№ 186
гр. Ловеч , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IX СЪСТАВ в публично заседание на първи
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Р. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело
№ 20214310100252 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод постъпила искова молба от В.
ХР. Г. против ПЛ. Б. ЯНК. за установяване на вземания по заповед за
изпълнение.
Твърди се, че между страните е постигнато съгласие за сключване на
договор по силата, на който ищецът предоставил на ответника за временно и
възмездно ползване жилище, находящо се на адрес: **** срещу заплащане
месечно на сумата от 580,00 лв. При сключването на договора ответникът
предоставил на ищеца сума в размер на един месечен наем /580,00 лв./, която
да послужи като обезпечение при неизпълнение на договора. За ползването на
жилището през м. октомври 2018 г. страните договорили, че ответникът няма
да заплати наема, а ще заплати всички разходи, свързани с ползването му, в
това число за общите части, възлизащи на 380,00 лв., а разликата до
дължимата сума от 486,00 лв. ще заплати на ищеца с наема за м. ноември
2018 г. Твърди се, че ответникът не изпълнил поетия ангажимент и дължи на
ищеца за м. октомври 2018 г. наемна цена от 486,00 лв. Посочва се,че ищецът
не е заплатил и наема за м. март 2019 г. в размер на 580,00 лв.
След сключване на договора ищецът твърди, че прехвърлил партидите
за доставка на вода и електричество на името на ответника. За времето на
1
ползване на жилището /октомври 2018 г. до март 2019 г./ ищецът твърди, че
ответникът не е заплатил разходите за вода, електричество и общи части. За
общи части ищецът твърди, че ответникът дължи сумата от 48,00 лв., за вода
53,19 лв., а за електричество 473,14 лв.
Поради неизпълнение на задълженията по договора – поради
незаплащане на наемната цена, прекратяване на договора без предизвестие,
преди изтичане на 11 месеца от сключването му, ищецът твърди, че усвоил
сумата от 580,00 лв., дадена като обезпечение по догововорната връзка.
Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че ищецът им вземане в размер на
1 640,33 лв. – произтичащо от договор за наем, от което 486,00 лв. – наемна
цена за м. октомври 2018 г. и 580,00 лв. – наемна цена за м. март 2019 г.,
48,00 лв. – разходи във връзка с общите части на наетото жилище за периода
октомври 2018 г. до м. март 2019 г., 53,19 лв. – разходи за В и К услуги и
473,14 лв. – стойност на доставена електрическа енергия до наетото жилище,
ведно със законната лихва от 01.04.2019 г. до датата на издаване на
решението. Заявено и искане за присъждане на сторените разноски.
В депозират по делото отговор ответникът не оспорва, че между него и
ищецът е постигнато съгласие и сключен договор за временно ползване,
срещу заплащане на сумата от 580,00 лв., на процесния имот, както и за
заплащане на сумата от 580,00 лв., която да послужи като обезпечение при
неизпълнение на негово задължение. Оспорва имотът да му е предоставен за
ползване на 05.10.2018 г., като заявява, че това е сторено 20 дни по-късно.
Твърди, че пропорционална част от наемната цена за м. октомври 2018 г. е
заплатил в брой на ищеца. По отношение на претенцията за заплащане на
разходи във връзка с ползването на имота, ответникът твърди, че той ги и
заплатил. Ответникът заявява, че от дадената като обезпечение сума в размер
на 580,00 лв. ищецът е удовлетворил вземането си за цената по договора за м.
март 2019 г.
В хода на делото ищецът участва лично, а по същество излага
становище за основателност на заявените искове.
Ответникът не участва лично или чрез представител в хода по същество
2
и не излага становище.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно,
в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като взе предвид становищата на
страните и изтъкнатите от тях доводи, приема за установено следното от
фактическа страна:
Въз основа на подадено заявление от В. ХР. Г. през РС Ловеч е
образувано ч. гр. д. № 1582/2020 г. В него в полза на ищеца е издадена
заповед, с която е разпоредено на ПЛ. Б. ЯНК. да заплати на В. ХР. Г. сумата
от 1 640,33 лв., от която 1 066,00 лв. наемна цена – 485,00 лв. за м. октомври
2018 г. и 580,00 лв. за м. март 2019 г., 48,00 лв. – разходи във връзка с
ползването на общите части, 53,19 лв. – разходи за предоставени В и К услуги
до имота, 473,14 лв. – разходи във връзка с доставена електрическа енергия до
имота, 222,35 лв. – обезщетение за забава за периода 01.4.20219 г. до
31.07.2020 г., ведно със законната лихва от 13.08.2020 г. до изплащането й.
Изпълнението на заповедта е оспорено от длъжника.
Между страните не съществува спор, че са постигнали съгласие и
сключили договор, с предмет временно и възмездно ползване на жилище,
находящо се на адрес: **** срещу заплащане месечно на сумата от 580,00 лв.
Това се установява и от ангажирания по делото препис от договора. В
договора страните са уговорили, че предоставения за ползване имот ще се
използва като жилище, като функционалното му предназначение не може да
се сменя без съгласието на наемодателя. Уговорено е също, че преотдаването
му не се допуска, а при неизпълнение на това задължение наемателят дължи
наемната цена в двоен размер от установяването на това обстоятелство.
Цената по договора е платима от първо до пето число на месеца за всеки
следващ. Освен наемната цена наемателят се е задължил да заплаща и
разходите във връзка с ползването на вещта /електрическа енергия, вода,
парно отопление и др./, както и разходите за поддръжка на общите части,
изключае тези, които представляват луксозни и полезни. Наемателят се е
задължил да върне предоставената му за ползване вещ в срок от три дни от
прекратяване на договора в състоянието, в което той е бил предаден, като се
отчита обичайното му изхабяване. Връщането на имота и и възраженията на
наемодателя се удостоверяват с двустранно подписан примо-предавателен
3
протокол.
В договора е удостоверено, че при подписването му наемателят е
предал на наемодателя сумата от 580,00 лв., което не е спорно между
страните, която ще послужи като обезщетение за извършване на някой от
следните нарушения: при отказ на наемателя на върне имота в уговорения
срок и/или го предаде в не съответното състояние и/или заедно с нанесени
щети; при наличие на неуредени суми за консумативи до момента, в който
наемателя ги заплати; в случай, че не заплати в срок един или повече наема,
освен ако това е уговорено в анекс между страните; в случай, че прекрати
договора без минимум един месец предизвестие; във всички случаи, когато
прекрати договора преди изтичането на 11 месеца от сключване, изключае
когато на собственика е дадено едномесечно предизвестие за напускане и
едновременно с това през този едномесечен срок наемателя се е съгласил
наемодателя да провежда огледи на имота с цел осигуряване на нови
наематели. При извършването на някой от описаните нарушения от
наемателя, наемодателят е уговорено, че може да задължи сумата, дадена като
обезщетение или части от нея, за да покрие загубите си, а при нанесени щети
върху имота от наемателя или неплатени разходи за ползване на имота, които
надхвърлят размера на обезщетението да го задължи в пълния му размер и да
търси обезщетение за горницата по общия ред. Ако не е налице някое от
посочени нарушение от наемателя сумата, дадена като обезпечение, подлежи
на връщане в дена на връщане на имота от наемателя на наемодателя.
Договорът е сключен за срок от 12 месеца, считано от 05.10.2019 г. Той се
прекратява с изтичане на уговорения срок, с едномесечно предизвестие от
едната до другата страна, с предизвестие от един месец от наемодателя при
неплащане на наемната цена, неспазване на хигиенните правила, вътрешния
ред в сградата или добрите нрави и правилата за безопасност, като
неспазването се установява със съответно административно признат
документ. При неспазване на предизвестието неизправната страна дължи на
изправната обезщетение в размер на един месечен наем.
За периода 05.02.2019 г. до 05.03.2019 г. за доставената и отведена вода
по партида, открита на името на ПЛ. Б. ЯНК., за обект, находящ се адрес
****, Софийска вода“ АД е начислен за плащане сума в размер на 53,19 лв.
със срок за плащане 11.04.2019 г. Сумата по фактурата е заплатена на
4
03.04.2019 г., за което по делото е ангажиран фискален бон от ищеца от
същата дата.
В заявление за продажба на електрическа енергия за битови нужди,
адресирано до „Чез България“ АД, заведено при адресата на 10.10.208 г., П.Я.
Б., с постоянен адрес в гр. Плевен, е поскал да се извършва продажба на
електрическа енергия до обект, находящ се на адрес: ****, с клиентски №
300050304392, като е заявил, че приема общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Чез електро България“ АД и общите
условия за използване на електроразпределителната мрежа на „Чез
Разпределение България“ АД. В заявлението Б. е посочил, че използва имота
по силата на договор за наем от 05.10.2018 г. и се намира в негово владение
от 05.10.2018 г., като и показанията по дневна и нощна тарифа на СТИ,
монтирано на имота.
В писмо, адресирано до ищеца, „Чез Електро България“ АД са
уведомили Г., че за обект, находящ се адрес: ****, до който с нейно съгласие
е доставяна електрическа енергия до наемателя П.Я., с клиентски номер
310242374704, не е погасено задължение в размер на 436,49 лв., в това число
консумирана електрическа енергия за периода 06.01. - 04.04.2019 г. в размер
на 433,57 лв., обезщетение за забава към 22.04.2019 г. в размер на 2,92 лв. За
да се предотврати трупаното на нови задължения в писмото се посочва, че на
25.03.2019 г. до потребителя е изплатено уведомително писмо, а на 08.04.2019
г. на основание чл. 123 ЗЕ е подадена заявка до електроразпределителното
дружество за прекъсване доставката на електрическа енергия.
На 20.05.2019 г. чрез „Изи пей“ по партида с клиентски №
310242374704, е заплатена в полза на „Чез Електро България“ АД
електрическа енергия и неустойка на просрочено пращане в размер на 439,73
лв. по фактури както следва: ********* за периода 06.01.2019 г. до 05.02.2019
г. в размер на 255,75 лв., ведно с неустойка за просрочено плащане; фактура
№ ********* за периода 06.02.2019 г. до 07.03.2019 г. в размер на 128,87 лв.,
ведно с неустойка за просрочено плащане; фактура № 900003797561 за
сумата от 0,37 лв. – неустойка за просрочено плащане до 04.04.2019 г. и
фактура № ********* за периода 08.03.2019 до 04.04.2019 г. за сумата от
54,74 лв.,. ведно с неустойка за просрочено плащане. На същата дата в полза
5
на „Чез Електро България“ е заплатена и сумата от 19,00 лв. – такса за
възстановяване захранването на електромер на прекъснат потребител.
До ищеца е изплатено уведомление от етажна собственост Врана – 81-Б,
ап. 3 за сумата от 231,00 лв. – за периода 01.01.2016 г. до 30.09.2018 г. за фонд
ремонти.
От етажна собственост Враня 81-Б е издала квитанция на В. Г., от ап. 3
за изплатена сумата от 48,00 лв. – такси за поддръжка в входа.
При очертаване фактите по делото не се вземат предвид разписка за
платена чрез Изи пей сума за електрическа енергия в размер на 14,41 лв. /л. 21
от делото/, фактура от 10.10.2018 г. /л. 101 от делото/ както и писмо /л. 102 от
делото/, тъй като те касаят доставена електрическа енергия за период извън
процесния /05.10.2010 г. до март 2019 г. вкл./. Като не относими към фактите
от предмета на доказване при очертаване на фактите на се обсъждат -
разписки за платени суми чрез Изи пей /л. 16 17 от делото/, които касаят
платени суми, за които между страните не е налице спор и не са предмет на
производството, постановление за отказ за образуване на наказателно
производство /л. 18 от делото/, разпечатка на електронно писмо и покана за
плащане /л. 25-27 от делото/, договор за доставка на интернет /л. 83 от
делото/, договор аз поръчка /л. 84 от делото/, фискален бон и кореспонденция
с ЧЕЗ /л. 85-87 от делото/ сведение и извадка от комуникация/ л. 89-91 от
делото/, комуникация с омбудсман на РБ, енергиен омбудсман и община Л. /л.
92-97 от делото/. В обясненията, дадени от страните по реда на чл. 176 ГПК,
те заявяват изгодни за тях факти, с оглед на което те имат характер на
твърдения и не могат да бъдат основа за доказателствени изводи от съда.
При установените факти съдът приема за установено средното от правна
страна.
Предявени са искове за установяване на вземания за цена по договор за
наем и разходи във връзка с ползването на вещта, с правна квалификация чл.
422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 232, ал. 2 пр. 1-во и 2-ро ЗЗД.
Между страните през 2018 г. е сключен договор за наем на недвижим
имот. Имотът е предаден за ползване на ответника в деня на сключване на
6
договора - на 05.10.2018 г. Предаването на имота и момента, в който това е
сторено, е удостоверено от ответника в подадено от него заявление до „Чез
Електро България“ АД за продажба на електрическа енергия, заведено на
10.10.2018 г. Във връзка тези данни по делото съдът счита за неоснователни
възраженията на ответника, че владението върху имота му е предадено на 25-
ти октомври 2018 г. Той не е ангажирал доказателства за установяване на този
факт, а и с оглед направеното от него извънсъдебното признание, съдът
приема, че те са останали недоказани.
За периода 05.10.218 г. до 31.10.2018 г. ответникът дължи
пропорционална част от цената за ползване на имота или сумата от 505,17 лв.
За заплащането й той носи тежест на доказване. В хода на производството не
е ангажирал доказателства, че е предложил изпълнение на ищеца, с оглед на
което съдът приема, че този факт не се осъществил. Ищецът претендира сума
в по-нисък размер от установения от съда, до който претенцията за заплащане
на наемна цена за м. октомври 2018 г. следва да се уважи, а именно за 486,00
лв.
При сключването на договора ответникът е предоставил на ищеца един
месечен наем от 580,00 лв. Сумата е дадена като обезпечение за вреди във
връзка с неизпълнение на договора от страна на наемателя. Случаите на
неизпълнение, основание за усвояване на сумата по договорната връзка, са
изчерпателно уговорени между страните.
В хода на производството не са установи договорната връзка да е
прекъсната по инициатива на ответника преди да са изтекли единадесет
месеца от възникването й. Инициативата за прекъсване на отношенията е на
ищеца, което ясно проличава от твърденията му в исковата молба, които по
своята същност съставляват признание за неизгодни за него факти. В молбата
той посочва, че поради неизпълнение на задължението да заплащане на
цената и разходи във връзка с ползването на вещта ще потърси съдействие от
полицията за предаване на владение върху имота. По своята същност тези
изявления са за разваляне на договорните отношения, което е основание за
прекъсването им за в бъдеще. Във връзка с тези изявления на ищеца
ответникът е предала ключовете на жилището и преустановил ползването му.
7
С оглед на казаното не може да се приема, че инициативата за
прекратяване на договора е била на ответника, респективно, че са налице
соченото от ищеца основание за усвояване на сумата от 580,00 лв. - за
обезщетяване на вредите във връзка с предсрочното прекратяване на
договорната връзка по инициатива на ответника.
По договорната връзка ответникът не е заплатил наемната цена за м.
март 2019 г. Неплащането на цената също е уговорено от страните като
основание за усвояване на платената при сключване на договора сума от
580,00 лв.. По своята същност тази уговорка е за прихващане на насрещни и
еднородни задължения. По делото се установява, че предпоставките на тази
уговорка са се осъществило, от които следва, че вземането на ищеца за
заплащането на наемната цена е погасено.
В хода на производството ищецът излага твърдения за наличието на
други основания за усвояването на сума от 580,00 лв. – предаването на имота
в не съответно състояние, но не ангажира доказателства за това. По делото
няма доказателства за състоянието, в което имота е предаден, съответно за
това, в което той е върнат, а съгласно уговореното в договора това, както и
възраженията на наемодателя, се удостоверяват с двустранно подписан
приемо-предавателен протокол.
В договора страните са уговорили, че наемателят ще заплаща разходите
във връзка с вещта. След сключването на договора партидите за доставка на В
и К услуги и доставка на електрическа енергия са променени на името на
ответника. В тази връзка в издадените фактури от доставчици фигурира името
на ответника. В ангажираните по делото разписки за платени суми е посочено
името на ответника, но не като платец, а като титуляр на задълженията. Наред
с него задължен за заплащането на сумите по партидата е й ищеца –
наемодателя, като титуляр на правата върху имота. Като длъжник по
договорите с доставчиците на В и К услуги и за доставка на електричество
той може да поиска от кредитора разписка за предложеното от него
изпълнение /чл. 77, ал. 1 ЗЗД/. След като разписките за извършени плащания
се намират в негово държания, като той ти ангажира по делото, то той е и
погасил задълженията, за което те са издадени. Ако ответникът бе предложил
изпълнение във връзка с предоставени до ползването от него жилище В и К
8
услуги или електричество, то разписките за плащане следваше да се намират
в негово държание. По делото той не твърди да ги е предал на ищеца, а че ги е
погасил чрез плащане, но не ангажира доказателства това.
За периода на съществуване на договорната връзка ответникът не е
предложил изпълнение за предоставени В и К услуги на стойност 53,19 лв.,
които са погасна от ищеца, а за електрическа енергия за 439,73 лв., която
също е погасена от ищеца, като до този размер следва да се установи
съществуването на вземане в полза на ищеца срещу ответника.
Ищецът търси установяване на вземане за заплащане на разходи във
връзка с ползването на общи части. Ангажирани са доказателства за платена
от него сума в размер на 48,00 лв., но от представената по делото разписка не
се установява вземането за кой период се отнася, в частност дали касае
процесния и за него е задължен ответника. По тези съображения съдът
намира, че вземане за заплащане разходи за ползване на общи части в
търсения размер следва да бъде отречено.
Върху вземанията с установен размер в производството /вземане за
наемна цена за м. октомври 2018 г. в размер на 486,00 лв. и за разходи във
връзка с ползването на имота – 53,19 лв. – В и К услуги и 439,73 лв. –
електрическа енергия/ в полза на ищеца следва да се присъдят и
правоувеличаващи последици – законна лихва от 13.08.2020 г. /датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до
изплащането им. Преди датата на подаване на заявлението вземане за законна
лихва не може да се присъжда, а обезщетение за забава, размерът на което не
е посочен от ищеца в исковата молба, за да се прецени основателността на
претенцията му.
Ищецът е заявил искане за разноски. В заповедното производство той е
сторил разноски в размер н 34,05 лв., а в настоящото 65,95 лв. /държава
такса/. От тези разноски, с оглед изхода на спора, в тежест на ответника
следва да се възложи за заплащане сума в размер на 60,00 лв.
Ответникът не е заявил искане за разноски, на което съдът да отговори.
По изложените съображения, съдът
9
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ПЛ. Б. ЯНК., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Л., ул. „К.“ № 4, че дължи на В. ХР. Г., с ЕГН
**********, с адрес: ****, с електронен адрес: ********** сумата от 486,00
лв. /четиристотин осемдесет и шест лева/ - цена по договора за наем от
05.10.2018 г. на недвижим имот, находящ се на адрес: **** и разходи във
връзка с ползването му в размер на 53,19 лв. /петдесет и три лева и
деветнадесет стотинки/ - стойност на предоставени В и К услуги за периода
05.02.2019 до 05.03.2019 г. и 439,73 лв. /четиристотин тридесет и девет лева и
седемдесет и три стотинки/ - стойност на доставена електрическа енергия за
периода 06.011.2019 г. до 04.04.2019 г., ведно със законната лихва от
13.08.2020 г. до изплащането им, предмет на издадена в полза на В. ХР. Г.
Заповед № 260050 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
02.10.2020 г. по ч. гр. д. № 1582/2020 г. на РС Ловеч, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за установяване на вземания в размер на 580,00 лв. – цена по договор
за наем 05.10.2018 г. на недвижим имот, находящ се на адрес: **** за м. март
2019 г., разходи във връзка с ползването на имота – над сумата от 439,73 лв.
до 473,14 лв. – доставена електрическа енергия и 48,00 лв. – разходи за
ползване на общи части и законна лихва от 01.04.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ПЛ. Б. ЯНК., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Л., ул. „К.“ № 4 да заплати на В. ХР. Г., с ЕГН
**********, с адрес: ****, с електронен адрес: ********** сумата от 60,00 лв.
/шестдесет лева/ - разноски в настоящото и в производството по издаване на
заповед за изпълнение.
Присъдени в полза на ищеца сума могат да се платят от ответника по
сметка в „****“ АД ****.
Решението може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му през
Окръжен съд Ловеч.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
10