втора категория местност „*******“, имот № ****** от 5.600 дка втора категория, местност „******“, имот №****** от 3.902 дка четвърта
категория местност „*****“, имот №******* от 8.333 дка, трета категория,
местност „******“ и имот №***** от 3.301 дка четвърта категория в местност „******“. Твърди се, че е
упълномощил да се договори с ЕТ “Р.2-Б.Р.“
да му заплаща арендна цена в размер определн чл.5 ал.1 от пълномощното,а
именно: 10% от средния общ доход от 1 дка арендувана земя, но не по-малко от
7-10лв. на дка годишно в зависимост от категорията на земята. На 30.01.2006 г.
е сключен договор за наем на земеделски земи, вписан под №*** т. *, рег. № *** стр. ******* в АВ гр. П. на 01.02.2006 г. ищецът е представляван по
пълномощие. В договора в чл.4 е посочено, че наемното плащане се извършва за
всяка стопанска година от наемателя до 30 ноември в натура в размер на 10% от
средния добив или стойността на полагащия се наем по пазарни цени от 8-10лв. на
дка в зависимост от категорията и добива, получен през годината. Сочи се, че правоприемник
на ЕТ “Р.2-Б.Р.“ е ЕТ “Р. 2 –Н.Р.“, а негов правоприемник е “Р.- 2- А.“ЕООД. Изложени са съображения защо процесният договор между страните
ищцовата страна намира за договор за аренда.
В съдебно заседание
предявения иска се поддържа от ищцовата страна и пълномощниците й по делото,
пледира се за уважаването му поради доказване основателността му, претендират
се сторени разноски в производството. Представени са два броя писмени защити от
пълномощниците на ищеца с изложение на доводите, касателно основателността на
иска.
В законоустановения срок по
делото е постъпил отговор на исковата молба от ответната страна, чрез
пълномощника й. Ответникът не оспорва сключения договор с предмет ползването на
въпросните 55,170 дка., посочени от ищеца. Твърди, че договора за ползването на
земеделска земя е наемен такъв и договорената цена е в размер на 10 лева за
декар. Твърди, че е заплатил дължимата за ползването сума с РКО №**/02.09.2011год., в размер до
272,37 лева авансово, а останала дължима сума в размер на 279,33 лева се сочи,
че е бил поставен в невъзможност да плати- поради неприемане от ищеца,
изпращана му с пощенски записи, които са били върнати като неполучени. Оспорва
и че са налице предпоставките за прекратяване на договора и счита, че следва да
отговаря на договорно основание, на което ползва имотите и който договор се твърди
да е валиден и действащ. Намира, че не е станал причина за предявяване на
исковата претенция с поведението си, доколкото е инициирал плащане, поради
което намира, че разноски не дължи, претендира присъждането на такива, с оглед
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство. Моли искът да бъде отхвърлен за сумата над 279,33 лева като
неоснователен и недоказан по размер. Съображенията за неоснователност и
недоказаност на ищцовата претенция процесуалният представите на ответника е
развил в писмена защита представена по делото.
За пълнота на изложението
съдебният състав следва да посочи, че предмет на делото е вече посочената
претенция за заплащане на сума в размер на 1930,95 лева- представляваща
дължимата рента -наем за стопанската 2012/2013 година съгласно сключен между
страните договор, изчислена на базата на 55,170 дка земеделска земя по 35
лева/дка, ведно със законната лихва за забава върху главницата. Алтернативно е
отправено искане за осъждане ответника да заплати наемоподобно обезщетение за
ползването на процесните 55,170 дка без правното основание в размер на исковата
сума от 1930,95 лева. Предмет на делото не е мораторна лихва за забава в размер
на 38,70 лева от датата на забава на плащането- 01.12.2013г. доколкото
производството по делото в тази му част е прекратено с определение №
232/03.04.2014г., потвърдено с определение № 283/17.06.2014, постановено по
в.ч.гр.д. №******/2014г. по описа на ****.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и
доводите на страните приема за установено следното:
Безспорно е по делото, че
ищецът С.Б. е собственик на 10 земеделски имота – ниви в землището на с.М., общ.*****, с обща площ
55.170 дка, а именно: имот №*** от 4.872 дка втора
категория, м. „***“, имот №*** от 5.001 дка трета
категория, местност „******“, имот №***** от 4.608 дка четвърта категория, местност „*******“, имот №****** от 5.108 дка, трета категория,
местност „*****“, имот №****** от 1.112 дка трета категория, местност „******“, имот №****** от 13.333 дка втора категория местност „*****“, имот №***** от 5.600 дка втора категория, местност „******“, имот №****** от 3.902 дка четвърта
категория местност „******“, имот №**** от 8.333 дка, трета категория,
местност „******“ и имот №****** от 3.301 дка четвърта категория в местност „****“, представени са
документи за собственост по делото.
Видно от пълномощно с дата
26.01.2006 г., и с нотариална заверка на подписа на С.П.Б., извършена от кмета на
с. М., община *********** по реда на чл.83 от ЗННД, е че С.П.Б. упълномощава Б. Н. Р. с ЕГН **********
и Н.Б.Р. с ЕГН **********, двамата от гр. П. всеки един от тях поотделно и независимо да се подписва вместо него при
сключване на договор за арендуване и преарендуване на земеделска земя и
имущество като се договаря с ЕТ“Р.-2- Б.Р.“ при следните условия: Арендодателят
представя, а арендаторът се съгласява да арендува при условията на договора
земеделска земя, собственост на аренодателя-55.170дка в землището на с. М. за срок от 10 стопански години като всяка
стопанска година започва на 15.10 и завършва на същата дата от следващата календарна
година, а първата стопанска година
започва на 15.09.2006г. В текста на пълномощното подробно е описано кои земи ще
бъдат предмет на договора и те са идентични с посочените вече земеделски земи
собственост на ищеца. В пълномощното изрично е фиксиран срокът от 10 години и
началната дата. Уредени са правата и задълженията на страните по договора:
арендодател и арендатор, арендното плащане, изменението и прекратяване на
договора и е уговорено, че за
неуредените въпроси се прилага ЗАЗ.
От приетия по делото като
писмено доказателство договор за наем на земеделска земя със страни С.П.Б. с
ЕГН **********, представляван от Б. Н. Р. с ЕГН ********** в договора като „наемодател“ и ЕТ“Р. ***, с булстат ****** Е, ф.д. №*****/1995г. на ***** с адрес гр. ******** с управител Б. Н. Р. с ЕГН **********
с пълномощник Н.Б.Р. с пълномощно № ****, с ЕГН **********-
„наемател“, вписан на 01.02.2006 год. № ***, том *, Рег. № ***, стр.****** на Служба по вписвания гр. *****, се установява, че същият е
с предмет предоставяне от наемодателя на наемателя за временно ползване
собствена земеделска земя общо 55.170дка., посочена подробно в описани 10бр. земеделски земи в
землището на с.М., а
именно: имот №****** от 4.872 дка втора категория,
м. „******“, имот №****** от 5.001 дка трета категория,
местност „******“, имот №****** от 4.608 дка четвърта категория, местност „******“, имот №****** от 5.108 дка, трета категория,
местност „********“, имот №***** от 1.112 дка трета категория, местност „******“, имот №******* от 13.333 дка втора категория местност „*****“, имот №***** от 5.600 дка втора категория, местност „******“, имот №******* от 3.902 дка четвърта
категория местност „****“, имот №****** от 8.333 дка, трета категория,
местност „*******“ и имот №***** от 3.301 дка четвърта категория в местност „*******“, Наемното
плащане е договорено съгласно чл.4 от договора за всяка стопанска година до
31.11 лично от наемателя на наемодателя или на писмено упълномощено от
наемодателя лице в натура в размер на 10% от средния добив или стойността на
полагащия се наем по пазарни цени 8-10 лв. за декар в зависимост от категорията
на земята и добива, получен за годината, посочени са и права и задължения на
страните по договора наемодател и наемател, условия за изменение и прекратяване
на договора, срокът му е за 10 стопански години, считано от началото на първата
стопанска година 15.09.2006 г., посочено
е, че за всички неуредени въпроси с договора ще се прилагат разпоредбите на
законодателство на Република България. Уговорено е, че договорът подлежи на
нотариална заверка на подписите и вписване в службата по вписвания гр. ******. Подписите на договарящите
страни: Б. Николов Р. като пълномощник
на С.П.Б. и Н.Б.Р. като представляващ фирма ЕТ“Р. *** са заверени нотариално на
30.01.2006г.от нотариус Д. Р. с район на действие района на **РС, с рег.№
*** на НК.
С решение №****/21.07.2006г. на **ОС по ф.д. № ***/1995г. е вписана в ТР
промяна по партидата на ЕТ”Р. 2-Б.Р.”, като предприятието на ЕТ е поето от
наследника на починалия Б.Р. – Н.Б.Р., който едновременно с това е регистриран
като ЕТ”Р.-2- Н.Р.”. Първият ЕТ е заличен. Както се установява от извлеченията
от ТР по партидата на ЕТ”Р. 2-Н.Р.” и „Р.-2-А.”ЕООД, едноличният търговец е заличен и търговското му предприятие е
прехвърлено на учреденото през 2011г. ЕООД с управител Н.Р., като това
обстоятелство е вписано в ТР и се счита известно на трети лица от 22.10.2012г.
Видно от приетата по делото
нотариална покана от 14.09.2012г. е, че ищецът С.Б. е отправил искане до
ответника в качеството му на ЕТ „Р.-2-Н.Р.” искане за уреждане на отношенията
във вр. с отдадената под наем земеделска земя по договора с ЕТ „Р.-2-Б.Р.” от
2006г. Заявил е, че счита договора за прекратен на основание чл.12 от същия и е
поканил ответника да освободи 10-те ниви, предмет на договора и нивата от
4.600дка в м.”******”. Поканата е връчена на
адресата на 14.09.2012г. В писмен отговор от 19.09.2012г. ЕТ”Р.-2-Н.Р.” е
отговорил, че е правоприемник на предприятието на ЕТ”Р.-2-Б.Р.” и е страна по
договора за наем от 2006 г. на основание чл.10 от същия. Изразява несъгласие с
искането за прекратяване на договора, като излага, че изпълнява изрядно в срок
задълженията си.
С нотариална покана от
11.03.2013г., връчена на ответника на 12.03.2013г. С.Б. е отправил уведомление
за едностранно прекратяване на договор за наем/аренда. Като основание за
уведомление са посочени разпоредби от ЗАЗ и чл.87, ал.2, пр.”последно” и чл.89,
пр.1 ЗЗД. Отправена е покана за незабавно освобождаване на имотите. Ищецът е
изложил, че арендатора е нарушил разпоредбите на ЗАЗ, като не го е уведомил за
настъпилото правоприемство между Б.Р. и ЕТ”Р.-2-Н.Р.” и между последния и „Р.-2-А.”ЕООД. Поради това счита договора за развален по
право. Едновременно с това се твърди в т.5 и 6 от поканата, че договорът е все
още действащ и се търси плащане за ползването на земите, ведно с лихва за
забава. От писмен отговор от 18.03.2013г. на „Р. -2-А.” ЕООД се установява, че е заявил, че отказва да прекрати договора за
наем, счита ищеца за уведомен за правоприемството и съгласен с него поради
факта, че получавал ежегодно наема си от ответника. Посочил е, че с РКО от
02.09.2011г. С.Б. авансово е получил рентата си за стопанска 2011/2012г. и част
от тази за следващата стопанска година, а именно процесната 2012/2013г.,
писменият отговор е получен от ищеца на 22.03.2013г.
От нотариална
покана с дата от 05.11.2014 г. се установява, че ищецът е поискал увеличение на
дължимото му плащане на 40 лв. за един декар по процесния договор, а с отговор
на нотариалната покана от 01.12.2014 г., връчен на ищеца на 01.12.2014 г.,
ответникът е заявил желание за подписване на анекс за увеличение на арендното
плащане за стопанската 2014/2015 г. и за стопанската 2015/2016 г.
в размер на по 26 лв./1 дка.
От нотариална покана с дата 07.03.2016г. се
установява, че процесният договор за наем на земеделска земя, вписан на
01.02.2006г. в Служба по вписванията гр. ******,
сключен между наемодателя С.П.Б., представляван от пълномощника си Б. Н. Р. и наемателя ЕТ”Р. ***, с
правоприемник ответника по делото е
прекратен на основание чл. 12 от същия, а именно с изтичане на неговия срок, на
30.09.2016 г., тоест страните не са постигнали съглашение касателно изменение
респективно увеличение на размера на плащането по процесния договор.
По делото е постановено
извършване проверка на автентичността на изявлението, обективирано в РКО № **/02.09.2011 г., находящ се
на лист 87, том I от делото, предвид факта, че документът, носи подпис на
ищеца, в негова доказателствена тежест е поставено доказването неавтентичността
на оспорените в документи факти и добавката "+ аванс". Доказателствата ангажирани,
касателно защита на поддържаната теза от ищцовата страна по делото не
установиха твърдените факти, с оглед установеното от графологичната и
съдебно-химическата експертиза, поради което оспорването е недоказано, ето защо
пред съда не е налице пречка да ползва посоченото писмено доказателство при
постановяване на съдебния си акт, разбира се ценени в унисон с останалата
доказателствена съвкупност по делото, респективно същият не е изключен от
доказателствената маса.
Видно от РКО № **/02.09.2011г. ЕТ ”Р.-2-Н.Р.”
е, че на ищеца е заплатена рента за 2010/2011г. в размер на 1 375.77лв.,
както и аванс. Във връзка с прозиводство по чл. 193 ГПК, касателно въпросни РКО
№ **/02.09.2011г. по делото са
приети съдебно-графологична експертиза и съдебно-химическа. От заключението на
първата се установява, че текстът „+ аванс" е добавен след написването на
основния текст на документа и че е написан от лице, което е написало основния
текст, както и че не е възможно да се отговори на въпроса дали думата
„+аванс" е добавена в момента на написването на РКО или на по-късен етап
от време, като експертиза е категорична, че ръкописният текст „+аванс" и
подписът на ръководител не са изпълнени от Н.Б.Р., а от друго лице, както и че
името на С.Б. и подписът на получил сумата са изпълнени от него. Според
експерта липсва методика, чрез която да се установи дали текстът „+аванс"
е изписан преди или след поставяне на подписа от С.Б.. Видно от заключението на
съдебно-химическата експертиза е, че целият текст и положените подписи в
изследвания документ са изпълнени с една и съща химикална пасат по химичен
състав и отново е посочено, че липсва методика, установяваща темпоралния момент
на изписване на всеки един от елементите на документа, като в съдебно заседание
е посочено, че същото може да се определи при разлика в изписването с давност
по-голяма от 10 години, както и дори, че не съществуват такива методики в
по-краткосрочен аспект дори и в литературата.
От прието по делото
удостоверение от „Вали Компютърс" ООД, се установява, че на 13.01.2015 г.
е констатирано, че сървърът, предоставен от „Р.-2 А." ЕООД е заразен с вирус „Trojan.Ransomcrypt.O, който е крептирал всички
файлове с разширения *.doc, .*.docx, .*.xls, *.xlsx, .*.pdf, *.jpg, .*.dbf,
.*.cdx, и др. c 256bit ключ, като по тази причина файловете, които са заразени
с този вирус не могат да бъдат декриптирани (възстановени), включително и
базата данни на счетоводната програма на ответника.
От разписка за пощенски
запис с дата от 19.12.2013 г., известие от Български пощи с дата от 20.01.2014
г. и системен бон, се установява, че ответникът е изпратил на ищеца С.Б.
пощенски запис за сумата от 279,33 лв., като изрично е посочил, че плащането е
за остатък от наемната цена за стопанската 2012/2013 г. Пощенският запис е
отказан от ищеца С.Б. и сумата е върната на подателя. Видно от разписка за
пощенски запис с дата от 26.11.2014 г., разписка за пощенски запис с дата от
27.11.2014 г. и системен бон, се установява, че ответното дружество е направило
повторен опит да заплати на ищеца по делото сумата от 279,33 лв. със същото
основание остатък от наемната цена за стопанската 2012/2013 г. и този запис е
отказан от ищеца по делото и сумата отново е върната на подателя.
По делото е прието и
заключение на съдебно-счетоводна експертиза което в резюме посочва, че в
счетоводството на ответното дръжество е налична документална обоснованост за
извършено плащане за стопанската 2010/ 2011 г. в размер на 1375,77 лева по
процесния договор, като липсва документална обоснованост за твърдяното от
ответника авансово плащане за 2011/2012 г. и 2012/2013 г. и че само изготвената
допълнително Справка № **/
28.10.2011 г. не е достатъчна за да се приеме, че освен за 2010/ 2011 г. е
извършено и авансово плащане за 2011/2012 г. и 2012/2013 г. Експертизата е
извършвала проверка в счетоводството на ответника на 23.10.2015г., след
13.01.2015г., когато поради технически проблем е загубена част от информацията,
касателно счетоводните ведомости на ответника, съхранявани на електронен
носител.
По идентичен спор между
страните по делото е постановено решение № 52 от 14.03.2014г., по гр.д № ***/2013г., по описа на Районен
съд ********, потвърдено с решение № 323
от 30.10.2104г., постановено по в.гр.д. № ***/2014г. по описа на **ОС.
Решението, в частта интересуващо настоящия процес, е прието със сила на
присъдено нещо между страните идентични в този и коментирания процес, че за
процесните имоти е налице авансово плащане за стопанската 2011/2012г., поради
което предявеният иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан за заплащане
на сумата от 1655.10 лева- рента по процесния договор.
При така установената фактическа
обстановка, съдът обоснова следните правни изводи:
На първо място, категорично
по делото се установява от приетата доказателствена маса, че за процесната
стопанска година 2012/2013г. между страните по делото, касателно 10 имота,
находящи се в землището на село М., община ****: имот №**** от 4.872 дка втора категория,
м. „*****“, имот №*** от 5.001 дка трета
категория, местност „*****“, имот №**** от 4.608 дка четвърта категория, местност „*****“, имот №****** от 5.108 дка, трета
категория, местност „**“, имот №***** от 1.112 дка трета категория, местност „*****“, имот №**** от 13.333 дка втора категория местност „**“, имот №******* от 5.600 дка втора категория, местност „*****“, имот №******* от 3.902 дка четвърта
категория местност „*******“, имот № **** от 8.333 дка, трета категория,
местност „*******“ и имот №******* от 3.301 дка четвърта категория в местност „******“ е действал договор,
уреждащ възмездното ползване от ответника, след правоприемство, на посочените
земеделски земи. Видно от нотариална покана от 07.03.2016г. се установява, че
процесният договор за наем на земеделска земя, вписан на 01.02.2006г. в Служба
по вписванията гр. ******, сключен
между наемодателя С.П.Б., представляван от пълномощника си Б. Н. Р. и
наемателя ЕТ”Р. ***, с правоприемник ответника по делото е прекратен на основание
чл. 12 от същия, а именно с изтичане на неговия срок, на 30.09.2016 г., тоест
за процесната стопанска година страните са били обвързани от действащите
помежду им клаузи на това правоотношение. От нотариалната покана с дата
14.09.2012г. и посоченото основание в нея за прекратяване на договора и
последвалия отговор на ответника не са настъпили правни последици, доколкото
клаузата на чл. 12 от процесния договор, изисква взаимно съгласие- двустарнно,
каквото в случая очевидно не е постигнато между страните.
За нуждите на настоящото производство и с оглед
азбучните правила в договорните отношения на страните и с оглед разпоредбите на
чл. 20а, ал.1 и ал. 2 ЗЗД- договорът се ползва със сила на закон за страните по
него, както и договорите могат да бъдат изменени само по взаимно съгласие на
страните или на основанията предвидени в закон. Относно коментираната клауза за
дължимо плащане по процесния договор настоящия съдебен състав намира, че същата
е действала между страните по делото към процесната стопанска година, така
както е посочена в договора, а именно, че на ищеца се дължи плащане в размера-
предвиден в същата, а именно в размер на 10 лева за декар, съгласно признатия
размер от ответника, доколкото в договора е предвиден размер съобразно
стойността на полагащия се наем по пазарни цени от 8.00 лева до 10.00 лева за
декар, зависещи от добив и категория на земята. С оглед изложеното и приетите
по делото доказателства съдът приема, че дължимото възнаграждение за
възмездното ползване на земеделските земи за процесната стопанска година
2012/2013г. е в размер на по 10.00 лева за декар, доколкото това е волята на
страните, обективирана в договора уреждащ отношенията им. С оглед съдържанието
на основните права и задължения уговорени чрез процесния договор следва да се
изведе и изводът, касателно неговия вид, а не от наименованието му или
посочването на конкретния вид договор в съдържанието на самия документ. Въз
основа на правата и задълженията на страните посочени в договора съдът прави
извод, че се каса е за договор за аренда по смисъла на ЗАЗ, доколкото предмет
на договора е предоставяне за ползване на земеделски земи, договорено е плащане
в унисон с разпоредбите на чл. 2 и чл. 8 ЗАЗ, формата за валидност на договора
съвпада с формата за валидност в нормата на чл. 3, ал.1 ЗАЗ (в редакцията към
сключването му през 2006г.). Но отново следва да бъде посочено, че видът на характера
на договора за процеса е ирелевантен, доколкото в същия е в чл.4 е постигната
договорка за заплащане при фиксирани граници, аименно долна граница от 8.00
лева и до 10.00 лева и същата договорка е действала между страните за процесния
период, като страните са фиксирали граници на пазарните цени.
Законодателят в разпоредбата
на чл.16 ал.1 ЗАЗ допуска при изменение на обстоятелствата, от които страните са се
ръководили при уреждане на отношенията си и това е довело до очевидно
несъответствие между поетите от тях задължения, всяка от страните да поиска
изменение на договора. В същото време обаче, разпоредбата на чл.16 ал.3 ЗАЗ изрично предвижда, че срокът на действие
на изменението на договора е най-малко до края на стопанската година, през
което е направено искането, тоест искането не може да касае изтекла вече
стопанска година, в същия смисъл и чл.16 ал.5 ЗАЗ. Съгласно разпоредба, обаче при непостигане на споразумение за
изменение клаузите на договора, страната, която е отправила предложение за
изменение на договора има възможност да предяви иск пред районния съд, който се
произнася по иска за изменение на договора. Касае се за конститутивен иск,
решението по който има действие, считано от датата на предявяване на иска, но
не и обратно действие. В процесния случай не е възможно със задна дата, с оглед
датата на образуване на настоящото производство
да се изменя размера на плащането за процесната стопанска 2012/2013г.,
тъй като данни по делото за такова производство между страните не са налие,
завършило с влязло в сила съдебно решение. Доколкото производство по делото е с
предмет осъдителен иск за осъждането на ответника да заплати възнаграждени за
ползване на земеделски земи по-голямо от договореното между страните в
процесния договор до същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен,
тъйкато между страните действа уговорената цена касателно плащането в договора.
По делото е постановено
извършване проверка на автентичността на изявлението, обективирано в РКО № **02.09.2011 г., находящ се на
лист 87, том * от делото, предвид факта, че документът, носи
подпис на ищеца, в негова доказателствена тежест е поставено доказването
неавтентичността на оспорените в документи факти и добавката "+
аванс". Това по делото не е сторено, доколкото от допуснатите експертизи
не се установи темпоралния момент на изписването на израза „+ аванс“, аименно
дали това е станало преди или след полагането подписа на ищеца. Установява се
по делото, обаче в действителност, че получената сума с този ордер в размер на
1 375.77 лева за рента за 2010/2011 година е по-голяма от дължимата рента
за тази стопанска година. Получаването на тази сума с РКО не може и не следва
да се тълкува като изменение на клаузите на процесния договор, тъй като не
представлява изрично писмено съглашение относно промяна размер на дължимата
цена за предоставената за ползване възмездно земеделска земя. Този РКО е частен удостоверителен документ и
има сила на извънсъдебно признание срещу издателя му- ищеца, удостоверил
неизгоден за себе си факт, получаване на сума в размер на 1375.77 лева за рента
за 2010/2011 година и аванс.
В случа след като е получил
сума в по-голям от следващия му се размер, като с решение № 52 от 14.03.2014г.,
по гр.д № ***/2013г., по описа на Районен
съд ****, потвърдено с решение № 323
от 30.10.2104г., постановено по в.гр.д. № ***/2014г. по описа на **ОС е
прието между страните, че авансово е погасено дължимото възнаграждение за 2011/2012
година, въпрос на аритметично пресмятане е, че с посочената сума на ищеца е
заплатено и частично дължимо възнаграждение за стопанската 2012/2013 година в
размер на 272,37 лева, с оглед уговорената равностойност на дължимото плащане
за една стопанска година в общ размер от 551,70 лева. Действително по делото се
установи, че счетоводно въпросното авансово плащане не е коректно отразено в
счетоводните документи на ответника, при правоприемството, но фактът на
получаване на сумата от ищеца е безспорно установен. С оглед разпоредбите на
чл. 70, ал.1 и ал. 3 ЗЗД е допустимо авансово заплащане на дължимото плащане
тъй като длъжникът може да изпълни задължението си и предсрочно, освен ако
срокът не е уговорен и в полза на кредитора, но в случая видно от естеството на
задължението- парично и от волята на страните, обективирана в договора, не се
налага извод, че същият е уговорен и в полза на кредитора- ищеца Б.. Поради
изложеното този съдебен състав приема, че е погасено задължението на ответника
за заплащане на дължима аренда вноска за стопанската 2012/2013 година в размер
от 272,37 лева- остатъкът от възнаграждението за платеното за двете предходни стопански
години.
Ответникът както вече беше
посочено двукратно е правил опити да плати на ищцовата страна дължими остатък
от сумата в размер до 551,70 лева, посредством пощенски записи съответно от 19.12.2013
г., преди датата на завеждане на исковата молба- 30.12.2013г. и чрез пощенски
запис от 26.11.2014 г., тоест същият е бил възпрепятстван да извърши дължимото
плащане поради отказ на ищеца, който всъщност, обуславя и забава на кредитора,
тъй като необосновано, с оглед действащото между страните договорно съглашение
не е приел плащането на остатъка, поради което ответникът не дължи лихва за
забава.
В заключение настоящия
съдебен състав приема, че по делото е доказано извършено плащане от страна на
ответника за ползването на процесни имоти за стопанската 2012/2013 година в
размер на 272,37 лева, извършено преди договорения срок, но прието от ищеца. Твърдението,
че плащането е само за предходна стопанска година- 2010/2011 година, е
доказателствено необезпечено по делото тъй като размерът на сумата надвишава
договорената цена за една стопанска година. Не се доказа по делото различна
уговорена между страните цена от 10.00 лева за декар. При сключен писмен
договор, измененията в него са валидни само ако са в същата форма, а такива по
делото няма. Субективното материално право, чиято защита се търси е възникнало
по силата на договора и то е именно за 10.00 лева за декар. При обсъждане на доказателствата
по делото единственият възможен извод е, че ответникът дължи сума в размер на
279,33 лева на ищеца, която не е платил поради отказ от получаване, ето защо
искът за разликата над тази сума до предявения размер от 1 930,95 лева
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Искане за присъждане на
разноски има обективирано и от двете страни, при този изход на делото и като
съобрази факта, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото, предвид
опитите му за изпълнение на задължението му с оглед разпоредбите на чл. 78,
ал.2 и ал. 3 ГПК, право на разноски в производството има ответната страна.
Ответникът „Р.-2-А.” ЕООД има право на разноски за договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 450,00 лева (четиристотин и
петдесет лева), видно от договор за правна защита и съдействие, серия ******** от 19.12.2014 г. (л. ***, том *).
Мотивиран от горното,
Районен съд Павликени, IV-ти състав
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА "Р.-2- А." ЕООД, с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление град *********,
представлявано от Н.Б.Р. ДА ЗАПЛАТИ сумата от 279.33 лева (двеста
седемдесет и девет лева и тридесет и три стотинки) на С.П.Б., с ЕГН **********,
с адрес ***, дължимо плащане по договор за наем на земеделска земя вписан
на 01.02.2006 год. № ***, том *, Рег. № ***, стр.*** на Служба по вписвания гр. *****, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 279.33 лева до предявения размер от 1 930,95 лева като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С.П.Б., с ЕГН **********, с адрес
*** ДА ЗАПЛАТИ на "Р.-2- А." ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление град ****, представлявано от Н.Б.Р.- управител сумата от 450.00 лева (четиристотин
и петдесет лева)– разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала!
ВМ