М О Т
И В И
Към
Присъда на КРС по НОХД № 786/2018 г.
Гр.Кюстендил, 31.03.2020 г.
Кюстендилска районна прокуратура е внесла за разглеждане в Районен съд гр.Кюстендил, на
30.04.2018 г., обвинителен акт против А.А.Н. *** за извършено престъпление от
общ характер по чл.217, ал.4 , във вр. с ал.3, вр. с ал.1, вр. с ал.1 от НК при
фактическа и правна обстановка подробно
изложени в обвинителния акт.
В разпоредително заседание на 18.09.2018 г.
доколкото страните не са направили искане за разглеждане на делото по реда на
особените правила, състав на КРС е насрочил открито съдебно заседание по делото с призоваване на свидетелите и вещите лица.
Прокурорът поддържа обвинението срещу подсъдимата,
като пледира същата да бъде призната за виновна и за извършеното т нея деяние
да й бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година,
изтърпяването на което да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години, както и
да бъде наложено кумулативно предвиденото в чл. 217, ал.4, вр. с ал.3, вр. с
ал.1 от НК наказание „ глоба“ .
Подсъдимата се явява в съдебно заседание, не се
признава за виновна и не дава
обяснения, като моли да бъде оправдана изцяло по повдигнатото
й обвинение
Защитникът
на подс. Н. пледира за постановяване на оправдателна присъда, мотивирайки се с
недоказаност на обвинението .
КРС, след
като обсъди събраните в хода на ДП и
съдебното следствие писмени и гласни доказателствени средства и след техния
пълен анализ, намери за установена
следната
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Подсъдимата А.А.Н. е родена на ***г***. Същата е регистрирана като едноличен търговец /ЕТ *********/,
регистрирано в търговския регистър на Агенцията по вписвания с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление
гр.Кюстендил, ********* Н. е българска гражданка, със средно образование , омъжена, неосъждана. Към датата на извършване на деянието, за което
е повдигжнато обвинението подсъдимата не
е била осъждана.
През периода от 2011 г. до 2013 г. свидетелят Р.
И. *** бил зает на постоянен трудов договор в ЕТ“ *****", като заемал длъжността
„ шофьор на товарен автомобил“. Поради неизплащане на част от трудовите възнаграждения за отработеното
време, през 2014 г. по искова молба на И.,
в КРС било образувано гр.д.
№53/14г.по описа на съда. След
влизане в сила на съдебното решение по същото дело, по искане на ищеца, бил издаден изпълнителен
лист и било образувано
изпълнително дело №20147450400186/14г. С длъжник „*********“, по описа
на ЧСИ Н.С., с рег № 745, с район на действие
Кюстендилски окръжен съд.
В хода на това
изпълнително производство бил наложен
запор върху влекач марка
"Даф", модел "95,380 АТИ". с рег. номер: ****, собственост на длъжника
– подсъдимата Н.. Запорираната вещ била оставена на отговорно пазене при собственика й / Протокол
за опис на движими вещи от 19.02.2015г./л.19 от ДП/.
През м. януари 2016 г. подсъдимата се
свързала със свид. М.М., управител на „***“ЕООД, **** във връзка
с публикувана в интернет пространството обява , че посоченото дружество изкупува камиони за
износ. Виждайки обявата подсъдимата
решила да продаде описания по-горе, запориран влекач. Св.М. и подс. Н. не са се
срещали, а всички уговорки за
реализиране на продажбата направили по телефона. Дейността, с която се
занимавало представляваното от свид. М. дружество се изразявала в изкупуване на
товарни автомобил, които трябвало да се изнасят за Африка. Свид. М. се
занимавала логистично с транспортирането на превозните средства до Белгия, след
което не знаела как се организира превозването им до крайната дестинация.
За
конкретната сделка подсъдимата изпратила на св. М. снимки
и видеоклип на автомобила. М. харесала автомобила и договорили цена от 9000 лева, която св. М. превела по банков път по сметка
на ЕТ“А. ****“. След превеждане на сумата двете отново се
чули по телефона. Подсъдимата потвърдила,
че е получила парите и на 04.02.2016г., след което влекачът
бил предаден, като за превозването му купувачът изпратил влекач с ремарке, на което да бъде натоварен.
За извършената
продажба не бил изготвян договор за покупко-продажба на МПС, а била издадена само фактура № **********/01.02.2016 г., която
фактура е била отразена своевремнно в дневника за продажби на ЕТ“*****“.
На 11.07.2017г. ЧСИ С* предприел действия по извършване на
опис на движимата вещ -влекач марка "Даф", модел "95.380
АТИ". с регистрационен номер: КН1665АВ,
като пред него подсъдимата Н. заявила , че го е продала с фактура ,
която е осчетоводена във фирмата й.
Твърдяното от н. пред св. С* е отразено и в съставения Протокол за опис на
движими вещи от 11.07.2017г./л. 17 от ДП/.
В хода на ДП е назначена,у изготвена и приета оценителна експертиза, която
установява че стойността на влекача, марка "Даф", модел "95.380
АТИ". с регистрационен номер: КН1665АВ към 01.02.2016г. е в размер на 10 296 лева.
Горната фактическа обстановка се установява
и доказва по безспорен начин от събраните в хода на наказателното производство
писмени и гласни доказателствени средства. Изцяло в подкрепа на обвинението
са показанията на разпитаните свидетели
– Г. И. и М.М.. Кредитирани в пълна степен са и всички писмени доказателствени
средства, които доказват по несъмнен
начин, че процесния влекач е бил собственост на подсъдимата, запориран е от ЧСИ
и оставен на отговорно пазене нея и след
наложения запор подсъдимата се е
разпоредила с влекача в полза на трето
лице.
Основното
възражение на защитата касае липсата на
формален договор за продажба на процесното превозно средство. Действително
такъв договор по делото не е приложен , а и формално не е сключван. Разпореждането , което се твърди , че е
реализирано от подсъдимата, се доказва с представената по делото фактура,
удостоверяваща заплащане на конкретна сума
и посочено основание за нея – продажба на влекач м. „ДАФ 95 380“.
ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ
Съгласно чл.
102 от НПК, в наказателното производство подлежи на доказване извършеното
престъпление и участието на подсъдимия в него. Съдът счита, че от всички
събрани по делото доказателства, безспорно се установи факта на извършено
престъпление, за което е обвинена подс. Н. . Доказателствата, имащи за източник
всяко от доказателствените средства по делото са съответстващи си и логично
разкриват фактическата обстановка на деянието. В събрания доказателствен
материал по делото не съществуват противоречия. От събраните доказателства,
Съдът е достигнал до единствено възможният извод за виновността на подсъдимата
и за постановяване на осъдителна присъда спрямо нея.
Съдът намира за несъмнено и безспорно доказано по делото, че с извършеното
от нея деяние,подсъдимата Н. е осъществила както от обективна, така и от
субективна страна състава на престъплението по чл. 217, ал.4, вр. с ал.3, вр. с ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимата е осъществила състава на престъплението по чл. 217, ал.4, вр. с ал.3, вр. с ал.1 от НК за това,
че през 01.02.2016 г. се е разпоредила със запорирана вещ - влекач марка "Даф", модел "95,380
АТИ". с рег. номер: ****, на сотйност 10 296 лева, оставени
й за пазене.
От субективна страна Н. е осъществила състава на престъплението действайки с
пряк умисъл по смисъла на чл.
11, ал.2 от НК. Към момента на извършване на деянието подсъдимата е била
пълнолетна и вменяема. Разбирала е обществено-опасния характер на деянието и
обществено-опасните му последици и е целяла тяхното настъпване.
Гражданско-процесуалния кодекс предвижда два равностойни способа за налагане на
запор върху движима вещ: с описване на вещта от съдебния изпълнител - чл.
450, ал.1 от ГПК и с получаване на съобщението за описа или запора, ако в
него се посочи точно вещта, върху която се насочва изпълнението - чл.
450, ал.2 от ГПК. В конкретния случай е приложен първия способ, като от
момента на подписване на изготвения протокол за подсъдимата Н. са възникнали всички ограничения по чл.
451, ал.1 от ГПК, включително и да се разпорежда със запорираните движими
вещи. В тази връзка подсъдимата Н. е знаела, че следва да се грижи за
оставените й вещи с грижата на добър стопанин и по никакъв начин да не се
разпорежда с тях. Въпреки това тя се разпоредила с описаното по-горе превозно средство – влекач в
полза на трето лице - свид. М. .
Причини за извършване на престъплението- незачитане на чуждата собственост,
желание за облагодетелстване по неправомерен начин, ниско правосъзнание.
При индивидуализацията
на наказанието, Съдът отчита като смекчаващо отговорността,само липсата на
предходно осъждане / спрямо момента на извършване на деянието /. Като отегчаващи вината обстоятелства – бе отчетено невъзстановяване
на паричната равностойност на инкриминираната вещ, която е значителна,
както и липсата на самопризнание, респ.
липсата на самокритичност на поведението
. Предвид това и с оглед видът на конкретното престъпление и обществената му
опасност, Съдът прие, че на подсъдимата следва да се наложи наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 12 месеца.
Съдът установи, че са налице
материално-правните предпоставки за отлагане изтърпяването на наложеното
наказание по реда на чл.
66, ал.1 от НК. Не е осъждана(към момента на извършване на това деяние). Въпреки,
че в един последващ момент тя е била
призната за виновна за престъпление по чл. 217, ал.3 от НК и макар да е
освободена от наказателна отговорност й е наложено административно наказание, то с поведението си, Н. не е дала повод да се третира като опасна
за обществото. В този смисъл съдът прие, че не е необходимо изолирането й от
обществото, за да се постигне индивидуалната превенция на наказателната
репресия, по тази причина съдът отложи изтърпяването на така наложеното
наказание с изпитателен срок от 3 години. Поставянето на подсъдимата пред
ежедневното изпитание безупречно да спазва задължителните правила за поведение
ще я поправи и превъзпита, а по този начин ще се постигне и целта на чл. 36
от НК.
Наред с това наказание на Н. бе наложено и кумулативно предвиденото в
чл.217, ал.4 от НК наказание „ глоба“ в размер на 200 лева, което е в среден
размер за дадените от закона параметри за това наказание.
По горните причини , съдът постанови присъдата си
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: