Р Е
Ш Е Н И Е
№
1622 13.07.2020 г. гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски
районен съд
XXXVIII - ми граждански
състав
На
девети юли две
хиляди и двадесета година
в
открито съдебно заседание в състав:
Председател:
Невена Ковачева
Секретар:
Станка Добрева
Като
разгледа гражданско дело № 931/2020
г. по описа на Бургаския районен съд,
докладвано
от съдията Ковачева,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на П.С.Я.,
ЕГН **********, адрес: *** срещу ГД
„Пожарна безопасност и защита на населението“,
представлявана от Н.Н., с която се иска от съда да осъди ответника да заплати
на ищеца сумата от 1791,07
лева главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен
нощен труд, преизчислен на 247,10 часа извънреден труд, за периода 01.01.2017 г. – 31.01.2020 г., по възникнало между страните
служебно правоотношение, сумата от 213,81 лева обезщетение за забава върху
главницата за периода от датата на изискуемост на всяка сума до 11.02.2020 г., ведно
със законната лихва за забавено плащане на главницата, считано от подаване на
исковата молба – 11.02.2020 г., до окончателното изплащане. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът чрез процесуален представител е посочил, че исковете
са неоснователни. Посочено е, че неправилно е приложен коефициент
1,143, тъй като същият се отнася към работници и служители по трудово
правоотношение по КТ, не намира приложение и Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, тъй като тя важи само за работници по трудово
правоотношение. Ищецът е
държавен служител и неговото служебно правоотношение е уредено в специалния
ЗМВР. С
Наредба № 81213-592 от 25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. е регламентирано отчитането на извънреден труд за процесния период. Моли се за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събраните
по делото доказателства и прецени закона, намери от фактическа и правна страна
следното:
Правната квалификация на предявените искове е чл. 179, ал. 1 ЗМВР във вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР.
Не се спори между страните по делото, установява се и от
приложените писмени доказателства, че между страните съществува служебно
правоотношение, по силата на което ищецът заема длъжността „командир на екип“ в сектор ПБЗН
на Летище – Бургас към Главна дирекция „ПБЗН“ – МВР. Страните не спорят, че през процесния период ищецът е изпълнявал дежурства по график.
Видно от заключението на вещото лице по приетата
съдебно-икономическа експертиза в
периода от 01.01.2017 г. – 31.01.2020 г.
ищецът е положил 216 нощни смени, възлизащи на 1728 часа
реално положен нощен труд. Преизчислен в дневен труд с коефициент 1.143,
нощният труд възлиза на 1975,10 часа. Разликата между преизчисления и отчетения
по протоколи нощен труд възлиза на 247,10 часа, като стойността му е 1791,07 лева. Пресметнато е, че размерът на законната лихва за периода от
падежа на всяко задължение до датата на подаване на исковата молба е в размер
на общо 213,81 лева. Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице А. като
компетентно дадено и всестранно отговарящо на всички поставени въпроси.
При така събраните доказателства съдът намира
претенцията за основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 176 ЗМВР брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно и
допълнителни такива, а в чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 179, ал. 1, предл. второ е
посочено, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители
се изплащат
допълнителни такива за извънреден и за нощен труд. Условията и редът за заплащане
на последното се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а
размерът – с
негова заповед, съгласно ал. 2 от същата норма. Чл. 187, ал. 9 ЗМВР предвижда, че редът за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи. Съгласно чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за
служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време до 280
часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение (ал. 6).
През процесния
период 01.01.2017 г. – 31.01.2020 г.
e действалa Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., издаденa от министъра на вътрешните работи. В
нея липсва изрична норма, съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407
от 11.08.2014 г., с която е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен нощен труд за отчетния период се
умножава по 0.143, за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент
1.143. Това следва да се възприеме като празнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР, и субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. Съгласно чл. 9, ал. 2 от нея при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. В чл. 140, ал. 1 КТ е предвидено, че нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при
5-дневна работна седмица е до 35 часа или до
7 часа за една нощ. Следователно приложимият коефициент за преизчисляване на
нощния труд в дневен е 1.143, получен като частно при деление на нормалните им
продължителности от 8 часа на денонощие за втория (чл. 187, ал. 1 ЗМВР) и 7
часа за първия.
Трудовото законодателство дава право на работещите да получат от една
страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от друга задължава
работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват
продължителността на работния ден. Когато
последната е надвишена пък, очевидно се касае за положен извънреден труд, който
следва да бъде компенсиран. Следователно това са две
различни основания за заплащането на допълнителни
възнаграждения – обстоятелство, което е било отчетено и от ответника, тъй като
на ищеца е изплатена само добавката от 0.25
лева за всеки отработен нощен час за исковия период.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден
труд в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен
труд в дневен с коефициент 1.143, се явява доказана по своето основание,
като за периода е приложима субсидиарно Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
В тази връзка се
установи от заключението на вещото лице, че нощният труд, преизчислен с
коефициент 1.143, е 1975,10 часа. Разликата от 247,10 часа не е отчетена в
протоколите за положен труд, съответно не е начислена и не е платена.
Установява се и че дължимото нетно трудово възнаграждение за този извънреден
труд, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 187, ал. 6 ЗМВР, е в размер от 1791,07
лева, като няма данни така претендирана сума да е заплатена на ищеца. Съгласно чл. 8 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата
за всеки отработен час или за част от него – между 22.00 ч. и 06.00 ч., на
работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв., но двете разпоредби се прилагат
едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициента от 1.143, и за същите тези нощни часове се
заплаща допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд.
При това искът
като основателен следва да се уважи до заявения размер, ведно с акцесорната
претенция за законна лихва от датата на падежа на всяко задължение до подаване
на исковата молба, който размер се установява от изготвената
съдебно-икономическа експертиза. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се
осъди ответника да заплати на ищеца сумата от съдебно-деловодни разноски в
размер на 350 лева за адвокатско възнаграждение.
Следва също така
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да се осъди ответника да заплати държавна такса
за производството в размер на 121,64 лева и 200 лева за изплатено от бюджета на
съда възнаграждение на вещото лице.
Не следва да се допуска предварително изпълнение на
решението предвид разпоредбите на чл. 243, ал. 2 и чл. 519, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ГД „Пожарна безопасност и
защита на населението“, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Пиротска № 171А, представлявана
от Н.Н., да заплати на П.С.Я., ЕГН * адрес: ***, сумата
от 1791,07 лева (хиляда седемстотин деветдесет и един лева и седем стотинки) главница,
представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд,
преизчислен на 247,10 часа извънреден труд, за периода 01.01.2017 г. – 31.01.2020 г., по възникнало между страните
служебно правоотношение, сумата от 213,81 лева (двеста и тринадесет лева и осемдесет
и една стотинки) обезщетение за забава върху главницата за периода от датата на
изискуемост на всяка сума до 11.02.2020 г., ведно със законната лихва за
забавено плащане на главницата, считано от подаване на исковата молба – 11.02.2020
г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ГД „Пожарна безопасност и
защита на населението“, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Пиротска № 171А, представлявана
от Н.Н., да заплати на П.С.Я., ЕГН * адрес: ***,
сумата от 350 лева (триста и петдесет лева) за направените по делото разноски.
ОСЪЖДА ГД „Пожарна безопасност и
защита на населението“, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Пиротска № 171А, представлявана
от Н.Н., да заплати по сметка на БРС сумата
от 321,64 лева (триста двадесет и един лева и шестдесет и четири стотинки) за
държавна такса и възнаграждение на вещо лице, от които 121,64 лева за държавна
такса и 200 лева за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н. Ковачева
Вярно с оригинала!
С. Добрева