Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, 01.09.17 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, II-д гражданско отделение,
в публичното заседание на четиринадесети юни през 2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
А. АЛЕКСАНДРОВА
мл.с.П. МИНЧЕВ
при секретаря И.Коцева ,
като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 15965 по описа
за 2015 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение от 22.05.15
СРС, 36 с-в, по гр.д.№ 17066/13 г. е отхвърлил
предявения от М.Д.М. срещу А.С.П. иск с правно
основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че М.Д.М. е собственик на основание земеделска
реституция, осъществена с решение № ВР245/ 23.12.2010 г. на ОСЗ - Нови Искър, на ½ ид.ч. от недвижим имот с
идентификатор 68134.2821.200,
при съседи: ж.п. ареал, улица, имот с идентификатор
68134.2821.780, имот с идентификатор 68134.2821.795, който съставлява реална
част с площ от 1089 кв.м. от парцели УПИ I - за озеляване и УПИ - за ЖП Ареал
от кв. 206 по действащия регулационен план на м. „НПЗ Орион и съседни жилищни
територии” - част север, която е заключена в площта по цифри 1-2-3-4-5-13-14-1
от скица- приложение към заключението на основната съдебно-техническа
експертиза на л. 154 от делото на СРС, подписана от съда и представляваща неразделна
част от решението, и за осъждане на А.С.П.
да предаде на М.Д.М.
владението на целия описан недвижим имот; отхвърлил е предявения от М.Д.М. срещу Т.Г.Д.
иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че
М.Д.М.
е собственик на
основание земеделска реституция, осъществена с решение № ВР245/ 23.12.2010 г.
на ОСЗ- Нови Искър, на
1/2 ид.ч.
от недвижим имот с идентификатор 68134.2821.781, при съседи:
улица, имот с идентификатор 68134.2821.780 и имот с идентификатор
68134.2821.779, който съставлява реална част с площ от 1073 кв.м. от парцели
УПИ V - 199А, 780, 781, 795 и от УПИ VI - 271, 271, 780, 781 от кв. 20б по
действащия регулационен план на м. „НПЗ Орион и съседни жилищни територии” -
част север, която е заключена в площта по цифри 7-8-9-10-11-17-7 от скица - приложение
към заключението на основната съдебно-техническа експертиза на л. 154 от делото
на СРС, подписана от съда и представляваща неразделна част от решението, и за
осъждане на Т.Г.Д. да
предаде на М.Д.М. владението
на целия описан недвижим имот, както и предявените
от М.Д.М. срещу Д.И.Д., Н.П.Д. и М.П.Д.
искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено,
че М.Д.М. е собственик на
основание земеделска реституция, осъществена с решение № ВР245/ 23.12.2010 г.
на ОСЗ „Нови Искър” на
½ ид.ч.
от недвижим имот с идентификатор 68134.2821.780 при съседи: имот
с идентификатор 68134.2821.200, имот с идентификатор 68134.2821.795, имот с
идентификатор 68134.2821.779 и имот е идентификатор 68134.2821.781, който
съставлява реална част с площ от 1073 кв.м. от парцели УПИ I - за озеляване,
УПИ IV - 952, 199А, 779, 780, УПИ V - 199А, 780, 781, 795 и УПИ VI - 271, 271,
780, 781 от кв. 20б по действащия регулационен план на м. „НПЗ Орион и съседни
жилищни територии” - част север, която е заключена в площта по цифри
5-6-7-17-11-12- 13-5 от скица - приложение към заключението на основната
съдебно-техническа експертиза на л. 154 от делото на СРС, подписана от съда и
представляваща неразделна част от решението, и която представлява реална част
от, и за осъждане на Д.И.Д., Н.П.Д. и М.П.Д. да
предадат на М.Д.М. владението на целия описан недвижим имот.
Срещу така
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от М.Д.М..Въззивникът излага
оплаквания, че първоинстанционният съд недопустимо се е произнесъл по
непредявено правоизключващо възражение на ответниците, и че решението е постановено
при извършени процесуални нарушения, в нарушение на материалния закон и е
необосновано.Поддържа становище, че ответникът А.П. не е релевирал възражение
за придобиване на имота на основание придобивна давност за периода 19.04.2006
г.-19.04.2011 г., нито за придобиване на имота от праводателката му по замяна
по ЗТПС, поради което съдът не е следвало да изследва конкуренцията на правата
на ищеца с тези на ответника.Твърди, че по отношение на имот с идентификатор
68134.2821.780 по КККР първоинстанционният съд се е произнесъл по незаявено от
ответниците Д.Д., Н.Д. и М.Д. правоизключващо възражение в законоустановения
срок, тъй като те не са подали отговор на исковата молба, не са ангажирали
доказателства в срок, не са заявили права, които да изключват или конкурират
правата му.Недопустимо съдът е разгледал и незаявено от ответника Т.Д.
възражение по чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ.Изразява становище, че съдът неправилно е
упражнил косвен съдебен контрол за законосъобразност на решение №
ВР245/23.02.10 г. на ОСЗ „Нови Искър” и не е разпределил доказателствената
тежест, коего го е лишило от възможността да ангажира доказателства за вида и
характера на установената от свидетелските показания паянтова сграда в имот с
идентификатор 68134.2821.781 и е обусловило необоснования извод на съда за
наличие на строителство, което е пречка за реституция на целия имот.Твърди, че
съдът не е съобразил представеното по делото решение от 28.12.07 г. на СГС, III-д с-в по адм.д.№ 878/07 г. по
чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ за определяне незастроената част от имот пл.№ 1, к.л.219.Първоинстанционният
съд не е съобразил, че застрояването не е променило основното предназначение на
имота от земеделско в такова за задоволяване на жилищни, курортни или здравни
нужди.Поддържа становище, че е провел пълно доказване на активната си
материално-правна легитимация, и че ответниците не са доказали противопоставими
на неговото право права.Позовава се и на разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ.Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи исковете му.Претендира
разноски.
Ответниците по въззивната жалба- А.С.П., Д.И.Д., Н.П.Д., М.П.Д. и Т.Г.Д.
оспорват същата.Излагат доводи, че са заявили своевременно правоизключващи възражения
с отговора на исковата молба, респ. в първото съдебно заседание, и че сградата не е в списъка на сгради, които
не се признават за такива.Молят съда да потвърди обжалваното
решение.Въззиваемите Д.И.Д., Н.П.Д., М.П.Д. и Т.Г.Д. претендират разноски и
правят възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният
съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.108 ЗС. Ищецът - М.Д.М., твърди, че е собственик по
наследство и реституция на 1/2 ид.ч. от имот, представляващ нива от 4, 394 дка,
находяща се в строителните граници на Връбница, местността „Шаховец/ Суходол”,
съставляващ пл. № 1 от к.л. № 219 от кадастралния план, изработен през 1956 г.,
при граници: ж.п. ареал, имот № 201, имот № 202, имот № 203, имот № 204, част
от имоти 779, 199А, 795.Твърди, че имотът
е бивша собственост на баща му Д.М.М. и към 1945 г. е бил земеделска
земя и е бил масовизиран.С решение № ВР245/23.12.10 г., влязло в сила на
28.01.11 г. ОСЗ - гр. Нови Искър е възстановила на наследниците на Д.М.М. в
стари реални граници собствеността върху нива от 4,394 дка, находяща се в
строителните граници на Връбница в м. „Ш./Суходол”, имот пл.№ 1, к.л. 219 от
кадастралния план, изработен през 1956 г. при граници: ж.п. ареал, имот № 201,
имот № 202, имот № 203, имот № 204, част от имоти 779, 199А, 795.С решение от
28.12.07 г. на СГС, АО, III-д с-в, по адм.д.№
878/07 г., влязло в сила на 24.09.08 г., на основание чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ е
определил незастроената част от претендирания за реституция имот № 1, к.л.219.
Твърди, че част от имота с площ от 1085 кв.м. попада върху поземлен имот /ПИ/ №
200 и съставлява част от УПИ I „За озеленяване” от кв. 20б, м. „НПЗ Орион и
съседни жилищни територии” - част север, при съседи: ж.п. ареал, имот пл. № 780
и имот пл. № 795. Друга част с площ от 1080 кв.м. попада върху ПИ № 780 и
съставлява части от УПИ IV, отреден за имоти 952,199А, 779,780, от УПИ V,
отреден за имоти 199А, 780, 781, 795 и от УПИ VI, отреден за имоти 271, 272,
780, 781 съгласно действащия кадастрален план от кв. 20б, м. „НПЗ Орион и
съседни жилищни територии” - част север, при граници: ПИ 200, ПИ 795, ПИ 779 и
781.Друга част от имота с площ от 1200 кв.м. попада върху ПИ 781, съставляващ
част от УПИ V, отреден за имоти 199А, 780, 781, 795 и от УПИ VI, отреден за
имоти 271, 272, 780, 781 съгласно действащия регулационен план за кв. 20б, м.
„НПЗ Орион и съседни жилищни територии” - част север, при граници: ПИ 780, ПИ
779 и улица.Частта от имота, представляваща ПИ 200, се владее без правно основание
от ответника А.С.П., който се легитимира с нотариален акт за покупко-продажба №
106 по н.д.№ 96/06 г.Ищецът твърди, че ответникът не е придобил собствеността
на имота, тъй като праводателката му не е била собственик.Частта от имота,
представляваща ПИ 780, се владее без правно основание от Д.И.Д., Н.П.Д. и М.П.Д.,
които се легитимират като собственици на имота по наследство от П. Г.Д.,
легитимиращ се с нотариален акт за собственост върху имот, придобит по замяна,
съдебна делба и давностно владение № 37, н.д.№ 5012/95 г.Твърди, че те не са
придобили собствеността върху описаната част, тъй като праводатлят им не е бил
собственик, тъй като имота, предмет на замяна и делба не е бил придобит по
давност и е подлежал на земеделска реституция.Частта от имота, представляваща
ПИ 781, се владее без правно основание от ответника Т.Г.Д., който се легитимира
с констативен нотариален акт за собственост, придобит по замяна, съдебна делба
и давностно владение № 38, н.д.№ 5013/95 г.Ищецът излага доводи, че описаният
имот не е придобит по давност и ответникът не е
собственик.Моли да бъде признато по отношение на ответниците, че той е
собственик на ½ идеална част от описаните недвижими имоти и всеки от
ответниците да бъде осъден да му предаде частта от имотите, които се намират в
негово владение.
Видно от протокол от
27.02.1946 г. по ч.гр.д. 65/40 г. на Софийски околийски съд е съставен
разделителен протокол, в който в дял V от полските /непокрити имоти/ е включена
нива в землището на с. Връбница, м. „Шаховец”, при съседи: Л.М., Г.А., М.Г.и
наследници на Г. Н..От протокол от 11.03.1947 г. по същото дело е установено,
че в производството по съдебна делба се е пристъпило към теглене на жребие, при
което дял V от непокритите имоти е определен в изключителна собственост на Д.М.М..
Видно от удостоверение
за наследници № 296/26.02.09 г. на СО-р-н „Сердика” Д.М.М. е починал на
17.10.1990 г. и е оставил за наследници по закон лицата: 1. Р.Д.М.– съпруга; 2.
М.Д.М. – син и 3. М.Д.М. - син.
С решение № ВР245/
23.12.10 г., влязло в сила на 28.01.11 г., ОСЗ-Нови Искър по заявление вх.№ ВР
245/27.02.91 г. на М.Д.М. е възстановила правото на собственост в стари реални
граници на наследниците на Д.М.М. имот, представляващ нива от 4,394 дка,
находяща се в строителните граници на Връбница, в местността „Шаховец/ Суходол”,
съставляваща имот № 1 от к.л. 219 от кадастрален план, изработен през 1956 г.,
при граници: ж.п. ареал, имот № 201, имот № 202, имот № 203, имот № 204, част
от имоти № 779, 199А, 795.
С нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 136 по н.д.№ 6276/ 1967 г. М.М.Д., М.Г.Д., В.Г.Д.,
М.Г.Т.П. Г.Д. и Т.Г.Д., са признати за собственици на основание замяна срещу
имот, включен в блок на ДЗС на нива, находяща се в землището на София, квартал
„Бакърена фабрика” с пространство от 3,8 дка, при граници: ж.п. линия, А.К.,
държавно място и от две страни улица, дадена им от ТПС Комисия - Димитровски
райсъвет - София в замяна срещу включената в блока на ССА „Г. Д.”***, тяхна
нива, находяща се в м. „Коньовица” - София с пространство от 3, 8 дка.
С нотариален акт № 36 по н.д.№ 5011/95 г. В.Г.Т.е
призната за собственик по замяна, съдебна делба и давностно владение на празно
дворно място с площ от 1085 кв.м., съставляващо пл.№ 200 от кв.2 по плана на
София, м. „НПЗ Орион” при съседи: жп линия, държавно място, улица и П. Доров.
С нотариален акт № 37 по н.д.№ 5012/95 г. П.
Г. Д. е признат за собственик по замяна, съдебна делба и давностно владение на
празно дворно място с площ от 1080 кв.м., пл.№ 780 от кв.2 по плана на София,
м. „НПЗ Орион”, при съседи: улица, Т.Д., М.Т., В.Т..
С нотариален акт № 38 по н.д.№ 5013/95 г. Т. Г.
Д. е признат за собственик по замяна, съдебна делба и давностно владение на
празно дворно място с площ от 1 200 кв.м., съставляващо имот с пл.№ 781 в
кв.2 по плана на София, м. „НПЗ Орион” при съседи: от две страни улици, М.Т. и П.
Д..
Видно от нотариален акт № 106 по н.д.№ 96/06
г. В.Г.Т.е продала на А.С.П. ПИ от 1 085 кв.м., находящ се в гр.София, р-н
„Връбница”, ул. „Стачник” №12, представляващ имот пл.№ 200 от кв.20б и жп ареал
по плана на гр.София, м. „НПЗ Орион”, от който имот 559 кв.м. попадат в ПИ I-за
озеленяване, а 526 кв.м. попадат в жп ареал при граници на имота:жп ареал,
улица, имот пл.№ 780, имот пл.№ 795.
С решение от 28.12.07 г., влязло в сила на
24.09.08 г., СГС, АО, III-д с-в, по адм.д.№
878/07 г. е отменил по жалбата на М.Д.М. заповед № РД-09-094/20.02.04 г. на
кмета на СО-р-н „Връбница”, с която на основание чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ е одобрено
решение № 10 по протокол № 1 от 16.01.04 г. на комисията, назначена със заповед
№ РД-09-098/26.02.03 г. на кмета на СО-р-н „Връбница” в частта, с която е
определена като застроена площта от бивш ПИ пл.№ 1, к.л. № 219 от РП на
гр.София, м. „НПЗ Орион”, попадаща в кв.20б, УПИ I
–„За
озеленяване”, УПИ III-198,199,772 и УПИ IV
-198,199а,795,
УПИ V-199а, 780, 781,795 и УПИ VI-271,272,780,781
в размер на 4 310 кв.м., оцветена в зелен цвят и означена по б.АБВГДЕЖА на
скицата от заключението на в.л.Р.П.и е определил като незастроена частта от
имота, попадаща в кв.20б, УПИ-V-199А, 780,781,795 и
УПИ VI-271, 272, 780,781, с площ от 4 310 кв.м., означена
по б. АБВГДЕЖА и оцветена в зелен цвят на скицата към заключението на в.л.Р.П.,
подписана от съда и представляващанеразделна част от решението.
От заключенията на приетите по делото
техническа експертиза на в.л.Л.Г. и тройна техническа експертиза на в.л.Л.Г.,
Цв.Т. и Р.Н. е установено, че кадастралният план за местността, в която се
намира процесния имот, е изработен преди 1956 г. и е послужил за основа на регулационния план на
НПЗ „Орион-Модерно предградие”-III индустриална зона,
одобрен със заповед № 528/25.02.49 г.Имот с пл. № 1 от к.л. 219 с площ от
5 581 кв.м. е нанесен в кадастралния план с цитираната заповед и попада в
кв. 7, в парцел II с отреждане „За фабрика”.От възстановения с решение № ВР 245/23.12.10
г. на ОСЗ-Нови Искър недвижим имот пл.№ 1, к.л.219 с площ от 5,581 дка, а само
на възстановената част 4,394 дка, намиращ се в кв.206 по действащия
регулационен план на НПЗ „Орион и съседни жилищни територии”-част север в ПИ
200, 780 и 781 и в УПИ от действащия регулационен план попадат следните части:
в ПИ 200-частта по цифри 1-2-3-4-5-13-14-1 с площ от 1089 кв.м., от които в УПИ
I-за озеленяване по цифри 4-5-13-14-4-568 кв.м. в жп Ареал по цифри
1-2-3-4-14-1-521 кв.м.; в ПИ 780-частта по цифри 5-6-7-17-11-12-13-5 с площ от
1 040 кв.м., от които в УПИ I-за озеленяване по
цифри 5-6-16-15-12-13-15-730 кв.м., в УПИ IV-952,199А,779,780
по цифри 11-12-15-11-46 кв.м., в УПИ V-199А, 780,781,795 по
цифри 11-15-16-17-11-180 кв.м., в УПИ VI-271,272,780,781 по
цифри 6-7-17-16-6-84 кв.м., в ПИ 781-частта по цифри 7-8-9-10-11-17-7 с площ от
1073 кв.м., от които в УПИ V-199А,780,781,795 по
цифри 10-11-17-10-273 кв.м., в УПИ VI-271,272,780,781 по
цифри 7-8-9-10-17-7-800 кв.м.Процесният имот пл.№ 1, к.л.219 е нанесен в
кадастралния план от 1949 г., като свободната от застрояване площ е 4, 394
дка при граници: ж.п. ареал, имот № 201, имот № 202, имот № 203, имот № 204 и
части от ПИ № № 179, 199А и 795.След стария кадастрален план е архивиран
кадастрален план от 1980 г., обявен и одобрен със ЗРКП на НПЗ „Орион и съседни
жилищни територии”-част север с решение № 40, протокол № 24/30.03.01 г.В
разписната книга в ПИ 200 с площ от 1089 кв.м. е записана В.Г.Т.по н.а. № 36/95
г., в ПИ 780 с площ от 1040 кв.м. е записан П. Г.Д. с н.а. № 37/95 г., в ПИ 781
с площ от 1073 кв.м. е записан Т.Г.Д. с н.а. № 38/95 г.Следващият план е
одобрената КККР със заповед № РД-18-39/20.07.11 г., като процесните ПИ са с
идентификатори 68134.2821.200 с площ от 1098 кв.м., записан на името на А.С.П.
по н.а. № 13/06 г., 68134.2821.780 с площ от 1037 кв.м., записан на името на П.
Г.Д. по н.а. № 37/95 г. и 68134.2821.781 с площ от 1075 кв.м. по н.а. № 38/95
г.Сградата в ПИ 781 не е била нанесена в кадастралния план, изработен през 1980
г.През 1991 г. е извършено попълване на кадастралната основа, при което
сградата е заснета и нанесена.
От заключението на приетата пред настоящата
инстанция техническа експертиза на в.л.В.Г.
е установено, че процесната сграда, която е нанесена в кадастралната карта,
представлява едноетажна паянтова постройка с размери 5,50/8,70 м и застроена
площ от около 48 кв.м., изградена е на източната имотна граница с лице към
съществуващата улица.По функционално предназначение са обособени три гаражни клетки
без преградни стени между тях.В конструктивно отношение е изпълнена върху
земята от смесена конструкция.Към момента на огледа процесната постройка не е
водоснабдена и електрифицирана.Предвид функционалното предназначение, начина на
изпълнение и описаното състояние постройката не може да се ползва за
целогодишно обитаване с цел живеене.В съдебно заседание вещото лице е заявило,
че в имота има жилищна сграда или постройка, но задачата му е била да изследва
само постройката, нанесена в кадастъра.
Първоинстанционният съд е обявил за безспорно
и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към ответниците Д.Д., Н.Д. и М.Д.
осъществяват фактическа власт върху ПИ 780.
Свидетелят Г.С. твърди, че през 2005-2006 г. А.П.
е закупил място от около 1 дка срещу негов имот в кв.В., ул. „*******/ с
предишно наименование „Стачник”/, а през 2006 г. е направил постройката /голямо
хале/, която съществува и в момента.Твърди, че никой не му е пречил да ползва
имота, който е ограден.От едната страна имотът граничи с улица, на север-жп
линията, на юг-друг имот и на запад-друг имот.Преди да закупи имота в него е
имало постройка.
Свидетелят А.Цтвърди, че към 1962 г.
семейство Д. са имали имот от 5-6 дка срещу негов имот.Тогава мястото не е било
оградено.След като са получили нотариални актове, през 1975-76 г. те са
разделили имота на пет равни имота, които са оградили.Имотът на Т.Д. е около
1 200 дка при съседи: от две страни-улица, от трета страна-жп линията.В
имота има сграда от 20 кв.м., построена през 1967 г. и гараж.П. Д. също има сграда в имота,
построена по същото време и е ползвал имота, а сега неговите имоти го
обработват.Оттогава Т. си обработва неговия имот, насадил е орехи, череши,
сливи, бадеми.
Свидетелят Г.П. твърди, че познава Т.Д. от
1963-64 г. и знае, че той притежава място на ул. „Стачник” до жп линията, до
бившя завод „Ворошилов”.Мястото е ползвано от всички общо, а през втората
половина на 60-те години братятя и
сестрите Д. са го разделили и Т.Д. е построил едно помещение.
Пред настоящата инстанция е приета техническа
експертиза на в.л.Л.Й., от която е установено, че в имот пл.№ 1, к.л. 219 по
кадастралния план, изработен преди 1956 г. са обособени имоти пл.№ № 780, 781,
200, част от № 779, 199а и 795.С плана на регулация от тези имоти са обособени
следните УПИ: УПИ I-за озеленяване, жп ареал, УПИ IV-952,
199а, 779,780, УПИ V-199а, 780, 781, 795 и УПИ VI-271,
272, 780 и 781, кв.20б, НПЗ „Орион и съседни територии-част Север“.Преди
влизане в сила на ЗСПЗЗ са построени следните сгради: 1.Сграда с
идентификационен № 68134.2821.781.1 в ПИ
781 с площ от 48 кв.м., построена на регулационната линия на ул. „Проф. Я.М.“
/бивша ул. „Стачник“/, представляваща гараж от три клетки без преградни стени
помежду им.Същата е изпълнена от лека стоманено-дървена конструкция без
монолитни стени и стоманобетонови елементи с изключение на частична бетонова
настилка и основи за колоните.Външните стени са изпълнени от ламарина и
дървесни плоскости, покривът е изпълнен частично с керемиди и хидроизолационни
мушами, монтирани са три гаражни врати.Сградата не е електрифицирана и
водоснабдена, но това не пречи да се използва целогодишно по предназначението
си-гараж.Сградата е свързана с терена и не може да се премести на друго място,
без да бъде разрушена, същата представлява допълващо застрояване и е построена
около 1967 г.В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че сградата отговаря
на изискванията на ЗПИНМ.; 2.Сграда в имот с идентификационен № 68134.2821.781
/ПИ 781/ с площ от около 20 кв.м., която не е нанесена в кадастъра и в
кадастралния план, построена около 1967 г.Същата представлява масивна сграда с
тухлени стени и дървена покривна конструкция /без стоманобетонна плоча/,
покрита с ламарина с площ от 23,31 кв.м., състояща се от стая, кухня и складово
помещение, централно водоснабдена и електрифицирана с външна тоалетна.Вещото
лице квалифицира сградата като стопанска с обслужващо предназначение за
селскостопанска дейност, трайно прикрепена към терена, за постоянно ползване.;
3. Сграда в имот с идентификационен № 68134.2821.780 /ПИ 780/ на П. Д., която
също не е нанесена в кадастъра, построена през 1967 г.При огледа на място
вещото лице е констатирало наличие на дървено бунгало за сезонно ползване.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
За да се уважи ревандикационния иск по чл.108 ЗС, е
необходимо да са налице кумулативно следните предпоставки: 1/ ищецът да е
собственик на вещта, респ. носител на ограничено вещно право; 2/ ответникът да
упражнява фактическа власт върху нея и 3/ липса на валидно правно основание за
упражняваната фактическа власт.
За да отхвърли иска първоинстанционният
съд е приел, че в полза на ищеца не е възникнало право на възстановяване на
собствеността върху процесния имот поради законово ограничение-застрояване на
терена.На основание чл.17, ал.2 ГПК съдът е извършил косвен съдебен контрол за
законосъобразност на решението на ОСЗ за възстановяване на собствеността, тъй
като ответниците, на които се противопоставя административния акт, не са
участвали в административното производство.Приел е за доказано, че процесният
имот е бил предоставен в замяна с протокол на ТПС комисия на праводателите на
ответниците, и че имотът е идентичен с този, за който е извършена съдебна делба
по гр.д.№ 11703/83 г. на СРС, 39 с-в и с имота, предмет на решението на ОСЗ №
ВР 245/23.12.10 г.Съдът е разрешил конкуренцията на права, позовавайки се на
разпоредбата на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, като е съобразил, че пречката за реституция
е била налице преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, позовавайки се на свидетелските
показания на свидетелитеЩ.и П. и на приетите по делото технически експертизи.Приел
е, че в закона не се съдържа изискване за законност на постройката върху
получения в замяна имот.
Настоящият съдебен състав споделя
мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
От събраните по делото доказателства се установи, че
ищецът се позовават на реституция по реда на ЗСПЗЗ и се легитимират с решение
на ОСЗГ-Нови Искър.Допустимо е ответниците да противопоставят възражения за материална незаконосъобразност
на решението на ПК, които произтичат от техните противопоставими права-например
възражение по чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ.Приетото в ТР № 9/12 г. на ОСГК на ВКС е
приложимо не само по отношение на ответници-бивши ползватели по & 4а и 4б
от ПЗР на ЗСПЗЗ, но и за всички ответници, на които се противопоставя решение
на ПК /респ. ОСЗГ/, които не противопоставят свои права върху имота към момента
на включването му в ТКЗС.Налице е и друга задължителна практика на ВКС-Р №
266/13 г. по гр.д.№ 3513/13 г., ВКС, I ГО; Р № 26/13 г.
по гр.д.№ 12/11 г. на ВКС, I ГО; Р № 7/13 г.
по гр.д.№ 647/12 г. на ВКС, II ГО, постановени
по реда на чл.290 ГПК.
От събраните по делото доказателства
се установи, че процесният имот е бил придобит по замяна по ЗТПС, като
впоследствие същият е застроен с масивна постройка с площ от 20 кв.м., което
обстоятелство се потвърди и от приетата пред настоящата инстанция техническа
експертиза на в.л. Л.Й., която кореспондира и на събраните по делото гласни
доказателства.Съгласно разпоредбата на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ когато е
извършена замяна по реда на отменения ЗТПС, правото на собственост се
възстановява върху имота, притежаван преди замяната.При застрояване или
извършване на разпоредителни сделки със земята, получена при замяната, замяната
остава в сила.В този случай при възстановяване на правото на собственост се
счита, че е осъществена замяна на земи между двама собственици.При това
положение извършеното застрояване е пречка за настъпване на реституционния
ефект на решението на ОСЗГ.Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че нормата на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, която не
изисква строителството да е законно /Р № 84/11 г., гр.д.№ 1767/09 г., ВКС, I ГО/.Обстоятелството,
че постройката не е била нанесена в кадастралния план, е ирелевантно.
Неоснователно е основното оплакването
на въззивника, че съдът се е произнесъл по възражения, които не са заявени от
ответниците.При спор за собственост на имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ и
данни по делото, че имотът на собственика е бил придобит от негов праводател по
замяна на основание ЗТПС и без изрично позоваване на страните съдът следва да
се произнесе и по въпроса дали са налице предпоставките на чл.18з ППЗСПЗЗ за
запазване правата по замяната, тъй като разпоредбите, установяващи
предпоставките за възстановяването на собствеността са императивни и съдът е длъжен
да ги приложи и служебно /Р № 36/15 г. по гр.д.№ 4994/14 г., ГК, I ГО на ВКС,
постановено по чл.290 ГПК/.
Следва да се добави, че установяването на законови пречки
за настъпване на реститучионния ефект на решението на ОСЗ поради застрояването
на имота представлява общ факт по отношение на всички обикновени другари, който
следва да бъде установен общо и еднакво спрямо всички тях, както и че в
отговора на исковата молба ответникът е изложил твърдение, че имотът е
застроен.
Несъстоятелен е доводът, че е
разгледано непредявено възражение на ответника А.П. за придобивна давност, тъй
като съдът не е разгледал и не се е произнесъл по основателността на това
възражение.
Първоинстанционният съд е извършил
косвен контрол на решението на ОСЗ в съответствие с разясненията, дадени с ТР №
9/12 г. по т.д.№ 9/12 г. на ОСГК на ВКС и цитираната по-горе съдебна практика,
поради което и този довод на въззивника за незаконосъобразност на решението е
неоснователен.
Останалите оплаквания, свързани с
наличието на решение за определяне застроената площ на имота, както и с
характера и вида на застрояването са ирелевантни, тъй като при хипотезата на
чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ /за разлика от чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ/ не се съдържат законови
изисквания за вида на застрояването.От събраните гласни доказателства е
установено, че ответникът Т.Д., че през 1967 г. той е построил сграда в имота,
която е различна от гаража.Сегашният статут на постройките е ирелевантен.
Поради изложеното ищецът не е провел пълно доказване на
активната си материалноправна легитимация и искът по чл.108 ЗС следва да се
отхвърли като неоснователен.
Други оплаквания във въззивната
жалба не са направени, тъй като същата съдържа възпроизвеждане на установената
фактическа обстановка и доказателствата по делото, а съгласно разпоредбата на
чл.269 ГПК съдът е обвързан от посоченото в нея.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.3 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия Т.Д. сумата 650 лв. и на въззиваемите М.П.Д., Н.П.Д. и Д.И.Д. сумата от
500 лв.-разноски за адвокатско възнаграждение и
за ТЕ за настоящата инстанция.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от
22.05.15 на СРС, 36 с-в, по гр.д.№ 17066/13 г.
ОСЪЖДА М.Д.М. с ЕГН: ********** и с адрес: *** да заплати на Т.Г.Д. с ЕГН: ********** и с адрес: *** сумата от 650 лв. /шестотин и петдесет лева/ на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА М.Д.М. с ЕГН: ********** и с адрес: *** да заплати на Д.И.Д. с ЕГН: ********** и с адрес: ***, aп.1, Н.П.Д. с ЕГН: ********** и с адрес: *** и М.П.Д. с ЕГН: ********** и с адрес:
***, aп.1 сумата от 500 лв. /петстотин
лева/ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.