№ 4103
гр. София, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова- Хранова
при участието на секретаря М. Т. Методиева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20231100503755 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С Решение № 20076058 от 24.01.2023 г., постановено по гр. д. № 37486/2016 г.
на СРС, ГО, 44 състав, е признато за установено по предявените от М. К. Ц., ЕГН
**********, с адрес: гр. Бухово, ул. ****, срещу „Електрохолд Продажби“ ЕАД (с
предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД), ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. ****, БенчМарк Бизнес Център, отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че М. К. Ц. не дължи на
„Електрохолд Продажби“ ЕАД сумата от 512,63 лв. - главница, представляваща цена
на доставена електрическа енергия, начислена за имот, находящ се в гр. Бухово, ул.
****, по фактури, както следва: 1/ фактура от 9.06.2014г. за сумата от 94,91 лв.; 2/
фактура от 2.04.2015г. за сумата от 152,64 лв.; 3/ фактура от 6.05.2015г. за сумата от
136,90 лв.; 4/ фактура от 3.06.2015г. за сумата от 37,18 лв.; 5/ фактура от 1.07.2015г. за
сумата от 18,86 лв.; 6/ фактура от 2.09.2015г. за сумата от 10,03 лв.; 7/ фактура от
30.09.2015г. за сумата от 25,42 лв.; 8/ фактура от 31.01.2016г. за сумата от 26,47 лв. и 9/
фактура от 29.02.2016г. за сумата от 10,22 лв., както и сумата от 147,10 лв. - мораторна
лихва върху главницата за периода от 3.07.2014г. до 29.03.2016г.
Срещу решението, в частта на уважаване на исковете е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника
„Електрохолд Продажби“ ЕАД. Жалбоподателят поддържа оплаквания за
1
неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост на
формираните изводи и нарушение на материалния закон. Неправилно съдът е приел в
своето решение, че липсата на уведомяване на доставчика за разпоредителната сделка с
имота не съставлява основание за съществуване на облигационни отношения във
връзка с доставката на ел.енергия в обекта. За обосноваване на този извод съдът не е
съобразил действието на ОУ за облигационните отношения и неизпълнение на
задължението от потребителя по чл.13, ал.5 от ОУ да подаде заявление за прехвърляне
на собствеността върху обекта. Страна по договора за доставка на ел.енергия в обекта е
ищцата до 25.05.2016 г., когато е подадена молба за прекратяване, поради което сумите
до този момент са дължими от последната. През процесният период от 09.06.2014 г. до
29.02.2016 г. е съществувала валидна облигационна връзка с ищцата във връзка с
доставяната в обекта ел.енергия.
По изложените съображения е направено искане за отмяна на обжалваното
решение в посочената част и постановяване на друго, с което предявеният иск да се
отхвърли като неоснователен. Претендира разноски.
Насрещната страна М. К. Ц. оспорва въззивната жалба като неоснователна по
подробно изложени съображения. Отправя искане за потвърждаване на решението на
СРС като правилно и претендира разноски.
Софийски градски съд, след като съобрази доводите и твърденията на страните и
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните основания във въззивната жалба.
Настоящият състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите за неправилност изложени във въззивната жалба, съдът
намира следното:
Страните не спорят и е установено чрез представените пред първата инстанция
доказателства, че описаният в исковата молба недвижим имот — находящ се в гр.
Бухово, ул. ****, е бил присъединен към електрическата мрежа и за същия през
исковия период ответното електроснабдително дружество е доставяло електрическа
енергия, като стойността на потребление възлиза на начислената цена в общ размер от
512,63 лв. по процесиите 9 бр. фактури, както следва: 1/ фактура от 9.06.2014г. за
сумата от 94,91 лв.; 2/ фактура от 2.04.2015г. за сумата от 152,64 лв.; 3/ фактура от
6.05.2015г. за сумата от 136,90 лв.; 4/ фактура от 3.06.2015г. за сумата от 37,18 лв.; 5/
фактура от 1.07.2015г. за сумата от 18,86 лв.; 61 фактура от 2.09.2015г. за сумата от
10,03 лв.; 7/ фактура от 30.09.2015г. за сумата от 25,42 лв.; 8/ фактура от 31.01.2016г. за
2
сумата от 26,47 лв. и 9/ фактура от 29.02.2016г. за сумата от 10,22 лв.
Установява се и страните не спорят, че като задължено лице по фактурите е
посочена ищцата, на чието име е открита партидата за имота с кл. № 300059618768.
В производството е установено и че с договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 07.03.2005 г. оформен с нотариален акт на нотариус с район на действие СРС,
ищцата заедно с Б.В.Г., като съсобственици на имота находящ се в гр. Бухово, ул. ****
са прехвърлили собствеността върху последния на Д.А.М. и В.С.М., ведно с
построената в имота полумасивна сграда, подробно индивидуализирана в договора,
като е уговорено предаване на владението в деня на сключване на договора.
При така установеното са правилни фактическите констатации и правни изводи
изложени от СРС, че след прехвърляне на собствеността върху имота, до който е била
доставяна ел.енергия ищцата е загубила качеството си „битов клиент“ според дадената
дефиниция в § 1, т. 2а ДР ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). В
сочената разпоредба е предвидено, че битов клиент е лицето /собственик или носител
на ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот/, което купува
електрическа енергия за собствени битови нужди.
С оглед настъпилата промяна в собствеността на имота на 07.03.2005 г.
задължението за заплащане на потребената електрическа енергия е преминало върху
приобретателите независимо от това, че партидата за електроснабдяване продължава да
е с титуляр предишния собственик. Този извод не се променя от установеното в
производството, че потребителят ищец не е изпълнил задълженията си по чл.13, т. 5 от
Общите условия за уведомяване на доставчика за промяната в собствеността за имота.
Визираната разпоредба не предвижда, че старият собственик дължи сумите за
потребената в имота ел.енергия след промяна в собствеността. Както правилно е
посочил СРС в своето решение, липсата на уведомяване на доставчика за
разпоредителната сделка с имота не съставлява основание за продължаване
съществуването на облигационната връзка по договор за продажба на електрическа
енергия, доколкото такава възможност не е нормативно предвидена и е в противоречие
с дефиницията за битов клиент по смисъла на ЗЕ.
При така изложеното, съдът намира че предявените искове следва да бъдат
уважени. Като е достигнал до същите правни изводи първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20076058 от 24.01.2023 г., постановено по гр. д. №
37486/2016 г. на СРС, ГО, 44 състав.
3
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4