Р Е
Ш
Е Н И Е
№ 1009
гр.Бургас, 27.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми
наказателен състав, в публично заседание на тридесети юни две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря Диляна
Бодурова, като разгледа НАХД № 1775 по описа на БРС за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на „*“
ЕООД, ЕИК *, с
адрес: гр. *, ул. „*“ № 1,
против Наказателно постановление № 2009/16.12.2019г., издадено от Заместник директора
на ТД на НАП- Бургас, с което за нарушение на чл.25, ал.1, т. 1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства вр. с чл. 118, ал.1 ЗДДС, на основание чл. 185, ал.1 ЗДДС, на търговеца е наложена „имуществена
санкция” в размер на 500 лева.
С
жалбата се посочва, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
В
открито съдебно заседание не се явява представител на дружеството-жалбоподател.
Наказващият
орган, се представлява от пълномощник – юрисконсулт Азманов,
който намира жалбата за неоснователна и моли постановлението да бъде потвърдено,
както и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, тъй като НП е било връчено
на 19.05.2020 г., а жалбата е входирана същия ден.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
При
извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства възложена с РИП №
П-02000219132248-0РП-001/29.07.2019г. на „*“ ЕООД е ЕИК *се установило, че за
извършена продажба на МПС – „Пежо Ранч“ рег.№ * с
фактура № **********/22.04.2019 год., има извършено плащане в брой в размер па
400,00 лева, съгласно ПКО № 2019-1 от 22.04.2019г. За извършеното плащане нямало
издадена фискална касова бележка от ЕКАФП.
За
извършената проверка и констатациите от него Р.С.Б. съставила Протокол за
извършена проверка бланков № 02000219132248-073-002 от 07.11.2019 г. На 08.11.2019
г. управителят се явил в ТД на НАП-Бургас и бил съставен АУАН с № F523795. Актосъставителят описал в акта констатираното при
проверката на 07.11.2019 г. нарушение, като записала, че не е издадена фискална
касова бележка от ЕКАПФ. Така описаното деяние актосъставителката
квалифицирала като нарушение на чл. 25 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на
МФ, вр. с чл. 118, ал.1 ЗДДС, като предявила и
връчила екземпляр от акта на управителя при съставянето му срещу подпис.
Управителят на дружеството не вписал възражение.
Впоследствие,
на 16.12.2019 г. въз основа на акта за установяване на нарушението било
издадено атакуваното наказателно постановление, в което АНО възприел
фактическата обстановка, описана в акта, както и правната квалификация на
нарушението. На основание чл. 185, ал.1 ЗДДС дружеството било санкционирано с
имуществена санкция в размер на 500 лева.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство,
които са безпротиворечиви и кредитирани от съда
изцяло. Липсват каквито и да е било основания съдът да не кредитира показанията
на свидетеля, който е присъствал по време на проверката. Самото дружество не
оспорва установените факти, като спорът се съсредоточава около тяхната правна
оценка.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателно постановление е
издадено от компетентен орган съобразно представената по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018
г. на изпълнителния директор на НАП. НП е издадено в срока по чл. 34 от ЗАНН. АУАН също е издаден от компетентен
орган. НП е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере
в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми. Пределно ясно е записано, че е
извършена проверка и какви са констатациите от нея. Точно е записано, че не е
била издадена фискална касова бележка, с което не е изпълнено задължението по
чл. 25, ал. 1 от Наредбата,
което е отразено и в АУАН.
Фискалните касови бележки, редът
и начинът за тяхното издаване са регламентирани в чл. 118 от ЗДДС и в Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства. Съгласно
чл. 118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон
лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално
устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ. Прилагането на
цитираната разпоредба от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални касови
бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се
определят с Наредба № Н-18. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредба №
Н-18 -независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително
се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата: 1. по чл. 3, ал.
1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва
чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или
пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1.; 2. по чл. 3, ал. 2 - за всяко плащане,
включително за платените чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. От анализа на
цитираните разпоредби е видно, че фискална касова бележка се издава при
извършване на плащането, като търговецът е длъжен едновременно с получаване на
плащането да предостави на клиента издадената фискална касова бележка, защото
тя е доказателство за извършеното плащане.
В случая констатациите на
контролните длъжностни лица, че към момента на продажбата фискална касова
бележка не е издадена, са безспорно установени, което и не се оспорва от
насрещната страна. За да е налице съставомерност на
констатираното деяние е необходимо да не е бил издадена фискална касова
бележка, след извършване на покупката и заплащане на цената, което
обстоятелство е налице. Задължението не е изпълнено от санкционираното
дружество, като неговата отговорност е безвиновна и
за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно да бъде констатирано
неизпълнение на определеното задължение, както е в настоящия случай. Всички
признаци на вмененото нарушение са посочени както в АУАН, така и в НП, поради
което и правилно е била ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател.
Настоящата инстанция приема, че
към процесното нарушение е неприложима хипотезата на
чл. 28 от ЗАНН предвид обществените отношения, защитата, на които се гарантира
чрез Наредба Н-18 и предвид неотразяването на приходи в полза на фиска. От установените по делото обстоятелства не може да
се направи извод, че нарушението попада в категорията на маловажните нарушения.
Съгласно чл. 28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Относно понятието маловажен случай, приложима е
легалната дефиниция съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс - "маловажен
случай" е този, при който извършеното нарушение с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид. От установените по делото
факти не може да се направи извод, че деянието е с по-ниска степен на
обществена опасност от другите нарушения от съответния вид. След като
дружеството е спряло да осъществява дейност, то е следвало да се пристъпи към
ликвидация на същото. При положение, че това не е направено, същото е следвало
да съобразява законодателството. Нещо повече, в жалбата е посочено, че съвсем
целенасочено не е бил закупен ЕКАФП, тъй като това щяло да бъде финансово
неизгодно, т.е. нарушението не е извършено поради невнимание на някое от
физическите лица, включени в персоналния субстрат на юридическото лице.
Дружеството е било съвсем наясно със законовите изисквания и след като е било
решено да се извърши продажба, то това е следвало да се направи съобразно
закона.
Съдът намира, че правилно АНО е
индивидуализирал размерът на имуществената санкция, която следва да се наложи
на жалбоподателя, като е определил същата в минимално предвидения в закона
размер.
Предвид всичко изложено, съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление е процесуално и материално
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед решението за
потвърждаване на НП и направеното искане от страна на представителя на АНО, в
негова полза следва да се присъдят претендираните
разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски
за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи
разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към
Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по
Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С оглед
фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва
да се определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 2009/16.12.2019г., издадено
от Заместник директора на ТД на НАП- Бургас, с което за нарушение на чл.25,
ал.1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр.
с чл. 118, ал.1 ЗДДС, на основание чл. 185, ал.1 ЗДДС, на „*“ ЕООД, ЕИК *, с
адрес: гр. *, ул. „*“ № 1, е наложена „имуществена санкция” в размер на 500
лева.
ОСЪЖДА „*“ ЕООД, ЕИК *,
с адрес: гр. *, ул. „*“ № 1, да заплати на Национална агенция за приходите- София
сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.